Момчил Карамитев получи награди от световни фестивали
Дилогията " Вариации за цигулка " на Момчил Карамитев ще има своята публична премиера в кино " Одеон " в столицата на 19 декември от 18,15 ч. Тя съдържа новелите " Златният храм " и " 100 $ ". Това, което тематично ги сплотява, са музиката и общочовешката тематика за любовта. Любовта към близък и любовта към изкуството. По този мотив режисьорът Момчил Карамитев и критичката доктор Олга Маркова гостуваха в ДУМА и описаха за предпремиерния път на двете новели. /> Олга Маркова: Наскоро пристигна доста радостна вест - българското кино получи две огромни международни награди. Сега дойдоха оценки от Рим, а няколко седмици по-рано - премията " Златна светулка " от Кан - за " 100 $ ", за въодушевяващ късометражен игрален филм. Преди два месеца гледахме с интерес на предпремиерата в кино " Влайкова " дилогията на Момчил Карамитев " Вариации за цигулка " по разкази на Сергей Комитски.
Интересно е по какъв начин Момчил си избра тази извънредно хуманна тематика, която естествено звучи в навечерието на Коледа. И моето предложение е, вместо да гледаме " Сам у дома " и други сходни филми години наред, да бъде излъчена новелата на Момчил Карамитев, която освен светът оцени, а ние оценихме, преди да тръгне по света.
Момчил Карамитев: Тъкмо се бях застоял в София след 30-годишен интервал неявяване и работа в чужбина, и през далечната 2019 година при мен пристигна приветлив сътрудник режисьор, усмихна се и сподели: " Искам да Ви хвърля ръкавицата и да видя какъв брой можете. " Оказа се, че това е писателят и режисьор Сергей Комитски. Той ми предложи собствен доста забавен разказ, който беше приспособил като сюжет, и участвахме с него в конкурс за финансиране. Но Сергей ми сподели, че има нещо доста по-важно - Коледна история, разкриваща две ориси на двама музиканти.
Когато прочетох тези новели, ми направи усещане, че те са по-различни от неговата генерална линия като създател. Бяха на тематика: стават ли чудеса по коледното време и има ли въобще чудеса. Много ми хареса, тъй като тъкмо тогава с доктор Маркова подготвяхме книгата " Рицарят на Доброто ", отдадена на моя татко, и тези две неща бяха доста разнообразни от тематиката, по която работехме.
Още с постъпването на материала със Сергей взехме решение да участваме в конкурсна сесия на НФЦ и спечелихме. Казах си, че това е подарък от ориста, жена ми беше доста зле и напълно неотдавна по-късно умря. Така че най-лошото и най-хубавото ми се случиха едновременно. След това всички се притеснявахме за нашия продуцент Валери Костов, тъй като скоро, откакто минахме на комисия, се разбра, че той е тежко болен. Претърпя две комплицирани интервенции и до момента в който се чудехме по кое време ще се оправи, Сергей Комитски ненадейно умря от КОВИД.
Получи се прекомерно незабавна конюнктура, мислих доста и най-после предложих аз да поема продуцентските права - имам продуцентска компания, имам и опит. Но след интервал на изчакване по време на КОВИД минаха две години и получих отговор от нашия продуцент Валери Костов, Господ здраве да му дава. Успяхме, със съдействието на НФЦ и персонално на Петър Тодоров, да създадем нов контракт, ремонти, анекси и така нататък, което се оказа дълъг развой.
Докато всичко това свърши, открих някаква доста евтина камера и на 3 януари 2022 година започнахме да снимаме, по-късно прекъснахме, и на 3 януари 2023 година заснехме и втората новела. Така че и двете бяха снимани тъкмо в коледния сезон. Живеех с тези къси новели, което беше неимоверно тестване в моя живот, в това време минах през интензивно лекуване... Помогна ми куражът, който ми даде добър другар в лицето на Олга Маркова, с която се чувахме по телефона и тя ми сподели: " Не оставяй това, приключи го, знам, че можеш. "
- И в двете новели основните герои са музиканти.
