Иванков: Левски ще се бори със зъби и нокти за първото място
Димитър Иванков гостува в предаването „ Код Спорт “ по TV+. „ Синята “ легенда е треньор на вратарите в обичания си клуб и проучва представянето на тима напролет, както и упованията за бъдещето на Левски след промяната на собствеността, случила се публично тази седмица. - Здравей, Митко! Колко близо е Левски до купата в шампионата на България?
- Мисля, че действително не сме доста покрай купата сега по простата причина, че изоставахме доста като точков актив от Лудогорец. Но се видя, че и те могат да губят мачове. Със започването на пролетния дял резултатите ни не са неприятни и скъсихме много огромната преднина на Лудогорец. Всички знаем за поговорката, че апетитът идва с яденето. Всичко може да стане. Но ние би трябвало да гледаме да подобряваме играта си, да радваме нашите последователи и в случай че ни се отдаде дребен късмет, който сега виждаме, да се възползваме оптимално. Но ще бъде много мъчно с оглед и на катаклизмите, които станаха в нашия клуб през последните месеци. Аз съм оптимист. На Левски му приляга първо място и ще се борим със зъби и нокти. Всичко по реда си, играем мач за мач. Трябва да подобряваме играта и естествено да печелим идните срещи.
- На какво се дължи хегемонията на Лудогорец – на слабите Левски и ЦСКА или на класата на тима от Разград?
- Определено отборът от Разград играе сносно. Добър тим, положителни футболисти, построиха колектив. Не бива да слагаме под подозрение хегемонията, която имаха през последните години. Но ние като клуб – управление, треньорски щаб и футболисти сме оптимално съсредоточени. Имаме упоритостта да покажем, че сме по-добри и се надявам още в неделя да го демонстрираме пред нашите почитатели.
@@@
- Защо съгласно теб Левски е 10 години без купа и купа? Кои са аргументите?
- Много е мъчно да отговоря на този въпрос. Мисля, че аргументите са сложни. Като върна лентата обратно, през 2013 година ние сами сме си отговорни за случилото се на нашия стадион против Славия. Зависехме напълно от нашия мач и сами сме си отговорни съответно за тази година. След това, както се видя, Лудогорец стегна редиците, направи много стабилен тим и обстоятелствата са такива, че седем години поред са първенци. Така че ние единствено можем да ги поздравим.
- По време на подготовката на тима в Кипър станахме очевидци на треньорска рокада. Какво промени Георги Дерменджиев с идването си на „ Герена “?
- Първото нещо, което ми прави усещане е, че господин Дерменджиев е много балансиран и спокоен човек. Това придава успокоение и на тима. Определено считам, че можем да играем още по-добре с футболистите, с които разполага нашият тим. И естествено да бъдем и по-резултатни, тъй като в действителност имаме положителни реализатори напред. Сигурен съм, че отсега нататък Левски ще играе още по-нападателно, с цел да радваме нашите последователи.
- Колко време ти трябваше, с цел да приемеш поканата да се завърнеш в родния клуб?
- Наистина това е една от действителните предложения, които съм имал да се включа в треньорския щаб и точно да се занимавам с вратарите. За мен е наслаждение и привилегия да съм треньор тук. Все отново съм израснал в този клуб и знам какво е Левски. Знаете, че всички вратари са от школата на Левски и знаят защо иде тирада и съм уверен, че ще свършим работата.
@@@
- Кой първи те поздрави, откакто одобри предлагането да си част от треньорския щаб?
- Естествено, моето семейство и близки ме поздравиха и се зарадваха ужасно доста, че се завърнах в обичания си тим.
- Имаше ли съмнения?
- Не, нямах.
- Каква бе повода Божидар Митрев и Мартин Полачек да позволяват толкоз доста неточности?
- Не мога да отговоря, тъй като не съм бил покрай клуба и не знам какво тъкмо е желано от тях, какво са работили. Но е реалност, че направиха някои неточности. Смятам обаче, че и тимът не седеше толкоз добре. Окей, вратарските неточности са най-видни, няма кой да ги поправи и постоянно се разясняват. Смятам, че и Митрев, и Полачек имат нужните качества, щом са били в Левски. Но по една или друга причина не можаха да се показват на толкоз положително равнище. Но в действителност не мога да разясня. Тогава съм идвал на стадиона като почитател и съм гледал какво демонстрират на мачовете.
