Димитър Митов е българският футболист, състезаващ се в момента на

Димитър Митов е българският футболист, състезаващ се сега на най-високо равнище, що се касае до британската футболна пирамида. Вратарят на Кеймбридж Юнайтед записва своя дебютен сезон в Лига 1 в година, която беше с необикновен привкус за него. Той започва 2021 година като неоспорим титуляр, считан за мнозина за най-добре представящия се пазач в дивизията. Още през януари обаче той изиграва последния си мач за сезон 2020/21 след нелепа травма при едно рутинно на пръв взор избавяне. Травмата го вади от игра до края на сезона, като Митов отсъства толкоз доста отвън терена за първи път в своята кариера, а на всичкото от горната страна случаят се случва часове след отпразнуването на неговия 24-ти рожден ден.

Свързах с него тогава с покана за изявление, той отхвърли. По негови думи се случва за първи път, в никакъв случай не отхвърля диалог, даже приказва най-редовно преди и след мачовете на Кеймбридж. В връзката ни още тогава той изрази убеденост, която рядко се среща в сходни обстановки. Димитър ми показа, че „ всичко се случва с причина, стимулиран съм в този момент да се върна в по-добра форма. Ще употребявам това време, с цел да подобря неща от моята игра, даже и единствено във фитнеса “.

Той се завърна в игра за Кеймбридж Юнайтед през месец август. Дивизията е по-силна, само че за нея е квалифициран и един по-силен Димитър Митов, който брани вратата на „ жълтите “ против тимове като Съндърланд, Уигън, Ипсуич, Шефилд Уензди, Болтън. А най-хубавите неща занапред предстоят. Януари ще сервира посещение на Митов и неговите съотборници на „ новобогаташите “ от Нюкасъл в шампионата за ФА къп, което ще бъде гледано от целия свят - мечтаната естрада за всеки футболист от по-ниските дивизии на Острова.

- Митко, записваме този диалог в редките случаи, когато не играете мач през три дни. Нека стартираме точно с последната среща на Кеймбридж – проваляне с 0:2 от Чарлтън в дуел, който бе по-специален за теб като някогашен състезател на Атлетик. Защо загубихте и по какъв начин ти се почувства при твоето завръщане на „ Дъ Вали “?

- Наистина беше доста хубаво за мен да се завърна на „ Дъ Вали “ и да видя много познати хора. На мен Чарлтън ми даде пътя в британския футбол. Когато излезе програмата за мачовете в шампионата, първата дата, която търсих да видя, е по кое време играем с Чарлтън като посетители. Тогавашният капитан на тима Джони Джаксън сега е техен треньор и беше много хубаво да го видя. А за мача – не бих споделил тежка загуба, тъй като бих споделил, че това ни беше най-силният мач през сезона. Играхме в действителност великолепно. Мисля, че не заслужавахме да загубим, само че това е футболът. Когато не вкарваш, те ще вкарат. Имаха две положения – вкараха два гола. Наистина не направиха кой знае какво да вкарат тези голове, само че просто сега играем на такова равнище, че на нападателите им би трябвало половин състояние, с цел да вкарат гол и това се случи в събота.

- През уикенда следва мач против водача Родъръм. Звучи ли реалистично да успехите лидера, който на всичкото от горната страна се е устремил към Чемпиъншип?

-Родъръм сигурно са най-хубавият тим в шампионата. Те са физически доста мощен тим, просто газят всичко наред. Играят с дълги топки, с доста центрирания, в скица 4-4-2 с двама огромни нападатели и те в действителност вкарват доста голове. Много е тежко да се играе против подобен тим, тъй като не позволяват голове, само че вкарват извънредно доста. Първата среща, която загубихме с 1:3 като посетители и която се игра преди 4-5 седмици, беше доста тежка за нас. Играхме на техен терен, а те имат много почитатели. Когато почитателите са зад един тим, всеки, който играе футбол, знае, че в действителност е доста тежко. Успяхме да играем добре, само че отново споделям, че когато играеш против футболисти на такова равнище, на тях им би трябвало доста малко, с цел да вкарат гол. Това се и случи. Отиваме в събота със самочувствие и ще дадем всичко от себе си, с цел да победим.

- Преди този дуел Кеймбридж се намира на 16-та позиция в шампионата на Лига 1 и по-близо до зоната на изпадащите, в сравнение с до зоната на плейофите за нанагорнище в Чемпиъншип. Какви са задачите, сложени пред вас през този сезон?