- Затова и звукът е доста значим, когато се прави филм за музиканти и в него звучи доста музика. Известният джазмен Антони Дончев композира прелестна, съвсем ренесансова музика за едната новела. Музиката за другата я написа младата композиторка Михаела Колева, музикален редактор в БНР, стратегия " Христо Ботев ", с която се запознахме напълно инцидентно.
- В тези филми има и дебюти.
- Да, това е първата основна роля в киното на нашата доста добра актриса Лина Шишкова; на Бояна Андреева, която е била 30 години музикален редактор в БНР; на Петър Ганев, дълготраен солист в " Софийски солисти ", който извършва основна роля; на младата цигуларка Бояна Петкова. Участват още: Любо Нейков, Ники Илиев, Иван Радоев и кученцето Креспо, което откакто приключихме фотосите си отиде от този свят. Оператор е Калоян Божилов. Монтаж - Момчил Бончев. Звуков дизайн - Марин Лашев. Асистент режисьорка е Аглика Калчинова.
- Как новелите попаднаха на фестивала в Берлин?
- Когато имах подготвени копия, ги изпратих в Берлин на фестивал, който има и физическо, и виртуално издание. Получих премията за най-хубав режисьор и за актриса; от Ванкувър ни присъдиха премия със документ за най-хубав монтаж; от един християнски фестивал в щата Вирджиния получихме наградата на екуменическото жури за музика, а през вчерашния ден дойде радостната вест, че другата новела - " Златният храм ", е удостоена с премия за най-хубав късометражен филм на същия кинофорум. А от фестивала в Рим получихме премията за най-хубав късометражен филм в жанра " Драма " за " 100 $ ", за най-хубав продуцент, режисьор - Момчил Карамитев, основна женска роля - Бояна Андреева, второстепенна женска роля - Бояна Петкова, и истинска музика - Антони Дончев.
Олга Маркова: Най-неочаквано фамилните и християнските полезности, популярност Богу, че има още такива фестивали, бяха почетени и по този метод новелата " 100 $ " се оказва изстрелване на " Куршум за Рая ", както беше кръстен филмът на Сергей Комитски. Много се веселя, че Момчил си е избрал близка до него тематика. Това е повода да се сътвори тази топла, сърдечна, коледна атмосфера във филмите му, която обгръща фена.
Така че, да му пожелаем на добър час, да продължи по същия метод. Най-важното е, че Момчил получи премия за постановка, тъй като той дълго време изчезна от хоризонта на българското кино и е доста радостно, че се завръща по този метод.
Момчил Карамитев: Предложил съм филмите на Българска национална телевизия, да бъдат излъчени по празниците, до този миг не съм получил отговор, само че се надявам да ми отговорят.
- Скоро гледах Вашия филм " Ангелогласният обединител " - за патриарх Неофит. В словото си в края на кино лентата той споделя: " Този живот побеждава всичко краткотрайно, не би трябвало краткотрайното да ни отчайва, а да следим, да мислим и да градим посредством своя живот безконечното. "
- Това ми е близката тематика, тъй като изгубих татко си, още преди да навърша 13 години. Той няколко пъти ми е казвал: " Не мисли, че ще бъда постоянно до теб, тъй като животът свършва. " Често съм разсъждавал върху тези негови думи. Ние имаме някаква човешка логичност и живеем съгласно нея до известна степен, само че има една по-висша логичност, на природата, на Господ, който взема решение нашите ориси. Не е инцидентно, че срещнах подобен непосредствен човек по душа като Олга Маркова.
Това ме интересува в живота, тъй като разбрах, че колкото и да свети човек, в един миг поема различен път в природата, отделя се от този свят и го няма край нас. Затова взех решение, че в моите филми ще слагам въпроса за тленността на нашите упоритости и огромни желания. Защото в действителност остава това, което има стойност. А това, което има стойност, е обвързвано с същинската обич, даже да уважаваш обстановката и хората, които от време на време са те наранили. Защото човешкият живот не е единствено победи и в моментите, когато човек е претърпял някакво проваляне, може да си извади огромна поука, може би това е най-големият университет.
