Госпожа Ант и госпожа Клайн
Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Съавтор и основател на редица планове в региона на самостоятелната памет за близкото минало – като " Аз живях социализма ", интернационалния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.
От няколко години през декември оказвам помощ на моя другарка в Бон, която прави и продава бижута на обичайния коледен пазар в центъра на града. Установих, че работата с красиви неща ми доставя наслада, а и по този начин практикувам един път в годината специалност, в която инцидентно съм се обучавала преди години (при една от промените в просветителната система в края на соца всички гимназисти трябваше да усвоят и някаква специалност – аз имам така наречен УПК като " продавач-консултант ". Но всичко, което човек учи, му служи някой ден в живота.)
Коледният пазар и продажбата на бижута са забавна и деликатна работа. Идват всевъзможни хора. Понякога споделят съкровени неща. Може би тъй като бижутата се носят покрай сърцето, с което чуваш света, на пръстите, с които докосваш, до лицето, с което виждаш другите.
Тук ще опиша за две дами, за които не преставам да се сещам в края на годината.
Госпожа Ант познавам от три години. Тя е малко над 80. Говори безшумно, има спокойни малко тъжни гълъбови очи. Когато пристигна за първи път, купи най-скъпите обеци, чудесна обработка с позлатено сребро и розов кварц. На потегляне й пожелах здраве. " Знаете ли, от това в действителност нуждая се. Може би няма да пребивавам дълго, в този момент влизам още веднъж на химиотерапия. Вашето благопожелание ми е значимо. "
Истински се зарадвах, когато я видях още веднъж на идната година. " Жива съм ", сподели. Пак говореше безшумно. " Вие ми го пожелахте ". Не знам дали си фантазирам, само че в очите й имаше повече светлина. " Пак Ви го поисквам, госпожо Ант ". " Благодаря Ви, отново ще го приема ".
Когато преди няколко години одобрих да продавам на коледния пазар, една продавачка на бижута от прилежащ щанд ми сподели: " Знаеш ли кои са най-хубавите купувачи? Тежкоболните, прясно разведените дами и гузните мъже. Опитвай се да ги задържиш, предлагай им най-скъпото. "
Госпожа Ант обичаше да идва, не постоянно купуваше, а когато купуваше, беше постоянно нещо скъпо и доста красиво. Струва ми се обаче, че идваше на първо място поради пожеланията. Винаги й пожелавах да се забележим още веднъж, да продължава да е в положително здраве. Очите й грейваха, транспарантната кожа на лицето й се надипляше от голям брой усмихнати фини бръчици. Чудех се дали има някой към себе си или живее сама, какви думи чува, дали някой различен й пожелава здраве.
Тази година тя отново се появи. Пак по този начин фина, нежна, забързана.
" Здравейте, госпожо Ант. Много се веселя да Ви видя, изглеждате отлично. " " Благодаря Ви, несъмнено сте права, по този начин се усещам. " Този път купи обеци и за щерка си. Така разбрах, че живее сама в дом за възрастни хора, а щерка й ще пристигна да я види за първи път след няколко години. Както постоянно й пожелах здраве, все по този начин добре да наподобява, и до нови срещи.
" Знаете ли, здравето ми би трябвало отново, тъй като отново влизам в болница, само че почтено да ви кажа, не знам дали отново ще се срещнем. Сега е по-сериозно. Но ми се желае да Ви видя още веднъж. "
Госпожа Клайн се появи тази година за първи път. Тя беше мъничка жена, на междинна възраст, с прошарени къдрави сребристи коси. Носеше сив шлифер, огромна пазарска чанта. Дойде на щанда и се прехласна като малко дете. " Колко хубави неща! " Застоя се към евтините разноцветни блещукащи еластични гривни и стартира да ги опитва една по една. Виждаше се, че се радва. Знам, че собственичката на щанда не обича такива клиентки – стоят дълго, задават въпроси, в никакъв случай не купуват нещо, от време на време даже молят за отстъпка или непосредствено питат дали не можем да им подарим нещо. Имаме една такава клиентка, млада жена, Ренате, подвластна, която идва и пита с дрезгавия си глас – можеш ли да ми подариш тези обеци? Или този пръстен? Винаги й даваме по нещо. Но
госпожа Клайн не е като Ренате. Тя стои пред евтините гривни и откровено се радва.
