Д-р Елена Петкова: Съвременното лечение на астма променя живота на пациентите
Диагнозата тежка астма към този момент не е присъда
Визитка
Д-р Елена Петкова приключва медицина в Медицински университет - Варна, през 2005 година През 2015 година придобива компетентност по клинична алергология към Медицински университет - София. От 2012 година е учител към Катедра по алергология, УМБАЛ " Александровска ". Към момента е шеф на Отделение по имунопатология в Клиника по алергология на УМБАЛ " Александровска " и работи като експерт по Клинична алергология в ДКЦ " Александровска ". Научните й ползи са фокусирани в региона на тежка астма, хронична уртикария и ангиоедем, атопичен дерматит. Д-р Елена Петкова е създател на голям брой научни публикации, оповестени в интернационално приети медицински списания.
K акво заболяване е бронхиалната астма и какъв брой българи са с това заболяване? Как актуалният метод на живот повлиява заболеваемостта от бронхиална астма?
Бронхиалната астма е постоянно срещано хронично заболяване на белите дробове, което предизвиква периодически епизоди на затруднено дишане, които могат да бъдат предизвикани от разнообразни фактори. Засяга хора от всички възрасти, като постоянно стартира в детството, макар че може да се развие за първи път и при възрастни. Много фактори способстват за развиването на астма - както генетични, по този начин и фактори на околната среда.
В България по разнообразни аргументи липсват прецизни епидемиологични данни, само че съгласно някои източници броят на пациентите с астма в страната се прави оценка на над 400 хиляди души, като единствено 50% от астматиците са диагностицирани. За повишаването на този брой има значение и актуалния метод на живот, като е потвърдено, че фактори като тютюнопушене, замърсяване на въздуха, затлъстяване, затънал метод на живот могат да имат отношение към заболеваемостта.
Как навременното диагностициране на бронхиалната астма би трансформирало хода на болестта? Кои са ранните признаци, които хората да следят и да не подценяват?
Всяко навременно диагностициране е обвързвано със навреме започване на уместно лекуване, съответно следене на положението и основаване на здрава връзка пациент - лекуващ доктор. Това важи изключително мощно за хроничните болести като астма, при която навременното слагане на диагноза може да предотврати прогресията на болестта и настъпването на необратими белодробни промени, да профилактира затрудненията и да обезпечи обикновено качество на живот.
Най-честите признаци на бронхиална астма са: съществуване на епизоди на затруднено дишане (предимно издишване), свирене и стягане в гърдите, кашлица, които постоянно се демонстрират през нощта и се провокират от контакт с алергени, физическо изпитание или вирусни инфекции.
Това, което е изключително значимо да бъде разисквано с пациентите още при слагане на диагнозата бронхиална астма, е, че това е хронично заболяване, което изисква непрестанно лекуване. Като цяло постоянно диагнозата се слага в млада възраст, при което има наклонност за отказване на болестта и нуждата от непрекъснато лекуване, само че пациентите би трябвало да знаят, че признаците се дължат на подлежащо хронично инфектиране и единствено съответното всекидневно инхалаторно лекуване може да обезпечи попречване на по-нататъшни затруднения и добра прогноза.
Какви опасности крие късното диагностициране на астмата?
Тъй като нормално признаците не са непрекъснати, а варират по мощ и във времето, постоянно могат да минат 2-3 години преди пациентите да се извърнат към експерт, което води до погрешно лекуване (например с антибиотици), придвижване на болестта и настъпване на необратими промени в белодробната функционалност, пропуснати изгоди от съответното инхалаторно лекуване, странични резултати на прилаганото несъответстващо лекуване (напр. орални кортикостероиди). Именно заради това е от изключително значение при подозрение за бронхиална астма пациентите да бъдат навреме ориентирани към експерт, който ще организира нужните проучвания и ще реши и назначи терапия, тъй като при актуалните благоприятни условия за лекуване при тези пациенти постоянно по-важно от това по какъв начин ще се лекуват е по кое време ще стартирано лекуване.
Веднъж сложена диагнозата бронхиална астма, кои са значимите рекомендации, които следва да съблюдават пациентите?