Олга Маркова: Лошото е, че ние няма къде да гледаме стойностно кино, понякога в " Одеон " и Дома на киното демонстрират такива филми. А редица огромни имена в предишното тръгваха точно от игралните новели.
- Миналата година представихте книгата за Апостол Карамитев в доста градове у нас и в чужбина. Какво от срещите остави най-силно усещане у Вас?
Олга Маркова: В Берлин хората плачеха и по време на диалога след прожекцията на кино лентата " Бялата стая " доста от тях направиха любопитни изявления. Един господин приказва дълго по какъв начин е сниман " Сватбите на Йоан Асен ", оказа се, че той е бил един от художниците на кино лентата, след което е отпътувал на работа в Германия. Такива случки имаше доста. Всички бяхме трогнати, сюрпризирани, разбрахме, че хората прекалено много са се нуждаели от тази книга.
Момчил Карамитев: Най-скъп спомен за мен остава представянето на книгата във Варна. Публиката беше прелестна, слушаха деликатно, задаваха въпроси и мнозина си бяха купили книгата.
Имахме доста добър банкет и в Бургас - със съдействието на Общината, госпожа Диана Саватева направи фантастично показване в Културния център " Морско казино ". Проведохме среща и в " Петното на Роршах " в Пловдив. Надяваме се следващата година да посетим Пазарджик, Хасково, Стара Загора...
Олга Маркова: Във Варна участваха и драматурзите на операта. Сия Папазова описа персонална история: като младо момиче, при едно посещение на Апостол във Варна, отива и го моли да я запознае в София с проф. Гочо Гочев, тъй като счита да кандидатства във ВИТИЗ. Апостол споделил: " Да, несъмнено. " И в действителност я среща с проф. Гочо Гочев. Както постоянно е правил услуги на всички. Затова и поставихме за заглавие на книгата " Рицарят на Доброто ", не сме си го измислили, Апостол е бил рицар и в живота. Когато Сия приключва ВИТИЗ, Апостол към този момент води клас и тя с боязън посещава часовете му, с цел да го опознае и като учител. И най-после сподели: " Някои хора, които между тях говореха за модернизъм, за сюрреализъм, за постмодернизъм, внезапно, когато Апостол си извади записките от специализацията в Русия, просто замлъкнаха. "
Момчил Карамитев: Успяхме да съставим книгата единствено за една година, основно Олга се оправи с това. Помогна ни и опцията да употребяваме скъпи данни от архива на брат й - известния сценичен режисьор проф. Виктор Марков, за присъединяване на Апостол Карамитев в основната роля в именитата му режисура " Ревю на 33 оборота ".
Интересно е по какъв начин Момчил си избра тази извънредно хуманна тематика, която естествено звучи в навечерието на Коледа. И моето предложение е, вместо да гледаме " Сам у дома " и други сходни филми години наред, да бъде излъчена новелата на Момчил Карамитев, която освен светът оцени, а ние оценихме, преди да тръгне по света.
Момчил Карамитев: Тъкмо се бях застоял в София след 30-годишен интервал неявяване и работа в чужбина, и през далечната 2019 година при мен пристигна приветлив сътрудник режисьор, усмихна се и сподели: " Искам да Ви хвърля ръкавицата и да видя какъв брой можете. " Оказа се, че това е писателят и режисьор Сергей Комитски. Той ми предложи собствен доста забавен разказ, който беше приспособил като сюжет, и участвахме с него в конкурс за финансиране. Но Сергей ми сподели, че има нещо доста по-важно - Коледна история, разкриваща две ориси на двама музиканти.
Когато прочетох тези новели, ми направи усещане, че те са по-различни от неговата генерална линия като създател. Бяха на тематика: стават ли чудеса по коледното време и има ли въобще чудеса. Много ми хареса, тъй като тъкмо тогава с доктор Маркова подготвяхме книгата " Рицарят на Доброто ", отдадена на моя татко, и тези две неща бяха доста разнообразни от тематиката, по която работехме.
