Близо 60% от родителите в България плащат за частни уроци, няма качествено образование
Действията на Министерството на образованието не са задоволително ефикасни за реализиране на качествено учебно обучение в България. Това е изводът от одита на Сметната палата „ Осигуряване на качеството на учебното обучение “ за интервала от 01.01.2019 година до 30.06.2023 година
Постигането на качествено учебно обучение остава съществено предизвикателство, като удовлетвореността на всички наранени страни от резултатите на учебната просветителна система е сериозна. Образователните резултати по български език и математика се утежняват на всеки идващ учебен стадий.
Промени в наличието и размера на учебната подготовка и образователните стратегии желаят 90 на 100 от родителите, 70 на 100 от учениците във втори гимназиален стадий, 63 на 100 от интервюираните шефове на учебни заведения и 80 на 100 от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите образователни заведения.
Картината на учебното обучение демонстрира друго ниво в постигането на задачите, както и че качеството му не е на едно и също равнище в другите райони.
По отношение на понижаване каузи на необразованите на национално равнище и на прибързано напусналите просветителната система, поставените за 2020 година цели са реализирани, въпреки и с известно забавяне. Но сериозните разлики в равнищата на неначетеност в обособени елементи на страната, ниската функционална просветеност на 15-годишните възпитаници, ниските нива на цифрови умения, по-ниската претовареност на младежите на възраст 15-29 година и 18-34 година, доста по-ниският статус на страната ни в постигането на задачата на Организация на обединените нации за качествено обучение в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз, демонстрират съществени недостатъци в системата и незадоволителна успеваемост в ръководството ѝ.
Неграмотност
Поставената национална цел за понижаване на каузи на необразованите лица до под 1,5 на 100 за обособени възрастови групи е реализирана. Но в 36 на 100 от областите в страната делът на необразованите на възраст 20-29 година е по-висок. Това се отнася и за 41 на 100 от общините за възрастовата група 9-13 година, като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надвишава 10 на 100.
Най-високи равнища на неначетеност са следят в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 година с максимален дял на необразовани поданици е област Сливен (4,3% от възрастовата група 9-18 година, а за 20-29-годишните – 7,9% ).
„ Първенци “ при общините в отрицателната ранглиста са Перущица, обл. Пловдив и Крушари, обл. Добрич – там надлежно 17,8% от популацията на възраст 9-18 година и 19,3% от младежите сред 20 и 29 година не могат да четат и да пишат. Сред общините с равнища на неначетеност над 10 на 100 в обособените възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.
Тези високи равнища на неначетеност, поради значителното им въздействие върху опцията на образуване на качествена работна мощ, пораждат опасности за икономическо развиване на част от областите и общините в страната.
Нивото на неначетеност е най-високо при популацията от ромски етнос и най-ниско измежду българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда опасности за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски региони. Невъзможността да бъдат обезщетени обществените, икономическите и просветителните ограничавания на фамилната среда и да се обезпечи еднакъв достъп до качествено обучение на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността.
Преждевременно напуснали учебно заведение
В резултат на целенасочените ограничения и дейности в интервала 2019- 2022 година се следи понижаване на каузи на прибързано напусналите просветителната система. Това обаче остава съществено предизвикателство, изключително за Югоизточния район с равнища от 18,9 на 100 на напусналите учебно заведение, което поражда основни опасности за бъдещото развиване и реализацията на тези младежи и за развиването на района като цяло.
Делът на младежите на възраст 20-24 години със приключено минимум приблизително обучение в интервала 2019-2022 година се усилва, само че все пак е допустимо през 2025-2026 година по този индикатор България да е под междинното равнище за Европейски Съюз.
Четивна, математическа и природонаучна просветеност
Позиционирането на България по повод постигането на задачата за качествено обучение на Организация на обединените нации е извънредно отрицателно. Данните за 2023 година демонстрират, че страната ни освен е доста надалеч от междинните равнища на Европейски Съюз, само че и продължава да се отдалечава, като спрямо 2022 година темпът се ускорява.
Качеството на образованието у нас в три съществени познавателни области – четивна, математическа и природонаучна просветеност, се мери и посредством Програмата за интернационално оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA).
Последните три проучвания - от 2012 година, 2015 година и 2018 година, демонстрират, че четивната просветеност на учениците слага България непроменяемо в групата на страните с резултат доста под междинния за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, наред с страни като Колумбия, Бразилия, Малайзия, Йордания, Мексико, Черна гора, Кипър, Коста Рика, Уругвай, Румъния, Турция, Тринидад и Тобаго, Чили. Средното равнище на четивна просветеност на българските възпитаници е с към 60 точки по-ниско от междинното равнище за всички страни, взели участие в трите проучвания. Имаме два пъти по-висок условен дял на функционално необразованите 15-годишни възпитаници в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз.
