Личност на годината 2024: Номинация за Ина Агафонова, която превърна 600 дка бунище в рая на Бургас
фактически е неповторимо място в Бургас, за което към момента малко хора знаят, по тази причина не пропускайте да го посетите и да разкажете на вашите другари за него
Ина Агафонова - една почтена за удивление дама от Бургас, е номинирана за " Личност на годината 2024 " в класацията на Флагман.бг.
Кандидатурата ѝ бе подадена и аргументирана в дните към най-светлите християнски празници от родители на деца, които са се докоснали до мястото, което със сърцето си тя трансформира от сметище в един от най-красивите екопаркове в България.
" Ние сме група бургаски родители, които възпитават у децата си обич към природата и невероятните места на родината ни. Бихме желали да предлагаме една жена от Бургас, която безшумно и с финес преобразява едно изоставено бунище край Бургас, трансформирайки го в прелестен екопарк, където децата ни се радват на природата. е същински парадайс за деца и възрастни. Там човек може да прекара времето си, наслаждавайки се на птиците, животните и красивата природа, да не помни проблемите, а децата му да се забавляват на воля. А госпожа Агафонова има най-голямата заслуга за всичко това. Тя и брачният партньор ѝ влагат непрестанно в екопарка, създавайки място без аналог в страната ни. Затова се надяваме да покажете какво са създали от едно преди този момент обрасло в камъш и вонящо на кал място ", пишат бургаските родители до Флагман.бг.
Срещаме се с Ина Агафонова, която приема с огромна изненада и усмивка номинацията за " Личност на годината 2024 ".
Тя споделя, че гори за това място и непрестанно мисли по какъв начин да го развива и облагородява, създавайки нови благоприятни условия за въстановяване на влажните зони в нашия район, които са максимален % в страната ни.
фактически е едно неповторимо място в Бургас, за което към момента малко хора знаят, за жалост, по тази причина не пропускайте да го посетите и да разкажете на Вашите другари за него.
През 2015 година семейство Агафонови закупува едни занемарени до безсрамие 600 декара рибарници с желанието да развива там бизнес.
По това време бъдещият екопарк е изоставена територия, обрасла с тръстика. Басейните са изсъхнали, дигите са скъсани. Но виждайки отдолу под гнилата тръстика и камъш какъв необикновен парадайс се разкрива за птиците, за рибите и типовете животни, които населяват влажните зони, Ина Агафонова и брачният партньор ѝ се разубеждават и трансформират съществено първичния проект да разработят бизнес с рибарници. Така се ражда и планът за а в България до момента такова нещо не е правено.
Мястото преди 
Над 300 типа птици населяват екопарка
" Всичко трябваше да се възвърне. Мястото е и предпазена околност, и предпазена зона. Идеята е да се поддържа като влажна зона, само че то не е било такава в продължение на 30-40 години. Запада след измененията и е разграбено. Това гони животните и трансформира напълно образът на терена, губи се биоразнообразието.
Добре е да са там тръстиките, само че процесът би трябвало да се управлява. Когато възстановихме рибарниците с помощта на екипа и на моя брачен партньор, бяха подхванати доста съществени инфраструктурни ограничения. Осъществихме екосистемно възобновяване ", споделя Ина Агафонова пред Флагман.бг.
Конната езда тук е развлечение за дребни и големи 
Досега инвестииците са напълно на фамилията, което влага милиони в запазване и възобновяване на местообитанията на птиците, животните и рибите
След 5 години неотклонен труд, през 2020 година екопаркът е открит, в пика на пандемията.
" Бяхме се подготвили за сериозен старт, а отворихме през април тихомълком. Опитваме се в целия летен сезон - от април до края на септември, да има опция за визити. Това е най-интересният интервал за наблюдаване на птици. Имаме постоянни гости, които идват да хранят животните, да разходят кучетата ни. Това образува привички в децата. Работим с детски групи, с летните занимални, които идват за наблюдаване на птици и разходка. Имаме много чужденци, които идват да гледат птиците. Хубаво е да имаме повече полети, с цел да идват и те ", прибавя Агафонова.
Сред природата има опция да се провеждат събития, като желанието е да се вършат и рождени дни. Ина Агафонова е безапелационна, че европейски мащаб упоритостите не са задоволително положителни, макар че има признат закон за възобновяване.
