Идва ли краят на „ерата Румен Радев”, която все още застрашава европейското ни бъдеще!
Димитър Попов
Причините да стигнем до държавен разпад от дълго време са казани – това беше коалиция в насипно положение, направена от Румен Радев и споена единствено от ненавист към Борисов. Тя не почиваше на никакви правила, на никаква идеология, даже нямаха държавна стратегия. Затова и се разпаднаха от вътрешната страна на открито – тъй като не ги събори войната в Украйна или инфлацията, а тяхната некадърност да ръководят с обща воля и с общи цели.
Така или другояче неизбежното се случи – предварителните избори почукаха на вратата. Независимо дали някой го желае или не, през есента отново ще гласуваме. Опитите за държавно управление на малцинството са обречени, както ясно се вижда от конфигурацията в Народното събрание. Оставам с горчивото усещане, че премиера Кирил Петков финален ще го научи, само че като имам пред тип интелектуалните му особености, не съм сюрпризиран.
Донякъде е смешно, а и иронично, че изборите идват дружно с мрънкането на всички партийни водачи, че след тях нищо няма да се промени, тъй като няма опция, че държавно управление може да няма, тъй като ГЕРБ е без съдружници, че без Петков и Василев инфлацията ще ни потопи, че ще има изборна серпантина...Партиите не желаят избори, това е ясно, само че аргументите за техния боязън се коренят в
партийния нарцисизъм,
а не в грижа за общото богатство.
Четирите партии в ръководещата коалиция да вземем за пример имат низходяща последователност на публичното доверие. Само за последните три месеца Българска социалистическа партия падна под 10% доверие, Политическа партия до 17%, а Демократична България и Има Такъв Народ слязоха до 4-5%, което не им подсигурява присъединяване в идващия парламент.
Предсрочните избори ще задълбочат тази наклонност и ще смъкнат още процентите, по тази причина Българска социалистическа партия и Демократична България, както и Политическа партия ще държат властта както удавник държи сламка, по тази причина макар че напущат обединението, от Има Такъв Народ напълно намерено ще приветстват държавно управление на малцинството. В България власт мъчно се изпуска, както знаете.
ГЕРБ също се опасяват от предварителни избори и аргументите са две. Първо, тъй като сривът на ръководещите не покачва доверието в тях. И второ, тъй като Борисов още не се е договорил с някого за последващо ръководство, а това за умел политик като него е обезпечена загуба.
И все пак изборите непреклонно доближават, тикани от невидимата ръка на политическата измама, персоналните упоритости, партийните сметки и паричните потоци, чиято посока не постоянно виждаме.
Друг въпрос е дали тези избори са потребни за страната. Аз считам, че те са по-малкото зло спрямо това държавно управление. Сега съветските хибридчици сеят страхове и закани напряко от държавните институции, а уплашените от войната и инфлацията българи се замислиха за избавяне поединично, както постоянно става у нас при рецесия. Продължаването на такава обстановка е безсмислено занятие, рисково за страната. То устройва шепа политици, вкопчени във властта като за последно, само че е пагубна за общия ни интерес. Затова и изборите са нужни.
Рискове към тях, естествено, има. Големият риск е да не влезем в нова изборна серпантина, както се случи предходната година. Другият риск, който мнозина споделят е, че Радев отново ще овладее ръководството с нова коалиция, сходна на тази, само че с повече проруски партии в нея.
Според мен от бъдещи предварителни избори най-вече би трябвало да се опасява президентът Радев. Той ще изгуби неповторимата позиция, която има в този момент – да ръководи, без да носи отговорност за самото ръководство.
Ще поясня: сега Радев е най-рейтинговият политик и „ бащицата” на нацията, има втори мандат с помощта на мощната поддръжка на Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Президента от своя страна е проектант на четворната коалиция. Един професор от Демократична България даже назова времето на негово име – „ ерата Радев”. Участието на президента със „ свои” министри, опитите му да дава рамки на обществената политика, намесите му в областта на външните работи, на защитата, в политиката на национална сигурност, в енергетиката, бяха толкоз очевидни, че оставиха усещане за държавно управление в неофициална президентска република.
Радев се оказа доста остроумен политик, който чудесно
усвои двуличието като инструмент за ръководство
Той хем имаше решителни намеси в държавното управление, хем на думи се разграничаваше от него.
На едни предварителни избори обаче Демократична България и Продължаваме промяната ще проведат предизборна акция с геополитически ракурс, по тематики като Украйна и Северна Македония, а това ще ги конфронтира с президента обществено и ще остави Радев единствено с поддръжката на Възраждане и Българска социалистическа партия, които обаче няма по какъв начин да създадат държавно управление след изборите.
Защо съм сигурен в това?
