Дигитализацията в осигуряването и преизчисляването на доходите дават нов живот

Дигитализацията в обезпечаването и преизчисляването на приходите дават нов живот на обществената система

Преизчисляването на пенсиите, което Националният застрахователен институт (НОИ) прави всяка година на 1 април, се трансформира в късмет за стотици хиляди български пенсионери да видят действителна оценка на труда си. Това не е просто техническа интервенция, а промяна на справедливостта. То е метод спомагателните години, прекарани в работа след пенсиониране, да бъдат приети и отразени в месечния приход, написа Стандарт..

Новият механизъм, очакван в Кодекса за обществено обезпечаване, разрешава на Национален осигурителен институт да преизчислява автоматизирано пенсиите на тези, които не са спрели да работят. Данните от работодателите и самоосигуряващите се сплотяват в електронната система на института, с цел да може всяка година, без потребност от заявление, пенсиите да бъдат увеличени с до 12 месеца нов застрахователен стаж. По този метод страната признава, че трудът няма възраст и че приносът на хората след пенсиониране заслужава съответно финансово отражение.

За работещите

Процесът на служебно преизчисляване е един от най-важните детайли на обществената политика в страната. Всяка година към 1 март системата на Национален осигурителен институт събира обновена информация за осигурителните вноски и стажовете от миналата година, а месец по-късно, от 1 април, автоматизирано прави корекциите. Механизмът обгръща всички, които получават персонална трудова пенсия, имат нов стаж и не са подали самостоятелно заявление.

Нито един месец от спомагателния застрахователен интервал не се губи. За всеки работил пенсионер се прибавят нови до 12 месеца трудов стаж, което води до действително увеличение на прихода. Това е по едно и също време жест на самопризнание и практическо облекчение. Хората не подават документи, не чакат по гишета, не влизат в комплицирани административни процедури. Всичко се случва автоматизирано, а резултатът се вижда в идващите преводи по сметките им.

Служебното преизчисляване е знак на новия метод, който Национален осигурителен институт постанова, и при който дигитализацията служи освен на удобството, само че и на обществената правдивост. Именно посредством автоматизирането на този развой институцията отстрани забавянията, пропуските и субективните неточности, които постоянно пораждаха неодобрение измежду пенсионерите. По данни на института към 350 000 работещи пенсионери ще бъдат обхванати от преизчисляването през идната година.

Личният избор и възможнаст за втори късмет

Освен автоматизираното преизчисляване, всеки пенсионер може самичък да изиска от Национален осигурителен институт ново пресмятане на пенсията си, в случай че счита, че това ще му е по-изгодно. В този случай се вземат поради освен спомагателните месеци трудов стаж, само че и приходът, получен след пенсионирането. Така хората имат опция да създадат избор - да се доверят на служебната система или да заявят самостоятелно поправяне съгласно личните си осигурителни данни.

Преизчисляването по заявление влиза в действие от първия ден на месеца след подаването му и може да се повтаря годишно на същата дата. За мнозина това значи осезаема разлика в прихода и е премия за упоритостта да останат дейни. Именно тази алтернатива се трансформира в действителен тласък за работа в след пенсионна възраст.

В последните години от ден на ден българи се възползват от нея. Расте броят на възрастните хора, които не се отхвърлят от професионалната си активност, а дружно с тях и на завърналите се от чужбина сънародници, търсещи непоклатимост и сигурност у нас. Така преизчисляването на пенсиите се трансформира не просто в бюрократичен акт, а в обществен жест, който споделя, че страната вижда нашия труд и го цени.

Интересът на обществото

Паралелно с това публичната заинтригуваност за приходите и осигуровките в никакъв случай не е било толкоз високо. Данни от Гугъл Trends демонстрират, че през последните месеци тематиките за минималната заплата, осигурителните прагове и размера на пенсиите са измежду най-търсените в България. Най-активни са жителите на Бургас, Варна, Пловдив, София и Добрич. Това са градове, в които обществените въпроси от дълго време са огледало на локалните стопански действителности.