Накрая избира една и споделя – ще взема тази. Започва да търси пари в огромната си пазарска чанта и изважда две дребни протъркани портмонета, цялостни единствено с дребни центове. Брои ги, търси още и най-после ми подава евро и 90 цента. Поглеждам я недоумяващо – в съда с гривните има етикет с цена, ясно е написано 9, 90€. Казвам й го. Тя е съкрушена. Разглежда етикета.
Струва ми се, че всеки миг ще заплаче. " Знаете ли какво можем да създадем? ", поглеждам я. " Мога да оставя гривната за вас в кутията за клиенти, с Вашето име, и когато имате парите, ще дойдете да я вземете. Например – през днешния ден е понеделник. До сряда вечер добре ли е? " Тя блества. " Много ви благодаря. Да, добре е. " Избира си още един пръстен от стъкло за 5 евро. " Ще го оставя и него при гривната. Ще Ви направя и коледна отстъпка за клиенти, при покупка на две и повече неща. Общо 12 евро. Как се казвате? " " Госпожа Клайн ". Поставям деликатно гривната и пръстена в книжен плик и пиша името " госпожа Клайн ". Тя ме следи деликатно. Струва ми се, че за първи път някой оставя нещо на нейно име. Че тя за първи път е клиентката госпожа Клайн, чиито бижута са оставени в кутията на доверените купувачи. После прибира портмонетата в чантата си, преглежда още един път щанда. " 12 евро, нали, до сряда? " Да, кимвам утвърдително. " Довиждане, госпожо Клайн. И до скоро ".
" Мислиш ли, че ще пристигна? " пита ме скептично собственичката на щанда, която следи безмълвно случката.
" Струва ми се, да, ще забележим. "
На другия ден, вторник, разтварям щанда сутринта и до момента в който още класифицирам пръстените във витрината, виждам госпожа Клайн в десния ъгъл.
" Дойде! ", тържествувам вътрешно. Цял ден преди крайния период!
" Колко е хубаво, че сте тук, госпожо Клайн. Вашите бижута Ви чакат. "
Остатъкът на деня минава неусетно. През целия ден госпожа Клайн ще е пред очите ми – дребната й фигура, шепата с подредени 12 евро и най-много – погледът й, вперен в плика с името " госпожа Клайн ".
В края на годината мисля за тези две дами. Колко е хубаво някой да ти пожелае това, което ти би трябвало, и какъв брой е значимо нещо хубаво да те чака в плик с твоето име.
Всеки от нас заслужава тези неща.
Пожелавам ги на всички!
От няколко години през декември оказвам помощ на моя другарка в Бон, която прави и продава бижута на обичайния коледен пазар в центъра на града. Установих, че работата с красиви неща ми доставя наслада, а и по този начин практикувам един път в годината специалност, в която инцидентно съм се обучавала преди години (при една от промените в просветителната система в края на соца всички гимназисти трябваше да усвоят и някаква специалност – аз имам така наречен УПК като " продавач-консултант ". Но всичко, което човек учи, му служи някой ден в живота.)
Коледният пазар и продажбата на бижута са забавна и деликатна работа. Идват всевъзможни хора. Понякога споделят съкровени неща. Може би тъй като бижутата се носят покрай сърцето, с което чуваш света, на пръстите, с които докосваш, до лицето, с което виждаш другите.
Тук ще опиша за две дами, за които не преставам да се сещам в края на годината.
Госпожа Ант познавам от три години. Тя е малко над 80. Говори безшумно, има спокойни малко тъжни гълъбови очи. Когато пристигна за първи път, купи най-скъпите обеци, чудесна обработка с позлатено сребро и розов кварц. На потегляне й пожелах здраве. " Знаете ли, от това в действителност нуждая се. Може би няма да пребивавам дълго, в този момент влизам още веднъж на химиотерапия. Вашето благопожелание ми е значимо. "
Истински се зарадвах, когато я видях още веднъж на идната година. " Жива съм ", сподели. Пак говореше безшумно. " Вие ми го пожелахте ". Не знам дали си фантазирам, само че в очите й имаше повече светлина. " Пак Ви го поисквам, госпожо Ант ". " Благодаря Ви, отново ще го приема ".
Когато преди няколко години одобрих да продавам на коледния пазар, една продавачка на бижута от прилежащ щанд ми сподели: " Знаеш ли кои са най-хубавите купувачи? Тежкоболните, прясно разведените дами и гузните мъже. Опитвай се да ги задържиш, предлагай им най-скъпото. "
Госпожа Ант обичаше да идва, не постоянно купуваше, а когато купуваше, беше постоянно нещо скъпо и доста красиво. Струва ми се обаче, че идваше на първо място поради пожеланията. Винаги й пожелавах да се забележим още веднъж, да продължава да е в положително здраве. Очите й грейваха, транспарантната кожа на лицето й се надипляше от голям брой усмихнати фини бръчици. Чудех се дали има някой към себе си или живее сама, какви думи чува, дали някой различен й пожелава здраве.
