Преговорите за правителства като сеанс при психоаналитик – кой е третият невидим участник
Димитър Попов
Преговорите за държавно управление стават все по-странни и нелогични, а държанието на участниците в тях припомня за сеанс на психоаналитик с неговия обиден и смахнат пациент. Вероятно такова държание има претекстове, само че те по никакъв начин не наподобява да са политически. Борисов, който може да направи държавно управление с други две партии – Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, залага напълно и единствено на договореност с ПП-ДБ. Той приема всички прищявки на отсрещната страна, като демонстрира необикновено самообладание, даже благосклонност и схващане, което е особено за психоаналитик, а не за политик. Изглежда по този начин, като че ли събирането с Петков и Василев за него е въпрос на живот и гибел.
ПП-ДБ пък се държат като спечелила цялостно болшинство партия. Те не признават успеха на Борисов и даже дават обещание да го изхвърлят въобще от политическата игра – и него, и гласоподавателите му. Позволяват си да диктуват на първия условия, които наподобяват налудничави - ГЕРБ да поддържа тяхно държавно управление на малцинството, тяхна управническа стратегия, без да желае нищо отсреща – нито министри, нито лични цели, нито въздействие в администрацията. При това от Политическа партия считат, че тази безплатна поддръжка им е дължима по право в Народното събрание, а те от своя страна могат да основават плаващи болшинства с другите партии и да прецакват ГЕРБ по всички политики. Това е предумишлено унизително държание, което няма нищо общо с политически договаряния и със смисъла на самата народна власт въобще.
И въпреки всичко, в държанието на двете договарящи партии – волското самообладание на едната и невероятните прищявки на другата, би трябвало да има някаква логичност. Ще я открием единствено в случай че допуснем, че
има и трета страна
в тези договаряния – страна, която не виждаме, само че която крепко притиска ГЕРБ за взаимни отстъпки, а насърчава ПП-ДБ да желаят повече и повече.
Ако човек заеме ролята на външен наблюдаващ и огледа политическия развой след изборите през очите на международните медии, които в последно време деликатно наблюдават обстановката в България, третият в договарянията ще излезе на ярко.
Ето по какъв начин систематизирано Ройтерс, Политико, Асошиейтед прес и Файнейшъл таймс разказват политическите играчи у нас след изборите на 2 април:
-Партията ГЕРБ е проевропейска, само че затънала в корупция след дългото ръководство на някогашния министър председател Борисов, който е подозиран в обслужване на съветски енергийни ползи и на съдействие с хора от листата Магнитски.
-Коалицията ПП-ДБ е евроатлантическа и реформаторска партия на млади и образовани хора, с антикорупционна стратегия за промени в правосъдната система и с ясна позиция по войната в Украйна.
-Партиите Възраждане и Българска социалистическа партия са проруски и са срещу помощта за Украйна, както и срещу участието на България в НАТО.
-Малката партия на шоумена Слави Трифонов е подозирана във връзки с бизнес кръгове, а етническата Движение за права и свободи е считана за подвластна от олигарха Делян Пеевски, който е в листата Магнитски и е считан за лицето на корупцията в България.
-В момента, заради липса на постоянно държавно управление, най-бедната страна в Европейски Съюз е ръководена еднолично от проруски настроения президент Румен Радев, подозиран в близки връзки с Кремъл.
Това е грозното статукво,
което виждат нашите съдружници от НАТО и Европейски Съюз с помощта на международните медии. Международният облик на България е срутен в тези изявления, той има потребност от изчистване, а от политическите играчи на сцената може да го направи обединението ПП-ДБ, тъй като е неопетнена от корупция и се приема като евроатлантическа и солидарна с Украйна. Изводът е, че постоянното държавно управление би трябвало да е доминирано точно от тази коалиция.
Още преди изборите на 2 април, в международни медии се появи таман такава концепция - ПП-ДБ да победят и да създадат постоянно евроатлантическо държавно управление, подкрепено от втората партия ГЕРБ, която макар негативите си също споделя евроатлантическите полезности. Невъздържания Кирил Петков повтаряше тази теза като планувано и несъмнено бъдеще, даже обещаваше да направи държавно управление на малцинството с гласове от ГЕРБ, само че без Борисов да желае министри или друго въздействие в него.
За доста наблюдаващи преди изборите това звучеше екстравагантно и нелогично. Въпреки това от ГЕРБ не опровергаваха Петков, тъй като този проект наподобява им харесваше. И в действителност, в случай че ПП-ДБ станеха първи, за Борисов коалиране с Петков и Василев беше отлична опция да излезе от интернационалната изолираност, която е най-големия проблем и за него, и за партията му. Имаше и друго пояснение - преди изборите вървяха клюки, че в листата Магнитски може да бъде добавено и неговото име. Зависело от него самия. По тези аргументи, наподобяващи на морков и сопа, бъдещата евроатлантическа коалиция, доминирана от Петков и Василев, беше призната и от Борисов като политически ангажимент. При това след посещаване в едно софийско посолство…
След успеха на ГЕРБ обаче, проектът за държавно управление, доминирано от ПП-ДБ пропадна. Сега възможна коалиция с първия мандат ще наподобява лидирана от Борисов, което автоматизирано ще се оцени в международните медии като загуба на реформаторските сили и победа на грозното статукво.
