Експерт: Дезинформация има откакто свят-светува, пандемията е само последното проявление
„ Дезинформацията съществува откогато свят светува и е част от връзката сред хората. “ С тази констатация стартира неотдавна оповестен отчет на Европейската счете палата, която добавя, че дезинформацията е приела застрашителни размери и е набрала скорост с помощта на обществените мрежи, предава Специалисти по медийни връзки са открили в проучване, чиито резултати са залегнали в цитирания отчет, че „ подправените вести “ се популяризират изключително добре по време на пандемия и естествени бедствия, тъй като стъпват върху страха на хората. Един от създателите на проучването е Фред Шлимерс, учител по медийни връзки в Хамбург.
„ Ние, медийните специалисти не харесваме термина „ подправени вести “. Нашето проучване сподели, че 90 % от запитаните разказват този термин като спорен, т.е. заблуждаващ. А казусът идва от това, че терминът не е задоволително ясно дефиниран. Какво в действителност разбираме под „ подправени вести “? Какво ни внушава това определение?
Освен това помним политици, които използваха този термин съзнателно, с цел да дискредитират несъгласните с тях. Или с цел да атакуват медии, които са сериозно настроени. Разбира се, че приказвам за Доналд Тръмп. “
Старата максима, че една неистина повторена неведнъж се трансформира в истина, в действителност разказва схемата, по която действат подправените вести. Отдавна е известно, че обществените медии са изключително податливи за разпространяването им. Колко рисково е това събитие по време на пандемия, когато на карта е заложено здравето на хората?
„ Действително, дезинформацията като събитие не се е появила с пандемията. Но пандемията се трансформира в своего рода катализатор. Ковид-19 визира цялото човечество, всички се интересуват от вируса. Хората се опасяват, усещат се несигурни, в това число и поради информацията, която получават. В началото на пандемията едни учени твърдяха за вируса едно, други – друго.
Тази взривоопасна примес докара до това, че неточните и непроверени информации си пробиват доста елементарно път до потребителите. Към това би трябвало да прибавим и някои политици, които съзнателно употребяват ковид-кризата, с цел да натрупат с дезинформация политически дивиденти. “
Друг забавен извод от разбора е, че възрастните хора са доста по-лесни жертви на подвеждащи и искрено подправени вести. Как си го обяснявате?
„ Обясняваме си го с това, че образованието в медийна просветеност - където въобще го има - е ориентирано към младежите, към учениците и студентите. А възрастните хора така и така се усещат несигурни в цифровия свят.
Не сме се занимавали съответно със степента на обучение, само че настоявам, че то има доста огромно значение за медийната подготвеност на хората и държанието им в обществените мрежи. “
Можем ли да имаме вяра на проверителите на данните за COVID-19 и имунизациите - ето кой ги финансира
Чудили ли сте се в миналото кой стои зад инспекциите на обстоятелствата и дезинформацията по отношение на COVID-19 и имунизациите във Фейсбук? Ще ви предостав...
„ Фалшивите вести “ стават все по-перфидни, по-професионално готови и поднесени - това също е един от изводите в разбора. Разпространението им е толкоз бързо, че човек няма късмет да раздели житото от плявата.
„ Не може бързо да се реагира против разпространяването на подправена информация. Опровержението постоянно е по-бавно и постоянно доближава доста по-малко хора, в сравнение с „ подправените вести “. Просто тъй като те „ гъделичкат “ ниските пристрастености, задачата им е да провокират мощни страсти. В такива случаи човек препоства и „ лайква “ непринудено информацията, а това задвижва логаритъма на обществената мрежа и разпространяването става лавинообразно.
Какво могат да създадат класическите медии, в случай, че потребителите на обществените платформи евентуално не гледат телевизия, не слушат радио и не четат вестници, даже и в интернет.
„ Така е, само че въпреки всичко обичайните медии имат своята аудитория, която може би употребява и обществените мрежи. Така че инспекцията на обстоятелствата и опровержението на подправени, подвеждащи информации е значимо.
