Макрон с 5% пред Льо Пен, балотажът ще е оспорван
Действащият френски президент Еманюел Макрон може и да завоюва първия тур от президентските избори във Франция в неделя, само че на балотажа след две седмици – на 24 април, го чака оспорвана борба с останалата на второ място Марин Льо Пен - крайнодесният претендент.
Според първите планирани резултати Макрон има удобна преднина с постигнатите към този момент 28.4 % пред Льо Пен, която все още реализира 23.4 на 100 от гласовете на французите.
Вторият тур обаче евентуално ще бъде оспорван, отбелязва Асошиейтед прес.
На трето място се обрисува да остане крайнолевият Жан-Люк Меланшон, който съгласно социологическите организации ще събере близо 21 на 100 от вота. Той прикани последователите си да не гласоподават за крайнодесния претендент Марин Льо Пен на втория тур на изборите за държавен глава на 24 април, съобщи Ройтерс.
" Знаем за кого в никакъв случай няма да гласуваме, не би трябвало да подкрепяте Льо Пен на втория тур ", сподели той в речта пред последователите си.
Меланшон добави, че той и последователите му ще продължат битката, и че Франция е в отчайващо положение.
Кандидатът на френските консерватори Валери Пекрес разгласи, че ще гласоподава за настоящия президент Еманюел Макрон на втория тур. Тя получиава едво 5 %, което е историческо проваляне на партията ѝ " Републиканците. съобщи, че френската последна десница в никакъв случай не е била толкоз покрай властта.
Кандидатът на френската левица Ан Идалго също поддържа Макрон за балотажа. Френската социалистическа партия, която имаше собствен президент от 2012 до 2017 година - Франсоа Оланд, се срутва до едвам 1.9 – 2.1 на 100.
Кандидатът на Зелените Яник Жадо разгласи, че ще призове гласоподавателите си да попречат на крайната десница да пристигна на власт, и че поддържа кандидатурата на настоящия президент.
Единствено крайнодесният кандидат Ерик Земур поддържа другия крайнодесен кандидат Марин Льо Пен за балотажа.
Пред последователи, някогашният публицист Земур съобщи, че има разлики с Льо Пен, само че добави: " Нямам никакво подозрение кой е съперникът. Затова приканвам последователите си да гласоподават за Марин Льо Пен ".
Самата Льо Пен разгласи, че ще бъде президент на всички жители, в случай че бъде определена на втория тур на изборите.
" Възнамерявам, без да очаквам, да залича раздялите, от които е разкъсвана Франция и от които тя страда - нещо, което до момента нито една мощ не беше в положение да направи ", сподели Льо Пен пред последователите си малко откакто се разбра, че отива на балотаж против настоящия президент на Франция Еманюел Макрон.
Макрон прекара малко време в предизборната конкуренция, концентриран върху реакцията на Европа на съветската война в Украйна, и влезе прекомерно късно в предизборната акция, които разреши на Марин Льо Пен да съкрати сериозната първична отдалеченост сред тях.
Франция е полупрезидентска република и президентът играе основна роля в изпълнителната власт. Той назначава и отстранява от служба премиера и членовете на държавното управление, внася законопроекти и може да разпусне Народното събрание. Избори за президент на Франция се провеждат на всеки пет години (до 2000 година бе на всеки 7). Един човек не може да изкара повече от два поредни мандата според конституционната корекция от 2008 година
В цялата история на провеждането на директни избори за държавен глава нито един претендент не е успявал да завоюва от първия тур.
За пръв път в историята си френската телевизия Те Еф 1 няма да провежда огромна изборна вечер след оповестяването на резултатите от първия тур. Това е съвършена илюстрация на неналичието на интерес към вялата акция, засенчена първо от Covid рецесията, а по-късно от войната в Украйна, отбелязва Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция. Вместо това малкия екран ще излъчи паметна комедия от 90-те. Медията оправдава избора си с обстоятелството, че " усетите и упованията на феновете са еволюирали " поради " увеличението на предлагането " на диспути и мнения по новинарските канали.
Изборите във Франция постоянно са предизвиквали огромни безредици, диспути и разбори до късно през нощта след затварянето на изборните секции. Но този път в страната, изтощена от две години пандемия, и мощно обезпокоена от спора в Украйна, вотът сякаш остана на втори проект. Това кара социолозите да се безпокоят, че към 30 % от гласоподавателите няма да отидат изобщо до урните, което би била рекордно ниска изборна интензивност за първи тур на президентски избори в Петата република.
Анализатори даже позволяват опцията Макрон да загуби борбата за втори мандат.