" Това беше концепция на мен и на брачна половинка ми. Закупихме терена да отглеждаме риба, напълно с бизнес планове, само че се влюбихме в мястото. Купихме на картинка, на нотариален акт въпросната земя. Когато влязохме и видяхме какво в действителност има там и когато започнахме да възвръщаме, просто се вижда по какъв начин животинките се връщат, нямаше по какъв начин да продължим да разрушавам местообитанията им. Водоплаващите птици имат потребност да виждат пространството и отдалеко да търсят опасността. Тези, които търсят камъша, рискуват и са изложени на всевъзможни рискове. Видяхме по какъв начин нещата се трансформират. Тръгнахме да вършим рибарниците и виждайки какво излиза изпод разбрахме, че би трябвало да работим за възобновяване на целия терен. Аз съм фен на птици от дребна, обвързвана съм с тях и даже моминското ми име е Гълъбова. Наслаждаваме се на мястото и взехме решение, че не може да е единствено за нас, а да го отворим за останалите хора ", споделя с възторг Ина Агафонова.
Детски групи от летните занимални идват за наблюдаване на птици и разходка
Досега инвестииците са напълно на фамилията, което влага милиони в развиването на екопарка.
" Искаме да го разработим, то да работи единствено за себе си и зоната да съществува и да не се постанова да се търсят спонсори. Ние сме явно потопени в тази зона и няма да я оставим, до момента в който ни има, само че след нас какво ще стане? Затова желаеме да създадем условия това да пребъде. Искаме да остане и толкоз диво, колкото е, а да не стане градина, по сходство на парк. Искаме това да е диво, да е домът на птиците и хората да им вървят на посетители - на свободните птици ", прибавя тя.
В екопарка се отглеждат и животни за наслада на децата. " Обичаме да ги пускаме на независимост там. Това е нож с две остриета, тъй като в дивото място знаеш, че освобождавайки животно, живяло в плен, то е под риск. При нас е цялостно с всичко - чакали, лисици, белки, видри. Имаме над 300 типа птици, само че се нуждаем от повече научни проучвания и повече мониторинг. На Бургаското езеро подобен на процедура няма. В момента има преброявания, които са единствено на мигриращите птици и това е незадоволително ", споделя още Ина Агафонова.
Точният брой на птиците в екопарка не се знае и това е проблем, съгласно нея. " Сега имаме приблизителни данни, основани на наблюденията най-вече от „ Пода ”. Всичко изисква средства. Но каквото има на „ Пода ”, това ще е и при нас - птиците нямат ограничавания и огради. Там всеки ден броят и следят. Последно към 317 типа птици бяха изброили ", прибавя тя.
" С формуляр по „ НАТУРА ” за предпазени са оповестени към 100 типа, само че там са единствено предпочитаните. Изобщо не е и ясно дали единствено те са значими. Приоритетните за Съюза може да не са такива за България, тъй като има разлика в популациите. Нужни са повече наблюдения ", споделя още Агафонова, която се надява с новото ръководство на „ НАТУРА 2000 ” да се трансформират тези неща.
Тя споделя своите проекти за екопарка с нас. " Искаме да създадем План за ръководство на мястото, с цел да можем да определим разпоредбите. За Атанасовското езеро сега се актуализира проект, а за Бургаското езеро в никакъв случай не е юридически. Интуитивно постигнахме това екосистемно възобновяване. Рибарниците са основани през 20 век, не са били там преди този момент. Затова не можем да реализираме цялостно екологично възобновяване. Но това, което вършим, е задоволително положително, тъй като разрешаваме на всички типове да се усещат добре ", споделя Агафонова.
Организират се и събития на открито
Непрекъснато се случват и забавни истории с птици. " Преди 5-6 години имаше доста студена зима, бяха ранени 10 гъски - сами откриха пътя и се скриха при нас. Оцеляха и стояха при нас, до момента в който се възстановят. Такива истории непрекъснато ни зареждат. Имахме токсичен сокол, който откри пътя до нас и се скри при ветеринаря. Дойде да желае помощ. И оцеля, макар че беше доста зле ", усмихва се тя и споделя, че това са доказателствата, че всичко, което вършат със брачна половинка ѝ, има смисъл.
А какви са опциите за посетителите на екопарка?