Според мен има някои значими препоръки, които са от изключително значение за пациентите с хронични болести като бронхиална астма - познаване на характера на болестта, различаване на утежняването на болестта и доверие в лекуващия доктор.
Както към този момент стана въпрос, астмата е хронично възпалително заболяване, което изисква непрекъснато контролиращо лекуване, най-често с инхалаторни кортикостероиди. Много е значимо да бъде обяснено на пациентите, че това е ориентирано лекуване, което се отличава с по-ниска периодичност на систематичните нежелани реакции спрямо оралните кортикостероиди и единствено по себе си съставлява гражданска война в лекуването на астма. Ежедневното му приложение е значимо, с цел да се поддържа контролът на заболяването и да не се позволява утежняване на положението и градация на болестта. От друга страна, доста значимо е да се ограничи използването на избавителни лекарства при потребност като салбутамол, тъй като това е обвързвано единствено с кратковременно облекчение на признаците, не повлиява подлежащото инфектиране, а нарасналата им приложимост е обвързвана с неприятен надзор на заболяването, риск от тежък астматичен припадък и по-лоша прогноза.
Важно е пациентът да осведоми своя лекуващ доктор при съществуване на признаци на астма, с цел да може той да поправя или приспособява лекуването. При пациентите със симптоматична и тежко протичаща астма би трябвало да се оцени тежестта на болестта и да се премине към последваща стъпка на лекуване. Така да вземем за пример актуалното биологично лекуване при пациенти с тежко протичаща астма разрешава да се усъвършенства контролът на астмата, като има капацитет значимо да усъвършенства качеството на живот на пациентите.
Можете ли да ни кажете повече за тежката астма? Как може един пациент да разбере, че има тежка астма? Има ли други болести, при които пациентите имат сходни признаци?
При дребна част от пациентите не може да бъде реализиран добър надзор на болестта и те не престават да имат непрекъснати признаци макар съответното лекуване. Като цяло диагнозата тежка форма на протичане на астмата може да бъде сложена както при дългогодишна астма, по този начин и при новодиагностицирани пациенти. Тези заболели се характеризират с съществуване на непрекъснати признаци макар оптималната инхалаторна терапия, чести изостряния на астмата, в това число такива, които постановат банкет в болница, тежки пристъпи и визити в звена за Спешна помощ, повече от два курса на лекуване с орални кортикостероиди за година. Всички тези фактори са индикатори за това, че астмата не е добре следена и че пациентът би трябвало да бъде ориентиран към експерт по тежка астма, който да оцени типа и тежестта на положението и да предложи най-подходящото за съответния пациент лекуване.
Има и други положения - белодробни и извънбелодробни, които могат да имитират тежка астма, като могат да бъдат както съпътстващо заболяване, по този начин и различна диагноза, по тази причина е доста значимо пациентите да бъдат оценени от експерт с опит в диагностиката и лекуването на тежка астма, с цел да получат най-правилното и отговарящо на техните потребности лекуване.
Много е значимо пациентът да знае, че диагнозата тежка астма не е присъда, а по-скоро ни дава информация за това накъде и по какъв начин да насочим нашите взаимни старания. Понастоящем в България разполагаме с всички модерни лекарства за лекуване на тежка бронхиална астма, които са налични за пациентите, заради което е доста значимо тези заболели да бъдат навреме ориентирани към експерт по тежка астма, с цел да бъдат оценени и да им се обезпечи достъп до най-подходящото за тях лекуване.
Как един пациент да разбере, че астмата му не е добре следена? Кога би трябвало да потърси лекарска помощ?
Постигането на добър надзор на болестта е главната цел на лекуването, която се реализира с съответна съгласно формата и тежестта на болестта терапия и би трябвало да бъде от време на време проследяван индикатор, защото не е статично положение. Контролът на астмата се дефинира от фактори като съществуване на дневни и нощни признаци, нужда от потребление на спомагателни лекарства при потребност, качество на живот (отражение върху ежедневните дейности). Често пациентите одобряват, че откакто са диагностицирани с бронхиална астма е обикновено да имат признаци, което е безусловно неправилно, защото вярната приложимост на актуалните благоприятни условия за лекуване, с които разполагаме обезпечават непокътнато качество на живот в кратковременен и дълготраен проект, като разрешават на пациентите да водят изцяло естествен живот, без признаци и с усъвършенствано качество.
