Собствениците на медии публично да декларират бизнеси и политически пристрастия
Действителните притежатели на медии в България, техните бизнес ползи и политически връзки обществено да бъдат декларирани. Да се постави завършек на регистрирането на медии като благосъстоятелност на офшорни компании, което действително прикрива кой стои зад тях. И не на последно място - ограничение на мултимедийната благосъстоятелност, т.е. една компания да се явява притежател и на вестници, и на малките екрани и на телекоми. Това са едни от водещите рекомендации в (IPI), който прецизира, че ясни правила и завишаването на условията към притежателите на медии, ще подсигурява по-висок медиен плурализъм в България.
Изследването детайлно разказва някогашния медиен магнат Делян Пеевски като образец за завземането на медиите. То непосредствено цитира констатациите по световния закон " Магнитски ", според който през юни 2021 година няколко лица, измежду които и Пеевски и 64 свързани с тях компании бяха глобени от Министерство на финансите на Съединени американски щати.
" Пеевски е преговарял с политиците да им обезпечи политическа поддръжка и позитивно медийно отразяване в подмяна на приемане на отбрана от престъпни следствия ", се показва в претекстовете на закона " Магнитски ", представени от отчета, в който неведнъж се показват образци по какъв начин в България " корупцията на политиците и медиите " вървят ръка за ръка.
Изследването също по този начин напомня, че България е класирана като най-корумпираната страна в Европейския съюз съгласно " Трансперънси интернешънъл ". В страната тече битка сред политици, олигарси, медийни магнати и проведената престъпност и техните старания да завоюват контрола върху държавните институции като съдилища, прокуратура, медийни регулатори, като цялото това нещо е прикрито зад мрежа от клюки и политически кавги, банкови банкрути, публични митинги и политизирани правосъдни преследвания, написа в разбора.
В тази борба за власт огромна част от медиите са обезценени, превърнати в оръжие за отбрана пред обществото на частни и политически ползи, като в същото време са употребени като инструмент за демонизиране на съперниците на съответните медийни притежатели.
Докладът отбелязва по какъв начин медиите на Пеевски (тогава благосъстоятелност на майка му Ирена Кръстева) бяха отявлени критици на Бойко Борисов и ГЕРБ, само че откакто завоюваха изборите през 2009 година, медийната група взе внезапно завоя и " разгласи Борисов за новия избавител на българската политика ".
Докато ГЕРБ афишираше акции за преустановяване на корупцията, Борисов построява мощна мрежа от покровителства, подкрепяна от медии, притежавани от олигарси, показва още анализът. " И до момента в който Борисов се ползваше с вярната поддръжка на медиите, трупането на благосъстояние, власт и въздействие от Пеевски нарастваше ".
" Пеевски съумя да подкопае медийната самостоятелност и да трансформира пресата в представител на избрани политически и бизнес групи. Това промени фрапантно ролята на медиите - вместо да обслужват обществения интерес, те обслужват частните ползи на група от хора ", разяснява Орлин Спасов, преподавател в Университета по публицистика и всеобща връзка на СУ " Св. Климент Охридски " и съосновател на фондация " Медийна народна власт ".
В отчета се обрисува и техниките, по които в България се притискат самостоятелните медии.
" Сериозни самостоятелни медии, които имат опцията да стоят отвън този подкупен бранш и да осъществят проверяваща публицистика, са взети на прицел от тези, които изобличават. Те са изправяни пред съдилища посредством обидни частни правосъдни каузи, или посредством скалъпени обвинявания, формирани от политизирани прокурори ", се показва още в отчета.
SLAPP делата- употребявани за заглушаване на критиците
От журналистическата организация показват, че българските съдилища нормално се произнасят в интерес на публицисти по каузи за клюка, само че все пак правните закани и обвиняванията в клюка у нас са се трансформирали в мощен инструмент за заплашване на проверяващите кореспонденти и в допълнение задушаване на свободата на печата.
Става дума за така наречен SLAPP (стратегически правосъдни каузи против обществено участие), които имат за цел да лимитират свободата на изложение. Дават се и съответни образци за такива каузи у нас.
Един от тях е това, че през 2019 година Росен Босев, тогава кореспондент на в. " Капитал ", беше наказан за клюка по заведено дело от Стоян Мавродиев, някогашен ръководител на КФН, поради изявление на Босев, че Мавродиев е обвързван със скица за пране на пари за облаги от трафик на опиати и за употребява позицията си в КФН, с цел да накаже вестника. Въпреки че не оспори обстоятелствата, съдът въпреки всичко реши, че мненията са оскърбителен и е наложена санкция от 500 евро. Тогава арбитър Петя Крънчева отхвърли да си направи отказ, въпреки че преди делото Босев е писал за хипотетични дефекти в нейната работа.
