Валкюра – първи ден от тетралогията Пръстенът на нибелунга в три действия от Рихард Вагнер
Действащи лица:
Зигмунд (тенор)
Зиглинда (сопран)
Хундинг (бас)
Вотан (бас-баритон)
Брунхилда (сопран)
Фрика (мецосопран)
Валкюрите: Хелмвига (сопран), Ортлинда (сопран), Герхилда (сопран), Валтраута (мецосопран), Зигруна (мецосопран), Росвайса (мецосопран), Гримгера (алт), Швертлайта (алт).
Върховният господ Вотан е угрижен, откогато е откраднал пръстена от Алберих и го е употребявал. Той е платил с него на великаните, вместо да го върне на дъщерите на Рейн. Брюнхилда, щерка на Вотан от Ерда, дружно с осемте си сестри събират армия от убити герои, която да пази Валхала. Междувременно друга смъртна жена е родила на Вотан близнаците велзунги Зигмунд и Зиглинда. Вотан се надява в лицето на Зигмунд да сътвори свободно създание, което да възвърне нарушеното равновесие…
Първо деяние
Изтощен мъж, търсейки заслон от вилнеещата стихия, влиза в чужд дом измежду пустошта. Посреща го Зиглинда, която му донася вода и му споделя, че къщата и тя самата принадлежат на воина Хундинг. Странникът й споделя, че е ранен и не е въоръжен. Младата жена му предлага медовина, от която отпиват и двамата. Мъжът се готви да си тръгне, казвайки, че където и да отиде, го следва злощастие. Зиглинда го моли да остане като изяснява, че животът й не би могъл да бъде по-нещастен, в сравнение с е сега.
Хундинг се връща и насилствено предлага гостолюбие на странника. Той вижда аналогия сред него и жена си. Войнът го пита за името му. Странникът му отвръща, че би трябвало да се назовава Скръбен. След това споделя своята история. Един ден след лов, той и татко му се върнали у дома, с цел да намерят дома си опустошен, майка му убита, а сестра му близначка – отвлечена. Баща му липсващ и по-късно той постоянно бил преследван от злощастие. Загубил оръжието си, до момента в който защитавал госпожица, принудена да се омъжи без обич. Убил братята й, единствено с цел да я види по-късно посечена от други членове на рода. Хундинг схваща, че убитите мъже са му роднини. Обвързан от закона за гостоприемството, той дава заслон на странника за през нощта, само че провокира обезоръжения си посетител на идната заран.
Беглецът си спомня за меча, който татко му един път е заречен, че ще откри в часа на най-голяма неволя.
Зиглинда се връща, откакто е дала приспивателно на Хундинг. Тя споделя по какъв начин на насилствената й женитба с Хундинг се е появил пътешественик и е забил един меч в ствола на дървото. После никой не могъл да го измъкне оттова. Зиглинда и Зигмунд се вричат един на различен и странникът моли Зиглинда да му даде ново име. Разбирайки, че името на татко му в действителност е било Велзе, тя е уверена, че той е нейният близнак. Нарича го Зигмунд и го подбужда да извади меча от дървото. Зигмунд изважда меча Нотунг и афишира Зиглинда за своя сестра и избраница.
Второ деяние
Вотан праща Брунхилда, обичаната си щерка валкюра, в борбата с Хундинг, с цел да обезпечи успеха на Зигмунд.