От огромно значение е също по този начин и кои медикаменти са нужни за поддържане на този надзор. Така да вземем за пример приемът на орални кортикостероиди, въпреки и под формата на къси курсове, е тревога за това, че астмата не е в добър надзор. Всяка приложимост на орални кортикостероиди би трябвало да бъде само по лекарско наставление и под наблюдаване. А честата приложимост на орални кортикостероиди - два или повече приема в годината, е безапелационен сигнал, че пациентът би трябвало да потърси профилирана помощ и лекуването му да се приспособява съгласно актуалните рекомендации.
В опит да подобрят положението на болестта си пациентите и техните околните постоянно търсят информация в интернет. Къде хората могат да намерят настояща информация за астмата?
Да, постоянно пациентите идват при нас за второ мнение - да потвърдим и разясним информацията, която са разкрили в интернет - в разнообразни платформи, групи, конгреси, в множеството случаи съдържащи непрофесионални, даже неправилни рекомендации. Затова в днешно време, когато разполагаме с достъп до неизчерпаема информация, е извънредно значимо да знаем къде тъкмо да я търсим. В здравния уебсайт пациентите с бронхиална астма могат да намерят настояща и потребна информация за своето положение.
Къде могат да ви открият пациентите, в случай че желаят да бъдат прегледани от вас?
Работя в Клиниката по алергология на болница " Александровска " и в ДКЦ " Александровска ". Клиниката по алергология е профилиран център за лекуване на тежка астма, като с сътрудниците имаме дълготраен опит в диагностиката, лекуването с биологични средства и следенето на пациенти с друга по тип и тежест бронхиална астма, които като пациенти с хронично заболяване наблюдаваме и възприемаме като наши другари и на които се опитваме да осигурим най-подходящото лекуване и най-хубаво качество на живот.
Материалът има осведомителен темперамент и не е предопределен да замести консултацията с доктор. Материалът се разгласява със съдействието на " АстраЗенека България ".
BG-7607/07.2023
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Визитка
Д-р Елена Петкова приключва медицина в Медицински университет - Варна, през 2005 година През 2015 година придобива компетентност по клинична алергология към Медицински университет - София. От 2012 година е учител към Катедра по алергология, УМБАЛ " Александровска ". Към момента е шеф на Отделение по имунопатология в Клиника по алергология на УМБАЛ " Александровска " и работи като експерт по Клинична алергология в ДКЦ " Александровска ". Научните й ползи са фокусирани в региона на тежка астма, хронична уртикария и ангиоедем, атопичен дерматит. Д-р Елена Петкова е създател на голям брой научни публикации, оповестени в интернационално приети медицински списания.
K акво заболяване е бронхиалната астма и какъв брой българи са с това заболяване? Как актуалният метод на живот повлиява заболеваемостта от бронхиална астма?
Бронхиалната астма е постоянно срещано хронично заболяване на белите дробове, което предизвиква периодически епизоди на затруднено дишане, които могат да бъдат предизвикани от разнообразни фактори. Засяга хора от всички възрасти, като постоянно стартира в детството, макар че може да се развие за първи път и при възрастни. Много фактори способстват за развиването на астма - както генетични, по този начин и фактори на околната среда.
В България по разнообразни аргументи липсват прецизни епидемиологични данни, само че съгласно някои източници броят на пациентите с астма в страната се прави оценка на над 400 хиляди души, като единствено 50% от астматиците са диагностицирани. За повишаването на този брой има значение и актуалния метод на живот, като е потвърдено, че фактори като тютюнопушене, замърсяване на въздуха, затлъстяване, затънал метод на живот могат да имат отношение към заболеваемостта.
Как навременното диагностициране на бронхиалната астма би трансформирало хода на болестта? Кои са ранните признаци, които хората да следят и да не подценяват?
Всяко навременно диагностициране е обвързвано със навреме започване на уместно лекуване, съответно следене на положението и основаване на здрава връзка пациент - лекуващ доктор. Това важи изключително мощно за хроничните болести като астма, при която навременното слагане на диагноза може да предотврати прогресията на болестта и настъпването на необратими белодробни промени, да профилактира затрудненията и да обезпечи обикновено качество на живот.
