Да поговорим за българските романисти: Димитър Димов
Димитър Димов е един от най-видните ни белетристи от 50-те години на 20.век. Това, което дефинира високото му място в българската литература, са нововъведенията, които той прави. Димов разкрива облика на един нов вид жена, чужд за нашата литература до този миг – дамата пропаст, съдбовната жена, която не може да бъде изцяло опозната от другите. Той се интересува от тъмното в човешката душа, неслучайно го дефинират като стихотворец и мъдрец на трагичното в живота. Романът „ Тютюн “ е неговият трети разказ. Появява се през 1951 година, оставяйки дълбока диря както измежду читателските кръгове, по този начин и в социално-политическото съществуване на България. Той раздрусва литературните среди дотам, че е подложен на гневна рецензия от неговите критици, отпред с Пантелей Зарев, книжовен критик, учен, някогашен ръководител на Съюза на българските писатели, национален активист на културата. Романът е избран като „ сексуален ”, капиталистически, като непознато събитие, като нездравословен за морала на българското общество. На писателя се „ предлага ” да го преработи, което Димов прави не без вътрешна битка. Новото модифицирано издание се появява през 1954 година Днес и двете издания имат цената на оригинал.
Предлагаме ви някои незабравими цитати от романа „ Тютюн ”.
• „ - Ти приказваш непрекъснато за пари... Баща ти би трябвало да е доста безпаричен – прочувствено видя тя.
- Да, безчовечен, извънредно безпаричен!... надали има нещо, което да ненавиждам повече от бедността. ”
