„Не са били подготвени за недостатъците“: Работници се отказват от дигиталното номадство
Дигиталният бродяга се трансформира в емблематичен воин на актуалната епоха на отдалечената работа. Думите постоянно провокират облика на професионален публицист или механически служащ с компютър, който се разхожда по улиците на изящен задграничен град или чука по клавиатурата в кафене на брега на морето. Те виждат света, срещат се с нови хора, работят в свободното си време, пишат от Би Би Си.
Дигиталните номади са доста разнообразни типове служащи. Някои от тях са фрийлансъри или самостоятелни контрактори; други са бизнесмени, които построяват личен бизнес; трети работят на цялостен работен ден от разстояние за компании от целия свят. Някои от тях получават заплата, а други разчитат на краткотрайни приходи. Експертите настояват, че огромна част от тези служащи са бели якички и са добре образовани.
През 2011 година Лорън Джулиф напуща работата си в супермаркет в Обединеното кралство, с цел да види света. Тя започва уеб страница за пътувания за да финансира приключенията си. За нейна изненада в границите на една година тя стартира да печели задоволително, с цел да бъде цифров бродяга. " За мен пътуването ми хареса. Мечтата ми постоянно е била да видя колкото се може повече от света, тъй че откакто един път трансфорах тази фантазия в действителност, бях решена в никакъв случай да не я занемарявам. Изследването на нови страни ме караше да се усещам жива и съвсем всеки ден научавах толкоз доста - за новите култури и за себе си. "
След пет години обаче вълнението от номадския метод на живот по света стартира да отслабва. Джулиф, която в този момент е на 34 години, разказва, че в началото идиличното и мечтано пътешестване се е трансформирало в изтощително тестване, от което тя обезверено желае да избяга.
Животът и работата в придвижване имат непредвидени последствия за психическото и физическото ѝ здраве. " Започнах да получавам ежедневни пристъпи на суматоха - които спираха единствено когато си представях, че имам дом ", споделя тя. Липсата на постоянна общественост довежда до загуба на дълготрайни другарства, което води до възприятие на самотност и меланхолия. Здравето на Джулиф потърпевшо, защото тя постоянно преживявала хранителни отравяния и инфекции.
Без достъп до кухня или фитнес зала, тя споделя, че методът ѝ на живот е бил вреден, като в продължение на години е разчитала на храна от ресторант три пъти на ден, всеки ден. Личният ѝ живот също потърпевш: " Нямах никакви занимания, тъй като беше прекомерно мъчно да ги подкрепям, до момента в който живеех с раница на гърба си ", прибавя тя.
Освен това поддържането на продуктивността в придвижване се оказва предизвикателство. Опитите да се оправям с работата, да проучвам нови места и да се оправям с постоянно ненадеждните интернет връзки станаха прекомерно сложни. " Трудно ми беше да ръководя дейно бизнеса си... работех, до момента в който лежах в леглото, тъй като рядко имах достъп до бюро. "
Точката на изкривяване настава, когато пристъпите на суматоха, които тя приписва на номадския си метод на живот, я подтикват да си откри лична квартира. След като се открива в Португалия и подписва контракт за наем на апартамент, Джулиф вижда по какъв начин приходите ѝ се утрояват в границите на една година. Подобрението се дължи на постоянството, че е на едно място, а не пътува непрекъснато. Пристъпите на суматоха изчезнали, тя се включила към фитнес зала, почнала да подготвя здравословна храна и построила солидна общественост от другари.
Отказът от номадския метод на живот е мъчно решение за Джулиф, защото тя е построила своята еднаквост към това да бъде цифров бродяга на цялостен работен ден. Всичко, което правеше, беше концентрирано върху пътуването: водеше блог за пътувания, планираше бъдещи пътувания в свободното си време и имаше другари, които бяха пътешественици. " Вземането на решение да спра беше мъчно - споделя тя, - много се борих да схвана коя съм като човек, в случай че не пътувам на цялостен работен ден.
Бевърли Томпсън, социолог от Sienna College, Съединени американски щати, която изследва цифровото номадство, споделя, че доста хора, избрали метода на живот на цифровите номади, не са били готови за минусите, частично тъй като общността постоянно показва идеализиран облик посредством обществените медии и блоговете, скривайки негативните аспекти, като самотност, проблеми с психологичното здраве и финансови компликации.