Резултатите на българските възпитаници по математика също демонстрират доста по-ниска степен на просветеност (с 55 точки) в съпоставяне със междинните резултати на всички участници в проучването. Нашите резултати са съпоставими със Сърбия, Турция, Румъния, Кипър, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан. По този индикатор сме на предпоследно място в границите на Европейски Съюз (формат 27 държави-членки). Делът на учениците със слаби достижения в България по математика е два пъти по-висок в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз през целия проучен интервал, което посочва основни пропуски в качеството на образованието по математика.
При представянето на българските възпитаници в региона на естествените науки още веднъж сме със доста по-ниски резултати в съпоставяне със междинните за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Стойността е най-ниска през 2018 година В същото време, наклонността за Организацията за икономическо сътрудничество и раз е противоположна – на покачване на резултатите. Организацията за икономическо сътрудничество и раз категорично обръща внимание, че България бележи един от най-големите спадове през 2018 година в резултатите по естествени науки.
Данните за 2023 година демонстрират, че по отношение на задачата на Организация на обединените нации - да се обезпечи приобщаващо и заслужено качествено обучение и поощряване на опциите за образование през целия живот за всички, страната ни е освен доста надалеч от междинните равнища на Европейски Съюз, само че и продължава да се отдалечава от постигането на задачата, като спрямо 2022 година темпът на отдалечаване се ускорява - от -0,3 до -1,4. Единствено Румъния е с по-лош статус по отношение на междинното за Европейски Съюз, само че за разлика от България не се отдалечава от задачата си.
Национално външно оценяване и зрелостни изпити
В одита са оценени и резултатите от националните външни оценения след четвърти, седми и десети клас, като степента на утежняване се ускорява на всеки по-висок учебен стадий. Резултатите от зрелостните изпити също демонстрират обезпокоително ниски равнища на просветеност на българските зрелостници, измерени по националните подходи и критерии за оценяване.
Същевременно, с цел да се компенсират дефицитите в качеството на просветителния развой, забележителен дял от родителите в допълнение заплащат уроци отвън учебно заведение за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното обучение в страната са притеснителни – близо 60 на 100 от родителите заплащат за частни уроци.
Равнища на цифрови умения
Нивата на цифрови умения в България като цяло са доста по-ниски от междинните за Европейски Съюз. България попада в групата на изоставащите страни, като се подрежда на последно място измежду държавите-членки на Европейски Съюз през 2019 година и 2020 година и на предпоследно през 2021 година и 2022 година
Заетост и пазар на труда
Качеството на образованието е директно обвързвано с пазара на труда. Поставената национална цел от 76 на 100 претовареност на лицата на възраст 20-64 години до 2020 година, през 2022 година към момента не е реализирана. България е на едно от последните места в Европейски Съюз по условен дял на младежите, които нито учат, нито работят, във възрастта от 18 до 34 година – на 23-то място от 27. В същото време делът на работодателите, които срещат компликации при намирането на нужните им експерти и служащи, нараства до 74,6 на 100, като липсват основни компетентности като разпоредителност и предприемачество, цифрови качества и умения за учене, умения за писане и изложение на верен и понятен български език.
Още констатации, заключения и оценки от осъществения одит:
Няма настоящ държавен учебен стандарт за ръководството на качеството в институциите от системата на учебното обучение.
Не е построен механизъм за даване на средства за повишение на качеството на образованието, защото липсва методология за установяване на просветителните резултати. Това не дава опция за финансово стимулиране на учебните заведения, които обезпечават високо качество на образованието и за целенасочена финансова поддръжка на институциите, които имат ниски просветителни резултати.
Въпреки подхванатите ограничения за повишение на възнагражденията на учителите, към момента не са обезпечени нужните педагогичен експерти, посредством които да се осъществя качествено учебно обучение. Значителен дял от приключилите студенти по педагогика (около 50 на сто) не се осъществят като преподаватели. Има дефицит на педагогичен експерти по обособени предмети и в районен проект, над 3 на 100 от учителите са без дееспособност, съвсем 8 на 100 преподават предмети, за които не са правоспособни. Възрастовата конструкция на педагогическите експерти в страната продължава да се утежнява.
Повишава се броят на новаторските учебни заведения, разработващи по нов метод образователно наличие, образователни проекти и образователни стратегии, само че не се внедряват положителните практики в цялата просветителна система.