Ние в България знаем от опит, че външните фактори са доста значими за вътрешната ни политика, и все пак в никакъв случай не се съобразяваме с тях, когато вършим разбори. Представяме нещата по този начин, като че ли тук, на място, Сульо и Пульо вършат каквото желаят, а народът безрезервно и откровено ги обича или ненавижда. Мнозина да вземем за пример смятаха, че борбата преди 2 години е борба сред Борисов и Радев, само че в нея имаше и трети, външен състезател, който наклони везните. Румен Радев тогава победи Борисов с поддръжката на американското посолство и на Европа. Сега обаче той загуби тяхното доверие. Проруските му изяви за Крим, за войната в Украйна, за Северна Македония го сложиха в интернационална изолираност. След изборите той ще управлява Българска социалистическа партия, Възраждане, Стефан Янев, само че без поддръжката на Политическа партия и на Демократична България, държавно управление няма да сформира. А Кирил Петков и Христо Иванов не биха си зачертали политическите кариери като минат в лагера на русофилите.
Много по-възможен вид за държавно управление след предварителни избори е коалиция ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. Трите партии имат подобен десен електорат, с твърда пронатовска ориентировка, имат и явен идеологически профил. Договорка сред тях в този момент наподобява невъзможна, само че с помощ извън тя може да се случи. Още повече, че Вашингтон сменя посланика си в София.
Сговорчивата другарка на Радев Херо Мустафа напуща поста си
На нейно място тук идва опитния посланик Кенет Мъртън, който е от хората на Байдън с твърди антируски убеждения.
Вярно е, че Христо Иванов и Кирил Петков към този момент се кълнат, че ненавиждат ГЕРБ, обаче българските политици доста лъжат! В края на краищата постоянно вършат каквото трябва…
За тези, които имат вяра, че дясна коалиция е невъзможна, ще припомня че и коалиция на Демократична България с Българска социалистическа партия изглеждаше невероятна, само че се случи. Ще припомня също, че Кирил Петков демонстрира изумителна чуваемост, когато слуша какво му споделят интернационалните фактори. Последната спънка за такава коалиция е Бойко Борисов, чиято политическа кариера без друго свърши. Въпрос на време е той самият да осъзнае, че отдръпването му е път за излизане от интернационалната изолираност на ГЕРБ, и че положителните връзки с американското посолство са като въздуха и слънцето за неговата партия. Така че нищо необичайно няма да се случи, в случай че бъдещият министър председател се окаже Даниел Митов, а измежду неговите министри забележим и лица от актуалното държавно управление.
Ако това се случи, ще забележим и края на „ ерата Румен Радев”, която към момента заплашва европейското ни бъдеще!
Причините да стигнем до държавен разпад от дълго време са казани – това беше коалиция в насипно положение, направена от Румен Радев и споена единствено от ненавист към Борисов. Тя не почиваше на никакви правила, на никаква идеология, даже нямаха държавна стратегия. Затова и се разпаднаха от вътрешната страна на открито – тъй като не ги събори войната в Украйна или инфлацията, а тяхната некадърност да ръководят с обща воля и с общи цели.
Така или другояче неизбежното се случи – предварителните избори почукаха на вратата. Независимо дали някой го желае или не, през есента отново ще гласуваме. Опитите за държавно управление на малцинството са обречени, както ясно се вижда от конфигурацията в Народното събрание. Оставам с горчивото усещане, че премиера Кирил Петков финален ще го научи, само че като имам пред тип интелектуалните му особености, не съм сюрпризиран.
Донякъде е смешно, а и иронично, че изборите идват дружно с мрънкането на всички партийни водачи, че след тях нищо няма да се промени, тъй като няма опция, че държавно управление може да няма, тъй като ГЕРБ е без съдружници, че без Петков и Василев инфлацията ще ни потопи, че ще има изборна серпантина...Партиите не желаят избори, това е ясно, само че аргументите за техния боязън се коренят в
партийния нарцисизъм,
а не в грижа за общото богатство.
Четирите партии в ръководещата коалиция да вземем за пример имат низходяща последователност на публичното доверие. Само за последните три месеца Българска социалистическа партия падна под 10% доверие, Политическа партия до 17%, а Демократична България и Има Такъв Народ слязоха до 4-5%, което не им подсигурява присъединяване в идващия парламент.
Предсрочните избори ще задълбочат тази наклонност и ще смъкнат още процентите, по тази причина Българска социалистическа партия и Демократична България, както и Политическа партия ще държат властта както удавник държи сламка, по тази причина макар че напущат обединението, от Има Такъв Народ напълно намерено ще приветстват държавно управление на малцинството. В България власт мъчно се изпуска, както знаете.
ГЕРБ също се опасяват от предварителни избори и аргументите са две. Първо, тъй като сривът на ръководещите не покачва доверието в тях. И второ, тъй като Борисов още не се е договорил с някого за последващо ръководство, а това за умел политик като него е обезпечена загуба.
И все пак изборите непреклонно доближават, тикани от невидимата ръка на политическата измама, персоналните упоритости, партийните сметки и паричните потоци, чиято посока не постоянно виждаме.