Тази година тя отново се появи. Пак по този начин фина, нежна, забързана.
" Здравейте, госпожо Ант. Много се веселя да Ви видя, изглеждате отлично. " " Благодаря Ви, несъмнено сте права, по този начин се усещам. " Този път купи обеци и за щерка си. Така разбрах, че живее сама в дом за възрастни хора, а щерка й ще пристигна да я види за първи път след няколко години. Както постоянно й пожелах здраве, все по този начин добре да наподобява, и до нови срещи.
" Знаете ли, здравето ми би трябвало отново, тъй като отново влизам в болница, само че почтено да ви кажа, не знам дали отново ще се срещнем. Сега е по-сериозно. Но ми се желае да Ви видя още веднъж. "
Госпожа Клайн се появи тази година за първи път. Тя беше мъничка жена, на междинна възраст, с прошарени къдрави сребристи коси. Носеше сив шлифер, огромна пазарска чанта. Дойде на щанда и се прехласна като малко дете. " Колко хубави неща! " Застоя се към евтините разноцветни блещукащи еластични гривни и стартира да ги опитва една по една. Виждаше се, че се радва. Знам, че собственичката на щанда не обича такива клиентки – стоят дълго, задават въпроси, в никакъв случай не купуват нещо, от време на време даже молят за отстъпка или непосредствено питат дали не можем да им подарим нещо. Имаме една такава клиентка, млада жена, Ренате, подвластна, която идва и пита с дрезгавия си глас – можеш ли да ми подариш тези обеци? Или този пръстен? Винаги й даваме по нещо. Но
госпожа Клайн не е като Ренате. Тя стои пред евтините гривни и откровено се радва.
Накрая избира една и споделя – ще взема тази. Започва да търси пари в огромната си пазарска чанта и изважда две дребни протъркани портмонета, цялостни единствено с дребни центове. Брои ги, търси още и най-после ми подава евро и 90 цента. Поглеждам я недоумяващо – в съда с гривните има етикет с цена, ясно е написано 9, 90€. Казвам й го. Тя е съкрушена. Разглежда етикета.
Струва ми се, че всеки миг ще заплаче. " Знаете ли какво можем да създадем? ", поглеждам я. " Мога да оставя гривната за вас в кутията за клиенти, с Вашето име, и когато имате парите, ще дойдете да я вземете. Например – през днешния ден е понеделник. До сряда вечер добре ли е? " Тя блества. " Много ви благодаря. Да, добре е. " Избира си още един пръстен от стъкло за 5 евро. " Ще го оставя и него при гривната. Ще Ви направя и коледна отстъпка за клиенти, при покупка на две и повече неща. Общо 12 евро. Как се казвате? " " Госпожа Клайн ". Поставям деликатно гривната и пръстена в книжен плик и пиша името " госпожа Клайн ". Тя ме следи деликатно. Струва ми се, че за първи път някой оставя нещо на нейно име. Че тя за първи път е клиентката госпожа Клайн, чиито бижута са оставени в кутията на доверените купувачи. После прибира портмонетата в чантата си, преглежда още един път щанда. " 12 евро, нали, до сряда? " Да, кимвам утвърдително. " Довиждане, госпожо Клайн. И до скоро ".
" Мислиш ли, че ще пристигна? " пита ме скептично собственичката на щанда, която следи безмълвно случката.
" Струва ми се, да, ще забележим. "
На другия ден, вторник, разтварям щанда сутринта и до момента в който още класифицирам пръстените във витрината, виждам госпожа Клайн в десния ъгъл.
" Дойде! ", тържествувам вътрешно. Цял ден преди крайния период!
" Колко е хубаво, че сте тук, госпожо Клайн. Вашите бижута Ви чакат. "
Остатъкът на деня минава неусетно. През целия ден госпожа Клайн ще е пред очите ми – дребната й фигура, шепата с подредени 12 евро и най-много – погледът й, вперен в плика с името " госпожа Клайн ".
В края на годината мисля за тези две дами. Колко е хубаво някой да ти пожелае това, което ти би трябвало, и какъв брой е значимо нещо хубаво да те чака в плик с твоето име.
Всеки от нас заслужава тези неща.
Пожелавам ги на всички!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