Игор Федик специално за Фрог: Руската пропаганда - от „Ще победим Украйна за 2 дни“ до призива ”Да не се б...
Дейността на съветската агитация през последната година може да бъде условно разграничена на няколко стадия. Всеки от тях се характеризира с обособен разказ.
Първият стадий: «Украйна за два дни». Февруари - средата на март.
Още в навечерието на нахлуването, съветската агитация се опитваше да наложи мнението, че Украйна няма никакви шансове във война срещу «втората войска в света». «Ние единствено ще повдигнем вежди и на Украйна всичко ще й стане ясно. Ще превземем Киев!», споделяше на 22 февруари един от основните пропагандни рупори на Москва - журналистът Владимир Соловьов. «Ние разбираме, че в гореща война Украйна ще я победим за два дни. Какво толкоз има да й побеждаваш на нея? Господи, та това е Украйна!» - възкликваше в телевизионното студио през предишния февруари основната редакторка на RT (Russia Today) и Sputnik Маргарита Симонян.
Няколко дни след началото на интервенцията в Русия към този момент раздаваха награди за присъединяване в нея, а пропагандата продължаваше да тръби за скорошна победа. «Украинската войска няма шансове, капитулацията е въпрос на време, единствено въпрос на време, и даже не става дума за месеци» - пишеше съветският боен публицист Евгений Поддубни.
Но при започване на март, когато украинската войска стартира да топи съветските военни колони, а «да превземем Киев за няколко дни» по този начин и не се случи, риториката на съветската агитация стартира да се трансформира. Вместо възпяване на силата на съветската войска, започнаха да се появяват известия за силата и капацитета на украинската военна опозиция. «Обстановката е напрегната, никой не храни илюзии, съперникът е сериозен: западни инструктори са го обучавали 8 години… Украинските управляващи са се готвили за защита на столицата. По Днепър са построени съществени отбранителни рубежи, невероятно е да бъдат завладяни от раз» - писа съветският така наречен боен сътрудник Александър Коц.
Освен това в първите седмици на войната напъните на московската агитация бяха ориентирани и към оправдаване на съветската военна агрессия. Главно обръщение бе тезата, че «спецоперацията» е превантивно мероприятие за самоотбрана – видите ли, Украйна е възнамерявала да си върне по боен път окупираните територии на Донецка и Луганска области, а също по този начин Крим.
Втори стадий. Първите «жестове на добра воля» и изменението на задачите на «спецоперацията». Средата на март – средата на май.
Към средата на март в Кремъл схванаха, че Украйна не може да бъде завладяна от раз и, че тя е доста по-силна, в сравнение с са очаквали. А на 30 март съветският министър на защитата Сергей Шойгу към този момент заявяваше, че неговите подопечни «са изпълнили всички свои задания на Киевското и Черниговското посоки и в този момент организират там планово прегрупиране на силите». Така в Кремъл се опитваха да обяснят неуспеха на интервенцията по завладяването на Киев – първото съществено проваляне на съветските войски в тази война. Малко по-късно представителят на съветския президент Дмитрий Песков назова отдръпването на съветските войски от Киевска и от Черниговска области «жест на добра воля». След това пропагандата получи нови наставления: в този момент цел на така наречен специфична военна интервенция стана «освобождаването» на Донбас.
В Русия също по този начин започнаха да приказват, че страната им не води война единствено против Украйна, само че и против Запада. «Спецоперацията би трябвало да постави завършек на безогледното разширение и курса на цялостна доминация на Съединени американски щати и останалите западни страни на интернационалната сцена» - споделяше в средата на април шефът на съветската дипломация Срегей Лавров.
При това, без значение от очевидността на това, че «спецоперацията» по «денацификацията» на Украйна от ден на ден се затягаше, а проблемите на съветските военни се увеличаваха, в Кремъл продължаваха да твърдят, че всичко върви по проект. «Всички набелязани проекти се извършват. Резултатът ще бъде реализиран – по този въпрос няма никакви съмнения» - заричаше се Путин на 9 май.
Трети стадий. «Ние водиме война с НАТО» и нуклеарните закани. Средата на май – средата на септември.