Макар че някои служащи намират този метод за резистентен - изключително тези, които печелят от метода си на живот в обществените медии, - номадството не е уместно за всички, които се пробват да го практикуват.
" Вие сте изцяло обвързани с това какъв паспорт имате. Трябва да имаш мощен паспорт ", споделя Томпсън, като показва, че по-слабите паспорти лимитират броя на страните, в които човек може да пътува без туристическа виза.
Това се трансформира в проблем за Дариус Фуру. Първите няколко месеца от живота му на цифров бродяга били блажени. Той се наслаждавал на слънчевото време и палмите край плажа.
Но скоро осъзнал, че с цел да има подобаваща отдалечена работа, се нуждае от домашна база. Когато почнал да търси дълготраен апартамент, открил, че процесът не е толкоз елементарен, колкото очаквал, със комплицирани правни процедури и многомесечен график, с който не можел да се оправи. Освен това се сблъскал с надутия пазар на жилища в регионите на Малага и Марбея. Повишеното търсене е довело до повишение на наемите, а липсват разпореждания, които да лимитират таксите, които организациите за отдаване чартърен могат да постановат. Той е сюрпризиран от високите условия за депозит и такси за организациите.
" Не чаках това ", споделя той. " Преместих се в Испания с мисълта, че разноските за живот ще бъдат по-ниски. Но се оказа, че е също толкоз скъпо, колкото и в Нидерландия. По създание плащах награда за хубаво време. " След по-малко от шест месеца в Испания Форо се връща в Нидерландия, планирайки живот, изпълнен със непоклатимост и целеустремено време, от които осъзнава, че се нуждае като публицист и независим бизнесмен.
Разбира се, доста хора не престават да се занимават с цифров номадски метод на живот. Но както разкриват служащите, даже тези, които са в добра позиция да съумеят, се сблъскват с провокациите да запазят продуктивността, здравето и персоналните си взаимоотношения, до момента в който са непрекъснато в придвижване. И макар че броят на цифровите номади се е нараснал през последните години, съгласно някои данни той към момента е дребен % от служащите в международен мащаб и нормално се концентрира в няколко страни с привилегировани паспорти.
" Това няма да спре ", споделя Томпсън за тази наклонност. " По-младите хора може би ще прекарат няколко години в опити да бъдат цифрови номади. Но като цяло от ден на ден хора виждат действителността на този метод на живот. Междувременно работодателите желаят чиновниците да се върнат в офиса. Така че наклонността ще продължи да се развива, само че може и да се забави. "
Дигиталните номади са доста разнообразни типове служащи. Някои от тях са фрийлансъри или самостоятелни контрактори; други са бизнесмени, които построяват личен бизнес; трети работят на цялостен работен ден от разстояние за компании от целия свят. Някои от тях получават заплата, а други разчитат на краткотрайни приходи. Експертите настояват, че огромна част от тези служащи са бели якички и са добре образовани.
През 2011 година Лорън Джулиф напуща работата си в супермаркет в Обединеното кралство, с цел да види света. Тя започва уеб страница за пътувания за да финансира приключенията си. За нейна изненада в границите на една година тя стартира да печели задоволително, с цел да бъде цифров бродяга. " За мен пътуването ми хареса. Мечтата ми постоянно е била да видя колкото се може повече от света, тъй че откакто един път трансфорах тази фантазия в действителност, бях решена в никакъв случай да не я занемарявам. Изследването на нови страни ме караше да се усещам жива и съвсем всеки ден научавах толкоз доста - за новите култури и за себе си. "
След пет години обаче вълнението от номадския метод на живот по света стартира да отслабва. Джулиф, която в този момент е на 34 години, разказва, че в началото идиличното и мечтано пътешестване се е трансформирало в изтощително тестване, от което тя обезверено желае да избяга.
Животът и работата в придвижване имат непредвидени последствия за психическото и физическото ѝ здраве. " Започнах да получавам ежедневни пристъпи на суматоха - които спираха единствено когато си представях, че имам дом ", споделя тя. Липсата на постоянна общественост довежда до загуба на дълготрайни другарства, което води до възприятие на самотност и меланхолия. Здравето на Джулиф потърпевшо, защото тя постоянно преживявала хранителни отравяния и инфекции.
Без достъп до кухня или фитнес зала, тя споделя, че методът ѝ на живот е бил вреден, като в продължение на години е разчитала на храна от ресторант три пъти на ден, всеки ден. Личният ѝ живот също потърпевш: " Нямах никакви занимания, тъй като беше прекомерно мъчно да ги подкрепям, до момента в който живеех с раница на гърба си ", прибавя тя.