По време на първия си мандат някогашният капиталов банкер понижи налозите за корпорациите и богатите, улесни назначението и уволняването на служащи и похарчи повече от множеството европейски водачи, с цел да поддържа стопанската система на страната си на повърхността по време на пандемията от Covid, напомня Ройтерс. Той от дълго време упорства Европейският съюз да преследва по-агресивно ползите си и е отпред на дипломатическите старания на Европа за преустановяване на войната в Украйна. Президентството му обаче бе белязано от талази от обществени безредици, подбудени от чувството, че той е откъснат от елементарните хора и апатичен към ежедневните им компликации.
Най-младият президент в историята на Франция, някогашният министър на стопанската система, който в никакъв случай преди този момент не бе заемал изборна служба, се изкачи на върха през 2017 година единствено на 39 години, като ловко употребява имиджа си на новобранец, който не е нито десен, нито ляв, и се възползва от краха на обичайните партии. Според допитване на Френския институт за проучване на публичното мнение от 8 април Макрон ще получи максимален дял от гласовете на първия тур (26.5 процента).
Основният му съперник Марин Льо Пен се бори за президентския пост за трети път. През 2012 година тя остана трета след Франсоа Оланд и тогавашния президент Никола Саркози. През 2017 година загуби от Макрон на втория тур на изборите. Льо Пен се пробва да почисти имиджа на партията, която по време, когато бе ръководена от татко ѝ - Жан-Мари Льо Пен, беше възприемана като расистка и ксенофобска. Тя смекчи евроскептичната си позиция, като към този момент не се стреми към отдръпване от блока на единната валута на Европейски Съюз. Заявява, че желае да върне пълномощията за взимане на решения на страните членки на Европейски Съюз. По този метод Льо Пен разшири електората си измежду умерените гласоподаватели, само че отчужди някои от твърдото ядро на партията. След като френската консервативна партия " Републиканците " се насочи надясно, а крайнодесният полемист Ерик Земур обра електората в крайнодесния набор при започване на акцията, Льо Пен изглеждаше като че ли притисната и от двете страни. Но в последно време рейтингът ѝ доста се увеличи и изследванията демонстрират, че е доста евентуално тя да стигне до втория тур, а в случай че го направи, той ще бъде по-оспорван, в сравнение с през 2017 година. На първия тур тя ще вземе към 24 %, посочваха последните социологически изследвания и данните от първия тур удостоверяват тези прогнози.
Според първите планирани резултати Макрон има удобна преднина с постигнатите към този момент 28.4 % пред Льо Пен, която все още реализира 23.4 на 100 от гласовете на французите.
Вторият тур обаче евентуално ще бъде оспорван, отбелязва Асошиейтед прес.
На трето място се обрисува да остане крайнолевият Жан-Люк Меланшон, който съгласно социологическите организации ще събере близо 21 на 100 от вота. Той прикани последователите си да не гласоподават за крайнодесния претендент Марин Льо Пен на втория тур на изборите за държавен глава на 24 април, съобщи Ройтерс.
" Знаем за кого в никакъв случай няма да гласуваме, не би трябвало да подкрепяте Льо Пен на втория тур ", сподели той в речта пред последователите си.
Меланшон добави, че той и последователите му ще продължат битката, и че Франция е в отчайващо положение.
Кандидатът на френските консерватори Валери Пекрес разгласи, че ще гласоподава за настоящия президент Еманюел Макрон на втория тур. Тя получиава едво 5 %, което е историческо проваляне на партията ѝ " Републиканците. съобщи, че френската последна десница в никакъв случай не е била толкоз покрай властта.
Кандидатът на френската левица Ан Идалго също поддържа Макрон за балотажа. Френската социалистическа партия, която имаше собствен президент от 2012 до 2017 година - Франсоа Оланд, се срутва до едвам 1.9 – 2.1 на 100.
Кандидатът на Зелените Яник Жадо разгласи, че ще призове гласоподавателите си да попречат на крайната десница да пристигна на власт, и че поддържа кандидатурата на настоящия президент.
Единствено крайнодесният кандидат Ерик Земур поддържа другия крайнодесен кандидат Марин Льо Пен за балотажа.
Пред последователи, някогашният публицист Земур съобщи, че има разлики с Льо Пен, само че добави: " Нямам никакво подозрение кой е съперникът. Затова приканвам последователите си да гласоподават за Марин Льо Пен ".
Самата Льо Пен разгласи, че ще бъде президент на всички жители, в случай че бъде определена на втория тур на изборите.