Механизмът за оценяване и одобрение на учебниците и образователните пособия се нуждае от основни промени, защото не обезпечава в нужната степен разбираемо и добре създадено наличие в сходство с възрастовите характерности на учениците.
Няма правилник за създаване, одобряване, обзор и оценка на приложимостта на образователните стратегии. Министерството на образованието и науката не реализира наблюдаване и разбор на процеса на създаване на образователните стратегии, утвърждавани от шефовете на учебните заведения. Това поражда риск за основни разлики в качеството на образованието на просветителните институции.
Резултатите от извършеното за задачите на одита национално представително проучване измежду родители, възпитаници във втори гимназиален стадий на междинното обучение, декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите учебни заведения, шефове на учебни заведения и учители, ясно демонстрира, че са нужни промени в образованието в България, с цел да може да се увеличи неговото качество и една от главните сфери за смяна са точно учебниците и образователните пособия.
Всеобщо и изрично е мнението на всички заинтригувани страни, че измененията би трябвало да са в няколко сфери:
Учебните стратегии:
- усъвършенстване на образователния материал (като наличие и обем);
- консолидиране на повече на практика занимания в образователния процес;
- залагане на повече часове за извършения и затвърждаване на проучвания материал;
- консолидиране на дисциплини, които да спомагат за развиването на умения, осигуряващи личностно и обществено развиване на учениците.
Учебниците и образователните пособия:
- да са написани на наличен език, подобаващ за равнището на учениците, а не в научен жанр както са сега;
- преди имплементирането им в образователния развой да бъдат отстранени всички неточности и грешки в тях и да бъдат тествани от учители, възпитаници и родители.
Промяна в метода на преподаване:
- преподаването да е по-интерактивно и иновативно;
- да бъдат включени повече на практика образци в процеса на преподаването.
Цялостна рационализация и оптимизация на материалната база (съвременно оборудвани кабинети и лаборатории, решение на проблемите с незадоволителното стаи) и цифровизация.
Сметната палата дава на министъра на образованието и науката общо 21 рекомендации и 7 подпрепоръки. Сред тях са да се подхващат неотложни дейности за приемане на държавния учебен стандарт за ръководство на качеството на институциите, за приемане на методология, обвързваща финансовото подкрепяне на учебните заведения с по-високото качество на образованието, дейности за тематични разбори за успеваемостта на образователните стратегии и други Препоръките би трябвало да бъдат изпълнени до края на 2025 г.
Постигането на качествено учебно обучение остава съществено предизвикателство, като удовлетвореността на всички наранени страни от резултатите на учебната просветителна система е сериозна. Образователните резултати по български език и математика се утежняват на всеки идващ учебен стадий.
Промени в наличието и размера на учебната подготовка и образователните стратегии желаят 90 на 100 от родителите, 70 на 100 от учениците във втори гимназиален стадий, 63 на 100 от интервюираните шефове на учебни заведения и 80 на 100 от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите образователни заведения.
Картината на учебното обучение демонстрира друго ниво в постигането на задачите, както и че качеството му не е на едно и също равнище в другите райони.
По отношение на понижаване каузи на необразованите на национално равнище и на прибързано напусналите просветителната система, поставените за 2020 година цели са реализирани, въпреки и с известно забавяне. Но сериозните разлики в равнищата на неначетеност в обособени елементи на страната, ниската функционална просветеност на 15-годишните възпитаници, ниските нива на цифрови умения, по-ниската претовареност на младежите на възраст 15-29 година и 18-34 година, доста по-ниският статус на страната ни в постигането на задачата на Организация на обединените нации за качествено обучение в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз, демонстрират съществени недостатъци в системата и незадоволителна успеваемост в ръководството ѝ.
Неграмотност
Поставената национална цел за понижаване на каузи на необразованите лица до под 1,5 на 100 за обособени възрастови групи е реализирана. Но в 36 на 100 от областите в страната делът на необразованите на възраст 20-29 година е по-висок. Това се отнася и за 41 на 100 от общините за възрастовата група 9-13 година, като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надвишава 10 на 100.
Най-високи равнища на неначетеност са следят в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 година с максимален дял на необразовани поданици е област Сливен (4,3% от възрастовата група 9-18 година, а за 20-29-годишните – 7,9% ).
„ Първенци “ при общините в отрицателната ранглиста са Перущица, обл. Пловдив и Крушари, обл. Добрич – там надлежно 17,8% от популацията на възраст 9-18 година и 19,3% от младежите сред 20 и 29 година не могат да четат и да пишат. Сред общините с равнища на неначетеност над 10 на 100 в обособените възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.
