Димитър Рачков е от хората, без които трудно можем да

Димитър Рачков е от хората, без които мъчно можем да си представим телевизионния пейзаж. Нещо повече, той е безспорният шоумен №1 в ефира – купа, която в миналото принадлежеше на Слави. 53-годишният бургазлия завоюва известност още при започване на века с „ Клуб НЛО ”, утвърди се като топ водещ с „ Господарите ” и стана недостижима мегазвезда с блестящи формати като „ Капките ”, „ Маскираният артист ” и „ Пееш или лъжеш ”.   

През пролетния тв сезон графикът му е напълнен до последната минута, само че все пак славният артист откри време да беседва с кореспондент на „ Уикенд ”. В изявлението отговори изчерпателно на множеството ни въпроси, описа ни даже по какъв начин е поръчал годежния пръстен за обичаната си Вики.

 

- Г-н Рачков, какво е възприятието да сте за 13-и път водещ на паметното шоу за фалшификати „ Като две капки вода ”?

- „ Като две капки вода ” е феномен в българския ефир от самия си старт. 14 години е номер едно и е с най-високия рейтинг. Шоуто за фалшификати потегли, когато бях юноша, а в този момент към този момент съм на една друга възраст (смее се).

- Очаквахте ли такова дългоденствие на „ Капките ”?

- И за мен е изненада дълголетието на предаването. В началото си мислех, че с всяка последваща година феновете му ще понижават. Съвсем обикновено е, когато нещо е дълго време на екран, последователно ползата към него да спада. В „ Като две капки вода ” обаче става тъкмо противоположното. И в този момент, на 14-ата година, имаме най-високия рейтинг спрямо предходните сезони. Самият аз от 21 години работя във компанията на Маги и Джуди Халваджиян и за това време сме минали през какво ли не. Чувствам, че това е моето място. Радвам се, че животът ме срещна с тези хора. Не инцидентно споделям животът, тъй като, като се изключи че работим дружно, ние сме и другари. Добрите резултати, които реализираме, осмислят професионалния ни път. Екипът е извънредно огромен. Всяка година има нови участници в „ Капките ”, които са като свежа кръв в шоуто. В последните два сезона се залага и на известни, и на не толкоз известни, само че доста надарени персони. Дава се опция за изява на дарования, които с помощта на нашата сцена стават известни. Радвам се, че предаването „ Като две капки вода ” има толкоз дълъг живот, само че въпреки всичко се надявам да не се пенсионирам с него (смее се).

- Като водещ не прекалявате ли от време на време с хумора и шегите?

- Това е моят комизъм, жанр и виждане за шоу. Ако към момента се организираше „ Златният Орфей ”, несъмнено в никакъв случай нямаше да ме повикат да го повеждам, тъй като не ми е в стила. Убеден съм, че има доста хора, на които не се харесват шегите ми, и такива, на които харесват. Смятам, че българинът е образован фен. Ясно си дава сметка, че с цел да бъде нещо забавно и гледаемо, би трябвало да има спор, както е в международната драматургия. Ако всичко върви безпрепятствено, то ще е безинтересно и скучно. Аз стъпвам на тази основа. В този смисъл фенът е задоволително проникновен, с цел да реши дали в „ Капките ” враждуваме в действителност, или сме другари, които се забавляват. Истината е, че ни е хубаво. Щом завърши предаването, се прегръщаме и целуваме с всеки от екипа. Храня извънредно положителни усеща към участниците и журито, както и към хората зад кадър.

- Значи Веско Маринов и Азис не се засягат...

- Сигурно от време на време преминавам някои граници, тъй като импровизацията е нож с две остриета. Това, което става в „ Капките ”, не е авансово репетирано –случва се на момента. Но щом мятам ръкавицата към другите, съм подготвен и на самоирония към себе си. Не съм нарцис. В България се търси скандал и сензация, само че убеждавам ви, няма да бъдат открити в моите връзки с Азис и Веско. С Веселин Маринов даже си приказваме на „ бат ”. Всеки път, когато има концерт покрай родителите ми, той се обажда и споделя: „ Бат Митко, желая да поканя майка ти и татко ти. ”. И те на драго сърце вървят, тъй като са му почитатели. Същите са връзките ми и с Азис. И той, и Веско са ми протягали ръка, когато не бях толкоз известен. Преди десетина години направих две министър председатели на „ Забраненото шоу на Рачков ” във Варна. На първата посетител ми беше Азис, който пристигна без безусловно никакъв хонорар. На втората - Веско Маринов. Това са жестове, които няма по какъв начин да не помни.

