Дойче веле: Дигиталното евро - шансове, разходи и рискове
Дигиталното евро няма да размени парите в брой, а единствено ще ги добавя като единно разплащателно средство за цяла Европа, написа " Дойче веле ".
Но въвеждането му крие и някои опасности. Какви опасения има измежду банковите институции?
Планираното въвеждане на цифровото евро може да се окаже прекомерно скъпо и да натовари европейските банки с голямо финансово задължение. Ново изследване демонстрира, че предстоящите разноски за общо 19 европейски финансови институции могат да надвишават два милиарда евро. За цялата еврозона се обрисуват разноски сред 18 и 30 милиарда евро. До този извод са стигнали в консултантската компания ПрайсуотърхаусКупърс (PwC), на която европейските кредитни асоциации (European Credit Sector Associations – ECSA) са упълномощили изследването, написа немската социална медия АРД.
Разходи за нова инфраструктура и банкомати
Кои са факторите, които съгласно PwC могат да вдигнат разноските по въвеждането на електронното платежно средство? Адаптирането на приложения за мобилно банкиране и на платформи за електронно банкиране, на физическите платежни карти, на терминалите за заплащане в комерсиалната мрежа и на инфраструктурата за банкомати.
Само за смяната на банкоматите ще са нужни приблизително по девет милиона евро на банка, се споделя още в обявата. Експертите на PwC акцентират също, че въвеждането на цифровото евро може да ангажира до половината от наличните квалифицирани фрагменти в продължение на години. Това пък може да блокира нововъведенията в региона на платежните интервенции.
Критики и опасения от страна на банките
Много банки и спестовни каси в Германия се отнасят скептично към цифровото евро. Те се съмняват до каква степен ще има съответни и спомагателни изгоди в съпоставяне със съществуващите способи на заплащане – да вземем за пример по отношение на преводите в действително време. Германските банкови институции се притесняват от спомагателните разноски и от сложността на цялата интервенция.
Един спомагателен риск, обвързван с въвеждането на цифровото евро, може да се прояви във времена на рецесии – в случай че жителите всеобщо стартират да трансферират банковите си влогове в цифрови пари към централната банка. Това би заплашило ликвидността на комерсиалните банки. Затова се разисква въвеждането на горни граници за наличност в цифрово евро, показва още АРД.
Защо ни е цифрово евро?
Защо въобще Европейската централна банка (ЕЦБ) желае да вкара цифрово евро? Основната цел е да се понижи зависимостта от американските снабдители на платежни услуги като Visa, Mastercard и PayPal и да се ускори стратегическата автономност на Европа в региона на платежните преводи.
Цифровото евро е предопределено да служи като допълнение към парите в брой и да предлага сигурна, безвъзмездна и уеднаквена опция за цифрови заплащания в цяла Европа. Освен това цифровото евро ще усъвършенства отбраната на персоналните данни, защото ЕЦБ няма да събира и следи този тип данни, както вършат американските снабдители на платежни системи.
Какво следва занапред нататък?
Дигиталното евро сега е в подготвителна фаза, която стартира през ноември 2023 година и би трябвало да завърши до края на 2025 година. Дотогава би трябвало да приключат всички механически проби и да бъде подготвен дизайнът на новото разплащателно средство. Най-рано през 2026 година Управителният съвет на ЕЦБ ще вземе решение за фактическото въвеждане на цифровото евро.
Ако Съветът в действителност даде утвърждението си, по-нататъшното въвеждане на електронното платежно средство ще зависи на първо място от това до каква степен ще го одобряват жителите, търговците на дребно и банките. ЕЦБ акцентира категорично, че цифровото евро няма да анулира парите в брой, а единствено ще ги добавя, коментира немската социална медия АРД.