Повишеното внимание демонстрира, че обществените въпроси се трансформират в централна тематика от публичния дневен ред. Проблемите, свързани с активността на Национален осигурителен институт, към този момент не се преглеждат като администрация, а като действително отражение на персоналните приходи и сигурността на всеки жител. В този подтекст институтът освен актуализира пенсиите, само че и интензивно осведоми жителите за техните права, процеси и благоприятни условия за преизчисляване.

Съчетанието сред автоматизацията на изчисленията и по-добрата връзка с обществото слага Национален осигурителен институт в ролята на една от най-видимите държавни институции. Пенсиите към този момент не са просто статистика, а действителен индикатор за обществената правдивост и доверието в системата.

Единен портал за електронни услуги

Промените не се лимитират единствено до пенсиите. През март 2024 година Национален осигурителен институт направи огромна крачка напред в цифровата си еволюция, като вкара Единния портал за електронни услуги - централизирана платформа, която сплотява всички онлайн системи на институцията. Целта е елементарна, само че революционна: вместо жителите да се губят из обособени уеб сайтове и формуляри, всичко към този момент е събрано на едно място и е налично, разумно и несъмнено.

Новата конструкция заменя старите рубрики „ Е-услуги и информации “ с раздел „ Единен портал за електронни услуги “. Там потребителите намират управления, достъп до своето електронно осигурително досие, информации за стаж, приходи, компенсации и пенсии, както и опция да подават документи непосредствено онлайн. Всичко това става с личен код от Национален осигурителен институт, ПИК на Национална агенция за приходите или дипломиран електронен автограф.

Тази цифровизация е не просто техническо улеснение, тя е част от новото схващане за обществена администрация. Вместо да бъде муден медиатор, Национален осигурителен институт се трансформира в угодлив хазаин на личната информация на жителите. Така институцията застава на една крачка по-близо до модела на „ интелигентна страна “, в която прозрачността и достъпът са съществени полезности.

Според специалисти по цифрова администрация България наваксва съществено изоставането си по отношение на западноевропейските страни. Подобни електронни портали към този момент са въведени в Германия, Финландия и Чехия, където цифровите обществени услуги покриват съвсем всички административни процеси. Национален осигурителен институт следва този образец и приспособява европейския опит към българските действителности.

Цивилизационното израстване

Зад всички тези промени стои общата философия трудът да бъде оценен, а администрацията да бъде човечна. Преизчисляването на пенсиите и цифровите услуги на Национален осигурителен институт не са обособени процеси, а елементи от една по-голяма картина: съвременна обществена система, която гледа към бъдещето.

Държавата все по-ясно осъзнава, че обществената правдивост не се реализира единствено с наредби и проценти, а с доверие и бистрота. Именно в това се крие цената на новите начинания – те връщат човешкия смисъл в системата на обезпечаването. А когато хората видят, че трудът им се зачита даже след пенсиониране, това към този момент не е просто вест. Това е знак за цивилизационно израстване.

В по-широк европейски подтекст България следва наклонност, присъща за целия континент. Почти всички страни в Европейския съюз се изправят пред сходни провокации - застаряващо население, напън върху обществените финанси и потребност от по-дълго присъединяване на възрастните хора на пазара на труда. В Германия и Италия към този момент работят тласъци за пенсионирани експерти, които се връщат на работа, до момента в който във Франция промяната за повишение на пенсионната възраст провокира бурни публични разногласия. Българският модел с годишно преизчисляване и доброволна опция за заявление наподобява по-гъвкав. Той предизвиква интензивността, без да санкционира тези, които избират успокоение.

Така страната ни последователно се вписва в общоевропейската посока към обществени системи, които не разделят хората по възраст, а ги свързват посредством труда и приноса им. И в случай че в някои страни дебатът занапред следва, България към този момент е направила своята тиха, само че смислена стъпка.

Тези промени символизират действителна промяна както в отношението към работещите пенсионери, по този начин и в метода, по който страната провежда обществената си поддръжка. Механизмите за служебно и по заявление преизчисляване потвърждават, че системата може да реагира на самостоятелния принос. А дигитализацията на услугите прибавя точно нужната бистрота и досегаемост. За доста възрастни хора това не е просто административна тематика, а е самопризнание за труда им и поддръжка за заслужен живот.