21 ноември 1995 г. Дейтънското споразумение
Дейтънският кротичък контракт е подписан на 21 ноември 1995 във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо. Документът публично поставя завършек на четиригодишната революция в Босна и Херцеговина.
Дейтънското съглашение е резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 ноември до 21 ноември 1995 година Главни участници са президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватия, Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович, основният договарящ от американска страна, Ричард Холбрук, както и военачалник Уесли Кларк. Договорът е подписан в наличието на Уорън Кристофър – държавния секретар на Съединени американски щати.
Официалното съглашението е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 година в Елисейския замък в Париж.
Сегашното политическо разделяне на Босна и Херцеговина и структурата на нейното ръководство са контрактувани общо като част от Дейтънското съглашение. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две елементи – Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, обитаеми най-вече с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати) и Република Сръбска (населена най-вече с босненски сърби).
Прилагането на Дейтънското съглашение се реализира посредством мандата на Организация на обединените нации, употребяващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR – Implementation Force), които включват в себе си силите на Организация на обединените нации – ЮНПРОФОР (UN Protection Force) на 20 декември 1995 година След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR – Stabilisation Force). В края на 2004 година командването на тези сили минава от НАТО към Европейския съюз.
На 13 ноември 2002 година Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското съглашение, като удостоверява, че Югославия няма териториални искания към Босна и Херцеговина.
И трите основни настоящи лица Франьо Туджман, Слободан Милошевич и Алия Изетбегович към този момент не са сред живите.
Раздутият държавен уред гълтам близо две трети от приходите на Босна и Херцеговина. Никъде другаде в Европа няма толкоз доста служители на глава от популацията. Постовете се раздават не съгласно професионалните умения, а съгласно принадлежността към избран етнос. От две десетилетия насам страната е най-големият шеф, бюрокрацията е голяма, а корупцията - повсеместна. Необходими са незабавни промени, само че липсва политическа воля за провеждането им.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Дейтънското съглашение е резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 ноември до 21 ноември 1995 година Главни участници са президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватия, Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович, основният договарящ от американска страна, Ричард Холбрук, както и военачалник Уесли Кларк. Договорът е подписан в наличието на Уорън Кристофър – държавния секретар на Съединени американски щати.
Официалното съглашението е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 година в Елисейския замък в Париж.
Сегашното политическо разделяне на Босна и Херцеговина и структурата на нейното ръководство са контрактувани общо като част от Дейтънското съглашение. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две елементи – Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, обитаеми най-вече с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати) и Република Сръбска (населена най-вече с босненски сърби).
Прилагането на Дейтънското съглашение се реализира посредством мандата на Организация на обединените нации, употребяващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR – Implementation Force), които включват в себе си силите на Организация на обединените нации – ЮНПРОФОР (UN Protection Force) на 20 декември 1995 година След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR – Stabilisation Force). В края на 2004 година командването на тези сили минава от НАТО към Европейския съюз.
На 13 ноември 2002 година Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското съглашение, като удостоверява, че Югославия няма териториални искания към Босна и Херцеговина.
И трите основни настоящи лица Франьо Туджман, Слободан Милошевич и Алия Изетбегович към този момент не са сред живите.
Раздутият държавен уред гълтам близо две трети от приходите на Босна и Херцеговина. Никъде другаде в Европа няма толкоз доста служители на глава от популацията. Постовете се раздават не съгласно професионалните умения, а съгласно принадлежността към избран етнос. От две десетилетия насам страната е най-големият шеф, бюрокрацията е голяма, а корупцията - повсеместна. Необходими са незабавни промени, само че липсва политическа воля за провеждането им.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