-При нас това тъкмо това ни реализира най-големия триумф през предишния сезон – че нямахме цел при започване на сезона къде да свършим. Играхме мач за мач и по тази причина считам, че през предишния сезон ние постигнахме това, което постигнахме – спечелихме промоция за Лига 1. Този сезон е малко по-различен за нас, тъй като в действителност тимовете, които са в Лига 1, са доста, доста по-добри от тези, които бяха в Лига 2 през предишния сезон. Също по този начин ние загубихме нашия нападател от предишния сезон, който вкара 40 гола (Пол Мълин, в този момент в Рексъм, б.авт.). Малко е мъчно да намериш някой различен, който да направи това и изключително на равнище, по-голямо от Лига 2. В момента каквото можем да спечелим от всеки мач, все ще е добре за нас.

- За първи път от близо 20 години Кеймбридж играе в третото равнище на британския футбол. Върни ни към празненствата в края на предишния сезон, когато постигнахте промоцията за Лига 1.

-Беше малко тъжно, тъй като почитателите не съумяха да го видят това. Всеки знае, че поради Коронавирус ние играхме пред празни трибуни, както бе в целия свят. Беше малко необичайно в последния мач от сезона – победихме 3:0 и единствено ние на терена с управлението, целия тим и така нататък Но празненствата бяха чудесни! Не успяхме да отидем на никое място, тъй като на всички места беше затворено и бяхме на стадиона. Там има един бар, в който успяхме да се съберем всички след мача. Веселби, празненства…беше в действителност доста прелестно. Ние го заслужавахме това, беше доста дълъг сезон – 46 мача, както през всяка една година. Всеки беше изтощен, само че това възприятие най-после беше необикновено и в никакъв случай няма да го не помни.

- Ти за първи път играеш в Лига 1. Големи ли са разликите с Лига 2?

-Смятам, че разликата в завършващата фаза е доста по-различна от тази в Лига 2. Само погледни тимовете, които са в Лига 1 сега – Съндърланд, Шефилд Уензди, Чарлтън, Ипсуич, Уигън и така нататък Това са тимове, които са били във Висшата лига, само че сега те са в Лига 1, където сме и ние. Така че разликата е в това, че те имат футболисти, които са играли във Висшата лига, а ние ги нямаме. На тях просто им би трябвало това половин състояние, с цел да вкарат гол. Това е разликата сред доста положителните тимове и междинните тимове. Ние сега се намираме в тази междинна таблица, само че нашата цел е да стигнем до равнището, на което са тези тимове.

- Към управлението на Кеймбридж се причисли една легенда на клуба с доста опит по британските терени в лицето на Дион Дъблин. Имал ли си опцията да се запознаеш с него?

-Не, нямал съм опция да се срещна с него. Мисля, че стана един от шефовете в клуба, в случай че не се неистина. Той е в действителност огромна легенда на тима, направил трансфер от Кеймбридж в Манчестър Юнайтед, което изобщо не е малко. Виждал съм го на стадиона, само че в никакъв случай не съм имал опция да приказвам с него.

- Жребият за ФА къп ви изпрати като посетители на Нюкасъл. Гледаш ли с неспокойствие към този мач, изключително поради това, че този мач ще притегли вниманието на феновете по целия свят поради новите притежатели на „ свраките “?

- Разбира се, всеки един футболист се надява! Отбори като нас, които сме в по-долната дивизия и когато победим няколко мача във ФА къп, желаеме да ни се падне огромен тим от Висшата лига. На нас ни се падна Нюкасъл като посетители, на „ Сейнт Джемсис Парк “ - един исторически стадион, на който нямаш самообладание да отидеш да играеш, тъй като въпреки всичко ще е пред 50 хиляди индивида. Това не се случва всеки ден! Точно поради това играем футбол – да се тестваме против най-хубавите и какво по-хубаво от това да играеш против тим от Висшата лига.

- Ако погледнем обратно през годината, ти я стартира по допустимо най-неприятния метод – с травма още през месец януари и бе отвън игра до края на сезона. Как ти повлия този дълъг престой отвън терена?

-Получих в действителност доста тежка травма при много неприятна акцидент. Направих напълно обикновено избавяне в мач против Брадфорд и си паднах на лакътя, което е доста извънредно за един вратар, а и за мен. Рамото ми се извади, скъсах всички мускули върху него и се наложи да претърпя интервенция. Беше доста тежко за мен, тъй като считам, че играех най-силния си футбол. Ние тогава с Кеймбридж печелихме всеки един мач, аз играех добре, всичко беше просто съвършено. Нямаше по какъв начин да върви по-добре от това. Аз имам вяра, че всяко зло е за положително. Просто всеки футболист, които играе футбол, знае, че когато получиш тежка травма и тя те извади от строя за пет или шест месеца, е доста мъчно да се възстановиш от такава тежка контузия- изключително за вратар. На нас рамената са ни значими, потреблението на ръцете е доста значимо. Но аз съм доста мощен душевен и това съумя да ми помогне да преодолея тази травма. Сега към този момент съм жив и здрав, да чукна на дърво, всичко върви добре и се усещам великолепно.

