Димитър Еленов бе и си остана човекът, който си изгради

Димитър Еленов бе и си остана индивидът, който си построи своя камбанария, от която може да се учи непрестанно и да учи другите и най-важното да обича, изключително децата.
Димитър Еленов беше подобен.
Правеше разлика сред играта и лъжата – значима тематика в живота ни.
Стоик – не се предаваше, носеше своята отговорност, имаше позиция.
Като участник в придвижването на живота, знаеше по какъв начин да се движи – не пречеше, само че и не се даваше. Не се популяризираше, посредством телевизия, медии и така нататък
Пътешественик в духа на живота, подготвен да сътворява.
Той беше извоювал свободата си! Случайно ли е, че в деня на светите първовърховни апостоли Петър и Павел ще приказваме за Димитър Еленов и ние, основателите на този арт фест - стартираме този духове празник с неговото име!
Война за правдата и хубостта.
Стремеж към съвършенството, въпреки недостижимо и макар това…… той живееше с тъкмо този стремеж- да се усъвършенстваш непрестанно ….
Носеше центъра в себе си и когато види групово несъответствие(колективна безотговорност), той излизаше отвън себе си. Не смяташе специалността за лесна работа, а много сложна, на което учеше и питомците си.
Човекът – мярка, със своите недостатъци, несъмнено.
Споделяше думите на Сервантес: „ Истината е фантом, свободата е всичко. “