Прекрасна вест за Диана Димитрова, която замина от България
Диана Димитрова се завърна вкъщи след година и проговори за сложните си решения и вярата в свободата на словото. Актрисата не пропусна да изкоментира нищо от това, което я касае директно, и издаде любопитна вест.
Въпреки че е в България " за малко, само че с огромна наслада ", брюнетката разкри, че е определена за присъединяване в задграничен филм след няколко стадия на кастинг във Франция, което за нея е огромно професионално самопризнание.
" Стига внушения. Делото е за един статус във Фейсбук. Не е за клюка, не е за набеждаване в закононарушение. Явих се в съда непринудено, тъй като имам вяра, че всяка жена би трябвало да пази достолепието си ", акцентира тя.
Актрисата призна още, че е напуснала страната с чувство за неправда и съмнение към институциите. " Изгубих религия, че има механизъм, който може да отбрани хора като мен ", написа Димитрова.
Тя показа и болката си от акцията против нея, която засегнала най-тежко майка ѝ.
" Преживях вълна от унизителни публикации и оклеветяване. Но животът ме научи, че истината постоянно става ясно ", съобщи актрисата.
Димитрова сложи въпроси за морала и отбраната на младежите: " Да пазим децата – това не би трябвало да е празна фраза. Бъдете деликатни, не знаете кой може да ги заплаши. "
Актрисата приказва намерено за психическото принуждение и заплахите пред подрастващите. " Ако попаднете в сходна обстановка – не мълчете, подайте сигнал. Понякога положителното сърце може да бъде употребявано против вас. Знам го от персонален опит ". И съобщи финално:
" Свободата е в избора – когато избереш себе си и спреш да мълчиш. Имам глас. Имам достолепие. Аз съм свободен човек. Аз съм жена. И не съм сама. "
Ето по какъв начин звучи целия пост:
" У дома съм! След цяла година – за малко, само че с огромна наслада. Избраха ме за задграничен филм след няколко кръга кастинг във Франция. За мен като актьор това е огромно самопризнание.
Колкото и да не желая да разясня, някои неща просто изискват отговор. Някои медии писаха, че съм щяла да се връщам предходната зима „ поради дело “. Стига внушения.
Фактите: делото е за един статус във Фейсбук. НЕ е за клюка. НЕ е за набеждаване в закононарушение. Преди близо две години се явих в съда непринудено, тъй като имам вяра, че всяка жена би трябвало да има смелостта да пази достолепието си – даже когато става дума единствено за един Фейсбук статус.
Свободата на словото е мое конституционно право. Напуснах страната с чувство за последна неправда. Най-шокиращото за мен беше разминаването сред казаното по време на инспекцията и това, което по-късно бе показано като свидетелски показания. Изгубих доверие, че съществува механизъм, който може да отбрани хора като мен. След това прекарване избрах да се отдръпва от българската сцена, върху която градих кариера с години, и да напусна дома си. Това беше най-трудното решение в живота ми.
Видях и по какъв начин подписка, показана като „ глас на екипа “, беше оповестена в национална телевизия – макар че доста сътрудници обществено обявиха, че имената им са добавени без единодушие, под напън за „ неутралитет “, и желаеха неотложно да бъдат отстранени. Писмото още стои.
Преживях и вълна от унизителни публикации. Майка ми ги понесе още по-тежко. Тогава ѝ споделих: „ Сега разбра ли за какво мълчах толкоз време? “ Очернящата акция беше ориентирана. Появиха се текстове даже и за „ разрушени фамилии “ – нещо, което няма връзка с действителността и моята ценностна система.
Но животът ме научи, че истината постоянно става ясно. Истината от време на време носи обектив и не пита кого ще засече по улиците.
През годините чух гръмки речи – да пазим децата, да пазиме фамилията и морала. Питам се: бих ли повярвала на някого, който показва фамилни полезности, само че другояче търси непосредственост с човек на възрастта на личните си деца? Това ли е моралът? Това ли е закрилата за някого, който занапред навлиза в живота, още носи детската си доверчивост и няма задоволителен житейски опит да разграничава любов от корист?
Лично аз имам вяра, че не думите, а дейностите ни демонстрират кои сме в действителност. Една от най-големите мъдрости е да поживеем, да следим и да не се доверяваме сляпо на гръмки думи.
Да, благи хора, пазете децата си. Наистина не знаете кой може да ги заплаши.
Като човек, който написа за деца, съм изключително сензитивна към тематиката за психическото принуждение. Според психолозите всеки, израснал в токсична или насилствена среда, може да стане нейно продължение. Децата, изключително младежите, елементарно губят самочувствие, когато редовно получават мнения за външен тип, тегло или стойност, когато липсва вниманието към тях. Ако попаднете в сходна обстановка и не знаете по какъв начин да реагирате – подайте сигнал. Не мълчете. Понякога положителното ви сърце може да бъде употребявано против вас. Знам го от персонален опит.
В един интервал от живота си разбрах какъв брой елементарно зад тила ми се е изграждал облик от думи, извадени от подтекст. Когато някой е желал да види цялата картина, отговорът е бил: „ Не искаш да знаеш. Вярвай. “ Аз мисля, че потребността от бистрота е значима за всички ни. И приказвам в човешки, житейски смисъл – не имам предвид съответни лица или институции.
За мен свободата е в избора – когато избереш себе си и спреш да мълчиш. Имам глас. Имам достолепие. Аз съм свободен човек. Аз съм жена. И не съм сама.
Благодаря ви, че виждате. Благодаря ви, че чувате. Благодаря ви, че помните.
Благодаря ви за обичта и за поддръжката
#Преживяно #СвободаНаСловото #ПравотоНаИстина #НеСъмСама Тази обява показва персоналното ми мнение и житейски разсъждения. Не съдържа изказвания за съответни обстоятелства, нито засяга съответни лица или събития. "