" Могат да разхождат животните, да ги гледат, да ги снимат, да си създадат пикник. Да бъдат измежду дивата природа. Ние сме разнообразни и също така поддържаме фермата с животни. Предлагаме яздене на пони за децата. Наблюдението на диви животни изисква повече внимание, което децата нямат. Удоволствието за тях не е същото като да могат да погалят животното. Имаме и водни колелa в дребните басейни, където птиците не вървят.
Имаме доста животни - дребни виетнамски прасенца, зайчета, пони. Има видри, които най-вече са дейни нощем. Всичко, което яде риба, е при нас. Гледаме шаран, толстолоб, бял амур. Поддържаме водните огледала със профилирани лодки за подкастряне на камъша и с всяка година е по-малко. Той е инвазивен тип растение и споделят, че чисти водата, тъй като поема химикалите. Но в случай че не го изваждаме, то още веднъж ще превземе всичко и няма да имаме влажна зона ", споделя Ина Агафонова.
Тя счита, че всеки от нас може с малко да се погрижи за въстановяването на природата ни.
" И едно езерце в двора да си направиш, към този момент помагаш за биоразнообразието. През 20-ти век сме изгубили 90% от влажните ни зони най-вече да осигурим земеделие, строителство, издръжка. Човешките ни потребности водят до това да засипем влажните зони и да ги превърнем в твърда територия. Сега обаче разбираме, че би трябвало да ги върнем назад. Това е и смисълът на десетилетието на възобновяване, най-много за влажните зони. Фондация " Виа Понтика " е част от Рамсарската спогодба като координатор на Програмата за гласност и образование на Рамсарската спогодба. Мен ме вълнува екологията и въпреки това имам вяра, че технологиите ще ни оказват помощ да решим екологичните си проблеми и че не е късно за нас да опазим планетата си. Хората оказваме голямо влияние - над 30% от птиците сме изгубили, 90% от влажните зони - а това са доста съществени числа. Усилията ни са доста значими - оттук насетне да не предизвикваме щета, а да вървим към възобновяване ", споделя Ина Агафонова.
Тя е ангажирана и в Югоизточния цифров информативен хъб, чийто екип работи за един по-зелен свят посредством технологиите. " Много разгадавам на изкуствения разсъдък да ни помогне посредством обработката на огромни данни да намерим решения. С технологиите да търсим решенията - това е пътят нашата планета да е такава, каквато би трябвало да бъде. В екопарка не използваме химикали, с цел да поддържаме чиста среда. Много близо сме до дружество и индустриалната зона, езерото е нечисто, само че ние работим с това, с което разполагаме ", прибавя още тя.
Ина Агафонова взе участие и в Консултативния съвет за Бургаското езеро, иницииран от шефа на Регионална инспекция за опазване на околната среда. " Чрез него търсим решения за Бургаското езеро, с цел да се опитаме да подобрим положението му, а не да си заравяме главата в пясъка. Дали ще изгребваме кал, дали ще вършим уреди за привличане на птици... Ако не вършим нещо, ще го загубим. Надявам се скоро да имаме още веднъж съвещание, да успеем да включим и бизнеса, който да се ангажира.
В България имаме общо 11 регистрирани влажни зони, като 5 от тях са към Бургас - от Поморие до Ропотамо. Много сме значими и би трябвало да се опитваме повече да ги опазваме и да ги възвръщаме, както вършим с екопарка ", прибавя тя.
Покрай екопарк " Вая " пламва и нейната обич към екологията, записва да учи магистратура, а сега и докторантура за промените на климата. Много се вълнува какво ще стане с Бургас и района поради климатичните промени. Тя е приключила две магистратури - Международни стопански връзки и Екология. В момента с фондация " Виа Понтика " работи за запазване и възобновяване на природата.
Ина Агафонова владее чудесно британски, френски, испански и съветски езици.Работила е като специалист и шеф на бранш „ Протокол “ в Министерството на околната среда и водите, търговски шеф на Билдресурс ЕООД, шеф на Хай Мед Тех ЕООД, а от 2015 година е основател и ръководител на УС на Фондация Виа Понтика.
Ина Агафонова взе участие в ръководството и реализацията на голям брой обществени действия посредством Фондация PONT, Фондация „ Екология без граници ”, Фондация " Дигитализация и интеграция на новите технологии ".
