Нужни са спешни действия за работещо е-здравеопазване |
Дигитализацията в здравния бранш незабавно би трябвало да се форсира със основаване на работеща осведомителна система, с интегрирани болнични и доболнични системи и централизирани данни.
За това упорстват в отворено писмо от плана " Индекс на лечебните заведения ", от Българския лекарски съюз, от Българския фармацевтичен съюз, от Българската генерична фармацевтична асоциация, от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, от Националната пациентска организация и от Българския клъстер за цифрови решени и нововъведения в опазването на здравето.
Писмото е изпратено до виновните институции.
В периода на здравна рецесия поради COVID-19 изпъкна ниското равнище на цифровизация на здравния бранш и неналичието на работеща единна здравно-информационна система, която да обезпечи достоверни епидемидемиологични данни. Липсата на автоматизиран развой на лекуване на хронично болните, на телемедицина, на мобилни манипулационни на лаборатории, на доставка на медикаменти в домове в отдалечени региони, принуди НЗОК да удължава автоматизирано протоколите за лекуване на пациентите, което утежни контрола на болесттите и усили броя недиагностицирани или недобре лекувани пациенти, се споделя в писмото.
Според създателите му заради неналичието на е-здравеопазване няма стандартизирани медицински данни, действителна здравна информация и това пречи на основаването на предвидима и следена здравна среда. Под въпрос са надеждността на формалната здравна информация и медицинските данни.
От неналичието на цифровизация в бранша страда качеството на лечебния развой и е невероятно да се вземат съответни решения за надзор на болесттите, безапелационни са от пациентските и съсловни организации, откъдето акцентират, че това слага под въпрос достоверността на здравната информация, която доближава до интернационалните институции.
За това упорстват в отворено писмо от плана " Индекс на лечебните заведения ", от Българския лекарски съюз, от Българския фармацевтичен съюз, от Българската генерична фармацевтична асоциация, от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, от Националната пациентска организация и от Българския клъстер за цифрови решени и нововъведения в опазването на здравето.
Писмото е изпратено до виновните институции.
В периода на здравна рецесия поради COVID-19 изпъкна ниското равнище на цифровизация на здравния бранш и неналичието на работеща единна здравно-информационна система, която да обезпечи достоверни епидемидемиологични данни. Липсата на автоматизиран развой на лекуване на хронично болните, на телемедицина, на мобилни манипулационни на лаборатории, на доставка на медикаменти в домове в отдалечени региони, принуди НЗОК да удължава автоматизирано протоколите за лекуване на пациентите, което утежни контрола на болесттите и усили броя недиагностицирани или недобре лекувани пациенти, се споделя в писмото.
Според създателите му заради неналичието на е-здравеопазване няма стандартизирани медицински данни, действителна здравна информация и това пречи на основаването на предвидима и следена здравна среда. Под въпрос са надеждността на формалната здравна информация и медицинските данни.
От неналичието на цифровизация в бранша страда качеството на лечебния развой и е невероятно да се вземат съответни решения за надзор на болесттите, безапелационни са от пациентските и съсловни организации, откъдето акцентират, че това слага под въпрос достоверността на здравната информация, която доближава до интернационалните институции.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