Диана Андреева-Попйорданова: Налице е липса на държава и на логическо управление в рамките на културната политика
Диана Андреева-Попйорданова – шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата в България и учител в НАТФИЗ и УНСС по специалности, свързани с разглеждането на културата в стопански аспект, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-жо Попйорданова, вие участвахте в най-голямата конференция в региона на културната политика. Разкажете ни повече за събитието.
Събитието се организира на всеки две години и фактически събира всички откриватели в границите на една много огромна към този момент интернационална общественост от специалисти в културната политика. Задачата в границите на последната конференция, преди малко завършилата, беше да стартират да се правят оценка последствията от КОВИД, които в най-голяма степен засегнаха културата и културната политика и несъмнено, да се начертаят тактики за превъзмогване към момента на негативите, които отразяваме в границите на КОВИД рецесията. присъединяване, което аз имах в границите на конференцията, беше дружно с мои сътрудници от европейски планове, който вършим сега, във връзка с наблюдаване на културните и креативен промишлености и основаването на Европейска обсерватория по стопанска система на културата, взимайки нашето име. Задачата, която имаме, и това, което е забавно може би за вашите слушатели, е построяването на нови европейски политики във връзка с културните и креативен промишлености и точно и заради КОВИД, и заради обстоятелството, че до този миг финансираме културните действия в целокупност, сега използваме по-детайлен и акуратен способ, който се назовава световна индустриална верига. За първи път се постанова от Европейска комисия в границите на културата и културните и креативен промишлености.
Глобална индустриална верига – какво ще рече това?
Това са стадиите, през които минава всяка една културна активност, и освен. Глобалната индустриална верига е заимствана от световната стопанска система. Имаме основаване, произвеждане, дистрибуция и архивиране – това са другите етапи, през които минава една културна активност, един културен артикул. Досега, както споделих, ние гледахме по-скоро всичките културни действия в целокупност, а не акцентирахме върху всяка една обособена фаза, всеки един обособен стадий на основаването на културен артикул. Ще дам като образец основаването, първата фаза, която и в границите на статистическата работа, на " Евростат “ се регистрира за всички културни действия да вземем за пример общо, т.е. ние не може да я разделим в обособените културни промишлености или креативен промишлености, в обособените изкуства. Това е най-важният стадий, най-важният стадий и за създателите, когато се заражда концепцията и тя би трябвало да бъде осъществена. Това е най-голямото предизвикателство също във връзка с КОВИД рецесията – точно основаването на културния артикул и отчитането му. Както споделих, това е едно огромно предизвикателство. Ние сега също по този начин създаваме и нови кодове в границите на " Евростат “, които да предложим, които да бъдат с по-прецизно отчитане и наблюдаване, доколкото културата въпреки всичко и културните действия имат една доста остаряла рамка за наблюдаване в системата на икономическите кодове, която дълги години за жалост не регистрира и включително трансформацията, която имаме в цифрова среда, и другите етапи и стадии на световната индустриална верига.
И в тази връзка, какви нови модели за културни политики могат да бъдат приложени у нас?
В рамките на нашия план безусловно 100% от това, което сега се прави по-скоро на теоретична база в границите на Европейския съюз, може да бъде приложено в България. Въпросът е при нас постоянно дали хората, които взимат решения или които са виновни за ръководство на културата, имат задоволителни познания и знания да ползват нови модели и имат задоволително познания и знания, и предпочитание да развиват българската културна политика. Последните години и по-скоро отминали месеци аз по-скоро смятам, че бяха и изгубени за българската просвета. Надявам се след понеделник да има някаква друга линия на държание в българската културна политика, тъй като можем да отразяваме, в случай че би трябвало да направя паралел с Международната културна конференция, поредност пропуснати изгоди за културната политика от решения и държание в културната политика, които по-скоро мога да окачествявам като деструктивни.
Защо съгласно вас се получава по този начин?