Все още можете да извършите своята номинация за Личност на годината Флагман 2024 година Пишете на електронната ни поща. Повече информация за изискванията на състезанието четете в нашата Тема в развиване.
Ина Агафонова - една почтена за удивление дама от Бургас, е номинирана за " Личност на годината 2024 " в класацията на Флагман.бг.
Кандидатурата ѝ бе подадена и аргументирана в дните към най-светлите християнски празници от родители на деца, които са се докоснали до мястото, което със сърцето си тя трансформира от сметище в един от най-красивите екопаркове в България.
" Ние сме група бургаски родители, които възпитават у децата си обич към природата и невероятните места на родината ни. Бихме желали да предлагаме една жена от Бургас, която безшумно и с финес преобразява едно изоставено бунище край Бургас, трансформирайки го в прелестен екопарк, където децата ни се радват на природата. е същински парадайс за деца и възрастни. Там човек може да прекара времето си, наслаждавайки се на птиците, животните и красивата природа, да не помни проблемите, а децата му да се забавляват на воля. А госпожа Агафонова има най-голямата заслуга за всичко това. Тя и брачният партньор ѝ влагат непрестанно в екопарка, създавайки място без аналог в страната ни. Затова се надяваме да покажете какво са създали от едно преди този момент обрасло в камъш и вонящо на кал място ", пишат бургаските родители до Флагман.бг.
Срещаме се с Ина Агафонова, която приема с огромна изненада и усмивка номинацията за " Личност на годината 2024 ".
Тя споделя, че гори за това място и непрестанно мисли по какъв начин да го развива и облагородява, създавайки нови благоприятни условия за въстановяване на влажните зони в нашия район, които са максимален % в страната ни.
фактически е едно неповторимо място в Бургас, за което към момента малко хора знаят, за жалост, по тази причина не пропускайте да го посетите и да разкажете на Вашите другари за него.
През 2015 година семейство Агафонови закупува едни занемарени до безсрамие 600 декара рибарници с желанието да развива там бизнес.
По това време бъдещият екопарк е изоставена територия, обрасла с тръстика. Басейните са изсъхнали, дигите са скъсани. Но виждайки отдолу под гнилата тръстика и камъш какъв необикновен парадайс се разкрива за птиците, за рибите и типовете животни, които населяват влажните зони, Ина Агафонова и брачният партньор ѝ се разубеждават и трансформират съществено първичния проект да разработят бизнес с рибарници. Така се ражда и планът за а в България до момента такова нещо не е правено.
Мястото преди Над 300 типа птици населяват екопарка " Всичко трябваше да се възвърне. Мястото е и предпазена околност, и предпазена зона. Идеята е да се поддържа като влажна зона, само че то не е било такава в продължение на 30-40 години. Запада след измененията и е разграбено. Това гони животните и трансформира напълно образът на терена, губи се биоразнообразието.
Добре е да са там тръстиките, само че процесът би трябвало да се управлява. Когато възстановихме рибарниците с помощта на екипа и на моя брачен партньор, бяха подхванати доста съществени инфраструктурни ограничения. Осъществихме екосистемно възобновяване ", споделя Ина Агафонова пред Флагман.бг.
Конната езда тук е развлечение за дребни и големи Досега инвестииците са напълно на фамилията, което влага милиони в запазване и възобновяване на местообитанията на птиците, животните и рибите След 5 години неотклонен труд, през 2020 година екопаркът е открит, в пика на пандемията.
" Бяхме се подготвили за сериозен старт, а отворихме през април тихомълком. Опитваме се в целия летен сезон - от април до края на септември, да има опция за визити. Това е най-интересният интервал за наблюдаване на птици. Имаме постоянни гости, които идват да хранят животните, да разходят кучетата ни. Това образува привички в децата. Работим с детски групи, с летните занимални, които идват за наблюдаване на птици и разходка. Имаме много чужденци, които идват да гледат птиците. Хубаво е да имаме повече полети, с цел да идват и те ", прибавя Агафонова.
Сред природата има опция да се провеждат събития, като желанието е да се вършат и рождени дни. Ина Агафонова е безапелационна, че европейски мащаб упоритостите не са задоволително положителни, макар че има признат закон за възобновяване.
