Димитър Николов обича да ферментира. Той е съсобственик на столичния

Димитър Николов обича да ферментира. Той е съсобственик на столичния ресторант " Багри ", където ферментиралите най-разнообразни артикули са основна част от менюто. Есента не е единственият сезон, в който да се вършат домашни консерви, само че защото сега сме в него, предлагаме някои забавни хрумвания за това.

Ресторант " Багри " ще взе участие и във фестивала навън за качествена храна и питиета - StrEAT Fest на 30 септември. Повече за него четете тук.

Ферментирало прасковено масло

Обезкостяваме прасковите и ги слагаме на невисок градус във фурната (до 60 градуса) или в дехидрататор за интервал сред 4 и 8 часа, съгласно влажността на продукта. Търсим артикул с към 20% остатъчна мокрота.
Нарязваме прасковите на ситно и по-късно смачкваме с вилица.

Поставяме ги в блендер и прибавяме към 1/15 от размера на сухия артикул мед и започваме да блиндираме като по едно и също време прибавяме цвик (водата от цедено кисело мляко). Блиндираме до мечтаната консистенция, като търсим да се доближим близо до тази на мармалад.

Получената примес изсипваме в буркан като се стремим бурканът да е запълнен оптимално близо до ръба му. Оставяме 1-2 дни на мрачно на стайна температура, като следим развиването му (да няма миризма на алкохолни пари, да няма мехури) и го слагаме в хладилника.

Препоръчително е да изчакаме към 1 месец преди да консумираме готовото прасковено масло.

Ферментиралото прасковено масло е уместно да се употребява за десерти, за овкусяване на червени меса, върви добре и към салати, получава се и доста апетитно предястие със запечено козе сирене, както и може доста семпло да се намаже върху квасен самун с малко масло.