Ефектът на КОВИД засегна фактически българската културна политика, само че в доста по-голяма степен политическо ръководство, което имаше и освен в последните месеци, само че и последните години. Това, което в най-голяма степен можем да отразим като извънреден негатив и за какво не бих отразила особено нито един позитив на последното ръководство – когато едно изкуство или културна промишленост е занулена, ние не можем да отчитаме нито един позитив в културна политика. Това е филмовата промишленост. Тя регистрира сега втора нулева година в границите на новоприетия спорен Закон за филмовата промишленост. Тази година ще бъдат върнати евентуално на страната в още по-голяма степен обществени финанси, които не могат да бъдат разходвани за филмопроизводствена активност и не могат да служат за детайл в устойчивото развиване на българското кино, от което то има потребност. И това се направи от поредност от неточности в границите на последните, изключително след приемане на закона, година и половина, две, и несъмнено, контрапродуктивни решения, безусловно незнание от страна на Министерство на културата.
Как се прави културна политика в рецесия? И по какъв начин би трябвало да се прави съгласно вас?
Културна политика в рецесия, и изключително КОВИД какво ни даде като изясненост в границите на последните две години и половина: 30 години всичките тези бели полета, които бяхме оставили, или не позволени проблеми, незавършени промени блеснаха, както се споделя, от КОВИД рецесията. Особено тук бих дала образец с самостоятелния бранш. Така или другояче, не можаха да се вземат решения 30 години да бъде подсилен самостоятелният бранш, частните и неправителствени организации, да бъдат систематизирани принадлежности за финансиране и да не служи обществената дотация и обществените финанси като единствен източник да вземем за пример. Всичко това се прояви на първо равнище в КОВИД рецесията. Това демонстрира липса на страна и на логическо ръководство в границите на културната политика, а културата в рецесия, несъмнено, следва да се ръководи със стратегическо обмисляне, с обмисляне, което е най-малко в границите на – както при нас имаме една такава рамка, средносрочна бюджетна прогноза. Това не се случва, за жалост. Мога да дам един образец – съвсем няма институции в културната политика, в които да има тактики за ръководство на риска, в които да се прави всекидневно, както се споделя, разбор на чувствителността и дисперсия на риска. Националният кино център няма такава тактика, няма сходни разбори, което води, несъмнено, и лобисткото законодателство, което беше признато преди година и половина, само че и липса на съответно ръководство, от което страдат, несъмнено, филмовите дейци.
А що се отнася до бюджетните ограничавания, те сигурно съществуват. Какъв е вашият коментар за тях?
За мен най-интересният бюджет ще бъде в границите на сегашната бюджетна процедура за 2023 година, тъй като имаме голям брой рецесии, имаме включително и политическа рецесия, която постоянно когато приказваме за обществени финанси и за бюджетна процедура, потиска бюджетните процеси. Ще бъде забавно дали ще запазим финансирането на българска просвета в същия размер или ще има в обществените системи понижение на обществените финанси, на някои от системите, несъмнено. Така че за мен ще бъде преди всичко значимо и забавно до каква степен политиците ще съумеят да запазят % за просвета в брутния вътрешен артикул, т.е. приказвам за група " Култура “, дали ще има по този начин мечтаното нарастване, което постоянно в предизборна обстановка, в каквато сме сега, се дава обещание – това е 1% от брутния вътрешен артикул за просвета, който е неосъществим най-малко в идващите близо две години. Защото рецесията, която ни заобикаля, и то по-скоро множеството рецесии, не разрешават повдигането толкоз елементарно на % за българска просвета. Но това ясно следва да се артикулира от политиците, а освен да дават обещание в предизборна обстановка покачване на обществени финанси за българска просвета. От тази позиция, когато приказваме за бюджетни ограничавания, когато филмовата промишленост си е прибирала два пъти средствата в бюджета, имаше и директна сметка с над 18 милиона, които бяха непокътнати за тази година, не бяха усвоени и в този момент ще влязат непосредствено в бюджета, т.е. киното ги губи в идващия бюджет и дотация за филмовата промишленост. Ще бъде забавно, когато една стратегия на Министерство на културата не може да си усвои обществените финанси, дали те няма да бъдат понижени. Това е извънредно значимо, когато се прави бюджета за идната година, да бъде отразена тежката обстановка във филмовата промишленост, която беше доведена от политици, не от кино дейци. И това е доста значимо да кажем, когато разясняваме бюджета и финансирането. Има още едно перо, което към този момент беше оповестено, че няма разходвани средства – това са финансовите средства, тъй че ще бъде забавно и в планирането на бюджета за 2023 година, когато не може едно министерство да си усвои финансовата дотация, какво се получава за идната година. А че нарастване на средства за просвета би трябвало да има – би трябвало да има, само че би трябвало да има и обмисляне, и би трябвало да има съответно ръководство в Министерство на културата, каквото нямахме.
