Девня - древна и модерна Безценно културно наследство се руши

Девня - антична и съвременна Безценно културно завещание се разрушава в недрата на резервата " Марцианополис “ във Девня. Става въпрос за най-голямата раннохристиянска базилика в Марцианополис – най-значимата находка в резервата, на която археолозите са се натъквали до момента.

Със сигурност в нея се съхраняват и мощите на светец, а не е мъчно да се допусна и че близката епископска резиденция крие извънредно скъпи артефакти. Нужно е страната да влага с приоритет в този важен археологически обект, защото към този момент 61 години светинята е оставена на произвола на ориста, засипана с пръст.

" Девня - антична и съвременна “ се снабди с теоретичен труд на британски на гл. ас. доктор Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей във Варна, който е изследвал архитектурата на епископската базилика. Обобщаваме най-важните акценти от обявата, като прилагаме неповторими фотоси от археологическата експедиция, състояла се в средата на предишния век.

Най-голямата раннохристиянска базилика в Марцианаполис е открита сред 1956-1958 година. Въпреки значимостта на находката тя не е добре проучена. Години след разкопките църквата е оставена необезопасена, изложена на въздействието на атмосферните условия и човешкия достъп. Затова част от мозайките са в допълнение повредени, а някои мраморни детайли са откраднати. Доста по-късно е взето решение мозайките да бъдат затрупани с пръст, с цел да се предпазят от атмосферните въздействия. Стените на базиликата обаче остават непокрити.

Много мраморни детайли са открити при разкопките – основи на колони и капители. Някои от тях са оставени измежду руините, други са изложени пред постройките на полицията и в Музея на мозайките в Девня, както и в двора на Археологическия музей във Варна. По разнообразни аргументи повторни разкопки не са подхванати, тъй че има доста въпросителни за архитектурния проект, хронологията и датирането на този монумент.

Досега в Марцианополис и покрайнините са разкрити 5 раннохристиянски църкви. Тази обаче е най-голямата и е ситуирана в центъра на античния град. Затова най-често е наричана Голямата или Епископската базилика. Предполага се, че точно тук е била " катедралата " и седалището на най-висшестоящия духовник в провинцията – поради размера, местоположението, вътрешната конструкция и изключителните украшения.

Близо до църквата са разкрити няколко пространства, което допуска, че до нея е бил ситуиран жилищен комплекс, евентуално епископската резиденция.

Базиликата е била трикорабна, с полукръгла апсида, трансепт и огромен нартекс (притвор). Дълга е 38`7 м и необятна 25`30 м. Ориентирана изток-запад. Нартексът има шест входа.

Наосът (централното пространство) е с размери 23 на 27 метра, разграничен на три елементи от две колонади с по пет колони, подкрепящи арките. Така била построена системата за отвесна опора. Под всяка колона имало правоъгълен блок, жестоко гравиран с неравни ъгли. На върха били сложени капители.

Сред забавните находки е коринтски капител с изображение на орел. Много малко се знае за обзавеждането, украсата и богослужебните предмети. Почти нищо не е непокътнато от олтара с изключение на дребен откъс от основа.

Любопитна е олтарната маса, която е с много по-големи от нормалните за Тракийския диоцез размери. Археолозите и историците допускат, че декорацията е била извънредно обилна. Колонадите били от мрамор. Коринтските капители били украсени с медальони, типични за втората половина на V и началото нa VI век. Важна част от орнаментиката са мозайките, покривали пода на трансепта и наоса. Около олтара са открити червени фрагменти от гипс. Сред любопитните артефакти е лампа във формата на круша с напречни релефни прорези.

Под пода на базиликата била построена гробница. Местоположението ѝ допуска, че е била предопределена за висшестоящ представител – евентуално свещеник или ктитор. Няма подозрение, че в храма се съхраняват мощите на светец.

Сред най-важните въпроси е датирането на църквата, което може да откри безапелационен отговор едвам след провеждането на нови разкопки и проучване на другите пластове и артефакти в нея. Досега са открити монети от времената на император Аркадий в края на III и началото на IV век, на Юстиниян – от средата на VI век, както и късноантична керамика.