Любомир Стефанов: Мнозинствата се сформират преди парламентът да се конституира
Действително за първи път се случва длъжностен кабинет да съобщи властта на длъжностен кабинет. Ще бъде забавно, само че пък ще обогати в последна сметка хрониките и практиката на изпълнителната власт в България. Нищо ужасно, нищо трагично. Конституцията е планувала такива разновидности, което демонстрира, че би трябвало да я четем по-внимателно.
Всичко във връзка с целите ще бъде същото. Едва ли президентът ще разпореди някаква други изключителни задания на държавното управление, защото то ще има небосвод от 4-5 месеца. Затова единственото, което може да направи, е да продължи политиката на актуалното служебно държавно управление, която в действителност е политика на президента и е в интерес на неговата акция за втори мандат.
След изборите на 14 ноември надали ще има друга картина в Народното събрание. Някакво оживление ще има по отношение на парламентарните мандати като бройки. Най-голямата изненада ще бъде дали „ Има подобен народ” ще съумеят да задържат резултата си. Дали „ Изправи се БГ! Ние идваме!” още веднъж ще влезе в Народното събрание, защото и техният резултат е граничен – може да бъде доста нагоре, може да бъде и под чертата. „ Демократична България “ ще резервира или ще усили броя на мандатите. Българска социалистическа партия също могат да поднесат изненада, те също са незнайна с забавен темперамент, само че обаче от втори ред.
Шансовете идващият парламент да излъчи постоянен кабинет зависят от това дали партиите са си научили уроците в сегашния. Ако е вярна остарялата българската сентенция: веднъж дамаджана за вода, два пъти дамаджана за вода, трети път на части – надали, т.е. би трябвало да сме песимисти. От друга страна обаче, в случай че са си научили уроците, в случай че след всичките тези пререкания и замени на нелицеприятни и щърбещи ушите прилагателни от неприличната част на българския език, би следвало да чакаме с малко по-умерен оптимизъм, че ще се образува някакво болшинство. Някакво, тъй като понастоящем няма вероятност то да бъде ясно. Надявам се в предизборната акция, която ще предшества третите избори за тази година – втори изключителни, да чуем ясни цели, които да оказват помощ на жителите да се ориентират кой с кого би могъл да ръководи, защото болшинства се образуват преди Народното събрание, а не откакто той се конституира.
Надявам се избори 2 в 1 да се отразят позитивно на изборната интензивност. Изглежда, че президентът Радев се е насочил към това да завоюва още на първи тур. Оттам би трябвало да прелее поддръжката си – институционална и персонална към партиите, които го поддържат, или инициативния комитет, включващ партии, които го поддържат. Вярвам, че това докара до по-висока изборна интензивност от тази ниска, рекордна, която видяхме юли месец и ще се върнем към нормалните равнища от 55 -57%, може и да ги надминем несъмнено. Оттам нататък това към този момент е риск за класическите партии така наречен партии, които сме привикнали да виждаме в последните десетина години, защото висока интензивност значи, че има огромен късмет партии, които до момента са били отвън Народното събрание да съумеят да намерят представителства.
Що се отнася до това дали ще има победител още на първия тур на президентските избори, такова е желанието на президента Радев и на кандидат-президента Радев - това да се случи допустимо най-бързо и допустимо най-лесно, защото ще има отмалялост у жителите да отидат на балотаж. Засега това е едва евентуално, най-малкото тъй като няма ясна поддръжка зад президента Радев, не виждаме някой да е застанал зад него изрично, безотказно да поддържа неговата кандидатура, дори и Българска социалистическа партия се разколебаха дали да го поддържат, тъй като целите на държавното управление му не били тъкмо техните цели. Тук доста ясно местоименията се разграничават. Затова е забавно до каква степен личностният престиж, лидерският престиж на президента Радев ще бъде по-голям от партийните, които ще застанат зад него. Социологията споделя, че понастоящем това е допустимо, само че една предизборна акция си е малко или доста изненада. До огромна степен зависи кои ще бъдат другите претенденти и по какъв начин партиите, които ще ги повдигнат или които ще поддържат Радев, ще конструират акцията си.