- Беше капитан на Левски – какво е обяснението ти за постъпката на Божидар Митрев, който отхвърли да излезе на полувремето в реванша с Вадуц?
- Нямам пояснение. За мен е погрешно, споделил съм го и на него. Надявам се да не изпадам в такава обстановка като треньор. Но съм уверен, че надали някой от вратарите ще напусне терена ей по този начин, тъй като е освиркван. През годините всеки, който е допускал неточност, е бил хулен от почитателите. Това е част от играта. Въпросът е да го превъзмогнеш и да си „ перде “, да си над тези неща.
@@@
- Какво завоюва клубът със завръщането на Николай Михайлов?
- Михайлов е потвърдено име във футбола. Направи и много солидна кариера в чужбина, изключително в Твенте. Стана първенец, игра в Шампионска лига, за националния тим направи доста хубави мачове. Качествата са му безспорни и се надявам с общи старания и най-много с всекидневната работа да демонстрира на какво е кадърен. Да носи сигурност на тима и да се показва на положително равнище.
- Каква е оценката ти за работата му? Самият той в изявление за „ Код Спорт “ съобщи, че има доста да наваксва. Вече във форма ли е някогашният национал?
- Труден въпрос. Мисля, че в действителност има още какво на наваксва. С времето ще почистим някои неща. Но е реалност, че дотук е много спокоен, знае какво изисквам от него и каква е играта на вратарите в Левски.
- Виждаш ли в негово лице водач на тима? Човек, на който му тежи думата в съблекалнята?
- Да, с привличането на него и на други опитни български играчи, които са минали през нашия клуб, несъмнено в съблекалнята ще има повече почит. Говоря също за Живко Миланов и за Валери Божинов. Смятам, че те могат да се оправят с това нещо.
- Ще забележим ли някой от вратарите на Левски да бие дузпи, както правеше ти и то с триумф? Ти си най-резултатният състезател на този пост в Европа с 42 гола и си трети в света за всички времена.
- Това или го имаш, или го нямаш. Доколкото знам, никой от вратарите в Левски сега няма такива упоритости. Но пък при някой добър резултат и разлика в наша изгода, за какво да не се опитва? Смятам, че в Левски това ни е ахилесовата пета през последните години. Така че може да се намерения върху този въпрос, в кръга на шегата.
- Откъде и по какъв начин стартира да изпълняваш дузпи?
- Случи се 1998 година при Вячеслав Грозни. Водехме с 4:0 на „ Васил Левски “ против Етър (Велико Търново). Публиката подканваше, а треньорът беше гледал на тренировки по какъв начин извършвам наказателни удари. Отидох да удрям дузпа да развеселявам нашите почитатели и по този начин стартира всичко.
- А оставал ли си след подготовка да изпълняваш дузпи?
- Естествено. Даже с доста от вратарите се хващахме на бас дали ще вкарам пет дузпи за шоколад или някаква почерпка. Беше забавно. Естествено, че съм оставал да упражнявам, тъй като всяко нещо, с цел да го усъвършенстваш и да ставаш по-добър, би трябвало да се тренира.
@@@
- Кой от тези 42 гола е най-ценен за теб?
- Не мога да ги разделям, само че голът против ЦСКА за купата донесе много наслада особено за мен. Няма да не помни и дузпата против Хайдук (Сплит) за купата на УЕФА против Плетикоса при 0:0. Тя даде подтик и подтик на нашия тим. Поведохме и ги отстранихме. Когато заставах да удрям наказателни удари, имах една-единствена мисъл в главата – да видя топката в мрежата на вратаря.
- Спомена дуел с ЦСКА – не загуби ли малко от блясъка си „ безконечното дерби “? Виждаме по-малко аудитория, по-малко положителни осъществявания – за какво е по този начин?