Фрика, брачната половинка на Вотан, афишира, че Хундинг се е обърнал към нея като към пазителка на брачния съюз, с цел да накаже двойката прелюбодейци и кръвосмесители. Вотан не счита, че любовта е закононарушение – той не зачита браковете без обич. Фрика желае да знае по какъв начин може Вотан да позволява кръвосмешенията и в същото време да поддържа законите на боговете. Вотан изяснява, че боговете се нуждаят от воин, Зигмунд, който може да извърши делата, които те самите не могат. Фрика му дава отговор, че Зигмунд дължи меча и живота си на Вотан. Ако е бил същински самостоятелен, е нямало да се нуждае от отбраната на меча. Сразен, Вотан дава обещание, че нито той, нито Брунхилда ще пазят Зигмунд. Останал самичък с Брюнхилда, Вотан дава израз на отчаянието си. Казва й по какъв начин, когато любовните наслади почнали да му омръзват, е почнал да желае власт. Вотан споделя на Брунхилда историята на Алберих, нибелунга, който е отхвърлил любовта, откраднал е златото от рейнските дъщери и си е направил пръстен от него. Как по-късно Вотан го е откраднал от Алберих, само че вместо да го върне на рейнските дъщери, го е употребявал да заплати на великаните за построяването на Валхала. Той й признава, че Ерда, богинята на цялата мъдрост, е нейната майка. Тя и осемте й сестри валкюри в този момент събират паднали герои за Вотан. Богът има вяра, че те ще го защитят от Алберих. Твърдо решен, че Алберих не трябва в никакъв случай да си върне пръстена, Вотан обезверено желае да го вземе от великана Фафнер. Той пък от своя страна се е трансформирал в дракон. Тъй като сред Фахнер и Вотан съществува контракт, той не може да нападне змея. Вотан се нуждае от свободен воин който да работи за него. А в този момент Зигмунд не може да бъде този воин, поради намесата на Фрика. Вотан би трябвало да изостави това, което обича най-вече. Всичко, което той желае в този момент, е краят на това страдалчество. Вотан споделя на Брунхилда, че не би трябвало да пази Зигмунд и я заплашва с най-тежки последици, в случай че не му се подчини.
Зигмунд и Зиглинда бягат от Хундинг. Зиглинда, измъчвана от възприятие за виновност, се пробва да убеди Зигмунд да я остави. Той се заклева да убие Хундинг. Зиглинда припада. Идва Брюнхилда и му оповестява, че ще почине в борбата и ще се причисли към другите герои във Валхала. Там той ще се срещне с татко си. Когато Зигмунд научава, че не може да вземе със себе си Зиглинда, отхвърля да отиде. По-скоро ще убие Зиглинда и нероденото им дете, в сравнение с да бъде разграничен от нея. Брунхилда дава обещание да пази Зигмунд.
Чува се рогът на Хундинг. Брунхилда се пробва да защищити Зигмунд, само че с копието си Вотан строшава меча на Зигмунд. Хундинг пронизва Зигмунд. Брюнхилда събира частите от счупения меч и заобикаля със Зиглинда. Вотан убива Хундинг и се впуска в гневно гонене на Брюнхилда.
Трето деяние
Валкюрите събират починали воини за Валхала. Появява се Брунхилда и сестрите й са шокирани като виждат, че я съпровожда една жена. Брунхилда моли валкюрите да защитят нея и Зиглинда от Вотан. Ужасени, те не желаят да рискуват, с цел да й оказват помощ. Брунхилда разкрива пред Зиглинда, че тя носи в утробата си сина на Зигмунд, който ще бъде най-благородният воин на света. Отчаянието напуща младата жена и тя моли за протекция. Вземайки със себе си остатъците от меча Нотунг, тя бърза да избяга към гората на изток, където Фафнер охранява нибелунгското богатство.
Вотан идва и валкюрите се пробват да скрият Брунхилда от гнева му. Заради нейното непокорство той я прокужда от Валхала. Тя ще бъде потопена в сън и ще спи, до момента в който някой смъртен мъж не я разсъни. Валкюрите стачкуват, само че се разпръскват, когато Вотан ги заплашва със същата орис.
Поразената Брунхилда пита татко си дали закононарушението й заслужава такова извънредно наказване. Когато е изпитала съчувствие пред любовта сред Зигмунд и Зиглинда, тя не се е подчинила на волята му. Но е вярвала, че това е, което Вотан същински желае. Вотан остава безмилостен, даже когато Брунхилда му споделя, че Зиглинда ще роди воин велзунг. Накрая Брунхилда моли да бъде обградена от огън, тъй че да може да я откри единствено същински воин. Вотан се съгласява на това решение и се сбогува с нея. Той приканва Логе, бога на огъня, да обкръжи обичаната му щерка с пламъци.