Въпреки уверенията на Кремъл, че неговата «спецоперация» все по този начин е под надзор, действителното състояние на съветската войска бе доста по-различно. Затова съветската агитация имаше комплицираната задача по какъв начин да изясни възходящите проблеми на фронта. И тук на помощ й пристигна увеличаващата се военна помощ за Украйна от страна на Запада. Така основно опрощение за буксуването на съветската «спецоперация» стана тезата, че Русия не води война с Украйна, а със Запада. «Украинската войска е натренирана от Запада, който оказва помощ на Киев с оръжие… Ние не водиме война с Украйна, а с НАТО на територията на Украйна… НАТО е мощен съперник, от който може и мъничко да се загуби… Русия нямаше избор, Западът й наложи тази война, а ударът на Путин от 24 февруари бе превантивен» - говореше по това време съветският агитпроп. В този интервал Москва продължаваше да популяризира и фантастичните истории за «американските биолаборатории в Украйна» и за реализацията на някакви проекти за основаване на украинско нуклеарно оръжие под управлението на Съединени американски щати. Освен това, разбирайки, че обстановката на фронта не се развива съгласно проектите на Кремъл, там започнаха да прибягват и до нуклеарния шантаж.
«В настоящето опълчване със Запада на карта е сложено на практика всичко, Русия няма да има различен късмет... В случай на проваляне – което е невероятно – ще се случи дефинитивно загубване на имперските правила и обичаи, првръщане, с огромни загуби, в елементарна районна страна. В най-лошия вид – революция и ядерн спор със Запада с взаимно заличаване на западната и източната европейски цивилизации» - разясняват в своя публикация съветските пропагандисти Андрей Илницки и Андрей Школников.
Подобни закани идваха и от самия Кремъл. «Идеята да бъде осъдена страната, притежаваща най-големия нуклеарен капацитет, е сама по себе си неуместна. И основава евентуална заплаха за съществуването на човечеството» - заявяваше някогашният съветски президент Дмитрий Медведев.
Четвърти стадий. «Трудните решения» и «неготовността за грандиозни войни». Средата на септември – края на ноември.
Есента донесе на Украйна редица основни триумфи на фронта, а престижът на съветската войска падна още по-ниско. През септември Русия загуби контрола над Харковска област, а при започване на ноември – и всички региони на Херсонска област на десния бряг на р. Днепър, дружно с регионалния център. И в двата случая съветското военно командване предложи отстъплението да бъде считано за «прегрупиране». А пропагандата се опитваше да увери съветското общество, че като цяло ситуацията на фронта е «стабилизирана», а изтеглянето на войските е «трудно решение, належащо с цел да бъде съхранено основното – животът на военнослужещите и боеспособността на войсковите групировки».
Въпреки това руснаците одобриха провалите много мъчително. Затова пред агитпропа стоеше задачата да смекчи картината на провалите в Херсонска и Харковска области, а също по този начин по всевъзможен метод да отдели тези провали от облика на Путин-победителя. За задачата те използваха обичайна за Русия тактика «царят е добър, само че болярите са лоши». В актуалните действителности тя се тарнсформира в «главнокомандващият е добър, само че генералите са лоши».
Заедно с това пропагандата стартира последователно да признава неприятната за Русия истина. В едно от изданията на своето ток-шоу Олга Скабеева няколко пъти назова «спецоперацията» «война» и се оплака по какъв начин никой не е знаел, че Украйна ще бъде подкрепена от толкоз доста страни. «Никой не се е готвил за такава война. Никой не е разчитал на такава огромна война, международна. Никой не е предполагал, че всичките 50 страни «ще се разпишат» в интерес на Украйна. И армията ни не е огромна, не е разчетена за такива грандиозни войни» - оплака се тя. Дори риториката на Владимир Соловьов стана много неуверена. «Някак си ми е обезпокоително... Разбира се, желае ми се нашите единствено да мачкат, да настъпват, само че в живота не е така».
Пети стадий: «Новата Отечествена война» и апелите да не се боим от гибелта. След края на ноември.