- Да, несъмнено като игра и двата тима не демонстрират блясъка, който сме привикнали да гледаме през годините. Имаше обрати, в които и аз съм взел участие. Няма да не помни един мач. Мисля, че беше през 1998 година на „ Васил Левски “ – 2:0 за тях до 12-ата минута, 2:2 на полувремето, 3:2 за нас и най-после те изравниха с дузпа. Наистина беше забавно за всички. Сега откъм футбол мисля, че е по-слабо, като заряд и атмосфера на стадиона е сносно, бих споделил даже по-добре и от преди. Наистина идват по-малко хора, изключително като играем на Националния стадион, който е значителен. Затова считам, че би трябвало да се намерения всеки от тимовете да си играе на клубния стадион. Ще бъде доста по-хубаво, с много по-добра атмосфера.
- Тема номер 1 през седмицата е промяната на собствеността в Левски – какво ще донесе тя на столичния гранд?
- Надявам се да е за положително. Лично за мен е едно утешение, тъй като всички виждаме какъв сериозен човек застава зад клуба. Надявам се триумфите да не закъснеят.
- Новите акционери обявиха, че ще влагат в школата на клуба. Как работи тя съгласно теб? Има ли надарени юноши, които са подготвени да влязат в първия тим на Левски?
- По време на подготовката много юноши упражняваха с първия тим. Смятам, че имат качества и нека да им се дава повече късмет. Естествено, зависи и от тях да се възползват оптимално добре от получения късмет. Но нямам директни усещания от школата и не мога да разясня.
@@@
- Какво съгласно теб би трябвало да е съотношението чужденци – родни футболисти?
- Доста се спекулира по тази тематика. И аз съм играл в чужбина и сме били много чужденци. Естествено, разликата е там, че би трябвало да уцелиш дадения чужденец да пасне на схемата на игра и да се показа допустимо най-добре. Друг е въпросът, че сме в Европейския съюз и е съвсем невероятно да имаме някакво ограничаване. Но пък считам, че колкото повече българи имаме в състава и изключително левскари, ще бъде сносно за клуб като Левски.
- Защо в множеството случаи се купуват играчи със съмнителни качества? Говоря за тези, които са отвън рамките на България. Идват и по-късно се чудим по какъв начин да ги освобождаваме…
- Нямам концепция, въпреки всичко това е скаутско звено, което би трябвало да следи за тези прехвърляния, дружно с треньорския щаб. Не е в моята компетентност. Радвам се, че и тримата вратари са от школата, млади амбициозни и най-много с качества. Надявам се да се представяме добре.
- Поулегна ли с годините, тъй като твоят сътрудник Георги Петков споделя за теб, че си огромен мъжага и левскар, само че си малко вманиачен?
- Не е единствено той, доста хора са ми казвали, че съм малко вманиачен. Надявам се да е в положителния смисъл на думата, тъй като другояче е притеснително. Мисля, че съм поулегнал, да. Не мога да кажа на 100%, само че се чувствал поулегнал спрямо това, което беше преди 20 години.
- Коя е най-лудата ти демонстрация на терена?
- Сещам се за една пред „ Б “ бранш. Играехме с Миньор (Перник), в случай че не ме лъже паметта. Стана някакво спречкване сред почитатели и полиция откъм моята врата. Отидох да оказа помощ на последователите и след това много бях нахокан в съблекалнята – какви ги правя, по какъв начин може по време на мач да оставя вратата? Не мога да си показва в този момент вратарят на Левски да направи същото и да гледаме безучастно.
- През 2005 година на финала против ЦСКА също имаше една много забавна и малко известна проява…
- Да, тогава бях капитан. Смятам, че почитателите заслужаваха купата не по-малко от нас, футболистите. Така, както се радвах пред бранша, я хвърлих в публиката. За наслада или за жалост, я върнаха малко поизмачкана. Това беше спонтанна реакция. Исках да се израдвам дружно с почитателите на трофея.
- Разкажи ни за престоя ти в Турция – елементарно ли реши да смениш ситуацията?
