Дилемата от какво ни е освободила Русия не е нова,

Дилемата от какво ни е освободила Русия не е нова, само че от време на време отново излиза в общественото пространство, въпреки историците към този момент да са се произнесли много ясно. Не е неприятно обаче резултатът от време на време още веднъж да се вади на ярко.
Иван Вазов, който е съвременник на ония събития, не инцидентно дава име на първия новобългарски разказ „ Под игото ”. Не иго, не робия, не близкото по смисъл насилничество, а точно робство.
МИТЪТ ЗА РОБСТВОТО
Половин век след завладяването на Константинопол (днешен Истанбул) през 1453 година към една пета от популацията на града се е състояло от плебеи. В турската империя обаче статутът на робството постоянно е имал самобитна специфичност. Представителите на османската робска класа, („ кул ” на турски) можели да доближат до извънредно високо публично състояние. Те ставали освен пазачи в харемите, само че постоянно заемали високи длъжности в държавната администрация. Роби били обучавани в дворцовото учебно заведение Ендерун, основало мнозина видни държавници.
Българските селяни не рядко без особени проблеми напускали господарите си и се местели или отивали в града, като всичко се разминавало с търпимата санкция „ чифт бозан акчеси ” на стойност към един златен дукат.
МИТЪТ ЗА БЕЗПРАВНАТА ХРИСТИЯНСКА РАЯ
Безспорно е, че цялото уседнало християнско и мохамеданско население в Анадола и на Балканите, занимаващо се със земеделие или с търговия, е подведено под общ знаменател и е считано за парадайса. За султана било значимо в империята да царува успокоение и раята да си заплаща налозите. Правото да имат благосъстоятелност и задължението да заплащат налози са едно от най-сериозните доказателства, че християните не са третирани като плебеи.
Според бележития турски общественик и някогашен популярен везир Ахмед Вефик-паша раята в Османската империя била обложена със 177 типа налози. Мюсюлманите обаче плащали по-малко на брой налози и по-малки суми – да вземем за пример за поземления налог „ испенче ” отстъпката била към 10%. А с налога „ джизие ” немюсюлманите откупували предоставената им опция да живеят, работят и изповядват религията си на територията на Османската империя.
Но въпреки всичко цялата парадайса в империята си била парадайса. Християните и мюсюлманите да вземем за пример плащали идентичен налог десятък.
Ето единствено част от налозите от типа „ ресми ”:
- налог за младоженка „ ресми арусане ”;
- налог за женитба „ ресми никях ”;
- налог за брачна нощ „ ресми гирдек ”;
- два типа налог върху свинете „ ресми божик ” и „ ресми ханазир ”;
- налог за сплескване на грозде „ ресми менгене ”;
- налог за продажба на вино „ ресми обручии ”;
- налог даже върху бъчви с вино „ ресми фучу ”.
Плащал се налог за прилагане на лятно и зимно пасбище, за сено, за кошара, за овца, за воденица...
Изобщо имало налози за всичко. Техният лист е много дълъг, само че те били относително търпими. (Всъщност най-малко стотина от тях под разнообразни форми се заплащат и в този момент от българските жители.)
С дребни изключения (например помохамеданчването на Родопите) султанската власт проявявала приемливост против лоялността от страна на раята. Още преди Априлското въстание българите имали своите заможни първенци, независима черква, съвременни учебни заведения и интелигенция със задгранично обучение. Със султански фермани в някои български селища се забранявало на турци да минават на кон, трябвало да ги водят пеш за юздите.
През 1839 г.излиза Гюлханският хатишериф, а след него през 1856 година е оповестен Хатихумаюнът – указът, даващ и гарантиращ равни цивилен права на християните по отношение на мюсюлманите в Османската империя. Султанските фермани трябвало да разчистят пътя за европеизацията на Османската империя.
Българите обаче вместо да подскачат от наслада и да пляскат с ръце избрали саможертвата да въстанат, с цел да провокират военната интервенция на Русия. Просто за тяхното избуяло народностно съзнание порядките във феодална Турция се трансформирали в отвратително задължение. В робство!
Руската войска не ни е освободила от турско иго, тъй като то в действителност не е съществувало. Тя не ни е прекратила кръвния налог „ девширме ”, тъй като еничарският корпус е избит проведено за една нощ още през 1825 година Не ни е икономисала и многочислените други налози, тъй като в новоосвободена България те също представлявали забележителна повинност.
Българите в действителност се нуждаели на първо място от политическа самостоятелност, с цел да могат да се самоидентифицират, да дефинират порядките на битието си и своето бъдеще. България получава тази независимост върху съветските щикове. А единствено след 34 година нашата войска не инцидентно се оказва на Чаталджа пред Истанбул.
Що се отнася до Турция, тя потегля по определения от българите път половин век по-късно с революцията, ръководена от Ататюрк, която не остави камък върху камък от азиатската империя.
Автор: Ганчо Каменарски