Диана Дамянова, Фейсбук Проблем ли е, когато казаното от теб

Диана Дамянова, Facebook

Проблем ли е, когато казаното от теб не е доста правилно, не е напълно правилно или напълно не е правилно.
Много старания поставих по времето на Кики да ги науча, че в политиката /то и в бизнеса и обществото е така/ би трябвало първо да помислиш, след това да кажеш „ хоп ”.

Защото да, резултатът от бързото казване, изключително когато ти си властта, е незабавен. Казаното от теб обикаля тв приемниците един по един, след това стартират анализаторите – един по един, след това стартират коментаторите един по един и по този начин, казаното от теб се мултиплицира доста бързо, доста мощно и с голям резултат.

Проблемът настава, когато казаното от теб не е доста правилно, не е напълно правилно или напълно не е правилно.

Тогава върху теб, много постоянно без да го забележиш се изсипва това нещо, което не можеш да пипнеш с ръка, не можеш да купиш с пари и не можеш да пребориш със лични сили, това нещо наречено публично мнение.

Защото хората доста елементарно „ купуват ” сензациите, доста елементарно се хващат на безапелационните изказвания, изключително когато са произнесени от властта.
После обаче хората постепенно и редовно научават, че не може да ти се има доверие, че приказваш постоянно даже прекомерно постоянно непроверени неща или неща, които не можеш да докажеш или в резюме че си един измамник.

Принципът „ не казвай хоп, преди да скочиш ” е обикновен информационен принцип, който остана изцяло чужд за ръководството на ППДБ и естествено докара до сриване на неговия авторитет, на доверието към нещо и оттова и на утвърждението на обществото.

Защото готино е да арестуваш Борисов, още по-готино щеше да бъде в случай че от този арест следваше нещо друго, с изключение на връщане на Борисов на бял кон, необвинен и свободен.

Та по този начин и с новия вътрешен министър, който е много сходен на остарелия /онзи с олигархичния тризонет и асансьора към него/.

Извън институционалния факт, че Министерство на вътрешните работи има задача да събере информация и да я показа на прокуратурата, а оттова и на съда, преди някой да бъде разгласен за нарушител, отвън институционалния факт, че Министерство на вътрешните работи бива и следва да разгласява данни, при събирането на доказателство единствено и само когато неогласяването на тези данни може да докара до щета за обществото, когато хората следва да бъдат предизвестени за нарушител на независимост и изобщо, разгласяването на тази данни следва логиката на попречване на заплахата.

Освен когато, разгласяването на такива данни не преследва други /останали зад кулисите/ цели или не преследва просто повишаване на персонален рейтинг от човек, който не знае че повишението на рейтингът /одобрението на обществото/ е развой, а не незабавен акт.

Но по този начин или другояче при разгласяването на обстоятелства от настоящо следствие би следвало да се съблюдава правилото, главен за модерното правосъдие – по-добре 10 нарушители на независимост, в сравнение с един почтен в пандиза.

Или оня принцип, който е заложен в американското правораздаване, което с цел да се издаде неоправдателна присъда желае да има доказателства beyond a reasonable doubt, както и че има една еднинствена причина " демокрациите да са разделили функциите сред полицията, прокуратурата и съда. И тя не е бюрократична. Тя е отбрана на свободния човек. "

Та през днешния ден Десислава Атанасова демонстрира документ от турските управляващи, че не е напускала турската територия във времето за което Демерджиев я прати в Дубай до Пеевски.

Знам че в този момент кошаревските очевидци на Демерджиев ще извадят нови кошаревски данни.

За мен, без да съм гласувала в никакъв случай за нея, Десислава Атанасова е парламентарен арбитър, чиято известност беше унищожена от настоящ министър на вътрешните работи, без доказателства, или най-малко без надеждни такива.

А министърът доста добре знае какъв брой е значима репутацията, нали точно за това си е самосъздал десетки и стотици фенстраници и групи, точно в търсене на добра известност.

Само че похищението върху нечия друга известност, в търсене на одобряване на своята не е акт на държавническо благовъзпитание, а на чиста корист с власт.„

Малко като оня, дето също беше министър /само че с тризонет/ и който четеше от трибуната на националното заседание разменени текстове сред лекари, които наричаше убийци, обществено и ей по този начин.

Но той най-малко беше физкултурник, та имаше някакво пояснение.
Сега не намирам с изключение на имидж, имидж и имидж, в името на което и без надеждна инспекция посягаш на нечия известност.
Ами не е добре.