- Не мога да кажа, че беше елементарно. Но имаше финансово преференциално предложение за мен. В Турция се влага ужасно доста във футбола и до ден-днешен. Не скърбя, по този начин ми се разви кариерата. Станах първенец и взех купата на страната там с тимове, които не са измежду грандовете.
@@@
- С Левски не можа да играеш в Шампионска лига, само че го стори с Бурсаспор. Отборът бе в една група с Манчестър Юнайтед, Валенсия и Глазгоу Рейнджърс. Какво е чувството, когато чуеш химна на най-авторитетния клубен шампионат?
- Този шампионат е най-голямото ходило на клубно равнище. Усещането е много огромно, футболът е много друг. На тези игрища атмосферите бяха невероятни. Като дебютант в това съревнование не се представихме по най-хубавия метод и записахме единствено един еднакъв. Тръпката беше в действителност огромна.
- Има ли нещо, за което да съжаляваш във футболната си кариера? Например, че не можа да носиш фланелка с номер 9…
- Не, не. Винаги съм желал да бъда вратар и да избавям положения. Точно по тази причина съм се насочил натам. Надявам се да съм си приключил добре работата. Само хората могат да оценят дали това е било по този начин. Никога не съм желал да бъда „ деветка “.
- Нормално ли е към този момент един футболист да коства над 250 милиона?
- За мен, не, само че щом пазарът е такъв… Виждаме клаузите на звезди като Меси, които доближават до 700 милиона. За мен това е безумство! Но към този момент живеем в друго време и щом пазарът е подобен, значи парите си заслужават.
- Как са дъщерите ти Стела и Анжела?
- Доста добре. Миналата година приключиха, в този момент са студентки. Добре се развиват, надалеч са от спорта. Надявам се да са живи и здрави. Каквото зависи от мен и от брачната половинка ми като родители, гледаме оптимално да им оказваме помощ.
- Къде обичате да си почивате със брачната половинка ти Десислава?
- Най-комфортно се усещаме у дома. Цялото семейство да сме дружно. Това ми е най-приятно и най-вече ме успокоява.
- За какво мечтае Димитър Иванков?
- На първо време бленувам да стана първенец с Левски като треньор. Това е най-близката фантазия, която имам. В дълготраен проект, в случай че е рекъл Господ, за какво не и да влезем в Шампионска лига или в Лига Европа!
- Мисля, че действително не сме доста покрай купата сега по простата причина, че изоставахме доста като точков актив от Лудогорец. Но се видя, че и те могат да губят мачове. Със започването на пролетния дял резултатите ни не са неприятни и скъсихме много огромната преднина на Лудогорец. Всички знаем за поговорката, че апетитът идва с яденето. Всичко може да стане. Но ние би трябвало да гледаме да подобряваме играта си, да радваме нашите последователи и в случай че ни се отдаде дребен късмет, който сега виждаме, да се възползваме оптимално. Но ще бъде много мъчно с оглед и на катаклизмите, които станаха в нашия клуб през последните месеци. Аз съм оптимист. На Левски му приляга първо място и ще се борим със зъби и нокти. Всичко по реда си, играем мач за мач. Трябва да подобряваме играта и естествено да печелим идните срещи.
- На какво се дължи хегемонията на Лудогорец – на слабите Левски и ЦСКА или на класата на тима от Разград?
- Определено отборът от Разград играе сносно. Добър тим, положителни футболисти, построиха колектив. Не бива да слагаме под подозрение хегемонията, която имаха през последните години. Но ние като клуб – управление, треньорски щаб и футболисти сме оптимално съсредоточени. Имаме упоритостта да покажем, че сме по-добри и се надявам още в неделя да го демонстрираме пред нашите почитатели.
@@@ - Защо съгласно теб Левски е 10 години без купа и купа? Кои са аргументите?
- Много е мъчно да отговоря на този въпрос. Мисля, че аргументите са сложни. Като върна лентата обратно, през 2013 година ние сами сме си отговорни за случилото се на нашия стадион против Славия. Зависехме напълно от нашия мач и сами сме си отговорни съответно за тази година. След това, както се видя, Лудогорец стегна редиците, направи много стабилен тим и обстоятелствата са такива, че седем години поред са първенци. Така че ние единствено можем да ги поздравим.