Тези високи равнища на неначетеност, поради значителното им въздействие върху опцията на образуване на качествена работна мощ, пораждат опасности за икономическо развиване на част от областите и общините в страната.
Нивото на неначетеност е най-високо при популацията от ромски етнос и най-ниско измежду българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда опасности за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски региони. Невъзможността да бъдат обезщетени обществените, икономическите и просветителните ограничавания на фамилната среда и да се обезпечи еднакъв достъп до качествено обучение на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността.
Преждевременно напуснали учебно заведение
В резултат на целенасочените ограничения и дейности в интервала 2019- 2022 година се следи понижаване на каузи на прибързано напусналите просветителната система. Това обаче остава съществено предизвикателство, изключително за Югоизточния район с равнища от 18,9 на 100 на напусналите учебно заведение, което поражда основни опасности за бъдещото развиване и реализацията на тези младежи и за развиването на района като цяло.
Делът на младежите на възраст 20-24 години със приключено минимум приблизително обучение в интервала 2019-2022 година се усилва, само че все пак е допустимо през 2025-2026 година по този индикатор България да е под междинното равнище за Европейски Съюз.
Четивна, математическа и природонаучна просветеност
Позиционирането на България по повод постигането на задачата за качествено обучение на Организация на обединените нации е извънредно отрицателно. Данните за 2023 година демонстрират, че страната ни освен е доста надалеч от междинните равнища на Европейски Съюз, само че и продължава да се отдалечава, като спрямо 2022 година темпът се ускорява.
Качеството на образованието у нас в три съществени познавателни области – четивна, математическа и природонаучна просветеност, се мери и посредством Програмата за интернационално оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA).
Последните три проучвания - от 2012 година, 2015 година и 2018 година, демонстрират, че четивната просветеност на учениците слага България непроменяемо в групата на страните с резултат доста под междинния за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, наред с страни като Колумбия, Бразилия, Малайзия, Йордания, Мексико, Черна гора, Кипър, Коста Рика, Уругвай, Румъния, Турция, Тринидад и Тобаго, Чили. Средното равнище на четивна просветеност на българските възпитаници е с към 60 точки по-ниско от междинното равнище за всички страни, взели участие в трите проучвания. Имаме два пъти по-висок условен дял на функционално необразованите 15-годишни възпитаници в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз.
Резултатите на българските възпитаници по математика също демонстрират доста по-ниска степен на просветеност (с 55 точки) в съпоставяне със междинните резултати на всички участници в проучването. Нашите резултати са съпоставими със Сърбия, Турция, Румъния, Кипър, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан. По този индикатор сме на предпоследно място в границите на Европейски Съюз (формат 27 държави-членки). Делът на учениците със слаби достижения в България по математика е два пъти по-висок в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз през целия проучен интервал, което посочва основни пропуски в качеството на образованието по математика.
При представянето на българските възпитаници в региона на естествените науки още веднъж сме със доста по-ниски резултати в съпоставяне със междинните за Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Стойността е най-ниска през 2018 година В същото време, наклонността за Организацията за икономическо сътрудничество и раз е противоположна – на покачване на резултатите. Организацията за икономическо сътрудничество и раз категорично обръща внимание, че България бележи един от най-големите спадове през 2018 година в резултатите по естествени науки.
Данните за 2023 година демонстрират, че по отношение на задачата на Организация на обединените нации - да се обезпечи приобщаващо и заслужено качествено обучение и поощряване на опциите за образование през целия живот за всички, страната ни е освен доста надалеч от междинните равнища на Европейски Съюз, само че и продължава да се отдалечава от постигането на задачата, като спрямо 2022 година темпът на отдалечаване се ускорява - от -0,3 до -1,4. Единствено Румъния е с по-лош статус по отношение на междинното за Европейски Съюз, само че за разлика от България не се отдалечава от задачата си.
Национално външно оценяване и зрелостни изпити
В одита са оценени и резултатите от националните външни оценения след четвърти, седми и десети клас, като степента на утежняване се ускорява на всеки по-висок учебен стадий. Резултатите от зрелостните изпити също демонстрират обезпокоително ниски равнища на просветеност на българските зрелостници, измерени по националните подходи и критерии за оценяване.
Същевременно, с цел да се компенсират дефицитите в качеството на просветителния развой, забележителен дял от родителите в допълнение заплащат уроци отвън учебно заведение за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното обучение в страната са притеснителни – близо 60 на 100 от родителите заплащат за частни уроци.