" Това беше концепция на мен и на брачна половинка ми. Закупихме терена да отглеждаме риба, напълно с бизнес планове, само че се влюбихме в мястото. Купихме на картинка, на нотариален акт въпросната земя. Когато влязохме и видяхме какво в действителност има там и когато започнахме да възвръщаме, просто се вижда по какъв начин животинките се връщат, нямаше по какъв начин да продължим да разрушавам местообитанията им. Водоплаващите птици имат потребност да виждат пространството и отдалеко да търсят опасността. Тези, които търсят камъша, рискуват и са изложени на всевъзможни рискове. Видяхме по какъв начин нещата се трансформират. Тръгнахме да вършим рибарниците и виждайки какво излиза изпод разбрахме, че би трябвало да работим за възобновяване на целия терен. Аз съм фен на птици от дребна, обвързвана съм с тях и даже моминското ми име е Гълъбова. Наслаждаваме се на мястото и взехме решение, че не може да е единствено за нас, а да го отворим за останалите хора ", споделя с възторг Ина Агафонова.
Детски групи от летните занимални идват за наблюдаване на птици и разходка Досега инвестииците са напълно на фамилията, което влага милиони в развиването на екопарка.
" Искаме да го разработим, то да работи единствено за себе си и зоната да съществува и да не се постанова да се търсят спонсори. Ние сме явно потопени в тази зона и няма да я оставим, до момента в който ни има, само че след нас какво ще стане? Затова желаеме да създадем условия това да пребъде. Искаме да остане и толкоз диво, колкото е, а да не стане градина, по сходство на парк. Искаме това да е диво, да е домът на птиците и хората да им вървят на посетители - на свободните птици ", прибавя тя.
В екопарка се отглеждат и животни за наслада на децата. " Обичаме да ги пускаме на независимост там. Това е нож с две остриета, тъй като в дивото място знаеш, че освобождавайки животно, живяло в плен, то е под риск. При нас е цялостно с всичко - чакали, лисици, белки, видри. Имаме над 300 типа птици, само че се нуждаем от повече научни проучвания и повече мониторинг. На Бургаското езеро подобен на процедура няма. В момента има преброявания, които са единствено на мигриращите птици и това е незадоволително ", споделя още Ина Агафонова.
Точният брой на птиците в екопарка не се знае и това е проблем, съгласно нея. " Сега имаме приблизителни данни, основани на наблюденията най-вече от „ Пода ”. Всичко изисква средства. Но каквото има на „ Пода ”, това ще е и при нас - птиците нямат ограничавания и огради. Там всеки ден броят и следят. Последно към 317 типа птици бяха изброили ", прибавя тя.
" С формуляр по „ НАТУРА ” за предпазени са оповестени към 100 типа, само че там са единствено предпочитаните. Изобщо не е и ясно дали единствено те са значими. Приоритетните за Съюза може да не са такива за България, тъй като има разлика в популациите. Нужни са повече наблюдения ", споделя още Агафонова, която се надява с новото ръководство на „ НАТУРА 2000 ” да се трансформират тези неща.
Тя споделя своите проекти за екопарка с нас. " Искаме да създадем План за ръководство на мястото, с цел да можем да определим разпоредбите. За Атанасовското езеро сега се актуализира проект, а за Бургаското езеро в никакъв случай не е юридически. Интуитивно постигнахме това екосистемно възобновяване. Рибарниците са основани през 20 век, не са били там преди този момент. Затова не можем да реализираме цялостно екологично възобновяване. Но това, което вършим, е задоволително положително, тъй като разрешаваме на всички типове да се усещат добре ", споделя Агафонова.
Организират се и събития на открито Непрекъснато се случват и забавни истории с птици. " Преди 5-6 години имаше доста студена зима, бяха ранени 10 гъски - сами откриха пътя и се скриха при нас. Оцеляха и стояха при нас, до момента в който се възстановят. Такива истории непрекъснато ни зареждат. Имахме токсичен сокол, който откри пътя до нас и се скри при ветеринаря. Дойде да желае помощ. И оцеля, макар че беше доста зле ", усмихва се тя и споделя, че това са доказателствата, че всичко, което вършат със брачна половинка ѝ, има смисъл.
А какви са опциите за посетителите на екопарка?