- По време на подготовката на тима в Кипър станахме очевидци на треньорска рокада. Какво промени Георги Дерменджиев с идването си на „ Герена “?
- Първото нещо, което ми прави усещане е, че господин Дерменджиев е много балансиран и спокоен човек. Това придава успокоение и на тима. Определено считам, че можем да играем още по-добре с футболистите, с които разполага нашият тим. И естествено да бъдем и по-резултатни, тъй като в действителност имаме положителни реализатори напред. Сигурен съм, че отсега нататък Левски ще играе още по-нападателно, с цел да радваме нашите последователи.
- Колко време ти трябваше, с цел да приемеш поканата да се завърнеш в родния клуб?
- Наистина това е една от действителните предложения, които съм имал да се включа в треньорския щаб и точно да се занимавам с вратарите. За мен е наслаждение и привилегия да съм треньор тук. Все отново съм израснал в този клуб и знам какво е Левски. Знаете, че всички вратари са от школата на Левски и знаят защо иде тирада и съм уверен, че ще свършим работата.
@@@ - Кой първи те поздрави, откакто одобри предлагането да си част от треньорския щаб?
- Естествено, моето семейство и близки ме поздравиха и се зарадваха ужасно доста, че се завърнах в обичания си тим.
- Имаше ли съмнения?
- Не, нямах.
- Каква бе повода Божидар Митрев и Мартин Полачек да позволяват толкоз доста неточности?
- Не мога да отговоря, тъй като не съм бил покрай клуба и не знам какво тъкмо е желано от тях, какво са работили. Но е реалност, че направиха някои неточности. Смятам обаче, че и тимът не седеше толкоз добре. Окей, вратарските неточности са най-видни, няма кой да ги поправи и постоянно се разясняват. Смятам, че и Митрев, и Полачек имат нужните качества, щом са били в Левски. Но по една или друга причина не можаха да се показват на толкоз положително равнище. Но в действителност не мога да разясня. Тогава съм идвал на стадиона като почитател и съм гледал какво демонстрират на мачовете.
- Беше капитан на Левски – какво е обяснението ти за постъпката на Божидар Митрев, който отхвърли да излезе на полувремето в реванша с Вадуц?
- Нямам пояснение. За мен е погрешно, споделил съм го и на него. Надявам се да не изпадам в такава обстановка като треньор. Но съм уверен, че надали някой от вратарите ще напусне терена ей по този начин, тъй като е освиркван. През годините всеки, който е допускал неточност, е бил хулен от почитателите. Това е част от играта. Въпросът е да го превъзмогнеш и да си „ перде “, да си над тези неща.
@@@ - Какво завоюва клубът със завръщането на Николай Михайлов?
- Михайлов е потвърдено име във футбола. Направи и много солидна кариера в чужбина, изключително в Твенте. Стана първенец, игра в Шампионска лига, за националния тим направи доста хубави мачове. Качествата са му безспорни и се надявам с общи старания и най-много с всекидневната работа да демонстрира на какво е кадърен. Да носи сигурност на тима и да се показва на положително равнище.
- Каква е оценката ти за работата му? Самият той в изявление за „ Код Спорт “ съобщи, че има доста да наваксва. Вече във форма ли е някогашният национал?
- Труден въпрос. Мисля, че в действителност има още какво на наваксва. С времето ще почистим някои неща. Но е реалност, че дотук е много спокоен, знае какво изисквам от него и каква е играта на вратарите в Левски.
- Виждаш ли в негово лице водач на тима? Човек, на който му тежи думата в съблекалнята?
- Да, с привличането на него и на други опитни български играчи, които са минали през нашия клуб, несъмнено в съблекалнята ще има повече почит. Говоря също за Живко Миланов и за Валери Божинов. Смятам, че те могат да се оправят с това нещо.
- Ще забележим ли някой от вратарите на Левски да бие дузпи, както правеше ти и то с триумф? Ти си най-резултатният състезател на този пост в Европа с 42 гола и си трети в света за всички времена.