Още с постъпването на материала със Сергей взехме решение да участваме в конкурсна сесия на НФЦ и спечелихме. Казах си, че това е подарък от ориста, жена ми беше доста зле и напълно неотдавна по-късно умря. Така че най-лошото и най-хубавото ми се случиха едновременно. След това всички се притеснявахме за нашия продуцент Валери Костов, тъй като скоро, откакто минахме на комисия, се разбра, че той е тежко болен. Претърпя две комплицирани интервенции и до момента в който се чудехме по кое време ще се оправи, Сергей Комитски ненадейно умря от КОВИД.
Получи се прекомерно незабавна конюнктура, мислих доста и най-после предложих аз да поема продуцентските права - имам продуцентска компания, имам и опит. Но след интервал на изчакване по време на КОВИД минаха две години и получих отговор от нашия продуцент Валери Костов, Господ здраве да му дава. Успяхме, със съдействието на НФЦ и персонално на Петър Тодоров, да създадем нов контракт, ремонти, анекси и така нататък, което се оказа дълъг развой.
Докато всичко това свърши, открих някаква доста евтина камера и на 3 януари 2022 година започнахме да снимаме, по-късно прекъснахме, и на 3 януари 2023 година заснехме и втората новела. Така че и двете бяха снимани тъкмо в коледния сезон. Живеех с тези къси новели, което беше неимоверно тестване в моя живот, в това време минах през интензивно лекуване... Помогна ми куражът, който ми даде добър другар в лицето на Олга Маркова, с която се чувахме по телефона и тя ми сподели: " Не оставяй това, приключи го, знам, че можеш. "
- И в двете новели основните герои са музиканти.
- Затова и звукът е доста значим, когато се прави филм за музиканти и в него звучи доста музика. Известният джазмен Антони Дончев композира прелестна, съвсем ренесансова музика за едната новела. Музиката за другата я написа младата композиторка Михаела Колева, музикален редактор в БНР, стратегия " Христо Ботев ", с която се запознахме напълно инцидентно.
- В тези филми има и дебюти.
- Да, това е първата основна роля в киното на нашата доста добра актриса Лина Шишкова; на Бояна Андреева, която е била 30 години музикален редактор в БНР; на Петър Ганев, дълготраен солист в " Софийски солисти ", който извършва основна роля; на младата цигуларка Бояна Петкова. Участват още: Любо Нейков, Ники Илиев, Иван Радоев и кученцето Креспо, което откакто приключихме фотосите си отиде от този свят. Оператор е Калоян Божилов. Монтаж - Момчил Бончев. Звуков дизайн - Марин Лашев. Асистент режисьорка е Аглика Калчинова.
- Как новелите попаднаха на фестивала в Берлин?
- Когато имах подготвени копия, ги изпратих в Берлин на фестивал, който има и физическо, и виртуално издание. Получих премията за най-хубав режисьор и за актриса; от Ванкувър ни присъдиха премия със документ за най-хубав монтаж; от един християнски фестивал в щата Вирджиния получихме наградата на екуменическото жури за музика, а през вчерашния ден дойде радостната вест, че другата новела - " Златният храм ", е удостоена с премия за най-хубав късометражен филм на същия кинофорум. А от фестивала в Рим получихме премията за най-хубав късометражен филм в жанра " Драма " за " 100 $ ", за най-хубав продуцент, режисьор - Момчил Карамитев, основна женска роля - Бояна Андреева, второстепенна женска роля - Бояна Петкова, и истинска музика - Антони Дончев.
Олга Маркова: Най-неочаквано фамилните и християнските полезности, популярност Богу, че има още такива фестивали, бяха почетени и по този метод новелата " 100 $ " се оказва изстрелване на " Куршум за Рая ", както беше кръстен филмът на Сергей Комитски. Много се веселя, че Момчил си е избрал близка до него тематика. Това е повода да се сътвори тази топла, сърдечна, коледна атмосфера във филмите му, която обгръща фена.
Така че, да му пожелаем на добър час, да продължи по същия метод. Най-важното е, че Момчил получи премия за постановка, тъй като той дълго време изчезна от хоризонта на българското кино и е доста радостно, че се завръща по този метод.
Момчил Карамитев: Предложил съм филмите на Българска национална телевизия, да бъдат излъчени по празниците, до този миг не съм получил отговор, само че се надявам да ми отговорят.
