Колко диалекта има в българския език?
Диалектите са благосъстоянието на всеки език. А българският може да се похвали с пъстра палитра от приказва, толкоз разнообразни един от различен, като че ли не са част от рамките на единствено една страна.
Основно езикът дели България на две елементи: източна и западна. Разделя ги така наречен ятова гласна или казано с други думи: на изток ще чувате „ бял “ и „ мляко “, както и думи, в които „ е “ минава в „ и “ (мек акцент на гласни, да вземем за пример „ зилен “ вместо „ зелен “), до момента в който на запад ще ви чакат „ бел “ и „ млеко “, както и корав акцент на гласни.
Източнобългарските приказва обгръщат местностите сред Дунав, Черно море и Бяло море. Делят се на няколко съществени групи:
Североизточни диалекти , в които влизат мизийски и балкански приказва. Мизийските обгръщат Източна Мизия и в тях добре съхранени са три диалекта: шуменски, съртски и гребенски. Тяхна отличителна линия е членната форма „ о “ под акцентиране и „ у “, когато не е ударена, откъдето идва името им о-диалект. Там да вземем за пример можете да чуете „ вратò “ и „ (х)лябу “. Балканските приказва обгръщат старопланинска и средногорска област. Те също имат няколко разновидности: централен балкански диалект, котелско-еленско-дряновски диалект, еркечки диалект, пирдопски диалект, панагюрски диалект, тетевенски диалект и подбалкански диалект. По време на Възраждането от тези области произлизат някои от най-значимите писатели, които слагат основите на книжовния новобългарски език.
Югоизточните (рупски) приказва са харакетерни за Северна и Южна Странджа, които през днешния ден са част от Турция, Маришката равнина, Долна Тракия (която е част от Турция и Гърция), съвсем цяла Родопска област и дребна част от южните Родопи, които през днешния ден са гръцки.
Източните рупски приказва заемат Странджа и Тракия. Делят се на странджански и тракийски , като вторите, от своя страна, включват ксантийски диалект, гюмюрджински, димотишки, софлийски, дедеагачки, одрински, лозенградски .
Среднорупските (родопски) приказва са част от Родопите. В тях са съхранени огромна част от падежните форми и пазят архаична общославянска лексика. В тях също влизат голям брой поддиалекти.
Западнорупските приказва от южната част на ятовата изоглосна зона не престават родопските приказва на запад.
В рупските приказва да вземем за пример можете да чуете „ лети дъжд “, вместо „ вали дъжд “, „ рукам “ вместо „ крещя “ или „ лютив “, вместо „ пикантен “.
Западнобългарските приказва обгръщат западната част от така наречен ятов изоглосен пояс и се разделят на две огромни подразделения: северозападен и югозападен дял.
Северозападните диалекти включват истински (западномизийски) приказва и крайни северозападни . В първите попадат два съществени диалекта: белослатинско-плевенски и видинско-ломски . Вторите пък се разделят на погранични (у) приказва и моравски (у) приказва .
Югозападните приказва са част от високите западнобългарски полета южно от Стара планина и Витоша. Делят се на истински югозападни (централни а-говори ) и крайни югозападни (не а-говори ).
В западните приказва можете да попаднете на израз „ Я че изедем лебa “, който в действителност гласи „ Аз ще изям хляба “. Пак там можете да чуете „ мачка “ вместо „ котка “, „ манарче “ вместо дребна брадвичка и доста други думи и изрази, които ще ви оставят в същинско неразбиране, в случай че не сте контактували интензивно с хора от района.
Както излиза наяве, българската диалектология е извънредно богата просвета и няма по какъв начин синтезирано да ви представим особеностите на всяка една диалектна област. Затова ви предлагаме да разгледате специфичната карта на Българска академия на науките (http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/), в която можете да се запознаете със спецификите на всеки един диалект. Като приближите малко повече можете даже да чуете диалектите, кликайки на означената с мегафон иконка. Сигурни сме, че ще ви бъде забавно.
Автор: Станислава Симидчийска