Друг въпрос е дали тези избори са потребни за страната. Аз считам, че те са по-малкото зло спрямо това държавно управление. Сега съветските хибридчици сеят страхове и закани напряко от държавните институции, а уплашените от войната и инфлацията българи се замислиха за избавяне поединично, както постоянно става у нас при рецесия. Продължаването на такава обстановка е безсмислено занятие, рисково за страната. То устройва шепа политици, вкопчени във властта като за последно, само че е пагубна за общия ни интерес. Затова и изборите са нужни.
Рискове към тях, естествено, има. Големият риск е да не влезем в нова изборна серпантина, както се случи предходната година. Другият риск, който мнозина споделят е, че Радев отново ще овладее ръководството с нова коалиция, сходна на тази, само че с повече проруски партии в нея.
Според мен от бъдещи предварителни избори най-вече би трябвало да се опасява президентът Радев. Той ще изгуби неповторимата позиция, която има в този момент – да ръководи, без да носи отговорност за самото ръководство.
Ще поясня: сега Радев е най-рейтинговият политик и „ бащицата” на нацията, има втори мандат с помощта на мощната поддръжка на Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Президента от своя страна е проектант на четворната коалиция. Един професор от Демократична България даже назова времето на негово име – „ ерата Радев”. Участието на президента със „ свои” министри, опитите му да дава рамки на обществената политика, намесите му в областта на външните работи, на защитата, в политиката на национална сигурност, в енергетиката, бяха толкоз очевидни, че оставиха усещане за държавно управление в неофициална президентска република.
Радев се оказа доста остроумен политик, който чудесно
усвои двуличието като инструмент за ръководство
Той хем имаше решителни намеси в държавното управление, хем на думи се разграничаваше от него.
На едни предварителни избори обаче Демократична България и Продължаваме промяната ще проведат предизборна акция с геополитически ракурс, по тематики като Украйна и Северна Македония, а това ще ги конфронтира с президента обществено и ще остави Радев единствено с поддръжката на Възраждане и Българска социалистическа партия, които обаче няма по какъв начин да създадат държавно управление след изборите.
Защо съм сигурен в това?
Ние в България знаем от опит, че външните фактори са доста значими за вътрешната ни политика, и все пак в никакъв случай не се съобразяваме с тях, когато вършим разбори. Представяме нещата по този начин, като че ли тук, на място, Сульо и Пульо вършат каквото желаят, а народът безрезервно и откровено ги обича или ненавижда. Мнозина да вземем за пример смятаха, че борбата преди 2 години е борба сред Борисов и Радев, само че в нея имаше и трети, външен състезател, който наклони везните. Румен Радев тогава победи Борисов с поддръжката на американското посолство и на Европа. Сега обаче той загуби тяхното доверие. Проруските му изяви за Крим, за войната в Украйна, за Северна Македония го сложиха в интернационална изолираност. След изборите той ще управлява Българска социалистическа партия, Възраждане, Стефан Янев, само че без поддръжката на Политическа партия и на Демократична България, държавно управление няма да сформира. А Кирил Петков и Христо Иванов не биха си зачертали политическите кариери като минат в лагера на русофилите.
Много по-възможен вид за държавно управление след предварителни избори е коалиция ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България. Трите партии имат подобен десен електорат, с твърда пронатовска ориентировка, имат и явен идеологически профил. Договорка сред тях в този момент наподобява невъзможна, само че с помощ извън тя може да се случи. Още повече, че Вашингтон сменя посланика си в София.
Сговорчивата другарка на Радев Херо Мустафа напуща поста си
На нейно място тук идва опитния посланик Кенет Мъртън, който е от хората на Байдън с твърди антируски убеждения.
Вярно е, че Христо Иванов и Кирил Петков към този момент се кълнат, че ненавиждат ГЕРБ, обаче българските политици доста лъжат! В края на краищата постоянно вършат каквото трябва…
За тези, които имат вяра, че дясна коалиция е невъзможна, ще припомня че и коалиция на Демократична България с Българска социалистическа партия изглеждаше невероятна, само че се случи. Ще припомня също, че Кирил Петков демонстрира изумителна чуваемост, когато слуша какво му споделят интернационалните фактори. Последната спънка за такава коалиция е Бойко Борисов, чиято политическа кариера без друго свърши. Въпрос на време е той самият да осъзнае, че отдръпването му е път за излизане от интернационалната изолираност на ГЕРБ, и че положителните връзки с американското посолство са като въздуха и слънцето за неговата партия. Така че нищо необичайно няма да се случи, в случай че бъдещият министър председател се окаже Даниел Митов, а измежду неговите министри забележим и лица от актуалното държавно управление.
Ако това се случи, ще забележим и края на „ ерата Румен Радев”, която към момента заплашва европейското ни бъдеще!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