Младите губят битката с екраните – спортът връща контрола и самочувствието
Дигиталният капан
Смартфоните и компютрите са непрекъснат сателит на младежите. Те оферират бързо развлечение, само че и скрита цена: по-малко придвижване, проблеми със съня и компликации в концентрацията.
Изследвания сочат, че младежите, които прекарват над 3 часа на ден пред екрани, имат по-висок риск от тревога, меланхолия и обществена изолираност .
Спортът – естественият антидот
Докато екраните „ заключват “ подрастващите вкъщи, спортът им дава опция за интензивност, независимост и обществени връзки.
● Подобрява когнитивните функционалности и образователните резултати . Редовната физическа интензивност се свързва с по-добра централизация, памет, взимане на решения и учене. Младежите, които са дейни, постоянно се оправят по-добре в учебно заведение, тъй като спортът усъвършенства притока на кръв към мозъка и подкрепя функционалностите му.
● Намалява риска от психологични разстройства . Проучвания демонстрират, че по-високата физическа интензивност в пред-тийнейджърска възраст е обвързвана с по-нисък риск от тревога, меланхолия и други психологични проблеми в по-късна възраст. Например, едно шведско наблюдателно проучване с над 16 000 деца открива, че всяка спомагателна физическа интензивност на възраст 11 години понижава риска от диагностицирани разстройства към 18-годишна възраст.
● Повишава самочувствието и удовлетворението от живота . Участието в спортни действия предлага достижения – дребни или по-големи – които построяват убеденост. Според проучвания, интензивно спортуващите младежи оповестяват по-високо равнище на задоволство от живота, по-добра самокритика и по-ниска податливост към отрицателни самовъзприятия.
● По-добър сън . Умерената до висока физическа интензивност подкрепя регулирането на циркадния темп, понижава времето, нужно за заспиване, и усъвършенства качеството на съня като цяло. Това може да докара до по-добро въодушевление, повече сила денем и по-добра централизация.
● Развива здравословни привички, които остават за цялостен живот. Младежите, които стартират интензивно да спортуват от ранна възраст, нормално не престават да поддържат физическа интензивност и в по-зряла възраст. Това понижава риска от хронични болести като сърдечно-съдови заболявания, диабет, и сходни, които се дължат на затънал метод на живот.
● Емоционална регулация и резистентност . Спортът дава механизъм за ръководство на страстите – напрежение, стрес, нервност. Чрез придвижването или груповите занятия младежите получават безвреден инструмент да изразят страстите си, да се провиснал и да изградят резистентност пред бъдещи житейски провокации.
● Подобрява физическото здраве: мощ, мускулен тонус, костна компактност . Не единствено душeвността се усъвършенства: фитнесът и двигателната интензивност подкрепят сърдечно-съдовата система, развиват мускулна мощ, усъвършенстват гъвкавостта и в някои случаи покачват костната компактност (особено при извършения с тежести).
Фитнесът – модерната опция на „ безкрайното скролване “
Все повече младежи избират фитнеса като място, където сами управляват напредъка си. Тренировките развиват мощ, дисциплинираност и устойчивост – качества, които се придвижват и в учебно заведение.
В рамките на акцията на верига фитнеси и, насърчаваща дейния метод на живот измежду подрастващите, всеки младеж сред 14 и 18 години може да закупи карта за фитнес на преференциална цена. Кампанията е дейна до 10.11.
Повече от подготовка – обществена общественост
Фитнес залата не е единствено място за извършения. Там учениците упражняват с другари, обменят опит, поддържат се и намират нови познанства. Резултатът? Спортът се трансформира в наслаждение, а не в обвързване.
Практически насоки за родители
● Въведете ясни ограничавания за времето пред екрана – най-много 1–2 часа след учебно заведение. Международно наблюдателно проучване демонстрира, че при девойки отрицателните резултати върху психическото здраве стартират, когато екранното време надвиши 2 часа дневно , а при момчета – 4 часа .
● Насърчавайте децата да тестват разнообразни спортове, до момента в който намерят своето „ нещо “.
● Помислете за училищен карти, които улесняват достъпа до фитнес.
● Спортувайте дружно – разходки, колоездене, тренировки навън.
Спортът е повече от физическа интензивност – той е път към баланс, здраве и самочувствие. В свят, в който цифровата взаимозависимост пораства, придвижването е шансът младите да си върнат контрола над личното бъдеще.