- Продуцентите на „ Като две капки вода ” утвърждават ли импровизациите ви, или от време на време ви вършат и забележки за тях?

- Когато преди 14 години Магърдич Халваджиян предложи да вършим „ Като две капки вода ”, той показа, че съгласно библията на формата преди всичко са участниците, на второ – журито, а на трето - водещите. В две-три живи излъчвания със Зуека спазвахме прецизно йерархията на шоуто, само че усетихме, че това не е нашето. И си „ побългарихме ” воденето в „ Капките ”. След това на мястото на Зуека пристигна Геро, с който продължихме в същата посока и доста се забавляваме. Между другото, аз съм привикнал хейтът първо да е към мен, а по-късно и към другите. Това си е като народен спорт в България.

- Бихте ли станали участник в „ Капките ”?

- С най-голямо наслаждение, в случай че имах качествата, които са нужни. Уви, нито мога да пея като хората, нито да танцувам. Отстрани може да наподобява доста елементарно да си участник в „ Като две капки вода ”, само че не е тъкмо по този начин. В България постоянно се случва хората да вършат нещо, което не схващат, само че на мен ми се желае да се занимавам с това, в което съм добър. Най-лесно ми е да подмята на продуцентите „ Бихте ли ме взели за участник? ”. Сигурен съм, че ще го създадат, само че какво от това? Нито ще бъда потребен на предаването, нито на феновете, нито на себе си. Сигурен съм и че има хора, които, седейки у дома, пред тв приемника, пиейки ракия със салата и гледайки шоуто, си мислят, че и моята работа на водещ е лесна и биха се справили без никакъв проблем. Уверявам ги, че и това не е тъкмо по този начин. Изобщо не е толкоз елементарно да водиш близо 4 часа живо предаване пред многочислена публика.

- Ако предаването „ Господари на ефира ” се завърне на екран някой ден, ще му бъдете ли отново водещ?

- Както споделят продуцентите, с цел да се завърнат „ Господарите ” на екран, ще би трябвало телевизия с „ топки ”. Предаването е таралеж в гащите, само че е извънредно стойностно и качествено и в него не се търпи цензура. То също като „ Капките ” е феномен и българският ефир има вопиюща потребност от такава продукция. Уви, в България политиците не са толкоз необятно скроени и доста се наскърбяват, в случай че им се връчи „ Златният скункс ”. Понякога даже бягат, а би било възпитано да одобряват с достолепие статуетката и да си признаят гафа. Дано се завърнат „ Господарите ” на екран! Това би било тест, че свободата на словото действително е настъпила. Ако това някой ден стане, на драго сърце ще вземам участие. Предаването е значима част от моята биография и в случай че би трябвало да съм почтен, станах известен точно около него. 17 години изкарах в „ Господари на ефира ”, където израснах в житейски и професионален проект. За страдание, през днешния ден нямам доверие в доста от нещата, в които имах вяра по това време. Тогава бях поставил розови очила, бях огромен оптимист. За страдание, в този момент не е по този начин, черноглед съм.

- С какво с изключение на с „ Капките ” сте зает сега?

- „ Като две капки вода ” изисква много време за подготовки, подготовка и четене на сюжети, само че интензивно играя и моноспектакъла си „ Рачков и дамите ”. В момента върви пролетно турне, което ще премине в лятно. Прави ми кеф, тъй като няма друга такава страст като срещата с живата аудитория. Изключително съм благополучен и признателен, че салоните за представленията ми са цялостни. След театър съм изтощен, само че и зареден прочувствено от претърпяното.

- Остава ли ви време за отмора?   

- Опитвам се да извършвам кражба време и за себе си. Поговорката гласи, че магарето го товарят толкоз, колкото носи. Гледам да тичам от това, въпреки всичко не съм на 30 години. Минах 50-те и съм в подобен стадий от живота си, в който желая персонално време, с цел да обръщам внимание и на фамилията си. Годинките си вървят, а човек се нуждае и от отмора. От двадесет и няколко годишен работя интензивно. Бях насочил цялата си сила в специалността, което докара до такава степен, че пропуснах  доста персонални и значими неща - даже и във връзка с сина ми. Не имам вяра на хора, които настояват, че персоналният и професионалният живот могат да вървят паралелно, за жалост, едното постоянно е за сметка на другото.

