Месото може да има неочаквана роля за дълголетието
Диета, богата на месо, се свързва с риск от затлъстяване, само че научни данни поддържат ролята на животинските протеини за построяването на по-здрави мускули и кости.
Диетите за дълъг живот постоянно залагат на растителното хранене, само че проучване в Китай свързва потреблението на месо с по-висока дълготрайност на живота, изключително при възрастни хора с поднормено тегло. Пионери на дълголетието като Брайън Джонсън стигат до крайности в устрема към величие, само че за тези, които се надяват да доближат 100 години с по-малко старания, измененията в храненето нормално са първата стъпка. Растителният режим постоянно се предлага, само че нови данни от Китай демонстрират, че множеството столетници там употребяват месо, което може да е изключително потребно за хората с ниско телесно тегло, написа БГНЕС.
Месото е богат източник на избрани аминокиселини, които въздействат върху сигнална молекула, наречена mTOR, участваща в процесите на стареене. Множество изследвания сочат, че ограничението или изключването на месото може да подкрепи дълголетието и да понижи риска от сърдечни болести. От друга страна,
растителните диети се свързват с по-висока периодичност на фрактури и недохранване.
Подобни проблеми са изключително съществени при възрастните хора, които нормално имат по-слаби кости и се възвръщат по-трудно след хирургични интервенции, показва Кайюе Уан от Университета „ Фудан “ в Шанхай. За да изяснят връзката сред храненето и дълголетието, Уан и сътрудниците ѝ проучват данни от централизирана китайска здравна база за хора над 65 години.
Изследователите преглеждат профилите на 5203 участници, които през 1998 година са били на най-малко 80 години и не са страдали от сърдечносъдови болести, диабет или рак. Около 80% от тях декларират, че употребяват месо, до момента в който останалите следват най-вече растителен режим с зеленчуци и зърнени храни, като от време на време включват и скотски артикули без месо.
Наблюденията демонстрират, че
хората, които ядат месо, по-често доближават 100-годишна възраст спрямо вегетарианци, пескатарианци и вегани.
Този резултат обаче е статистически важен единствено при отчитане на телесното тегло. Сред вегетарианците с показател на телесна маса под 18,5 през 1998 година 24% доближават 100 години, до момента в който при хората с поднормено тегло, които употребяват месо, делът е близо 30%, като вероятността се усилва в допълнение при ежедневна консумация. Подобна наклонност не се следи при участници с по-високо тегло.
Диета, богата на месо, се свързва с риск от затлъстяване, само че научни данни поддържат ролята на животинските протеини за построяването на по-здрави мускули и кости, което може да бъде изключително потребно за хората с поднормено тегло, отбелязва Уан.
Консумацията на зеленчуци остава извънредно значима,
като проучването открива и по-висока дълготрайност на живота измежду участниците, които оповестяват, че одобряват зеленчуци всекидневно, без значение от количеството.
„ Възрастните хора могат да се сблъскват със характерни хранителни провокации. Нашето проучване демонстрира, че питателните рекомендации за най-възрастните би трябвало да акцентират салдото и хранителната адекватност, а не прецизното отбягване на скотски храни, изключително при възрастни с поднормено тегло “, споделя Уан.
Резултатите може да не са използвани за други елементи на света с разнообразни хранителни привички. Въпреки това „ главните биологични механизми, свързани с храненето и стареенето, евентуално са универсални “, добавя тя. Джеймс Уебстър от Оксфордския университет акцентира, че изводите „ не трябва сами по себе си да трансформират метода, по който хората се хранят “. Предишни проучвания на неговия екип, които свързват вегетарианството с нараснал риск от фрактура на тазобедрената става, са довели до догатки, че този режим е вреден, само че Уебстър припомня, че редица научни изявления акцентират изгодите от вегетарианската диета, изключително за здравето.
Както вегетарианските, по този начин и месните режими могат да бъдат здравословни или нездравословни според от хранителното си качество, отбелязва Уебстър.
„ Важно е да се разбере кои хранителни субстанции са нужни за уравновесен и здравословен метод на живот “,
споделя той, като включва банкет на пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци и ограничение на солта, захарта и наситените мазнини.
„ В последна сметка са нужни още доказателства, с цел да можем с убеденост да кажем коя диета е по-добра за по-дълъг живот, само че е значимо да гледаме на по-широката картина, когато мислим за питателните модели “, заключава Уебстър.