На този стадий, след редица мъчителни провали, липса на основни триумфи на фронта, а също по този начин откакто Украйна стартира да получава от Запада все по-тежко въоръжение, в Кремъл проумяха, че без привеждането на войната в сан «отечествена» и въвличането в нея на цялото съветско население, провалянето ще пристигна доста бързо. «Укронацистите и Западна Европа са директни наследници на тези, с които са воювали с Русия. Сътветно войната с тях е новата Отечествена» - съобщи Дмитрий Медведев.
А агитпропът стартира да приказва за общата виновност и отговорност на съветското общество за войната. " Да предположим, че нещо се случи и нашата страна не успее да удържи победа. Тогава би трябвало да изхождаме от това, че искания ще бъдат предявени към всеки, без изключение... Дали е помощник на путинския режим или единствено инцидентен минувач – не е значимо, отговорни ще бъдем всички» - съобщи Олга Скабеева.
Появи се и още една забавна наклонност: пропагандата стартира да приканва руснаците да не се боят от гибелта. Тя стартира да ги приготвя за по-нататъшните неутешителни вести от хронта и за това, че допустимо да се наложи да се «умира за Родината и царя». Тонът за такива диалози, както всекидневно, задава Маргарита Симонян: «Смъртта е неизбежна, всички ни чака гибел. И изобщо не е несъмнено, че е по-добре да се почине като безсилен човек от някаква тежка болест, в сравнение с за вярното и значимо дело». А православният олигарх Константин Малофеев предложи по патриотичния канал «Царьград» следния аршин за установяване на това кой е родолюбец: «Готов ли си да умреш или не. Ако не – ти изобщо не си родолюбец... А в случай че си подготвен, значи си патриот».
Като цяло, за година война съветската агитация измина огромен и сложен път: от натрапчива пренебрежителност, надменност и издевателско самовъзвеличаване до жонглиране с предпочитаните задания на така наречен специфична военна интервенция, фактическото признание на провалянето и упадъчни настроения дори у най-опитните рупори на Кремъл. Очевидно е, че с увеличението на боеспособността на украинската войска и на единството на Запада в поддръжка на Украйна с всички нужни средства, а също по този начин с повишаването на проблемите освен на съветските военни, само че и на самата Русия, съветската агитация, въпреки и продължавайки да си прави работата, надали ще се върне към риториката от февруари 2022 година
Игор Федик
Първият стадий: «Украйна за два дни». Февруари - средата на март.
Още в навечерието на нахлуването, съветската агитация се опитваше да наложи мнението, че Украйна няма никакви шансове във война срещу «втората войска в света». «Ние единствено ще повдигнем вежди и на Украйна всичко ще й стане ясно. Ще превземем Киев!», споделяше на 22 февруари един от основните пропагандни рупори на Москва - журналистът Владимир Соловьов. «Ние разбираме, че в гореща война Украйна ще я победим за два дни. Какво толкоз има да й побеждаваш на нея? Господи, та това е Украйна!» - възкликваше в телевизионното студио през предишния февруари основната редакторка на RT (Russia Today) и Sputnik Маргарита Симонян.
Няколко дни след началото на интервенцията в Русия към този момент раздаваха награди за присъединяване в нея, а пропагандата продължаваше да тръби за скорошна победа. «Украинската войска няма шансове, капитулацията е въпрос на време, единствено въпрос на време, и даже не става дума за месеци» - пишеше съветският боен публицист Евгений Поддубни.
Но при започване на март, когато украинската войска стартира да топи съветските военни колони, а «да превземем Киев за няколко дни» по този начин и не се случи, риториката на съветската агитация стартира да се трансформира. Вместо възпяване на силата на съветската войска, започнаха да се появяват известия за силата и капацитета на украинската военна опозиция. «Обстановката е напрегната, никой не храни илюзии, съперникът е сериозен: западни инструктори са го обучавали 8 години… Украинските управляващи са се готвили за защита на столицата. По Днепър са построени съществени отбранителни рубежи, невероятно е да бъдат завладяни от раз» - писа съветският така наречен боен сътрудник Александър Коц.
Освен това в първите седмици на войната напъните на московската агитация бяха ориентирани и към оправдаване на съветската военна агрессия. Главно обръщение бе тезата, че «спецоперацията» е превантивно мероприятие за самоотбрана – видите ли, Украйна е възнамерявала да си върне по боен път окупираните територии на Донецка и Луганска области, а също по този начин Крим.