Сред образците е и решението на Софийския градски съд да осъди на първа инстанция уеб страницата Mediapool и журналиста Борис Митов да заплатят солидарно обезщетение от 60 000 лв. на арбитър Светлин Михайлов за " оскърбителен изказвания ". Решението е обжалвано от Mediapool. Пред IPI Александър Кашъмов, който е и юрист на изданието по делото, дефинира решението като " важен удар по свободата на пресата " в страната. " Размерът на компенсацията и с разноските за процеса са непропорционално високи и биха могли да имат вцепеняващ резултат върху медията, което е равно на цензура ", споделя той. Припомня се още, че през 2019 година съдът замрази и банковите сметки на Mediapool и персоналните сметки на Стояна Георгиева и Борис Митов.
" През годините публицисти от онлайн платформата за следствия " Биволъ " се оплакваха от юридически тормоз и полицейски разпити поради техните следствия на банки и измами. В края на 2021 година българска компания заведе дело за клюка против медията, като изиска невиждано един милион лв. (500 000 евро) обезщетение за вреди. Ако " Биволъ " загуби делото, уеб сайтът може да бъде заставен да затвори ", написа още в отчета.
Обръща се внимание и на това, че Комисията за финансов контрол (КФН) през 2015 година наложи санкции за общо 80 000 лв. на " Икономедиа " поради поредност от изявления проблемите в банковата промишленост. Глоби имаше и против " Зов нюз ". След обхалване, глобите против " Зов нюз " бяха анулирани. Същото стана и с по-голямата част от тези против " Икономедиа ". Налагането на тези санкции обаче демонстрира, че КФН е употребена от страната, с цел да заглуши неуместни публицисти, написа още в отчета.
Проблемът с районните медии
Според организацията ситуацията за районните публицисти е още по-тежко, като дава образец с журналистът от Габрово Емилия Димитрова, която разследвала служителка от локалната администрация, употребяваща позицията си, с цел да изпраща пациенти в частен старешки дом, благосъстоятелност щерка ѝ. Въпросната служителка подала тъжба за клюка и поискала обезщетение от 10 000 лв., само че в последна сметка изгубила делото.
Докладът обръща особено внимание на проблемите на районните медии у нас.
" В България, в унисон със международната наклонност, през последните години бяха закрити десетки районни медии, макар значителната им роля за общностите отвън София. Финансовата рецесия в локалната публицистика я излага на все по-силен политически и стопански напън ", пишат от интернационалната журналистическа организация.
Псевдопрозрачността може да убива медии
В отчета се напомня, че в България през 2010 година е признат закон, който изисква печатните медии да записват действителните си притежатели в Министерството на културата.
" Докато на хартия законът има за цел да хвърли светлина върху това кой управлява медиите, данните, които са регистрирани рядко се ревизират, тъй като Министерството на културата няма запаси за използване на разпоредбите ", написа в отчета.
Там се напомня, че упоменатият Делян Пеевски е неуспех да " реши този проблем " през 2018 година Тогава той и други депутати от Движение за права и свободи внася законопроект, който задължава всички медии, в това число онлайн уеб страниците, да разкриват своите източници на финансиране, в това число посредством държавни и европейски средства. На доктрина това би трябвало да усъвършенства прозрачността на медиите посредством обявление на тяхното финансиране, само че на процедура в действителност се цели в тези медии, които получават дарения от читатели или грантово финансиране, до момента в който по-широките условия за бистрота не са заложени. Липсва, да вземем за пример условие за използване на взети банкови заеми, посредством които се устоят медии. Именно по този начин се устояха редица медии до момента в който се стигна до банкрутиралата КТБ.
Българска национална телевизия и БНР
В отчета е обърнато внимание и на свалянето на дългогодишния публицист Силвия Великова от ефира на БНР през 2019 година, както и последвалото прекъсване на програмата на стратегия " Хоризонт " за няколко часа.
Разказва се и за избора на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия, още веднъж през 2019 година. Припомня се, че той е работил в партийната телевизия на " Атака ", както и че е считан за непосредствен до ГЕРБ и Бойко Борисов. Посочва се и това, че по време на митингите през 2020 година, няколко пъти стачкуващите се събираха пред Българска национална телевизия с гледище за оставката на Кошлуков.
От IPI показват, че въпреки че двете публични медии би трябвало да бъдат публицистично самостоятелни, съгласно отчета на Центъра за медиен плурализъм и медийна независимост, " формалните правни процедури за назначение на генералните шефове и управителните препоръки на публичните медии не дават съответни гаранции за самостоятелност от на държавното управление или друго политическо въздействие ".
