Дейвид Стивънсън има над 30 години опит в областта на

Дейвид Стивънсън има над 30 години опит в региона на разплащанията с платежни карти. Заема  различни управителни позиции в региона на интернационалния маркетинг, както и при  въвеждането на чип технологията  за карти в Китай, където работи с производителя на смарт карти Bull CP8. По време на работата си за френската платежна скица Cartes Bancaires, той дава отговор за връзките с всички огромни интернационалните картови схеми, както и за преговорните отношенияс европейските институции, в това число Европейската комисия, Европейският парламент и европейската централната банка. В момента, той заема длъжността Генерален секретар на Европейската асоциация за картови заплащания (ECPA). Говорим за дневния ред на цифровите заплащания в Европа и ролята на България, за Националната картова и платежна скица и какъв брой значимо е страните да запазят своите национални картови схеми. Той споделя своето мнение за новото европейско законодателство в региона на битката с пране на пари и PSD2, за огромните проекти за приемане на цифрово евро. Дейвид Стивънсън беше преподавател на интернационалната конференция „ Shaping the future of payments in Europe ”, проведена от БОРИКА и Национална картова и платежна скица.   Г-н Стивънсън, къде е България на платежната карта на Европа? Какъв е нашият отпечатък в цифровите заплащания в Европа? Това, което е ясно за пазара в България е, че за доста къс интервал от време незабавните заплащания набъбнаха извънредно бързо. Националната картова и платежна скица демонстрира незабравим прогрес, с което се трансформира в приет състезател в Европейския съюз. На какъв стадий сме съгласно законодателството и условията, свързани с  разплащанията? Ако разтеглим обсега на първия въпрос,  френската картова скица Cartes Bancaires, която е най-голямата скица в Европейския съюз, има почти 80 милиона дейни карти, със стойност на транзакциите от към 15 милиарда евро. Това илюстрира значимостта на френската национална картова скица за френските клиенти. Българската Национална картова и платежна скица напредва с бързи темпове и към този момент се признава за една от основните европейски схеми. Къде сме във връзка с регулацията? Използвах образеца на френската скица, тъй като тя има голям брой действия, изискващи делене на процесора  от схемата  в  съответствие с разпоредбите за междубанкови такси, според наредбите на Европейския съюз. Знаем, че БОРИКА раздели картовата скица от процесора и дава отговор на наредбите на Европейския съюз. В множеството европейски страни, националните схеми не са държавни компании и са приети и следени от Централната банка. Докато на други места, като да вземем за пример  Китай,  намесата на Правителството в работата на Националната скица е по-осезаема. Какъв е вашият опит от Китай? Какви регулации имат и по какъв начин хората там заплащат цифрово? А какъв е вашият опит във Франция? Китай има мощно отворен пазар за китайски институции, като по-голямата част от цифровите способи на заплащане се употребяват необятно. Сред китайското население, изключително по-младото потомство, цифровите заплащания са общоприети. С над 1,5 милиарда души в Китай, употребяващи цифрови заплащания, те станаха на практика всеобщи. Във Франция, която е най-големият европейски пазар за картови заплащания, Groupement des Cartes Bancaires (CB), под контрола на Banque de France (Френската централна банка), създаде така наречен четиристранен модел,  както и правила на тази скица. Този модел включва банката на картодържателя,  банката на търговеца, който обработва транзакциите, търговецът и самият картодържател. Всяка скица контролира и четирите участника в тази система. Наблюденията сочат, че от най-младия до най-възрастния картодържател във Франция имат мощна обвързаност към своята CB карта и се наблюдава  последователно прекосяване към незабавни заплащания. Каква е разликата за клиента сред картови заплащания и незабавни заплащания? Картовите заплащания дават на търговците гаранция, че транзакцията ще бъде изпълнена. От друга страна, незабавните заплащания се правят с мигновена скорост и средствата се трансферират на клиента. Незабавните заплащания могат да употребяват съществуващата картово-базирана инфраструктура, осигурявайки бърза обработка. Това ги прави чудесно решение за всички компании и промишлености. Вие сте общоприет секретар на Европейската асоциация за картови разплащания. Коя е най-важната тематика за Асоциацията? Най-важната тематика е да подкрепяме членовете, които са всички национални картови схеми, тъй че те да запазят своята самостоятелност и суверенитет  в  страните си. Дигиталното евро гореща тематика ли е за Асоциацията? Вярвам, че цифровата валута в последна сметка ще стане действителност, само че сега не е несъмнено дали има належаща потребност от нея. Работим интензивно по въпроса и деликатно следим обстановката. Въпреки че е неизбежно, моментът е неустановен и в този момент не е главен приоритет за всички. Новата Агенция за битка с прането на пари (AMLA) ще прави спомагателен надзор върху националните банки и финансови институции, какво е Вашето мнение по въпроса? Целите на ограниченията против изпирането на пари в действителност са нужни и всички са ангажирани да ги реализиран. Всяка обособена картова скица има свои лични процеси за битка с измамите, обезпечаване на идентификация на клиента и съблюдаване на процедурите против пране на пари. Но основаването на супер организация за надзор на тези ограничения в Европа може би не е належащо и евентуално би могло да докара до несъразмерна администрация. Разкажете ни повече за плана за самостоятелност и съгласуемост на националните схеми. Само мираж ли е или може да стане действителност? Думата, която използвах постоянно по време на днешната конференция, е суверенитет (Sovereignty). Последните събития в Украйна и на други места по света  подчертаха възходящото значение на заплащанията от геополитическа позиция. Това се ускорява още повече от обстоятелството, че заплащанията в Европа са доминирани  от няколко неевропейски играча и преводите с карти постоянно се обработват отвън Европа. Това поражда риск обработката и съхранението на данните да не дават отговор изцяло на европейските разпореждания по отношение на отбраната на данните и поверителността, в ущърб на европейските жители и търговци. Също по този начин е общопризнато, че вътрешноевропейските картови преводи са по-скъпи, когато се реализират посредством интернационална картова скица, спрямо вътрешна/национална скица. Европейската централна банка и Европейската комисия непрекъснато подчертават върху нуждата от напълно европейско решение за разплащания, освен във връзка с ефикасен обединен пазар, само че и обрисувайки нуждата от европейски суверенитет в тази област. Европейската самодейност за заплащания (EPI) започва през 2020 година, с цел да сплоти коалиция от участници на пазара за създаване на европейско решение за разнообразни европейски способи за разплащане. Въпреки че картовите преводи в началото бяха част от самодейността EPI, това към този момент не е по този начин, и в случай че желаеме европейските национални картови схеми да не изостават в динамичния европейски платежен пазар, е нужна жизнеспособна опция, която да резервира европейския суверенитет. Невъзможна фантазия ли е или може да стане действителност - Само времето ще покаже!