В същото време стои въпросът не притурям ли значимост на „ подправената вест “, когато я оборвам? Медийните специалисти, взели участие в нашето проучване, считат, че обичайните медии към момента не могат да напипат верния път, по какъв начин по едно и също време да ревизират и опровергаят дадена информация, без по едно и също време с това да се трансфорат в пропагандатор и в услуга на създателя на „ подправената вест “. Балансът е доста сложен. “
Още от ЕВРОПА:
„ Ние, медийните специалисти не харесваме термина „ подправени вести “. Нашето проучване сподели, че 90 % от запитаните разказват този термин като спорен, т.е. заблуждаващ. А казусът идва от това, че терминът не е задоволително ясно дефиниран. Какво в действителност разбираме под „ подправени вести “? Какво ни внушава това определение?
Освен това помним политици, които използваха този термин съзнателно, с цел да дискредитират несъгласните с тях. Или с цел да атакуват медии, които са сериозно настроени. Разбира се, че приказвам за Доналд Тръмп. “
Старата максима, че една неистина повторена неведнъж се трансформира в истина, в действителност разказва схемата, по която действат подправените вести. Отдавна е известно, че обществените медии са изключително податливи за разпространяването им. Колко рисково е това събитие по време на пандемия, когато на карта е заложено здравето на хората?
„ Действително, дезинформацията като събитие не се е появила с пандемията. Но пандемията се трансформира в своего рода катализатор. Ковид-19 визира цялото човечество, всички се интересуват от вируса. Хората се опасяват, усещат се несигурни, в това число и поради информацията, която получават. В началото на пандемията едни учени твърдяха за вируса едно, други – друго.
Тази взривоопасна примес докара до това, че неточните и непроверени информации си пробиват доста елементарно път до потребителите. Към това би трябвало да прибавим и някои политици, които съзнателно употребяват ковид-кризата, с цел да натрупат с дезинформация политически дивиденти. “
Друг забавен извод от разбора е, че възрастните хора са доста по-лесни жертви на подвеждащи и искрено подправени вести. Как си го обяснявате?
„ Обясняваме си го с това, че образованието в медийна просветеност - където въобще го има - е ориентирано към младежите, към учениците и студентите. А възрастните хора така и така се усещат несигурни в цифровия свят.
Не сме се занимавали съответно със степента на обучение, само че настоявам, че то има доста огромно значение за медийната подготвеност на хората и държанието им в обществените мрежи. “
Можем ли да имаме вяра на проверителите на данните за COVID-19 и имунизациите - ето кой ги финансира
Чудили ли сте се в миналото кой стои зад инспекциите на обстоятелствата и дезинформацията по отношение на COVID-19 и имунизациите във Фейсбук? Ще ви предостав...
„ Фалшивите вести “ стават все по-перфидни, по-професионално готови и поднесени - това също е един от изводите в разбора. Разпространението им е толкоз бързо, че човек няма късмет да раздели житото от плявата.
„ Не може бързо да се реагира против разпространяването на подправена информация. Опровержението постоянно е по-бавно и постоянно доближава доста по-малко хора, в сравнение с „ подправените вести “. Просто тъй като те „ гъделичкат “ ниските пристрастености, задачата им е да провокират мощни страсти. В такива случаи човек препоства и „ лайква “ непринудено информацията, а това задвижва логаритъма на обществената мрежа и разпространяването става лавинообразно.
Какво могат да създадат класическите медии, в случай, че потребителите на обществените платформи евентуално не гледат телевизия, не слушат радио и не четат вестници, даже и в интернет.
„ Така е, само че въпреки всичко обичайните медии имат своята аудитория, която може би употребява и обществените мрежи. Така че инспекцията на обстоятелствата и опровержението на подправени, подвеждащи информации е значимо.
В същото време стои въпросът не притурям ли значимост на „ подправената вест “, когато я оборвам? Медийните специалисти, взели участие в нашето проучване, считат, че обичайните медии към момента не могат да напипат верния път, по какъв начин по едно и също време да ревизират и опровергаят дадена информация, без по едно и също време с това да се трансфорат в пропагандатор и в услуга на създателя на „ подправената вест “. Балансът е доста сложен. “
Още от ЕВРОПА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