И въпреки всичко оптимист ли сте за едно по-светло бъдеще за културата, за културната политика след 2 октомври, че нещо ще се промени?
Аз би трябвало да бъда оптимист освен за културата, а за националната политика и за това, че България има потребност от отговорно ръководство. Има потребност от политици, които да водят страната в тези няколко рецесии, включително и в културата. И най-много бих отразила тук още веднъж това, което споделих – филмовата промишленост. Не виждам доста претенденти за народни представители, които се вълнуват от българската кино промишленост. Дори хората, които доведоха българското кино до това равнище на липса на активност и съвсем до затваряне на вратата, както се споделя, не се вълнуват от смяна. Т.е. оптимист съм, само че сдържан, в случай че по този начин мога да завърша, за националната политика и за българска просвета, тъй като равнището на политиците, за жалост, в последните години не е изключително високо. И най-после бих споделила, че политиците в своите решения и в търсенето на устойчиви модели в другите обществени политики следва да се опират и до хората на науката и следва да четат повече преди да взимат решения в законодателната сфера и в осъществяване на обществените политики. Липсата на четене проличава извънредно доста.
Г-жо Попйорданова, вие участвахте в най-голямата конференция в региона на културната политика. Разкажете ни повече за събитието.
Събитието се организира на всеки две години и фактически събира всички откриватели в границите на една много огромна към този момент интернационална общественост от специалисти в културната политика. Задачата в границите на последната конференция, преди малко завършилата, беше да стартират да се правят оценка последствията от КОВИД, които в най-голяма степен засегнаха културата и културната политика и несъмнено, да се начертаят тактики за превъзмогване към момента на негативите, които отразяваме в границите на КОВИД рецесията. присъединяване, което аз имах в границите на конференцията, беше дружно с мои сътрудници от европейски планове, който вършим сега, във връзка с наблюдаване на културните и креативен промишлености и основаването на Европейска обсерватория по стопанска система на културата, взимайки нашето име. Задачата, която имаме, и това, което е забавно може би за вашите слушатели, е построяването на нови европейски политики във връзка с културните и креативен промишлености и точно и заради КОВИД, и заради обстоятелството, че до този миг финансираме културните действия в целокупност, сега използваме по-детайлен и акуратен способ, който се назовава световна индустриална верига. За първи път се постанова от Европейска комисия в границите на културата и културните и креативен промишлености.
Глобална индустриална верига – какво ще рече това?