Ето по този начин се появи екстравагантната концепция на ПП-ДБ те да създадат държавно управление с втория мандат, а ГЕРБ, без да взе участие с министри, да го поддържа безусловно. Това е същата концепция от преди изборите, само че трансформирана поради отрицателния избирателен резултат.
Сега Борисов, който е заречен съдействие на който би трябвало, се намира в доста сложна обстановка – да се откаже от своя мандат и да одобри унизителните условия на ПП-ДБ, като изясни на своите гласоподаватели тази невероятна политическа драма единствено със угриженост за страната и нейното бъдеще.
До момента Борисов приема унижението покорно и прави все по-големи взаимни отстъпки. Причината е освен поетия ангажимент преди изборите. Алтернативата му по никакъв начин не е добра. Ако договарянията с ПП-ДБ се провалят, той другата седмица ще договаря с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, а с тях открита коалиция не е допустима – и двете партии са част от грозното статукво, освен това едната е срещу Украйна. Той може да предложи на Нинова и Карадая единствено експертен кабинет вид „ Орешарски ”, с къс мандат, без политици в него, само че и без съществени задължения за промени и за справяне с рецесиите. Такова държавно управление е
надалеч от очакванията за стабилизиране на страната
и за преданост в НАТО, изключително пред лицето на враждебната Русия.
Ето за какво в този момент в мощна позиция са ПП-ДБ и те диктуват, много безочливо и необмислено прочее, условия, които издават освен неумелост, само че и настървение против врага Борисов. Той надали ще отвърне със същото, евентуално разчита, че безкрайното му самообладание и дългият му опит в правенето на обединения, най-после ще обуздаят опърничавите. Но той бърка. Коалицията не зависи от Борисов и Петков, тя зависи от третия, незабележим участник в договарянията, който към този момент притиска едната страна, само че към момента не е притиснал и другата както би трябвало. Не го ли направи и в бъдеще, остави ли всичко в ръцете на двамата договарящи, коалиция е малко евентуално да се случи. По-скоро ще вървим към експертен кабинет на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, а след това и към нови избори при започване на идната година.
Преговорите за държавно управление стават все по-странни и нелогични, а държанието на участниците в тях припомня за сеанс на психоаналитик с неговия обиден и смахнат пациент. Вероятно такова държание има претекстове, само че те по никакъв начин не наподобява да са политически. Борисов, който може да направи държавно управление с други две партии – Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, залага напълно и единствено на договореност с ПП-ДБ. Той приема всички прищявки на отсрещната страна, като демонстрира необикновено самообладание, даже благосклонност и схващане, което е особено за психоаналитик, а не за политик. Изглежда по този начин, като че ли събирането с Петков и Василев за него е въпрос на живот и гибел.
ПП-ДБ пък се държат като спечелила цялостно болшинство партия. Те не признават успеха на Борисов и даже дават обещание да го изхвърлят въобще от политическата игра – и него, и гласоподавателите му. Позволяват си да диктуват на първия условия, които наподобяват налудничави - ГЕРБ да поддържа тяхно държавно управление на малцинството, тяхна управническа стратегия, без да желае нищо отсреща – нито министри, нито лични цели, нито въздействие в администрацията. При това от Политическа партия считат, че тази безплатна поддръжка им е дължима по право в Народното събрание, а те от своя страна могат да основават плаващи болшинства с другите партии и да прецакват ГЕРБ по всички политики. Това е предумишлено унизително държание, което няма нищо общо с политически договаряния и със смисъла на самата народна власт въобще.
И въпреки всичко, в държанието на двете договарящи партии – волското самообладание на едната и невероятните прищявки на другата, би трябвало да има някаква логичност. Ще я открием единствено в случай че допуснем, че
има и трета страна
в тези договаряния – страна, която не виждаме, само че която крепко притиска ГЕРБ за взаимни отстъпки, а насърчава ПП-ДБ да желаят повече и повече.
Ако човек заеме ролята на външен наблюдаващ и огледа политическия развой след изборите през очите на международните медии, които в последно време деликатно наблюдават обстановката в България, третият в договарянията ще излезе на ярко.
Ето по какъв начин систематизирано Ройтерс, Политико, Асошиейтед прес и Файнейшъл таймс разказват политическите играчи у нас след изборите на 2 април:
-Партията ГЕРБ е проевропейска, само че затънала в корупция след дългото ръководство на някогашния министър председател Борисов, който е подозиран в обслужване на съветски енергийни ползи и на съдействие с хора от листата Магнитски.