" От години медийни анализатори и специалисти подлагат на критика политизирането на медийните регулатори и органите за финансов контрол, които също вземат участие в регулирането на медиите ", написа още в отчетът.
Изследването детайлно разказва някогашния медиен магнат Делян Пеевски като образец за завземането на медиите. То непосредствено цитира констатациите по световния закон " Магнитски ", според който през юни 2021 година няколко лица, измежду които и Пеевски и 64 свързани с тях компании бяха глобени от Министерство на финансите на Съединени американски щати.
" Пеевски е преговарял с политиците да им обезпечи политическа поддръжка и позитивно медийно отразяване в подмяна на приемане на отбрана от престъпни следствия ", се показва в претекстовете на закона " Магнитски ", представени от отчета, в който неведнъж се показват образци по какъв начин в България " корупцията на политиците и медиите " вървят ръка за ръка.
Изследването също по този начин напомня, че България е класирана като най-корумпираната страна в Европейския съюз съгласно " Трансперънси интернешънъл ". В страната тече битка сред политици, олигарси, медийни магнати и проведената престъпност и техните старания да завоюват контрола върху държавните институции като съдилища, прокуратура, медийни регулатори, като цялото това нещо е прикрито зад мрежа от клюки и политически кавги, банкови банкрути, публични митинги и политизирани правосъдни преследвания, написа в разбора.
В тази борба за власт огромна част от медиите са обезценени, превърнати в оръжие за отбрана пред обществото на частни и политически ползи, като в същото време са употребени като инструмент за демонизиране на съперниците на съответните медийни притежатели.
Докладът отбелязва по какъв начин медиите на Пеевски (тогава благосъстоятелност на майка му Ирена Кръстева) бяха отявлени критици на Бойко Борисов и ГЕРБ, само че откакто завоюваха изборите през 2009 година, медийната група взе внезапно завоя и " разгласи Борисов за новия избавител на българската политика ".
Докато ГЕРБ афишираше акции за преустановяване на корупцията, Борисов построява мощна мрежа от покровителства, подкрепяна от медии, притежавани от олигарси, показва още анализът. " И до момента в който Борисов се ползваше с вярната поддръжка на медиите, трупането на благосъстояние, власт и въздействие от Пеевски нарастваше ".
" Пеевски съумя да подкопае медийната самостоятелност и да трансформира пресата в представител на избрани политически и бизнес групи. Това промени фрапантно ролята на медиите - вместо да обслужват обществения интерес, те обслужват частните ползи на група от хора ", разяснява Орлин Спасов, преподавател в Университета по публицистика и всеобща връзка на СУ " Св. Климент Охридски " и съосновател на фондация " Медийна народна власт ".
В отчета се обрисува и техниките, по които в България се притискат самостоятелните медии.
" Сериозни самостоятелни медии, които имат опцията да стоят отвън този подкупен бранш и да осъществят проверяваща публицистика, са взети на прицел от тези, които изобличават. Те са изправяни пред съдилища посредством обидни частни правосъдни каузи, или посредством скалъпени обвинявания, формирани от политизирани прокурори ", се показва още в отчета.
SLAPP делата- употребявани за заглушаване на критиците
От журналистическата организация показват, че българските съдилища нормално се произнасят в интерес на публицисти по каузи за клюка, само че все пак правните закани и обвиняванията в клюка у нас са се трансформирали в мощен инструмент за заплашване на проверяващите кореспонденти и в допълнение задушаване на свободата на печата.
Става дума за така наречен SLAPP (стратегически правосъдни каузи против обществено участие), които имат за цел да лимитират свободата на изложение. Дават се и съответни образци за такива каузи у нас.
Един от тях е това, че през 2019 година Росен Босев, тогава кореспондент на в. " Капитал ", беше наказан за клюка по заведено дело от Стоян Мавродиев, някогашен ръководител на КФН, поради изявление на Босев, че Мавродиев е обвързван със скица за пране на пари за облаги от трафик на опиати и за употребява позицията си в КФН, с цел да накаже вестника. Въпреки че не оспори обстоятелствата, съдът въпреки всичко реши, че мненията са оскърбителен и е наложена санкция от 500 евро. Тогава арбитър Петя Крънчева отхвърли да си направи отказ, въпреки че преди делото Босев е писал за хипотетични дефекти в нейната работа.