Най-честите признаци на бронхиална астма са: съществуване на епизоди на затруднено дишане (предимно издишване), свирене и стягане в гърдите, кашлица, които постоянно се демонстрират през нощта и се провокират от контакт с алергени, физическо изпитание или вирусни инфекции.
Това, което е изключително значимо да бъде разисквано с пациентите още при слагане на диагнозата бронхиална астма, е, че това е хронично заболяване, което изисква непрестанно лекуване. Като цяло постоянно диагнозата се слага в млада възраст, при което има наклонност за отказване на болестта и нуждата от непрекъснато лекуване, само че пациентите би трябвало да знаят, че признаците се дължат на подлежащо хронично инфектиране и единствено съответното всекидневно инхалаторно лекуване може да обезпечи попречване на по-нататъшни затруднения и добра прогноза.
Какви опасности крие късното диагностициране на астмата?
Тъй като нормално признаците не са непрекъснати, а варират по мощ и във времето, постоянно могат да минат 2-3 години преди пациентите да се извърнат към експерт, което води до погрешно лекуване (например с антибиотици), придвижване на болестта и настъпване на необратими промени в белодробната функционалност, пропуснати изгоди от съответното инхалаторно лекуване, странични резултати на прилаганото несъответстващо лекуване (напр. орални кортикостероиди). Именно заради това е от изключително значение при подозрение за бронхиална астма пациентите да бъдат навреме ориентирани към експерт, който ще организира нужните проучвания и ще реши и назначи терапия, тъй като при актуалните благоприятни условия за лекуване при тези пациенти постоянно по-важно от това по какъв начин ще се лекуват е по кое време ще стартирано лекуване.
Веднъж сложена диагнозата бронхиална астма, кои са значимите рекомендации, които следва да съблюдават пациентите?
Според мен има някои значими препоръки, които са от изключително значение за пациентите с хронични болести като бронхиална астма - познаване на характера на болестта, различаване на утежняването на болестта и доверие в лекуващия доктор.
Както към този момент стана въпрос, астмата е хронично възпалително заболяване, което изисква непрекъснато контролиращо лекуване, най-често с инхалаторни кортикостероиди. Много е значимо да бъде обяснено на пациентите, че това е ориентирано лекуване, което се отличава с по-ниска периодичност на систематичните нежелани реакции спрямо оралните кортикостероиди и единствено по себе си съставлява гражданска война в лекуването на астма. Ежедневното му приложение е значимо, с цел да се поддържа контролът на заболяването и да не се позволява утежняване на положението и градация на болестта. От друга страна, доста значимо е да се ограничи използването на избавителни лекарства при потребност като салбутамол, тъй като това е обвързвано единствено с кратковременно облекчение на признаците, не повлиява подлежащото инфектиране, а нарасналата им приложимост е обвързвана с неприятен надзор на заболяването, риск от тежък астматичен припадък и по-лоша прогноза.
Важно е пациентът да осведоми своя лекуващ доктор при съществуване на признаци на астма, с цел да може той да поправя или приспособява лекуването. При пациентите със симптоматична и тежко протичаща астма би трябвало да се оцени тежестта на болестта и да се премине към последваща стъпка на лекуване. Така да вземем за пример актуалното биологично лекуване при пациенти с тежко протичаща астма разрешава да се усъвършенства контролът на астмата, като има капацитет значимо да усъвършенства качеството на живот на пациентите.
Можете ли да ни кажете повече за тежката астма? Как може един пациент да разбере, че има тежка астма? Има ли други болести, при които пациентите имат сходни признаци?