- По Великден намерихте ли време за фамилията си?

- Да, това е смисълът на празника. Събрахме се съвсем всички като се изключи сина ми – той нямаше почивка и не можа да си пристигна от Франция, където учи. На Бъдни вечер и Коледа, за благополучие, също успяхме да сме дружно фамилно. 

- Как са родителите ви и годеницата ви Виктория?

- Да, чукна на дърво, живи и здрави са всичките ми близки. Дано Господ да даде по-дълъг живот на родителите ми. Казвам им да си гледат старините и да са спокойни, само че те са хора от едно друго потомство - потомство, при което отговорността, моралът и полезностите са на респект.

- Говори се, че вие самият сте хипохондрик и имате в телефонния си справочник над 110 номера на лекари...

- Да, имам доста телефонни номера на лекари, несъмнено до някаква степен съм развил меланхолия. Но имам пояснение за това. Като дете съм влизал в болнични реанимации и в какви ли не отделения, с цел да съм до бабите и дядовците ми в последните им земни дни. Това няма по какъв начин да не ми се е отразило. Имам доста другари лекари. Изпитвам почит и ужасно почитам тяхната специалност. А в миналото и аз желаех да стана доктор - мислех да аплайвам и  медицина, само че не ми стигна времето да се приготвя за изпита.

- В пандемията доста проби за коронавирус ли си правехте?

- Да, имаше даже интервал, в който прекалявах. За това си има причина. Родителите ми изкараха доста тежък Ковид-19 и просто бяха на ръба. Благодарение на доктор Томов и екипа от Александровска болница се върнаха към живота. Давам си сметка, че аз съм индивидът, който би трябвало да ги закриля, тъй като това е синовен дълг. Поел съм тази отговорност, за което не скърбя. Явно Господ ми е оказал помощ да взема вярното решение и да избера подобаващия доктор, когато коронавирусът измъчваше майка и баща. Виждайки тежкото положение, в което бяха нашите тогава, изпитах боязън. Станах извънредно внимателен и започнах да си върша постоянно проби. За целият интервал на пандемията съм си направил 30-40 PCR теста. Дори Геро се забавляваше с мен.  Работехме по сцена на кино лентата „ Голата истина за група „ Жигули ” в ромска махала и, когато ме видяха, огромна група хора ме приближиха и желаеха да се снимат с мен. После Геро ме подканяше да отида да си направя три коронавирус теста един след различен. Но истината е, че не правех всички тези писиари от боязън, а от отговорност. Човек би трябвало да е виновен както към себе си, по този начин и към близките и животът ни ще бъде друг.

- Какви са ползите на сина ви?

- В момента учи архитектура и дизайн. Казал съм му, че в случай че има посока и цел, тогава ще стане нещо от него. Много се надявам да си приключи образованието, да се построи като добър експерт и да се върне в България. Слава богу, и той мисли по този начин - да вземе най-хубавото от чужбина и да практикува специалността си тук.

- Неотдавна подарихте годежен пръстен на приятелката си Виктория Кузманова. Кога планувате да минете под венчило?

- Факт е, че до момента не съм минавал под венчило. Винаги съм казвал, че не съм последовател на брака и един автограф не може да направи връзката по-силна. Отношения се градят доста мъчно, а е по-трудно е да ги поддържаш. Сигурно съм помъдрял и съм прочувствено по-стабилен, а може и да съм пораснал, само че към този момент считам, че откакто съм разкрил точната жена, би трябвало да й потвърждавам любовта си.

- Как пристигна решението ви за пръстена?

- Една заран пиех кафе и си споделих, че съм разкрил индивида за мен. Всичко се случи за 15 минути. Звъннах на Кремена Халваджиян, за която знам, че има точните познати, и след половин час пръстенът за Вики беше непокътнат.

- Виктория има салон за хубост. Посещавате ли го?

- Вики съумя за 3-4 месеца да направи нещо доста красиво и грандиозно – споделям това, не тъй като пребивавам с нея. Всичко е пипнато с усет, тя е свършила страхотна работа в салона. Бях се тормозил дали ще успее с ремонта на помещението и я поучавах да потърси професионлна помощ, само че тя настоя да се оправи сама, без проектант, без дизайнер… И съумя. Много почитам хора, които работят крепко, а дамата до мен е от тях. Никога не бях ходил на маникюр и педикюр, само че откакто посетих салона, към този момент съм им почитател - това е моето място. Дано има свободни часове и за мен (смее се).