- Това или го имаш, или го нямаш. Доколкото знам, никой от вратарите в Левски сега няма такива упоритости. Но пък при някой добър резултат и разлика в наша изгода, за какво да не се опитва? Смятам, че в Левски това ни е ахилесовата пета през последните години. Така че може да се намерения върху този въпрос, в кръга на шегата.
- Откъде и по какъв начин стартира да изпълняваш дузпи?
- Случи се 1998 година при Вячеслав Грозни. Водехме с 4:0 на „ Васил Левски “ против Етър (Велико Търново). Публиката подканваше, а треньорът беше гледал на тренировки по какъв начин извършвам наказателни удари. Отидох да удрям дузпа да развеселявам нашите почитатели и по този начин стартира всичко.
- А оставал ли си след подготовка да изпълняваш дузпи?
- Естествено. Даже с доста от вратарите се хващахме на бас дали ще вкарам пет дузпи за шоколад или някаква почерпка. Беше забавно. Естествено, че съм оставал да упражнявам, тъй като всяко нещо, с цел да го усъвършенстваш и да ставаш по-добър, би трябвало да се тренира.
@@@ - Кой от тези 42 гола е най-ценен за теб?
- Не мога да ги разделям, само че голът против ЦСКА за купата донесе много наслада особено за мен. Няма да не помни и дузпата против Хайдук (Сплит) за купата на УЕФА против Плетикоса при 0:0. Тя даде подтик и подтик на нашия тим. Поведохме и ги отстранихме. Когато заставах да удрям наказателни удари, имах една-единствена мисъл в главата – да видя топката в мрежата на вратаря.
- Спомена дуел с ЦСКА – не загуби ли малко от блясъка си „ безконечното дерби “? Виждаме по-малко аудитория, по-малко положителни осъществявания – за какво е по този начин?
- Да, несъмнено като игра и двата тима не демонстрират блясъка, който сме привикнали да гледаме през годините. Имаше обрати, в които и аз съм взел участие. Няма да не помни един мач. Мисля, че беше през 1998 година на „ Васил Левски “ – 2:0 за тях до 12-ата минута, 2:2 на полувремето, 3:2 за нас и най-после те изравниха с дузпа. Наистина беше забавно за всички. Сега откъм футбол мисля, че е по-слабо, като заряд и атмосфера на стадиона е сносно, бих споделил даже по-добре и от преди. Наистина идват по-малко хора, изключително като играем на Националния стадион, който е значителен. Затова считам, че би трябвало да се намерения всеки от тимовете да си играе на клубния стадион. Ще бъде доста по-хубаво, с много по-добра атмосфера.
- Тема номер 1 през седмицата е промяната на собствеността в Левски – какво ще донесе тя на столичния гранд?
- Надявам се да е за положително. Лично за мен е едно утешение, тъй като всички виждаме какъв сериозен човек застава зад клуба. Надявам се триумфите да не закъснеят.
- Новите акционери обявиха, че ще влагат в школата на клуба. Как работи тя съгласно теб? Има ли надарени юноши, които са подготвени да влязат в първия тим на Левски?
- По време на подготовката много юноши упражняваха с първия тим. Смятам, че имат качества и нека да им се дава повече късмет. Естествено, зависи и от тях да се възползват оптимално добре от получения късмет. Но нямам директни усещания от школата и не мога да разясня.
@@@ - Какво съгласно теб би трябвало да е съотношението чужденци – родни футболисти?
- Доста се спекулира по тази тематика. И аз съм играл в чужбина и сме били много чужденци. Естествено, разликата е там, че би трябвало да уцелиш дадения чужденец да пасне на схемата на игра и да се показа допустимо най-добре. Друг е въпросът, че сме в Европейския съюз и е съвсем невероятно да имаме някакво ограничаване. Но пък считам, че колкото повече българи имаме в състава и изключително левскари, ще бъде сносно за клуб като Левски.
