Димитър Панталеев е един от най-младите футболисти в състава на

Димитър Панталеев е един от най-младите футболисти в състава на Витоша (Бистрица), само че в това време е част от тима към този момент трети сезон, а престоят му в клуба стартира още във „ В “ група. През миналогодишната акция във Втора професионална лига полузащитникът взе присъединяване в седем мача, в това число и в историческия бараж против Нефтохимик (1:0). Пантата, както го назовават всички, приказва пред формалния уеб страницата на Витоша за компликациите и тестванията, през които всеки млад футболист минава, с цел да успее да играе професионален футбол.
­
- Как се озова във Витоша и от какъв брой време си в клуба
?
– Във Витоша съм към този момент от съвсем две години. Сега започнах своя трети сезон в клуба. Присъединих се към тима преди пролетния дял в сезона, в който тимът съумя да завоюва промоция за Втора лига. Преди това бях част от Миньор (Перник). Играхме с Витоша, Коце Ангелов ме познаваше от тима на Видима, където съм бил младеж, и ми предложи да се причисля към неговия състав. Разказа ми много неща за клуба и взех решение, че това ще е вярната стъпка за мен.

– Разкажи ни за юношеските години, сподели че си играл във Видима Раковски?
– На един шампионат в Албена ме поканиха от Видима-Раковски да се причисля към техните младежки гарнитури. С татко ми преценихме, че по този начин ще е най-добре за мен, и го направих. В Севлиево прекарах четири години, преди тимът да се разпадне. След това към този момент отидох в Миньор (Перник).

– Колко мъчно е да се стигне до професионалния футбол в България?
– Не е елементарно! Много мои съотборници и другари от юношеските тимове се отхвърлиха. Има моменти в прехода от младежки към професионален футбол, в които би трябвало да стиснеш зъби и да ги преодолееш.

– Ти мина ли през подобен миг?
– Да, моят беше, когато Видима се разпадна. Аз и още няколко юноши бяхме стигнали до първия състав, само че след това всичко се срути и останах без тим. В този миг съумях да стисна зъби и да не се откажа, след което стигнах до Миньор. Друг миг, в който ми беше извънредно мъчно, бе, когато скъсах връзки на коляното тъкмо преди началото на сезона във Втора лига. Това се оказа много тежък интервал, само че от клуба се погрижиха за мен по най-хубавия метод. Благодаря на президента, който пое всички разноски по интервенцията и възобновяване ми.

– Ти не си първият, който изрича такива благодарности…
– Да, безусловно! Всички в тима сме доста признателни на управлението за отношението, което демонстрира към нас. Бих споделил, че то е в основата на триумфите ни, защото основава една извънредно ползотоворна среда. Всички се почитаме извънредно доста и считам, че сме доста добър колектив.

– Само за две години стигнахте до Първа лига. Как оценяваш това достижение?
– Участието в Първа лига е страхотна опция за всички нас като футболисти, от която би трябвало да се възползваме по най-хубавия метод. Нивото на футбола несъмнено е много по-високо от това във Втора, само че имам вяра, че нашият тим има нужните качества, с цел да реализираме положителни резултати. Нужно е да си повярваме и да даваме всичко от себе си в тренировките и в мачовете.

– На 21 години какви са упоритостите ти? Имаш ли по-дългосрочни проекти?
– Искам да се развъртвам като футболист. Знам, че имам още доста неща да усъвършенствам. Старая се да давам всичко от себе си на тренировките и ежедневно да се развъртвам. Първа лига 8 кръг, неделя 10 септември Дунав 3:0краен резулат Витоша (Бистрица)