" Могат да разхождат животните, да ги гледат, да ги снимат, да си създадат пикник. Да бъдат измежду дивата природа. Ние сме разнообразни и също така поддържаме фермата с животни. Предлагаме яздене на пони за децата. Наблюдението на диви животни изисква повече внимание, което децата нямат. Удоволствието за тях не е същото като да могат да погалят животното. Имаме и водни колелa в дребните басейни, където птиците не вървят.
Имаме доста животни - дребни виетнамски прасенца, зайчета, пони. Има видри, които най-вече са дейни нощем. Всичко, което яде риба, е при нас. Гледаме шаран, толстолоб, бял амур. Поддържаме водните огледала със профилирани лодки за подкастряне на камъша и с всяка година е по-малко. Той е инвазивен тип растение и споделят, че чисти водата, тъй като поема химикалите. Но в случай че не го изваждаме, то още веднъж ще превземе всичко и няма да имаме влажна зона ", споделя Ина Агафонова.
Тя счита, че всеки от нас може с малко да се погрижи за въстановяването на природата ни.
" И едно езерце в двора да си направиш, към този момент помагаш за биоразнообразието. През 20-ти век сме изгубили 90% от влажните ни зони най-вече да осигурим земеделие, строителство, издръжка. Човешките ни потребности водят до това да засипем влажните зони и да ги превърнем в твърда територия. Сега обаче разбираме, че би трябвало да ги върнем назад. Това е и смисълът на десетилетието на възобновяване, най-много за влажните зони. Фондация " Виа Понтика " е част от Рамсарската спогодба като координатор на Програмата за гласност и образование на Рамсарската спогодба. Мен ме вълнува екологията и въпреки това имам вяра, че технологиите ще ни оказват помощ да решим екологичните си проблеми и че не е късно за нас да опазим планетата си. Хората оказваме голямо влияние - над 30% от птиците сме изгубили, 90% от влажните зони - а това са доста съществени числа. Усилията ни са доста значими - оттук насетне да не предизвикваме щета, а да вървим към възобновяване ", споделя Ина Агафонова.
Тя е ангажирана и в Югоизточния цифров информативен хъб, чийто екип работи за един по-зелен свят посредством технологиите. " Много разгадавам на изкуствения разсъдък да ни помогне посредством обработката на огромни данни да намерим решения. С технологиите да търсим решенията - това е пътят нашата планета да е такава, каквато би трябвало да бъде. В екопарка не използваме химикали, с цел да поддържаме чиста среда. Много близо сме до дружество и индустриалната зона, езерото е нечисто, само че ние работим с това, с което разполагаме ", прибавя още тя.
Ина Агафонова взе участие и в Консултативния съвет за Бургаското езеро, иницииран от шефа на Регионална инспекция за опазване на околната среда. " Чрез него търсим решения за Бургаското езеро, с цел да се опитаме да подобрим положението му, а не да си заравяме главата в пясъка. Дали ще изгребваме кал, дали ще вършим уреди за привличане на птици... Ако не вършим нещо, ще го загубим. Надявам се скоро да имаме още веднъж съвещание, да успеем да включим и бизнеса, който да се ангажира.
В България имаме общо 11 регистрирани влажни зони, като 5 от тях са към Бургас - от Поморие до Ропотамо. Много сме значими и би трябвало да се опитваме повече да ги опазваме и да ги възвръщаме, както вършим с екопарка ", прибавя тя.
Покрай екопарк " Вая " пламва и нейната обич към екологията, записва да учи магистратура, а сега и докторантура за промените на климата. Много се вълнува какво ще стане с Бургас и района поради климатичните промени. Тя е приключила две магистратури - Международни стопански връзки и Екология. В момента с фондация " Виа Понтика " работи за запазване и възобновяване на природата.
Ина Агафонова владее чудесно британски, френски, испански и съветски езици.Работила е като специалист и шеф на бранш „ Протокол “ в Министерството на околната среда и водите, търговски шеф на Билдресурс ЕООД, шеф на Хай Мед Тех ЕООД, а от 2015 година е основател и ръководител на УС на Фондация Виа Понтика.
Ина Агафонова взе участие в ръководството и реализацията на голям брой обществени действия посредством Фондация PONT, Фондация „ Екология без граници ”, Фондация " Дигитализация и интеграция на новите технологии ".
Все още можете да извършите своята номинация за Личност на годината Флагман 2024 година Пишете на електронната ни поща. Повече информация за изискванията на състезанието четете в нашата Тема в развиване.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