Диетите за дълъг живот постоянно залагат на растителното хранене, само че проучване в Китай свързва потреблението на месо с по-висока дълготрайност на живота, изключително при възрастни хора с поднормено тегло. Пионери на дълголетието като Брайън Джонсън стигат до крайности в устрема към величие, само че за тези, които се надяват да доближат 100 години с по-малко старания, измененията в храненето нормално са първата стъпка. Растителният режим постоянно се предлага, само че нови данни от Китай демонстрират, че множеството столетници там употребяват месо, което може да е изключително потребно за хората с ниско телесно тегло, написа БГНЕС.
Месото е богат източник на избрани аминокиселини, които въздействат върху сигнална молекула, наречена mTOR, участваща в процесите на стареене. Множество изследвания сочат, че ограничението или изключването на месото може да подкрепи дълголетието и да понижи риска от сърдечни болести. От друга страна,
растителните диети се свързват с по-висока периодичност на фрактури и недохранване.
Подобни проблеми са изключително съществени при възрастните хора, които нормално имат по-слаби кости и се възвръщат по-трудно след хирургични интервенции, показва Кайюе Уан от Университета „ Фудан “ в Шанхай. За да изяснят връзката сред храненето и дълголетието, Уан и сътрудниците ѝ проучват данни от централизирана китайска здравна база за хора над 65 години.
Изследователите преглеждат профилите на 5203 участници, които през 1998 година са били на най-малко 80 години и не са страдали от сърдечносъдови болести, диабет или рак. Около 80% от тях декларират, че употребяват месо, до момента в който останалите следват най-вече растителен режим с зеленчуци и зърнени храни, като от време на време включват и скотски артикули без месо.
Наблюденията демонстрират, че
хората, които ядат месо, по-често доближават 100-годишна възраст спрямо вегетарианци, пескатарианци и вегани.
Този резултат обаче е статистически важен единствено при отчитане на телесното тегло. Сред вегетарианците с показател на телесна маса под 18,5 през 1998 година 24% доближават 100 години, до момента в който при хората с поднормено тегло, които употребяват месо, делът е близо 30%, като вероятността се усилва в допълнение при ежедневна консумация. Подобна наклонност не се следи при участници с по-високо тегло.
Диета, богата на месо, се свързва с риск от затлъстяване, само че научни данни поддържат ролята на животинските протеини за построяването на по-здрави мускули и кости, което може да бъде изключително потребно за хората с поднормено тегло, отбелязва Уан.
Консумацията на зеленчуци остава извънредно значима,
като проучването открива и по-висока дълготрайност на живота измежду участниците, които оповестяват, че одобряват зеленчуци всекидневно, без значение от количеството.
„ Възрастните хора могат да се сблъскват със характерни хранителни провокации. Нашето проучване демонстрира, че питателните рекомендации за най-възрастните би трябвало да акцентират салдото и хранителната адекватност, а не прецизното отбягване на скотски храни, изключително при възрастни с поднормено тегло “, споделя Уан.
Резултатите може да не са използвани за други елементи на света с разнообразни хранителни привички. Въпреки това „ главните биологични механизми, свързани с храненето и стареенето, евентуално са универсални “, добавя тя. Джеймс Уебстър от Оксфордския университет акцентира, че изводите „ не трябва сами по себе си да трансформират метода, по който хората се хранят “. Предишни проучвания на неговия екип, които свързват вегетарианството с нараснал риск от фрактура на тазобедрената става, са довели до догатки, че този режим е вреден, само че Уебстър припомня, че редица научни изявления акцентират изгодите от вегетарианската диета, изключително за здравето.
Както вегетарианските, по този начин и месните режими могат да бъдат здравословни или нездравословни според от хранителното си качество, отбелязва Уебстър.
„ Важно е да се разбере кои хранителни субстанции са нужни за уравновесен и здравословен метод на живот “,
споделя той, като включва банкет на пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци и ограничение на солта, захарта и наситените мазнини.
„ В последна сметка са нужни още доказателства, с цел да можем с убеденост да кажем коя диета е по-добра за по-дълъг живот, само че е значимо да гледаме на по-широката картина, когато мислим за питателните модели “, заключава Уебстър.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