Това са стадиите, през които минава всяка една културна активност, и освен. Глобалната индустриална верига е заимствана от световната стопанска система. Имаме основаване, произвеждане, дистрибуция и архивиране – това са другите етапи, през които минава една културна активност, един културен артикул. Досега, както споделих, ние гледахме по-скоро всичките културни действия в целокупност, а не акцентирахме върху всяка една обособена фаза, всеки един обособен стадий на основаването на културен артикул. Ще дам като образец основаването, първата фаза, която и в границите на статистическата работа, на " Евростат “ се регистрира за всички културни действия да вземем за пример общо, т.е. ние не може да я разделим в обособените културни промишлености или креативен промишлености, в обособените изкуства. Това е най-важният стадий, най-важният стадий и за създателите, когато се заражда концепцията и тя би трябвало да бъде осъществена. Това е най-голямото предизвикателство също във връзка с КОВИД рецесията – точно основаването на културния артикул и отчитането му. Както споделих, това е едно огромно предизвикателство. Ние сега също по този начин създаваме и нови кодове в границите на " Евростат “, които да предложим, които да бъдат с по-прецизно отчитане и наблюдаване, доколкото културата въпреки всичко и културните действия имат една доста остаряла рамка за наблюдаване в системата на икономическите кодове, която дълги години за жалост не регистрира и включително трансформацията, която имаме в цифрова среда, и другите етапи и стадии на световната индустриална верига.
И в тази връзка, какви нови модели за културни политики могат да бъдат приложени у нас?
В рамките на нашия план безусловно 100% от това, което сега се прави по-скоро на теоретична база в границите на Европейския съюз, може да бъде приложено в България. Въпросът е при нас постоянно дали хората, които взимат решения или които са виновни за ръководство на културата, имат задоволителни познания и знания да ползват нови модели и имат задоволително познания и знания, и предпочитание да развиват българската културна политика. Последните години и по-скоро отминали месеци аз по-скоро смятам, че бяха и изгубени за българската просвета. Надявам се след понеделник да има някаква друга линия на държание в българската културна политика, тъй като можем да отразяваме, в случай че би трябвало да направя паралел с Международната културна конференция, поредност пропуснати изгоди за културната политика от решения и държание в културната политика, които по-скоро мога да окачествявам като деструктивни.
Защо съгласно вас се получава по този начин?
Ефектът на КОВИД засегна фактически българската културна политика, само че в доста по-голяма степен политическо ръководство, което имаше и освен в последните месеци, само че и последните години. Това, което в най-голяма степен можем да отразим като извънреден негатив и за какво не бих отразила особено нито един позитив на последното ръководство – когато едно изкуство или културна промишленост е занулена, ние не можем да отчитаме нито един позитив в културна политика. Това е филмовата промишленост. Тя регистрира сега втора нулева година в границите на новоприетия спорен Закон за филмовата промишленост. Тази година ще бъдат върнати евентуално на страната в още по-голяма степен обществени финанси, които не могат да бъдат разходвани за филмопроизводствена активност и не могат да служат за детайл в устойчивото развиване на българското кино, от което то има потребност. И това се направи от поредност от неточности в границите на последните, изключително след приемане на закона, година и половина, две, и несъмнено, контрапродуктивни решения, безусловно незнание от страна на Министерство на културата.
Как се прави културна политика в рецесия? И по какъв начин би трябвало да се прави съгласно вас?
Културна политика в рецесия, и изключително КОВИД какво ни даде като изясненост в границите на последните две години и половина: 30 години всичките тези бели полета, които бяхме оставили, или не позволени проблеми, незавършени промени блеснаха, както се споделя, от КОВИД рецесията. Особено тук бих дала образец с самостоятелния бранш. Така или другояче, не можаха да се вземат решения 30 години да бъде подсилен самостоятелният бранш, частните и неправителствени организации, да бъдат систематизирани принадлежности за финансиране и да не служи обществената дотация и обществените финанси като единствен източник да вземем за пример. Всичко това се прояви на първо равнище в КОВИД рецесията. Това демонстрира липса на страна и на логическо ръководство в границите на културната политика, а културата в рецесия, несъмнено, следва да се ръководи със стратегическо обмисляне, с обмисляне, което е най-малко в границите на – както при нас имаме една такава рамка, средносрочна бюджетна прогноза. Това не се случва, за жалост. Мога да дам един образец – съвсем няма институции в културната политика, в които да има тактики за ръководство на риска, в които да се прави всекидневно, както се споделя, разбор на чувствителността и дисперсия на риска. Националният кино център няма такава тактика, няма сходни разбори, което води, несъмнено, и лобисткото законодателство, което беше признато преди година и половина, само че и липса на съответно ръководство, от което страдат, несъмнено, филмовите дейци.