- Скоро гледах Вашия филм " Ангелогласният обединител " - за патриарх Неофит. В словото си в края на кино лентата той споделя: " Този живот побеждава всичко краткотрайно, не би трябвало краткотрайното да ни отчайва, а да следим, да мислим и да градим посредством своя живот безконечното. "
- Това ми е близката тематика, тъй като изгубих татко си, още преди да навърша 13 години. Той няколко пъти ми е казвал: " Не мисли, че ще бъда постоянно до теб, тъй като животът свършва. " Често съм разсъждавал върху тези негови думи. Ние имаме някаква човешка логичност и живеем съгласно нея до известна степен, само че има една по-висша логичност, на природата, на Господ, който взема решение нашите ориси. Не е инцидентно, че срещнах подобен непосредствен човек по душа като Олга Маркова.
Това ме интересува в живота, тъй като разбрах, че колкото и да свети човек, в един миг поема различен път в природата, отделя се от този свят и го няма край нас. Затова взех решение, че в моите филми ще слагам въпроса за тленността на нашите упоритости и огромни желания. Защото в действителност остава това, което има стойност. А това, което има стойност, е обвързвано с същинската обич, даже да уважаваш обстановката и хората, които от време на време са те наранили. Защото човешкият живот не е единствено победи и в моментите, когато човек е претърпял някакво проваляне, може да си извади огромна поука, може би това е най-големият университет.
Олга Маркова: Лошото е, че ние няма къде да гледаме стойностно кино, понякога в " Одеон " и Дома на киното демонстрират такива филми. А редица огромни имена в предишното тръгваха точно от игралните новели.
- Миналата година представихте книгата за Апостол Карамитев в доста градове у нас и в чужбина. Какво от срещите остави най-силно усещане у Вас?
Олга Маркова: В Берлин хората плачеха и по време на диалога след прожекцията на кино лентата " Бялата стая " доста от тях направиха любопитни изявления. Един господин приказва дълго по какъв начин е сниман " Сватбите на Йоан Асен ", оказа се, че той е бил един от художниците на кино лентата, след което е отпътувал на работа в Германия. Такива случки имаше доста. Всички бяхме трогнати, сюрпризирани, разбрахме, че хората прекалено много са се нуждаели от тази книга.
Момчил Карамитев: Най-скъп спомен за мен остава представянето на книгата във Варна. Публиката беше прелестна, слушаха деликатно, задаваха въпроси и мнозина си бяха купили книгата.
Имахме доста добър банкет и в Бургас - със съдействието на Общината, госпожа Диана Саватева направи фантастично показване в Културния център " Морско казино ". Проведохме среща и в " Петното на Роршах " в Пловдив. Надяваме се следващата година да посетим Пазарджик, Хасково, Стара Загора...
Олга Маркова: Във Варна участваха и драматурзите на операта. Сия Папазова описа персонална история: като младо момиче, при едно посещение на Апостол във Варна, отива и го моли да я запознае в София с проф. Гочо Гочев, тъй като счита да кандидатства във ВИТИЗ. Апостол споделил: " Да, несъмнено. " И в действителност я среща с проф. Гочо Гочев. Както постоянно е правил услуги на всички. Затова и поставихме за заглавие на книгата " Рицарят на Доброто ", не сме си го измислили, Апостол е бил рицар и в живота. Когато Сия приключва ВИТИЗ, Апостол към този момент води клас и тя с боязън посещава часовете му, с цел да го опознае и като учител. И най-после сподели: " Някои хора, които между тях говореха за модернизъм, за сюрреализъм, за постмодернизъм, внезапно, когато Апостол си извади записките от специализацията в Русия, просто замлъкнаха. "
Момчил Карамитев: Успяхме да съставим книгата единствено за една година, основно Олга се оправи с това. Помогна ни и опцията да употребяваме скъпи данни от архива на брат й - известния сценичен режисьор проф. Виктор Марков, за присъединяване на Апостол Карамитев в основната роля в именитата му режисура " Ревю на 33 оборота ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