Смартфоните и компютрите са непрекъснат сателит на младежите. Те оферират бързо развлечение, само че и скрита цена: по-малко придвижване, проблеми със съня и компликации в концентрацията.
Изследвания сочат, че младежите, които прекарват над 3 часа на ден пред екрани, имат по-висок риск от тревога, меланхолия и обществена изолираност .
Спортът – естественият антидот
Докато екраните „ заключват “ подрастващите вкъщи, спортът им дава опция за интензивност, независимост и обществени връзки.
● Подобрява когнитивните функционалности и образователните резултати . Редовната физическа интензивност се свързва с по-добра централизация, памет, взимане на решения и учене. Младежите, които са дейни, постоянно се оправят по-добре в учебно заведение, тъй като спортът усъвършенства притока на кръв към мозъка и подкрепя функционалностите му.
● Намалява риска от психологични разстройства . Проучвания демонстрират, че по-високата физическа интензивност в пред-тийнейджърска възраст е обвързвана с по-нисък риск от тревога, меланхолия и други психологични проблеми в по-късна възраст. Например, едно шведско наблюдателно проучване с над 16 000 деца открива, че всяка спомагателна физическа интензивност на възраст 11 години понижава риска от диагностицирани разстройства към 18-годишна възраст.
● Повишава самочувствието и удовлетворението от живота . Участието в спортни действия предлага достижения – дребни или по-големи – които построяват убеденост. Според проучвания, интензивно спортуващите младежи оповестяват по-високо равнище на задоволство от живота, по-добра самокритика и по-ниска податливост към отрицателни самовъзприятия.
● По-добър сън . Умерената до висока физическа интензивност подкрепя регулирането на циркадния темп, понижава времето, нужно за заспиване, и усъвършенства качеството на съня като цяло. Това може да докара до по-добро въодушевление, повече сила денем и по-добра централизация.
● Развива здравословни привички, които остават за цялостен живот. Младежите, които стартират интензивно да спортуват от ранна възраст, нормално не престават да поддържат физическа интензивност и в по-зряла възраст. Това понижава риска от хронични болести като сърдечно-съдови заболявания, диабет, и сходни, които се дължат на затънал метод на живот.
● Емоционална регулация и резистентност . Спортът дава механизъм за ръководство на страстите – напрежение, стрес, нервност. Чрез придвижването или груповите занятия младежите получават безвреден инструмент да изразят страстите си, да се провиснал и да изградят резистентност пред бъдещи житейски провокации.
● Подобрява физическото здраве: мощ, мускулен тонус, костна компактност . Не единствено душeвността се усъвършенства: фитнесът и двигателната интензивност подкрепят сърдечно-съдовата система, развиват мускулна мощ, усъвършенстват гъвкавостта и в някои случаи покачват костната компактност (особено при извършения с тежести).
Фитнесът – модерната опция на „ безкрайното скролване “
Все повече младежи избират фитнеса като място, където сами управляват напредъка си. Тренировките развиват мощ, дисциплинираност и устойчивост – качества, които се придвижват и в учебно заведение.
В рамките на акцията на верига фитнеси и, насърчаваща дейния метод на живот измежду подрастващите, всеки младеж сред 14 и 18 години може да закупи карта за фитнес на преференциална цена. Кампанията е дейна до 10.11.
Повече от подготовка – обществена общественост
Фитнес залата не е единствено място за извършения. Там учениците упражняват с другари, обменят опит, поддържат се и намират нови познанства. Резултатът? Спортът се трансформира в наслаждение, а не в обвързване.
Практически насоки за родители
● Въведете ясни ограничавания за времето пред екрана – най-много 1–2 часа след учебно заведение. Международно наблюдателно проучване демонстрира, че при девойки отрицателните резултати върху психическото здраве стартират, когато екранното време надвиши 2 часа дневно , а при момчета – 4 часа .
● Насърчавайте децата да тестват разнообразни спортове, до момента в който намерят своето „ нещо “.
● Помислете за училищен карти, които улесняват достъпа до фитнес.
● Спортувайте дружно – разходки, колоездене, тренировки навън.
Спортът е повече от физическа интензивност – той е път към баланс, здраве и самочувствие. В свят, в който цифровата взаимозависимост пораства, придвижването е шансът младите да си върнат контрола над личното бъдеще.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