А що се отнася до бюджетните ограничавания, те сигурно съществуват. Какъв е вашият коментар за тях?
За мен най-интересният бюджет ще бъде в границите на сегашната бюджетна процедура за 2023 година, тъй като имаме голям брой рецесии, имаме включително и политическа рецесия, която постоянно когато приказваме за обществени финанси и за бюджетна процедура, потиска бюджетните процеси. Ще бъде забавно дали ще запазим финансирането на българска просвета в същия размер или ще има в обществените системи понижение на обществените финанси, на някои от системите, несъмнено. Така че за мен ще бъде преди всичко значимо и забавно до каква степен политиците ще съумеят да запазят % за просвета в брутния вътрешен артикул, т.е. приказвам за група " Култура “, дали ще има по този начин мечтаното нарастване, което постоянно в предизборна обстановка, в каквато сме сега, се дава обещание – това е 1% от брутния вътрешен артикул за просвета, който е неосъществим най-малко в идващите близо две години. Защото рецесията, която ни заобикаля, и то по-скоро множеството рецесии, не разрешават повдигането толкоз елементарно на % за българска просвета. Но това ясно следва да се артикулира от политиците, а освен да дават обещание в предизборна обстановка покачване на обществени финанси за българска просвета. От тази позиция, когато приказваме за бюджетни ограничавания, когато филмовата промишленост си е прибирала два пъти средствата в бюджета, имаше и директна сметка с над 18 милиона, които бяха непокътнати за тази година, не бяха усвоени и в този момент ще влязат непосредствено в бюджета, т.е. киното ги губи в идващия бюджет и дотация за филмовата промишленост. Ще бъде забавно, когато една стратегия на Министерство на културата не може да си усвои обществените финанси, дали те няма да бъдат понижени. Това е извънредно значимо, когато се прави бюджета за идната година, да бъде отразена тежката обстановка във филмовата промишленост, която беше доведена от политици, не от кино дейци. И това е доста значимо да кажем, когато разясняваме бюджета и финансирането. Има още едно перо, което към този момент беше оповестено, че няма разходвани средства – това са финансовите средства, тъй че ще бъде забавно и в планирането на бюджета за 2023 година, когато не може едно министерство да си усвои финансовата дотация, какво се получава за идната година. А че нарастване на средства за просвета би трябвало да има – би трябвало да има, само че би трябвало да има и обмисляне, и би трябвало да има съответно ръководство в Министерство на културата, каквото нямахме.
И въпреки всичко оптимист ли сте за едно по-светло бъдеще за културата, за културната политика след 2 октомври, че нещо ще се промени?
Аз би трябвало да бъда оптимист освен за културата, а за националната политика и за това, че България има потребност от отговорно ръководство. Има потребност от политици, които да водят страната в тези няколко рецесии, включително и в културата. И най-много бих отразила тук още веднъж това, което споделих – филмовата промишленост. Не виждам доста претенденти за народни представители, които се вълнуват от българската кино промишленост. Дори хората, които доведоха българското кино до това равнище на липса на активност и съвсем до затваряне на вратата, както се споделя, не се вълнуват от смяна. Т.е. оптимист съм, само че сдържан, в случай че по този начин мога да завърша, за националната политика и за българска просвета, тъй като равнището на политиците, за жалост, в последните години не е изключително високо. И най-после бих споделила, че политиците в своите решения и в търсенето на устойчиви модели в другите обществени политики следва да се опират и до хората на науката и следва да четат повече преди да взимат решения в законодателната сфера и в осъществяване на обществените политики. Липсата на четене проличава извънредно доста.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