- Спомена към този момент за ковид от позиция на празненствата в края на предишния сезон. Как ти повлия коронавирусът на теб в персонален и професионален проект и като цяло на британския футбол?

-В Англия реагираха в действителност доста бързо, затвориха безусловно всичко – Висшата лига, всички шампионати се затвориха. Също по този начин при започване на сезона не ни задължиха, само че ни споделиха, че е хубаво да се имунизираме. Ваксината в действителност оказва помощ за момента в Англия. Смятам обаче, че локдаунът за три месеца беше доста сложен, най-малко за мен персонално. Цялото мое семейство е в България, аз съм си сам тук. Не е прелестно да седиш три месеца затворен в една къща самичък. Аз имам дребен фитнес откъм гърба в градината, едно колело, което всеки ден карах. Опитваш се да поддържаш някаква форма, играеш на плейстейшъна, само че няма какво друго да правиш. Единственото нещо, което ти беше разрешено, е да отидеш на открито до магазина и да си купиш най-обикновени работи за вечеря, обяд, закуска. Това беше единственото разрешено излизане от къщата. Когато сезонът към този момент беше публично спрян, тогава управлението ми разреши да се прибера в България при фамилията ми и това беше много хубаво за мен, тъй като да седиш самичък затворен три месеца на едно място не е доста прелестно.

- Има ли някакви терзания сега дали сезонът вероятно може да бъде преустановен или да бъдат отлагани мачове? Виждаме, че започнаха да излизат позитивни случаи в най-големите клубове и се стартира и с отлагането на мачове.

-Честно да ти кажа, не знам дали има някой, който може да ти даде прецизен отговор на този въпрос. Да се надяваме, че това няма да се случи, както и това да се върнем още веднъж да играем пред затворени порти, да няма почитатели. За момента това, което най-малко аз знам, е, че повече от 80 % от футболистите във футболната лига в Англия са имунизирани. Това би трябвало да помогне и шампионата да продължи, тъй като в случай че има още един локдаун и спрат всички шампионати, това няма да е хубаво за британския футбол.

- Да, по-скоро може би ще се стигне до някаква обстановка, където няма да се позволяват почитатели или ще има по-лимитиран капаците т.

-За момента сигурно вкараха предписание, че можеш да вървиш на мач единствено, в случай че докажеш отрицателен PCR тест или този Коронавирус паспорт, който всички ние имаме.

- Добре, хайде към този момент да си поговорим малко повече за футбол. Един въпрос, който обсъдихме авансово и ти не се съгласи с моето мнение. В британския футбол е цялостно с задгранични вратари и аз ти споделих, че съгласно мен англичаните не си обичат вратарите. Ти обаче не се съгласи с мен, кажи ни за какво?

- Според мен англичаните доста си обичат вратарите и то сигурно. Всеки чужденец, който идва в Англия да играе футбол и то в по-долните дивизии, не във Висшата лига, която е цялостна с чужденци, би трябвало да е с една-две съсловия по-добър от съответния англичанин. Те в действителност доста си обичат тяхното и си го бутат. Това е моето мнение и е това, което съм забелязал за осем години в Англия. Така аз се старая да съм постоянно една-две стъпки пред другия вратар, който е номер две сега.

- Определено, изключително поради това, че си чужденец и то българин – би трябвало да е огромен комплимент за теб, че си съумял да стигнеш до титулярно място в тим като Кеймбридж.

-Да, хората би трябвало да схванат, че не всеки съумява да стигне до професионално равнище. Имаше една статистика в Англия, беше излязла в техния PFA, т.е. БФС-то, че 94 % от футболистите в Англия до 23-годишна възраст нямат контракти и са отвън играта, т.е. нямат клуб и се отхвърлят. Ние сме в тези шест %, които играем сега, което е в действителност доста огромно достижение. Всеки един футболист, който е достигнал до това равнище, би трябвало да е горделив със себе си, тъй като има милиони други – деца, хора, които ще дадат всичко, с цел да бъдат в неговата позиция. Просто аз постоянно съм гледал от такава позиция, че ние сме едни късметлии, че нашето занимание се е трансформирало в специалност. Както сподели ти, аз в действителност съм горделив с това, което реализирам в Англия на 24 години и с над 100 професионални мача тук. Това е в действителност положително достижение, изключително за вратар, тъй като всеки знае, че ние, вратарите, съумяваме да пробием малко по-късно в кариерата си. Аз към този момент от 4 години съм корав титуляр в Кеймбридж, пробих на 20-годишна възраст и това в действителност ме прави доста горделив.

- Ти преподписа по-дългосрочно с Кеймбридж. Имаш ли обаче някаква сделка с управлението при предложение от по-висока дивизия?