-Коалицията ПП-ДБ е евроатлантическа и реформаторска партия на млади и образовани хора, с антикорупционна стратегия за промени в правосъдната система и с ясна позиция по войната в Украйна.
-Партиите Възраждане и Българска социалистическа партия са проруски и са срещу помощта за Украйна, както и срещу участието на България в НАТО.
-Малката партия на шоумена Слави Трифонов е подозирана във връзки с бизнес кръгове, а етническата Движение за права и свободи е считана за подвластна от олигарха Делян Пеевски, който е в листата Магнитски и е считан за лицето на корупцията в България.
-В момента, заради липса на постоянно държавно управление, най-бедната страна в Европейски Съюз е ръководена еднолично от проруски настроения президент Румен Радев, подозиран в близки връзки с Кремъл.
Това е грозното статукво,
което виждат нашите съдружници от НАТО и Европейски Съюз с помощта на международните медии. Международният облик на България е срутен в тези изявления, той има потребност от изчистване, а от политическите играчи на сцената може да го направи обединението ПП-ДБ, тъй като е неопетнена от корупция и се приема като евроатлантическа и солидарна с Украйна. Изводът е, че постоянното държавно управление би трябвало да е доминирано точно от тази коалиция.
Още преди изборите на 2 април, в международни медии се появи таман такава концепция - ПП-ДБ да победят и да създадат постоянно евроатлантическо държавно управление, подкрепено от втората партия ГЕРБ, която макар негативите си също споделя евроатлантическите полезности. Невъздържания Кирил Петков повтаряше тази теза като планувано и несъмнено бъдеще, даже обещаваше да направи държавно управление на малцинството с гласове от ГЕРБ, само че без Борисов да желае министри или друго въздействие в него.
За доста наблюдаващи преди изборите това звучеше екстравагантно и нелогично. Въпреки това от ГЕРБ не опровергаваха Петков, тъй като този проект наподобява им харесваше. И в действителност, в случай че ПП-ДБ станеха първи, за Борисов коалиране с Петков и Василев беше отлична опция да излезе от интернационалната изолираност, която е най-големия проблем и за него, и за партията му. Имаше и друго пояснение - преди изборите вървяха клюки, че в листата Магнитски може да бъде добавено и неговото име. Зависело от него самия. По тези аргументи, наподобяващи на морков и сопа, бъдещата евроатлантическа коалиция, доминирана от Петков и Василев, беше призната и от Борисов като политически ангажимент. При това след посещаване в едно софийско посолство…
След успеха на ГЕРБ обаче, проектът за държавно управление, доминирано от ПП-ДБ пропадна. Сега възможна коалиция с първия мандат ще наподобява лидирана от Борисов, което автоматизирано ще се оцени в международните медии като загуба на реформаторските сили и победа на грозното статукво.
Ето по този начин се появи екстравагантната концепция на ПП-ДБ те да създадат държавно управление с втория мандат, а ГЕРБ, без да взе участие с министри, да го поддържа безусловно. Това е същата концепция от преди изборите, само че трансформирана поради отрицателния избирателен резултат.
Сега Борисов, който е заречен съдействие на който би трябвало, се намира в доста сложна обстановка – да се откаже от своя мандат и да одобри унизителните условия на ПП-ДБ, като изясни на своите гласоподаватели тази невероятна политическа драма единствено със угриженост за страната и нейното бъдеще.
До момента Борисов приема унижението покорно и прави все по-големи взаимни отстъпки. Причината е освен поетия ангажимент преди изборите. Алтернативата му по никакъв начин не е добра. Ако договарянията с ПП-ДБ се провалят, той другата седмица ще договаря с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, а с тях открита коалиция не е допустима – и двете партии са част от грозното статукво, освен това едната е срещу Украйна. Той може да предложи на Нинова и Карадая единствено експертен кабинет вид „ Орешарски ”, с къс мандат, без политици в него, само че и без съществени задължения за промени и за справяне с рецесиите. Такова държавно управление е
надалеч от очакванията за стабилизиране на страната
и за преданост в НАТО, изключително пред лицето на враждебната Русия.
Ето за какво в този момент в мощна позиция са ПП-ДБ и те диктуват, много безочливо и необмислено прочее, условия, които издават освен неумелост, само че и настървение против врага Борисов. Той надали ще отвърне със същото, евентуално разчита, че безкрайното му самообладание и дългият му опит в правенето на обединения, най-после ще обуздаят опърничавите. Но той бърка. Коалицията не зависи от Борисов и Петков, тя зависи от третия, незабележим участник в договарянията, който към този момент притиска едната страна, само че към момента не е притиснал и другата както би трябвало. Не го ли направи и в бъдеще, остави ли всичко в ръцете на двамата договарящи, коалиция е малко евентуално да се случи. По-скоро ще вървим към експертен кабинет на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, а след това и към нови избори при започване на идната година.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