Втори стадий. Първите «жестове на добра воля» и изменението на задачите на «спецоперацията». Средата на март – средата на май.
Към средата на март в Кремъл схванаха, че Украйна не може да бъде завладяна от раз и, че тя е доста по-силна, в сравнение с са очаквали. А на 30 март съветският министър на защитата Сергей Шойгу към този момент заявяваше, че неговите подопечни «са изпълнили всички свои задания на Киевското и Черниговското посоки и в този момент организират там планово прегрупиране на силите». Така в Кремъл се опитваха да обяснят неуспеха на интервенцията по завладяването на Киев – първото съществено проваляне на съветските войски в тази война. Малко по-късно представителят на съветския президент Дмитрий Песков назова отдръпването на съветските войски от Киевска и от Черниговска области «жест на добра воля». След това пропагандата получи нови наставления: в този момент цел на така наречен специфична военна интервенция стана «освобождаването» на Донбас.
В Русия също по този начин започнаха да приказват, че страната им не води война единствено против Украйна, само че и против Запада. «Спецоперацията би трябвало да постави завършек на безогледното разширение и курса на цялостна доминация на Съединени американски щати и останалите западни страни на интернационалната сцена» - споделяше в средата на април шефът на съветската дипломация Срегей Лавров.
При това, без значение от очевидността на това, че «спецоперацията» по «денацификацията» на Украйна от ден на ден се затягаше, а проблемите на съветските военни се увеличаваха, в Кремъл продължаваха да твърдят, че всичко върви по проект. «Всички набелязани проекти се извършват. Резултатът ще бъде реализиран – по този въпрос няма никакви съмнения» - заричаше се Путин на 9 май.
Трети стадий. «Ние водиме война с НАТО» и нуклеарните закани. Средата на май – средата на септември.
Въпреки уверенията на Кремъл, че неговата «спецоперация» все по този начин е под надзор, действителното състояние на съветската войска бе доста по-различно. Затова съветската агитация имаше комплицираната задача по какъв начин да изясни възходящите проблеми на фронта. И тук на помощ й пристигна увеличаващата се военна помощ за Украйна от страна на Запада. Така основно опрощение за буксуването на съветската «спецоперация» стана тезата, че Русия не води война с Украйна, а със Запада. «Украинската войска е натренирана от Запада, който оказва помощ на Киев с оръжие… Ние не водиме война с Украйна, а с НАТО на територията на Украйна… НАТО е мощен съперник, от който може и мъничко да се загуби… Русия нямаше избор, Западът й наложи тази война, а ударът на Путин от 24 февруари бе превантивен» - говореше по това време съветският агитпроп. В този интервал Москва продължаваше да популяризира и фантастичните истории за «американските биолаборатории в Украйна» и за реализацията на някакви проекти за основаване на украинско нуклеарно оръжие под управлението на Съединени американски щати. Освен това, разбирайки, че обстановката на фронта не се развива съгласно проектите на Кремъл, там започнаха да прибягват и до нуклеарния шантаж.
«В настоящето опълчване със Запада на карта е сложено на практика всичко, Русия няма да има различен късмет... В случай на проваляне – което е невероятно – ще се случи дефинитивно загубване на имперските правила и обичаи, првръщане, с огромни загуби, в елементарна районна страна. В най-лошия вид – революция и ядерн спор със Запада с взаимно заличаване на западната и източната европейски цивилизации» - разясняват в своя публикация съветските пропагандисти Андрей Илницки и Андрей Школников.
Подобни закани идваха и от самия Кремъл. «Идеята да бъде осъдена страната, притежаваща най-големия нуклеарен капацитет, е сама по себе си неуместна. И основава евентуална заплаха за съществуването на човечеството» - заявяваше някогашният съветски президент Дмитрий Медведев.
Четвърти стадий. «Трудните решения» и «неготовността за грандиозни войни». Средата на септември – края на ноември.