- Защо в множеството случаи се купуват играчи със съмнителни качества? Говоря за тези, които са отвън рамките на България. Идват и по-късно се чудим по какъв начин да ги освобождаваме…
- Нямам концепция, въпреки всичко това е скаутско звено, което би трябвало да следи за тези прехвърляния, дружно с треньорския щаб. Не е в моята компетентност. Радвам се, че и тримата вратари са от школата, млади амбициозни и най-много с качества. Надявам се да се представяме добре.
- Поулегна ли с годините, тъй като твоят сътрудник Георги Петков споделя за теб, че си огромен мъжага и левскар, само че си малко вманиачен?
- Не е единствено той, доста хора са ми казвали, че съм малко вманиачен. Надявам се да е в положителния смисъл на думата, тъй като другояче е притеснително. Мисля, че съм поулегнал, да. Не мога да кажа на 100%, само че се чувствал поулегнал спрямо това, което беше преди 20 години.
- Коя е най-лудата ти демонстрация на терена?
- Сещам се за една пред „ Б “ бранш. Играехме с Миньор (Перник), в случай че не ме лъже паметта. Стана някакво спречкване сред почитатели и полиция откъм моята врата. Отидох да оказа помощ на последователите и след това много бях нахокан в съблекалнята – какви ги правя, по какъв начин може по време на мач да оставя вратата? Не мога да си показва в този момент вратарят на Левски да направи същото и да гледаме безучастно.
- През 2005 година на финала против ЦСКА също имаше една много забавна и малко известна проява…
- Да, тогава бях капитан. Смятам, че почитателите заслужаваха купата не по-малко от нас, футболистите. Така, както се радвах пред бранша, я хвърлих в публиката. За наслада или за жалост, я върнаха малко поизмачкана. Това беше спонтанна реакция. Исках да се израдвам дружно с почитателите на трофея.
- Разкажи ни за престоя ти в Турция – елементарно ли реши да смениш ситуацията?
- Не мога да кажа, че беше елементарно. Но имаше финансово преференциално предложение за мен. В Турция се влага ужасно доста във футбола и до ден-днешен. Не скърбя, по този начин ми се разви кариерата. Станах първенец и взех купата на страната там с тимове, които не са измежду грандовете.
@@@ - С Левски не можа да играеш в Шампионска лига, само че го стори с Бурсаспор. Отборът бе в една група с Манчестър Юнайтед, Валенсия и Глазгоу Рейнджърс. Какво е чувството, когато чуеш химна на най-авторитетния клубен шампионат?
- Този шампионат е най-голямото ходило на клубно равнище. Усещането е много огромно, футболът е много друг. На тези игрища атмосферите бяха невероятни. Като дебютант в това съревнование не се представихме по най-хубавия метод и записахме единствено един еднакъв. Тръпката беше в действителност огромна.
- Има ли нещо, за което да съжаляваш във футболната си кариера? Например, че не можа да носиш фланелка с номер 9…
- Не, не. Винаги съм желал да бъда вратар и да избавям положения. Точно по тази причина съм се насочил натам. Надявам се да съм си приключил добре работата. Само хората могат да оценят дали това е било по този начин. Никога не съм желал да бъда „ деветка “.
- Нормално ли е към този момент един футболист да коства над 250 милиона?
- За мен, не, само че щом пазарът е такъв… Виждаме клаузите на звезди като Меси, които доближават до 700 милиона. За мен това е безумство! Но към този момент живеем в друго време и щом пазарът е подобен, значи парите си заслужават.
- Как са дъщерите ти Стела и Анжела?
- Доста добре. Миналата година приключиха, в този момент са студентки. Добре се развиват, надалеч са от спорта. Надявам се да са живи и здрави. Каквото зависи от мен и от брачната половинка ми като родители, гледаме оптимално да им оказваме помощ.
- Къде обичате да си почивате със брачната половинка ти Десислава?
- Най-комфортно се усещаме у дома. Цялото семейство да сме дружно. Това ми е най-приятно и най-вече ме успокоява.
- За какво мечтае Димитър Иванков?
- На първо време бленувам да стана първенец с Левски като треньор. Това е най-близката фантазия, която имам. В дълготраен проект, в случай че е рекъл Господ, за какво не и да влезем в Шампионска лига или в Лига Европа!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