Дейвид Бегнауд е водещият национален кореспондент на "CBS Mornings". Това е неговата лична история за учителя, който става негов ментор и приятел за цял живот.
Изминаха 25 години, откакто срещнах жената, която промени посоката на живота ми. Джозет Кук Сурат беше учител по английски в католическата гимназия Teurlings през 1998 г., а аз бях 15-годишен първокурсник, който беше гей във време, когато това не се приемаше лесно. Бях също така диагностициран с Турет, което също не беше добре разбрано по онова време.
Това беше много багаж за това младо дете. Но г-жа Сурат имаше начин да вижда отвъд повърхността - в душата ми, наистина.
Surratt каза, че е видяла стената, която имах.
"Видях стената. Видях отбранителната позиция. Видях гнева и разочарованието", каза тя, когато наскоро я посетих в моята стара гимназия в Лафайет, Луизиана. „Не исках това да попречи на някое от нещата, които той заслужаваше.
Почувствах се привлечен от Сурат и нейния стил на преподаване, който съчетаваше безсмислен подход и вдъхновяващ начин. Не бях точно начело на класа, но дълбокият ми глас ме отличаваше сред учениците и скоро Сурат, главният треньор на училищния екип по реч, ме последва, за да се присъединя.
„Тембърът на (неговия) глас беше просто толкова естествен... че си помислих, че му е мястото да прави реч“, каза Сурат.
Тя каза, че смята, че би било несправедливо, ако не го преследвам. Така и направих и се присъединих към екипа по говорене, като спечелих второ място на нашето състезание по говорене в гимназията.
И както казва Сурат, никога не погледнах назад.
„Оттогава нататък никога не си носил вкъщи трофей. Беше красиво за гледане“, каза ми тя.
По-важни от трофеите бяха житейските уроци. Спомням си, че един ден нещо се случваше и Сурат ме заведе в една класна стая, затвори вратата и ме попита: „От какво бягаш?“ Това беше един от най-важните моменти в живота ми.
Вместо да чуя: „Какво ти става?“ Чух: "Какво ти се случи?" Вместо да се защитавам, успях да се отворя. Мисля, че споделих всичко с нея: Турет, израстването на гей, най-измъченото, измъчено детство, което можете да си представите.
Тя също така ми каза да сменя моята „карта“, като каза, че ако използвам стара пътна карта, няма да стигна до дестинацията, защото картите се променят. Тя каза: "Промени пътната си карта, Дейвид." Това беше аха момент за мен.
„Сърцето ме боли за теб и за всяко дете, което трябва да премине през това, защото не би трябвало да е толкова трудно и исках да знаеш, че има по-добър живот. Има добър живот “, каза Сурат.
Surratt си спомни моята упоритост и как успях да превърна това в нещо, което "изигра прекрасно ... в излъчването."
В последната ми година г-жа Сурат ме включи в драматична интерпретация на държавно състезание по говорене. Тя смяташе, че мога да направя драмата добре, а аз прочетох реч за човек, който умираше, и прегледах кутия със спомени, за да размишлявам върху живота му. Никога преди не бях бил на мястото на този човек, но бях изпитал много болка. Винаги казвам на хората, дори и сега, че мога да се възхищавам на успехите ви, но мога да се свържа с болката ви, защото всички сме имали болка. Сега използвам тези умения в работата си, умения, които придобих, защото г-жа Сурат повярва в мен.
"Мисля, че всяко човешко същество трябва да знае, че някой го вижда", каза Сурат. "Защото, ако вземеш някого, тогава вярваш в своята стойност, получаваш го. Сякаш този човек ме разбира. А това толкова липсва днес, че толкова много деца се чувстват неразбрани."
Болката, която изпитах, в крайна сметка се оказа горивото, което ме задвижи до мястото, където съм днес. Не бих пожелал болката и страданието на никого и никога не бих искал да ги преживея отново, но без тях не знам дали щях да съм там, където съм.
„Мисля, че това послание за тези деца днес, които имат толкова много [болка] в живота си, никога няма да остареят, защото трябва да чуят в какво може да се превърне", каза Сурат.
Болката е уместна и може да се разкаже и както казва Сурат, „може да доведе до прекрасни резултати“. Просто трябва да сте готови да седнете в него и да се поучите от него.
За жената, която ми се е показвала толкова много пъти през годините, за мен беше чест да се появя за въвеждането й в Националната зала на славата за реч и дебати. Г-жа Сурат планира да се пенсионира в края на тази година след 50 години преподаване – и правене на промени.