Есента донесе на Украйна редица основни триумфи на фронта, а престижът на съветската войска падна още по-ниско. През септември Русия загуби контрола над Харковска област, а при започване на ноември – и всички региони на Херсонска област на десния бряг на р. Днепър, дружно с регионалния център. И в двата случая съветското военно командване предложи отстъплението да бъде считано за «прегрупиране». А пропагандата се опитваше да увери съветското общество, че като цяло ситуацията на фронта е «стабилизирана», а изтеглянето на войските е «трудно решение, належащо с цел да бъде съхранено основното – животът на военнослужещите и боеспособността на войсковите групировки».
Въпреки това руснаците одобриха провалите много мъчително. Затова пред агитпропа стоеше задачата да смекчи картината на провалите в Херсонска и Харковска области, а също по този начин по всевъзможен метод да отдели тези провали от облика на Путин-победителя. За задачата те използваха обичайна за Русия тактика «царят е добър, само че болярите са лоши». В актуалните действителности тя се тарнсформира в «главнокомандващият е добър, само че генералите са лоши».
Заедно с това пропагандата стартира последователно да признава неприятната за Русия истина. В едно от изданията на своето ток-шоу Олга Скабеева няколко пъти назова «спецоперацията» «война» и се оплака по какъв начин никой не е знаел, че Украйна ще бъде подкрепена от толкоз доста страни. «Никой не се е готвил за такава война. Никой не е разчитал на такава огромна война, международна. Никой не е предполагал, че всичките 50 страни «ще се разпишат» в интерес на Украйна. И армията ни не е огромна, не е разчетена за такива грандиозни войни» - оплака се тя. Дори риториката на Владимир Соловьов стана много неуверена. «Някак си ми е обезпокоително... Разбира се, желае ми се нашите единствено да мачкат, да настъпват, само че в живота не е така».
Пети стадий: «Новата Отечествена война» и апелите да не се боим от гибелта. След края на ноември.
На този стадий, след редица мъчителни провали, липса на основни триумфи на фронта, а също по този начин откакто Украйна стартира да получава от Запада все по-тежко въоръжение, в Кремъл проумяха, че без привеждането на войната в сан «отечествена» и въвличането в нея на цялото съветско население, провалянето ще пристигна доста бързо. «Укронацистите и Западна Европа са директни наследници на тези, с които са воювали с Русия. Сътветно войната с тях е новата Отечествена» - съобщи Дмитрий Медведев.
А агитпропът стартира да приказва за общата виновност и отговорност на съветското общество за войната. " Да предположим, че нещо се случи и нашата страна не успее да удържи победа. Тогава би трябвало да изхождаме от това, че искания ще бъдат предявени към всеки, без изключение... Дали е помощник на путинския режим или единствено инцидентен минувач – не е значимо, отговорни ще бъдем всички» - съобщи Олга Скабеева.
Появи се и още една забавна наклонност: пропагандата стартира да приканва руснаците да не се боят от гибелта. Тя стартира да ги приготвя за по-нататъшните неутешителни вести от хронта и за това, че допустимо да се наложи да се «умира за Родината и царя». Тонът за такива диалози, както всекидневно, задава Маргарита Симонян: «Смъртта е неизбежна, всички ни чака гибел. И изобщо не е несъмнено, че е по-добре да се почине като безсилен човек от някаква тежка болест, в сравнение с за вярното и значимо дело». А православният олигарх Константин Малофеев предложи по патриотичния канал «Царьград» следния аршин за установяване на това кой е родолюбец: «Готов ли си да умреш или не. Ако не – ти изобщо не си родолюбец... А в случай че си подготвен, значи си патриот».
Като цяло, за година война съветската агитация измина огромен и сложен път: от натрапчива пренебрежителност, надменност и издевателско самовъзвеличаване до жонглиране с предпочитаните задания на така наречен специфична военна интервенция, фактическото признание на провалянето и упадъчни настроения дори у най-опитните рупори на Кремъл. Очевидно е, че с увеличението на боеспособността на украинската войска и на единството на Запада в поддръжка на Украйна с всички нужни средства, а също по този начин с повишаването на проблемите освен на съветските военни, само че и на самата Русия, съветската агитация, въпреки и продължавайки да си прави работата, надали ще се върне към риториката от февруари 2022 година
Игор Федик
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