Сред образците е и решението на Софийския градски съд да осъди на първа инстанция уеб страницата Mediapool и журналиста Борис Митов да заплатят солидарно обезщетение от 60 000 лв. на арбитър Светлин Михайлов за " оскърбителен изказвания ". Решението е обжалвано от Mediapool. Пред IPI Александър Кашъмов, който е и юрист на изданието по делото, дефинира решението като " важен удар по свободата на пресата " в страната. " Размерът на компенсацията и с разноските за процеса са непропорционално високи и биха могли да имат вцепеняващ резултат върху медията, което е равно на цензура ", споделя той. Припомня се още, че през 2019 година съдът замрази и банковите сметки на Mediapool и персоналните сметки на Стояна Георгиева и Борис Митов.
" През годините публицисти от онлайн платформата за следствия " Биволъ " се оплакваха от юридически тормоз и полицейски разпити поради техните следствия на банки и измами. В края на 2021 година българска компания заведе дело за клюка против медията, като изиска невиждано един милион лв. (500 000 евро) обезщетение за вреди. Ако " Биволъ " загуби делото, уеб сайтът може да бъде заставен да затвори ", написа още в отчета.
Обръща се внимание и на това, че Комисията за финансов контрол (КФН) през 2015 година наложи санкции за общо 80 000 лв. на " Икономедиа " поради поредност от изявления проблемите в банковата промишленост. Глоби имаше и против " Зов нюз ". След обхалване, глобите против " Зов нюз " бяха анулирани. Същото стана и с по-голямата част от тези против " Икономедиа ". Налагането на тези санкции обаче демонстрира, че КФН е употребена от страната, с цел да заглуши неуместни публицисти, написа още в отчета.
Проблемът с районните медии
Според организацията ситуацията за районните публицисти е още по-тежко, като дава образец с журналистът от Габрово Емилия Димитрова, която разследвала служителка от локалната администрация, употребяваща позицията си, с цел да изпраща пациенти в частен старешки дом, благосъстоятелност щерка ѝ. Въпросната служителка подала тъжба за клюка и поискала обезщетение от 10 000 лв., само че в последна сметка изгубила делото.
Докладът обръща особено внимание на проблемите на районните медии у нас.
" В България, в унисон със международната наклонност, през последните години бяха закрити десетки районни медии, макар значителната им роля за общностите отвън София. Финансовата рецесия в локалната публицистика я излага на все по-силен политически и стопански напън ", пишат от интернационалната журналистическа организация.
Псевдопрозрачността може да убива медии
В отчета се напомня, че в България през 2010 година е признат закон, който изисква печатните медии да записват действителните си притежатели в Министерството на културата.
" Докато на хартия законът има за цел да хвърли светлина върху това кой управлява медиите, данните, които са регистрирани рядко се ревизират, тъй като Министерството на културата няма запаси за използване на разпоредбите ", написа в отчета.
Там се напомня, че упоменатият Делян Пеевски е неуспех да " реши този проблем " през 2018 година Тогава той и други депутати от Движение за права и свободи внася законопроект, който задължава всички медии, в това число онлайн уеб страниците, да разкриват своите източници на финансиране, в това число посредством държавни и европейски средства. На доктрина това би трябвало да усъвършенства прозрачността на медиите посредством обявление на тяхното финансиране, само че на процедура в действителност се цели в тези медии, които получават дарения от читатели или грантово финансиране, до момента в който по-широките условия за бистрота не са заложени. Липсва, да вземем за пример условие за използване на взети банкови заеми, посредством които се устоят медии. Именно по този начин се устояха редица медии до момента в който се стигна до банкрутиралата КТБ.
Българска национална телевизия и БНР
В отчета е обърнато внимание и на свалянето на дългогодишния публицист Силвия Великова от ефира на БНР през 2019 година, както и последвалото прекъсване на програмата на стратегия " Хоризонт " за няколко часа.
Разказва се и за избора на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия, още веднъж през 2019 година. Припомня се, че той е работил в партийната телевизия на " Атака ", както и че е считан за непосредствен до ГЕРБ и Бойко Борисов. Посочва се и това, че по време на митингите през 2020 година, няколко пъти стачкуващите се събираха пред Българска национална телевизия с гледище за оставката на Кошлуков.
От IPI показват, че въпреки че двете публични медии би трябвало да бъдат публицистично самостоятелни, съгласно отчета на Центъра за медиен плурализъм и медийна независимост, " формалните правни процедури за назначение на генералните шефове и управителните препоръки на публичните медии не дават съответни гаранции за самостоятелност от на държавното управление или друго политическо въздействие ".
" От години медийни анализатори и специалисти подлагат на критика политизирането на медийните регулатори и органите за финансов контрол, които също вземат участие в регулирането на медиите ", написа още в отчетът.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