Освен това поддържането на продуктивността в придвижване се оказва предизвикателство. Опитите да се оправям с работата, да проучвам нови места и да се оправям с постоянно ненадеждните интернет връзки станаха прекомерно сложни. " Трудно ми беше да ръководя дейно бизнеса си... работех, до момента в който лежах в леглото, тъй като рядко имах достъп до бюро. "
Точката на изкривяване настава, когато пристъпите на суматоха, които тя приписва на номадския си метод на живот, я подтикват да си откри лична квартира. След като се открива в Португалия и подписва контракт за наем на апартамент, Джулиф вижда по какъв начин приходите ѝ се утрояват в границите на една година. Подобрението се дължи на постоянството, че е на едно място, а не пътува непрекъснато. Пристъпите на суматоха изчезнали, тя се включила към фитнес зала, почнала да подготвя здравословна храна и построила солидна общественост от другари.
Отказът от номадския метод на живот е мъчно решение за Джулиф, защото тя е построила своята еднаквост към това да бъде цифров бродяга на цялостен работен ден. Всичко, което правеше, беше концентрирано върху пътуването: водеше блог за пътувания, планираше бъдещи пътувания в свободното си време и имаше другари, които бяха пътешественици. " Вземането на решение да спра беше мъчно - споделя тя, - много се борих да схвана коя съм като човек, в случай че не пътувам на цялостен работен ден.
Бевърли Томпсън, социолог от Sienna College, Съединени американски щати, която изследва цифровото номадство, споделя, че доста хора, избрали метода на живот на цифровите номади, не са били готови за минусите, частично тъй като общността постоянно показва идеализиран облик посредством обществените медии и блоговете, скривайки негативните аспекти, като самотност, проблеми с психологичното здраве и финансови компликации.
Макар че някои служащи намират този метод за резистентен - изключително тези, които печелят от метода си на живот в обществените медии, - номадството не е уместно за всички, които се пробват да го практикуват.
" Вие сте изцяло обвързани с това какъв паспорт имате. Трябва да имаш мощен паспорт ", споделя Томпсън, като показва, че по-слабите паспорти лимитират броя на страните, в които човек може да пътува без туристическа виза.
Това се трансформира в проблем за Дариус Фуру. Първите няколко месеца от живота му на цифров бродяга били блажени. Той се наслаждавал на слънчевото време и палмите край плажа.
Но скоро осъзнал, че с цел да има подобаваща отдалечена работа, се нуждае от домашна база. Когато почнал да търси дълготраен апартамент, открил, че процесът не е толкоз елементарен, колкото очаквал, със комплицирани правни процедури и многомесечен график, с който не можел да се оправи. Освен това се сблъскал с надутия пазар на жилища в регионите на Малага и Марбея. Повишеното търсене е довело до повишение на наемите, а липсват разпореждания, които да лимитират таксите, които организациите за отдаване чартърен могат да постановат. Той е сюрпризиран от високите условия за депозит и такси за организациите.
" Не чаках това ", споделя той. " Преместих се в Испания с мисълта, че разноските за живот ще бъдат по-ниски. Но се оказа, че е също толкоз скъпо, колкото и в Нидерландия. По създание плащах награда за хубаво време. " След по-малко от шест месеца в Испания Форо се връща в Нидерландия, планирайки живот, изпълнен със непоклатимост и целеустремено време, от които осъзнава, че се нуждае като публицист и независим бизнесмен.
Разбира се, доста хора не престават да се занимават с цифров номадски метод на живот. Но както разкриват служащите, даже тези, които са в добра позиция да съумеят, се сблъскват с провокациите да запазят продуктивността, здравето и персоналните си взаимоотношения, до момента в който са непрекъснато в придвижване. И макар че броят на цифровите номади се е нараснал през последните години, съгласно някои данни той към момента е дребен % от служащите в международен мащаб и нормално се концентрира в няколко страни с привилегировани паспорти.
" Това няма да спре ", споделя Томпсън за тази наклонност. " По-младите хора може би ще прекарат няколко години в опити да бъдат цифрови номади. Но като цяло от ден на ден хора виждат действителността на този метод на живот. Междувременно работодателите желаят чиновниците да се върнат в офиса. Така че наклонността ще продължи да се развива, само че може и да се забави. "
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