Зигмунд (тенор)
Зиглинда (сопран)
Хундинг (бас)
Вотан (бас-баритон)
Брунхилда (сопран)
Фрика (мецосопран)
Валкюрите: Хелмвига (сопран), Ортлинда (сопран), Герхилда (сопран), Валтраута (мецосопран), Зигруна (мецосопран), Росвайса (мецосопран), Гримгера (алт), Швертлайта (алт).
Върховният господ Вотан е угрижен, откогато е откраднал пръстена от Алберих и го е употребявал. Той е платил с него на великаните, вместо да го върне на дъщерите на Рейн. Брюнхилда, щерка на Вотан от Ерда, дружно с осемте си сестри събират армия от убити герои, която да пази Валхала. Междувременно друга смъртна жена е родила на Вотан близнаците велзунги Зигмунд и Зиглинда. Вотан се надява в лицето на Зигмунд да сътвори свободно създание, което да възвърне нарушеното равновесие…
Първо деяние
Изтощен мъж, търсейки заслон от вилнеещата стихия, влиза в чужд дом измежду пустошта. Посреща го Зиглинда, която му донася вода и му споделя, че къщата и тя самата принадлежат на воина Хундинг. Странникът й споделя, че е ранен и не е въоръжен. Младата жена му предлага медовина, от която отпиват и двамата. Мъжът се готви да си тръгне, казвайки, че където и да отиде, го следва злощастие. Зиглинда го моли да остане като изяснява, че животът й не би могъл да бъде по-нещастен, в сравнение с е сега.
Хундинг се връща и насилствено предлага гостолюбие на странника. Той вижда аналогия сред него и жена си. Войнът го пита за името му. Странникът му отвръща, че би трябвало да се назовава Скръбен. След това споделя своята история. Един ден след лов, той и татко му се върнали у дома, с цел да намерят дома си опустошен, майка му убита, а сестра му близначка – отвлечена. Баща му липсващ и по-късно той постоянно бил преследван от злощастие. Загубил оръжието си, до момента в който защитавал госпожица, принудена да се омъжи без обич. Убил братята й, единствено с цел да я види по-късно посечена от други членове на рода. Хундинг схваща, че убитите мъже са му роднини. Обвързан от закона за гостоприемството, той дава заслон на странника за през нощта, само че провокира обезоръжения си посетител на идната заран.
Беглецът си спомня за меча, който татко му един път е заречен, че ще откри в часа на най-голяма неволя.
Зиглинда се връща, откакто е дала приспивателно на Хундинг. Тя споделя по какъв начин на насилствената й женитба с Хундинг се е появил пътешественик и е забил един меч в ствола на дървото. После никой не могъл да го измъкне оттова. Зиглинда и Зигмунд се вричат един на различен и странникът моли Зиглинда да му даде ново име. Разбирайки, че името на татко му в действителност е било Велзе, тя е уверена, че той е нейният близнак. Нарича го Зигмунд и го подбужда да извади меча от дървото. Зигмунд изважда меча Нотунг и афишира Зиглинда за своя сестра и избраница.
Второ деяние
Вотан праща Брунхилда, обичаната си щерка валкюра, в борбата с Хундинг, с цел да обезпечи успеха на Зигмунд.