Любомир Стефанов, политолог.
Всичко във връзка с целите ще бъде същото. Едва ли президентът ще разпореди някаква други изключителни задания на държавното управление, защото то ще има небосвод от 4-5 месеца. Затова единственото, което може да направи, е да продължи политиката на актуалното служебно държавно управление, която в действителност е политика на президента и е в интерес на неговата акция за втори мандат.
След изборите на 14 ноември надали ще има друга картина в Народното събрание. Някакво оживление ще има по отношение на парламентарните мандати като бройки. Най-голямата изненада ще бъде дали „ Има подобен народ” ще съумеят да задържат резултата си. Дали „ Изправи се БГ! Ние идваме!” още веднъж ще влезе в Народното събрание, защото и техният резултат е граничен – може да бъде доста нагоре, може да бъде и под чертата. „ Демократична България “ ще резервира или ще усили броя на мандатите. Българска социалистическа партия също могат да поднесат изненада, те също са незнайна с забавен темперамент, само че обаче от втори ред.
Шансовете идващият парламент да излъчи постоянен кабинет зависят от това дали партиите са си научили уроците в сегашния. Ако е вярна остарялата българската сентенция: веднъж дамаджана за вода, два пъти дамаджана за вода, трети път на части – надали, т.е. би трябвало да сме песимисти. От друга страна обаче, в случай че са си научили уроците, в случай че след всичките тези пререкания и замени на нелицеприятни и щърбещи ушите прилагателни от неприличната част на българския език, би следвало да чакаме с малко по-умерен оптимизъм, че ще се образува някакво болшинство. Някакво, тъй като понастоящем няма вероятност то да бъде ясно. Надявам се в предизборната акция, която ще предшества третите избори за тази година – втори изключителни, да чуем ясни цели, които да оказват помощ на жителите да се ориентират кой с кого би могъл да ръководи, защото болшинства се образуват преди Народното събрание, а не откакто той се конституира.
Надявам се избори 2 в 1 да се отразят позитивно на изборната интензивност. Изглежда, че президентът Радев се е насочил към това да завоюва още на първи тур. Оттам би трябвало да прелее поддръжката си – институционална и персонална към партиите, които го поддържат, или инициативния комитет, включващ партии, които го поддържат. Вярвам, че това докара до по-висока изборна интензивност от тази ниска, рекордна, която видяхме юли месец и ще се върнем към нормалните равнища от 55 -57%, може и да ги надминем несъмнено. Оттам нататък това към този момент е риск за класическите партии така наречен партии, които сме привикнали да виждаме в последните десетина години, защото висока интензивност значи, че има огромен късмет партии, които до момента са били отвън Народното събрание да съумеят да намерят представителства.
Що се отнася до това дали ще има победител още на първия тур на президентските избори, такова е желанието на президента Радев и на кандидат-президента Радев - това да се случи допустимо най-бързо и допустимо най-лесно, защото ще има отмалялост у жителите да отидат на балотаж. Засега това е едва евентуално, най-малкото тъй като няма ясна поддръжка зад президента Радев, не виждаме някой да е застанал зад него изрично, безотказно да поддържа неговата кандидатура, дори и Българска социалистическа партия се разколебаха дали да го поддържат, тъй като целите на държавното управление му не били тъкмо техните цели. Тук доста ясно местоименията се разграничават. Затова е забавно до каква степен личностният престиж, лидерският престиж на президента Радев ще бъде по-голям от партийните, които ще застанат зад него. Социологията споделя, че понастоящем това е допустимо, само че една предизборна акция си е малко или доста изненада. До огромна степен зависи кои ще бъдат другите претенденти и по какъв начин партиите, които ще ги повдигнат или които ще поддържат Радев, ще конструират акцията си.
Любомир Стефанов, политолог.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