„Сливенци при Драва“ - един неувяхващ марш
Дико Илиев Диков е роден през 1898 година По време на Втората международна война е бил музикант в 36-и пехотен Козлодуйски полк в Оряхово. Но в края на войната полковете минават от военновременен към мирновременен щат, което довежда до разбъркване и редуциране на полкове, оркестри и така нататък, в резултат на което от май до ноември 1947 година Дико Илиев попада в оркестъра на 11-и пехотен Сливенски полк.
Там той се среща с бойния път на полка, който от 6 до 18 март 1945 година взе участие в Дравската отбранителна интервенция, а 3-та тайфа на полка посреща първа по целия фронт удара на съперника.
Вдъхновен от героизма на полка, Дико Илиев написва този марш, след което написа доклад до командира на полка, в който се споделя: “Моля да ми се позволи да поднеса моя непретенциозен подарък, а точно един походен марш с надпис “Сливенци при Драва”, който обричам на поверения Ви прочут 11-и пехотен Сливенски на хаджи Димитър полк. Марша написах по случай превеждането ми на работа в полка. Като поисквам звуците на тоя марш да отекнат из цялата наша Родина и припомнят на подрастващите наследници на Сливенския полк, че той е взел живо присъединяване в Отечествената война и се е бил безстрашно и почтено против фашистките поробители, които е изгонил чак до реката Драва.
Нека под звуците на този марш се каляват и въодушевяват бъдещите почитатели на хаджидимитровия полк и обещаят, че ще пазят родината ни така, както техните предшественици”. Рапортът носи дата 10 юли 1947 година
По заповед на командира на полка в центъра на Сливен се построява специфична сцена. Построен е целият полк. Там е и поданството. На сцената се изкачва оркестърът на полка и няколко мига по-късно проехтява първото обществено осъществяване на новия марш. Във войнишките редици е безшумно и тържествено. Някаква тръпка минава през тях. Техните лица са с изключително изражение. В съзнанието им се редят картините на багра, отеква ехото на оръдията, редят се спомените за починалите герои.
И когато свършва маршът, те непринудено стартират да викат “ура”
Никой не им е заповядал. Но и никой не е в положение да ги накара да спрат.
През септември 1948 година Дико Илиев се явява на изпит за боен диригент и с министерска заповед № 56 от 27 септември е нараснал в звание музикантски поручик и е назначен за диригент на Гарнизонния музикантски взвод в Оряхово, откъдето със звание капитан през декември 1957 година излиза в пенсия и до края на живота си (30 ноември 1984 г.) беше непрекъснато издирван и създаваше духови оркестри в Северозападна България.
А “Сливенци при Драва” и “Дунавското хоро” остават върхът на неговия креативен талант.
Атанас ИВАНОВ
/вестник "Над 55 "/
Там той се среща с бойния път на полка, който от 6 до 18 март 1945 година взе участие в Дравската отбранителна интервенция, а 3-та тайфа на полка посреща първа по целия фронт удара на съперника.
Вдъхновен от героизма на полка, Дико Илиев написва този марш, след което написа доклад до командира на полка, в който се споделя: “Моля да ми се позволи да поднеса моя непретенциозен подарък, а точно един походен марш с надпис “Сливенци при Драва”, който обричам на поверения Ви прочут 11-и пехотен Сливенски на хаджи Димитър полк. Марша написах по случай превеждането ми на работа в полка. Като поисквам звуците на тоя марш да отекнат из цялата наша Родина и припомнят на подрастващите наследници на Сливенския полк, че той е взел живо присъединяване в Отечествената война и се е бил безстрашно и почтено против фашистките поробители, които е изгонил чак до реката Драва.
Нека под звуците на този марш се каляват и въодушевяват бъдещите почитатели на хаджидимитровия полк и обещаят, че ще пазят родината ни така, както техните предшественици”. Рапортът носи дата 10 юли 1947 година
По заповед на командира на полка в центъра на Сливен се построява специфична сцена. Построен е целият полк. Там е и поданството. На сцената се изкачва оркестърът на полка и няколко мига по-късно проехтява първото обществено осъществяване на новия марш. Във войнишките редици е безшумно и тържествено. Някаква тръпка минава през тях. Техните лица са с изключително изражение. В съзнанието им се редят картините на багра, отеква ехото на оръдията, редят се спомените за починалите герои.
И когато свършва маршът, те непринудено стартират да викат “ура”
Никой не им е заповядал. Но и никой не е в положение да ги накара да спрат.
През септември 1948 година Дико Илиев се явява на изпит за боен диригент и с министерска заповед № 56 от 27 септември е нараснал в звание музикантски поручик и е назначен за диригент на Гарнизонния музикантски взвод в Оряхово, откъдето със звание капитан през декември 1957 година излиза в пенсия и до края на живота си (30 ноември 1984 г.) беше непрекъснато издирван и създаваше духови оркестри в Северозападна България.
А “Сливенци при Драва” и “Дунавското хоро” остават върхът на неговия креативен талант.
Атанас ИВАНОВ
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