" Възнамерявам, без да очаквам, да залича раздялите, от които е разкъсвана Франция и от които тя страда - нещо, което до момента нито една мощ не беше в положение да направи ", сподели Льо Пен пред последователите си малко откакто се разбра, че отива на балотаж против настоящия президент на Франция Еманюел Макрон.
Макрон прекара малко време в предизборната конкуренция, концентриран върху реакцията на Европа на съветската война в Украйна, и влезе прекомерно късно в предизборната акция, които разреши на Марин Льо Пен да съкрати сериозната първична отдалеченост сред тях.
Франция е полупрезидентска република и президентът играе основна роля в изпълнителната власт. Той назначава и отстранява от служба премиера и членовете на държавното управление, внася законопроекти и може да разпусне Народното събрание. Избори за президент на Франция се провеждат на всеки пет години (до 2000 година бе на всеки 7). Един човек не може да изкара повече от два поредни мандата според конституционната корекция от 2008 година
В цялата история на провеждането на директни избори за държавен глава нито един претендент не е успявал да завоюва от първия тур.
За пръв път в историята си френската телевизия Те Еф 1 няма да провежда огромна изборна вечер след оповестяването на резултатите от първия тур. Това е съвършена илюстрация на неналичието на интерес към вялата акция, засенчена първо от Covid рецесията, а по-късно от войната в Украйна, отбелязва Агенция Франс Прес, представена от Българска телеграфна агенция. Вместо това малкия екран ще излъчи паметна комедия от 90-те. Медията оправдава избора си с обстоятелството, че " усетите и упованията на феновете са еволюирали " поради " увеличението на предлагането " на диспути и мнения по новинарските канали.
Изборите във Франция постоянно са предизвиквали огромни безредици, диспути и разбори до късно през нощта след затварянето на изборните секции. Но този път в страната, изтощена от две години пандемия, и мощно обезпокоена от спора в Украйна, вотът сякаш остана на втори проект. Това кара социолозите да се безпокоят, че към 30 % от гласоподавателите няма да отидат изобщо до урните, което би била рекордно ниска изборна интензивност за първи тур на президентски избори в Петата република.
Анализатори даже позволяват опцията Макрон да загуби борбата за втори мандат.
По време на първия си мандат някогашният капиталов банкер понижи налозите за корпорациите и богатите, улесни назначението и уволняването на служащи и похарчи повече от множеството европейски водачи, с цел да поддържа стопанската система на страната си на повърхността по време на пандемията от Covid, напомня Ройтерс. Той от дълго време упорства Европейският съюз да преследва по-агресивно ползите си и е отпред на дипломатическите старания на Европа за преустановяване на войната в Украйна. Президентството му обаче бе белязано от талази от обществени безредици, подбудени от чувството, че той е откъснат от елементарните хора и апатичен към ежедневните им компликации.
Най-младият президент в историята на Франция, някогашният министър на стопанската система, който в никакъв случай преди този момент не бе заемал изборна служба, се изкачи на върха през 2017 година единствено на 39 години, като ловко употребява имиджа си на новобранец, който не е нито десен, нито ляв, и се възползва от краха на обичайните партии. Според допитване на Френския институт за проучване на публичното мнение от 8 април Макрон ще получи максимален дял от гласовете на първия тур (26.5 процента).
Основният му съперник Марин Льо Пен се бори за президентския пост за трети път. През 2012 година тя остана трета след Франсоа Оланд и тогавашния президент Никола Саркози. През 2017 година загуби от Макрон на втория тур на изборите. Льо Пен се пробва да почисти имиджа на партията, която по време, когато бе ръководена от татко ѝ - Жан-Мари Льо Пен, беше възприемана като расистка и ксенофобска. Тя смекчи евроскептичната си позиция, като към този момент не се стреми към отдръпване от блока на единната валута на Европейски Съюз. Заявява, че желае да върне пълномощията за взимане на решения на страните членки на Европейски Съюз. По този метод Льо Пен разшири електората си измежду умерените гласоподаватели, само че отчужди някои от твърдото ядро на партията. След като френската консервативна партия " Републиканците " се насочи надясно, а крайнодесният полемист Ерик Земур обра електората в крайнодесния набор при започване на акцията, Льо Пен изглеждаше като че ли притисната и от двете страни. Но в последно време рейтингът ѝ доста се увеличи и изследванията демонстрират, че е доста евентуално тя да стигне до втория тур, а в случай че го направи, той ще бъде по-оспорван, в сравнение с през 2017 година. На първия тур тя ще вземе към 24 %, посочваха последните социологически изследвания и данните от първия тур удостоверяват тези прогнози.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