Равнища на цифрови умения
Нивата на цифрови умения в България като цяло са доста по-ниски от междинните за Европейски Съюз. България попада в групата на изоставащите страни, като се подрежда на последно място измежду държавите-членки на Европейски Съюз през 2019 година и 2020 година и на предпоследно през 2021 година и 2022 година
Заетост и пазар на труда
Качеството на образованието е директно обвързвано с пазара на труда. Поставената национална цел от 76 на 100 претовареност на лицата на възраст 20-64 години до 2020 година, през 2022 година към момента не е реализирана. България е на едно от последните места в Европейски Съюз по условен дял на младежите, които нито учат, нито работят, във възрастта от 18 до 34 година – на 23-то място от 27. В същото време делът на работодателите, които срещат компликации при намирането на нужните им експерти и служащи, нараства до 74,6 на 100, като липсват основни компетентности като разпоредителност и предприемачество, цифрови качества и умения за учене, умения за писане и изложение на верен и понятен български език.
Още констатации, заключения и оценки от осъществения одит:
Няма настоящ държавен учебен стандарт за ръководството на качеството в институциите от системата на учебното обучение.
Не е построен механизъм за даване на средства за повишение на качеството на образованието, защото липсва методология за установяване на просветителните резултати. Това не дава опция за финансово стимулиране на учебните заведения, които обезпечават високо качество на образованието и за целенасочена финансова поддръжка на институциите, които имат ниски просветителни резултати.
Въпреки подхванатите ограничения за повишение на възнагражденията на учителите, към момента не са обезпечени нужните педагогичен експерти, посредством които да се осъществя качествено учебно обучение. Значителен дял от приключилите студенти по педагогика (около 50 на сто) не се осъществят като преподаватели. Има дефицит на педагогичен експерти по обособени предмети и в районен проект, над 3 на 100 от учителите са без дееспособност, съвсем 8 на 100 преподават предмети, за които не са правоспособни. Възрастовата конструкция на педагогическите експерти в страната продължава да се утежнява.
Повишава се броят на новаторските учебни заведения, разработващи по нов метод образователно наличие, образователни проекти и образователни стратегии, само че не се внедряват положителните практики в цялата просветителна система.
Механизмът за оценяване и одобрение на учебниците и образователните пособия се нуждае от основни промени, защото не обезпечава в нужната степен разбираемо и добре създадено наличие в сходство с възрастовите характерности на учениците.
Няма правилник за създаване, одобряване, обзор и оценка на приложимостта на образователните стратегии. Министерството на образованието и науката не реализира наблюдаване и разбор на процеса на създаване на образователните стратегии, утвърждавани от шефовете на учебните заведения. Това поражда риск за основни разлики в качеството на образованието на просветителните институции.
Резултатите от извършеното за задачите на одита национално представително проучване измежду родители, възпитаници във втори гимназиален стадий на междинното обучение, декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите учебни заведения, шефове на учебни заведения и учители, ясно демонстрира, че са нужни промени в образованието в България, с цел да може да се увеличи неговото качество и една от главните сфери за смяна са точно учебниците и образователните пособия.
Всеобщо и изрично е мнението на всички заинтригувани страни, че измененията би трябвало да са в няколко сфери:
Учебните стратегии:
- усъвършенстване на образователния материал (като наличие и обем);
- консолидиране на повече на практика занимания в образователния процес;
- залагане на повече часове за извършения и затвърждаване на проучвания материал;
- консолидиране на дисциплини, които да спомагат за развиването на умения, осигуряващи личностно и обществено развиване на учениците.
Учебниците и образователните пособия:
- да са написани на наличен език, подобаващ за равнището на учениците, а не в научен жанр както са сега;
- преди имплементирането им в образователния развой да бъдат отстранени всички неточности и грешки в тях и да бъдат тествани от учители, възпитаници и родители.
Промяна в метода на преподаване:
- преподаването да е по-интерактивно и иновативно;
- да бъдат включени повече на практика образци в процеса на преподаването.
Цялостна рационализация и оптимизация на материалната база (съвременно оборудвани кабинети и лаборатории, решение на проблемите с незадоволителното стаи) и цифровизация.
Сметната палата дава на министъра на образованието и науката общо 21 рекомендации и 7 подпрепоръки. Сред тях са да се подхващат неотложни дейности за приемане на държавния учебен стандарт за ръководство на качеството на институциите, за приемане на методология, обвързваща финансовото подкрепяне на учебните заведения с по-високото качество на образованието, дейности за тематични разбори за успеваемостта на образователните стратегии и други Препоръките би трябвало да бъдат изпълнени до края на 2025 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