При дребна част от пациентите не може да бъде реализиран добър надзор на болестта и те не престават да имат непрекъснати признаци макар съответното лекуване. Като цяло диагнозата тежка форма на протичане на астмата може да бъде сложена както при дългогодишна астма, по този начин и при новодиагностицирани пациенти. Тези заболели се характеризират с съществуване на непрекъснати признаци макар оптималната инхалаторна терапия, чести изостряния на астмата, в това число такива, които постановат банкет в болница, тежки пристъпи и визити в звена за Спешна помощ, повече от два курса на лекуване с орални кортикостероиди за година. Всички тези фактори са индикатори за това, че астмата не е добре следена и че пациентът би трябвало да бъде ориентиран към експерт по тежка астма, който да оцени типа и тежестта на положението и да предложи най-подходящото за съответния пациент лекуване.
Има и други положения - белодробни и извънбелодробни, които могат да имитират тежка астма, като могат да бъдат както съпътстващо заболяване, по този начин и различна диагноза, по тази причина е доста значимо пациентите да бъдат оценени от експерт с опит в диагностиката и лекуването на тежка астма, с цел да получат най-правилното и отговарящо на техните потребности лекуване.
Много е значимо пациентът да знае, че диагнозата тежка астма не е присъда, а по-скоро ни дава информация за това накъде и по какъв начин да насочим нашите взаимни старания. Понастоящем в България разполагаме с всички модерни лекарства за лекуване на тежка бронхиална астма, които са налични за пациентите, заради което е доста значимо тези заболели да бъдат навреме ориентирани към експерт по тежка астма, с цел да бъдат оценени и да им се обезпечи достъп до най-подходящото за тях лекуване.
Как един пациент да разбере, че астмата му не е добре следена? Кога би трябвало да потърси лекарска помощ?
Постигането на добър надзор на болестта е главната цел на лекуването, която се реализира с съответна съгласно формата и тежестта на болестта терапия и би трябвало да бъде от време на време проследяван индикатор, защото не е статично положение. Контролът на астмата се дефинира от фактори като съществуване на дневни и нощни признаци, нужда от потребление на спомагателни лекарства при потребност, качество на живот (отражение върху ежедневните дейности). Често пациентите одобряват, че откакто са диагностицирани с бронхиална астма е обикновено да имат признаци, което е безусловно неправилно, защото вярната приложимост на актуалните благоприятни условия за лекуване, с които разполагаме обезпечават непокътнато качество на живот в кратковременен и дълготраен проект, като разрешават на пациентите да водят изцяло естествен живот, без признаци и с усъвършенствано качество.
От огромно значение е също по този начин и кои медикаменти са нужни за поддържане на този надзор. Така да вземем за пример приемът на орални кортикостероиди, въпреки и под формата на къси курсове, е тревога за това, че астмата не е в добър надзор. Всяка приложимост на орални кортикостероиди би трябвало да бъде само по лекарско наставление и под наблюдаване. А честата приложимост на орални кортикостероиди - два или повече приема в годината, е безапелационен сигнал, че пациентът би трябвало да потърси профилирана помощ и лекуването му да се приспособява съгласно актуалните рекомендации.
В опит да подобрят положението на болестта си пациентите и техните околните постоянно търсят информация в интернет. Къде хората могат да намерят настояща информация за астмата?
Да, постоянно пациентите идват при нас за второ мнение - да потвърдим и разясним информацията, която са разкрили в интернет - в разнообразни платформи, групи, конгреси, в множеството случаи съдържащи непрофесионални, даже неправилни рекомендации. Затова в днешно време, когато разполагаме с достъп до неизчерпаема информация, е извънредно значимо да знаем къде тъкмо да я търсим. В здравния уебсайт пациентите с бронхиална астма могат да намерят настояща и потребна информация за своето положение.
Къде могат да ви открият пациентите, в случай че желаят да бъдат прегледани от вас?
Работя в Клиниката по алергология на болница " Александровска " и в ДКЦ " Александровска ". Клиниката по алергология е профилиран център за лекуване на тежка астма, като с сътрудниците имаме дълготраен опит в диагностиката, лекуването с биологични средства и следенето на пациенти с друга по тип и тежест бронхиална астма, които като пациенти с хронично заболяване наблюдаваме и възприемаме като наши другари и на които се опитваме да осигурим най-подходящото лекуване и най-хубаво качество на живот.
Материалът има осведомителен темперамент и не е предопределен да замести консултацията с доктор. Материалът се разгласява със съдействието на " АстраЗенека България ".
BG-7607/07.2023
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