-Да, тъкмо след моята травма клубът незабавно седна с мен на диалози, още на идната седмица ми предложиха нов двугодишен контракт. Те ми демонстрираха какъв брой доста имат вяра в мен и какъв брой доста желаят да ме задържат, тъй като преди да се травма, аз играех най-силния си футбол и в действителност имах доста предложения. През самия месец януари много тимове бяха заинтригувани от мен, имах предложения от Чемпиъншип и през лятото, преди да преподпиша с Кеймбридж. Аз обаче желаех да остана и да играя футбол, тъй като това е най-важното за един млад футболист – да играе футбол. Това е методът, по който ти би трябвало да се развиваш, а не да отидеш някъде, където не ти е обезпечено да играеш футбол. Няма значение, че е една дивизия по-нагоре. Аз избирам да играя една дивизия по-надолу, само че да играя всяка седмица, тъй като по този начин ще се подобря, а не седейки на пейката всяка седмица. Кеймбридж е клуб, който продава. Със сигурност, в случай че пристигна подобаваща оферта за мен и аз и клубът сме удовлетворени и щастливи от тази оферта, не виждам за какво да не ме продадат.

- Следиш ли българското състезание, Митко? Какви са твоите усещания от него?

-Честно казано, в никакъв случай не съм гледал доста мачове, само че проследявам резултати, тях ги проследявам сигурно. Последния мач, който съм гледал…гледам повече, когато съм се прибрал в България. Баща ми е вманиачен почитател на футбола, той постоянно гледа мачове. Мисля, че последния мач, който гледах, беше Левски – ЦСКА, само че не мога да ти кажа преди какъв брой време е било, тъй като в действителност не помня. Опитвам се, само че е доста мъчно за мен да виждам български мачове в Англия, тъй като няма къде да ги виждам. Телевизиите тук в Англия не излъчват българско състезание, нямам тази опция.

-Имаш ли благосклонности към избран български тим?

-Честно да ти кажа, в никакъв случай не съм бил почитател на който и да било български тим. Сега всяко едно дете в България е почитател или на Левски или ЦСКА, в случай че не си от Пловдив и така нататък Но нямам тим, за който да кажа, че одобрявам. Но примерно, в случай че кажеш да избера, бих избрал ЦСКА, само че това е просто мое мнение, не че нещо (смее се).

-Имал ли си през годините предложение от български клубове? Тъй като ме подсети със споменаването на ЦСКА – един Митко Евтимов, който като теб си пробиваше път през дивизиите из Англия, реши да се върне в България и да одобри предлагането на ЦСКА. Ти имал ли си сходни през годините?

-Не, в никакъв случай не съм имал предложение от български клубове да се завърна в България. Нямам визия каква е била обстановката при Митко. Той се представяше сносно в Англия в Лига 1 с Бъртън и Акрингтън, игра в Чемпиъншип няколко мача за Нотингам Форест. Не знам каква е била неговата причина да се прибере, само че съм сигурен, че той си е имал желанието да се прибере и да играе футбол. Но както споделих – в никакъв случай не съм имал предложение от български клубове.

-Мечтаеш ли за дебют с фланелката на българския народен тим? Имал ли е диалог на тази тематика с теб Ясен Петров или някой от неговите прародители?

-Не, в никакъв случай не съм разговарял с който и да е било от българския народен тим или от управлението му. За всеки един българин, без значение в коя страна си, за всеки един футболист е мечтае да играе за националния тим. Това е моята фантазия, това е върхът – да играеш за националния тим! Аз постоянно съм мечтал за това нещо и всякога, когато наближат лагери за националния тим, съм имал тази дребна вяра в мен, че ще го получа това позвъняване. Вярвам в себе си и също, че в случай че не преставам да играя във всеки мач и да се представям на едно положително равнище, това най-сетне ще се забележи. Надявам се един ден да получа този късмет и да покажа на какво съм кадърен, тъй като това да играеш за националния тим е всичко! Нямам самообладание да изляза и да чуя химна на България, да видя българските флагове на стадиона… Няма по-хубаво нещо от това!

-Любопитен факт е, че през 2021 година Ясен Петров е дал късмет на цели седем разнообразни вратари. Ако това продължава по този начин, най-вероятно и твоят ден ще пристигна в националния тим. След един месец ти навършваш 25 години. Какво си пожелаваш за рождения ден и като цяло през идната 2022 година?

-Най-важното за мен постоянно е да си жив и здрав. Всичко друго ще се случи с доста труд и доста ограничения. Аз считам, че съм се лишил от доста работи през тези осем години, с цел да стигна до там, където съм. Наистина имам вяра в себе си, че ще не преставам да се построявам като човек и като вратар. Всеки ден, когато даваш 100 % от себе си в подготвителния развой и отвън него, резултатите ще дойдат рано или късно. Аз съм сигурен в себе си и в това, че тези резултати, които аз желая и чакам, ще се случат рано или късно.