Фрика, брачната половинка на Вотан, афишира, че Хундинг се е обърнал към нея като към пазителка на брачния съюз, с цел да накаже двойката прелюбодейци и кръвосмесители. Вотан не счита, че любовта е закононарушение – той не зачита браковете без обич. Фрика желае да знае по какъв начин може Вотан да позволява кръвосмешенията и в същото време да поддържа законите на боговете. Вотан изяснява, че боговете се нуждаят от воин, Зигмунд, който може да извърши делата, които те самите не могат. Фрика му дава отговор, че Зигмунд дължи меча и живота си на Вотан. Ако е бил същински самостоятелен, е нямало да се нуждае от отбраната на меча. Сразен, Вотан дава обещание, че нито той, нито Брунхилда ще пазят Зигмунд. Останал самичък с Брюнхилда, Вотан дава израз на отчаянието си. Казва й по какъв начин, когато любовните наслади почнали да му омръзват, е почнал да желае власт. Вотан споделя на Брунхилда историята на Алберих, нибелунга, който е отхвърлил любовта, откраднал е златото от рейнските дъщери и си е направил пръстен от него. Как по-късно Вотан го е откраднал от Алберих, само че вместо да го върне на рейнските дъщери, го е употребявал да заплати на великаните за построяването на Валхала. Той й признава, че Ерда, богинята на цялата мъдрост, е нейната майка. Тя и осемте й сестри валкюри в този момент събират паднали герои за Вотан. Богът има вяра, че те ще го защитят от Алберих. Твърдо решен, че Алберих не трябва в никакъв случай да си върне пръстена, Вотан обезверено желае да го вземе от великана Фафнер. Той пък от своя страна се е трансформирал в дракон. Тъй като сред Фахнер и Вотан съществува контракт, той не може да нападне змея. Вотан се нуждае от свободен воин който да работи за него. А в този момент Зигмунд не може да бъде този воин, поради намесата на Фрика. Вотан би трябвало да изостави това, което обича най-вече. Всичко, което той желае в този момент, е краят на това страдалчество. Вотан споделя на Брунхилда, че не би трябвало да пази Зигмунд и я заплашва с най-тежки последици, в случай че не му се подчини.
Зигмунд и Зиглинда бягат от Хундинг. Зиглинда, измъчвана от възприятие за виновност, се пробва да убеди Зигмунд да я остави. Той се заклева да убие Хундинг. Зиглинда припада. Идва Брюнхилда и му оповестява, че ще почине в борбата и ще се причисли към другите герои във Валхала. Там той ще се срещне с татко си. Когато Зигмунд научава, че не може да вземе със себе си Зиглинда, отхвърля да отиде. По-скоро ще убие Зиглинда и нероденото им дете, в сравнение с да бъде разграничен от нея. Брунхилда дава обещание да пази Зигмунд.
Чува се рогът на Хундинг. Брунхилда се пробва да защищити Зигмунд, само че с копието си Вотан строшава меча на Зигмунд. Хундинг пронизва Зигмунд. Брюнхилда събира частите от счупения меч и заобикаля със Зиглинда. Вотан убива Хундинг и се впуска в гневно гонене на Брюнхилда.
Трето деяние
Валкюрите събират починали воини за Валхала. Появява се Брунхилда и сестрите й са шокирани като виждат, че я съпровожда една жена. Брунхилда моли валкюрите да защитят нея и Зиглинда от Вотан. Ужасени, те не желаят да рискуват, с цел да й оказват помощ. Брунхилда разкрива пред Зиглинда, че тя носи в утробата си сина на Зигмунд, който ще бъде най-благородният воин на света. Отчаянието напуща младата жена и тя моли за протекция. Вземайки със себе си остатъците от меча Нотунг, тя бърза да избяга към гората на изток, където Фафнер охранява нибелунгското богатство.
Вотан идва и валкюрите се пробват да скрият Брунхилда от гнева му. Заради нейното непокорство той я прокужда от Валхала. Тя ще бъде потопена в сън и ще спи, до момента в който някой смъртен мъж не я разсъни. Валкюрите стачкуват, само че се разпръскват, когато Вотан ги заплашва със същата орис.
Поразената Брунхилда пита татко си дали закононарушението й заслужава такова извънредно наказване. Когато е изпитала съчувствие пред любовта сред Зигмунд и Зиглинда, тя не се е подчинила на волята му. Но е вярвала, че това е, което Вотан същински желае. Вотан остава безмилостен, даже когато Брунхилда му споделя, че Зиглинда ще роди воин велзунг. Накрая Брунхилда моли да бъде обградена от огън, тъй че да може да я откри единствено същински воин. Вотан се съгласява на това решение и се сбогува с нея. Той приканва Логе, бога на огъня, да обкръжи обичаната му щерка с пламъци.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