Девети май е от онези дати, които не могат да

Девети май е от тези дати, които не могат да бъдат побрани единствено в един параграф на историята. Това е ден, в който ехото от най-кървавата война в човешката история се преплита с фантазията за континент, в който мирът е освен това от къса пауза сред две рецесии.

За едни – Ден на успеха над нацизма, за други – Ден на Европа и началото на обединяването. И в двете смисли има истина. И болежка. И вяра.

Днес отдаваме респект на милионите мъже, дами и деца, които починаха, с цел да може Европа да излезе от пепелта на Втората международна война. Отдаваме респект на тези, които в никакъв случай не видяха деня след 9 май 1945 година, само че го направиха вероятен. Поколенията не трябва да не помнят: свободата в никакъв случай не е даденост — тя се извоюва. И се пази.

Но 9 май е и Денят на Европа — денят, в който през 1950 година френският външен министър Робер Шуман предлага нещо нечувано за времето си: мир посредством икономическо обединяване. Мостове вместо стени. Въглища и стомана като знаци на съдействие, не на оръжие.

В този ден ние стоим на кръстопът сред предишното и бъдещето. Спомняме си за войната, за разрухата и за цената на успеха. Но и мечтаем — за Европа, която съществува не просто на карта, а в сърцата ни. Европа на човешките права, на отворените граници, на разликата, което не разделя, а обогатява.

И в случай че има нещо, което свързва двата облика на 9 май, то е тази простичка дума: „ мир “. Победа, извоювана със храброст. И съюз, построен с религия.

На този ден дано не избираме страна в историческия спор. Нека изберем човечността. И дано не забравяме, че предишното не е урок, който можем да пропуснем. А бъдещето – късмет, който не трябва да пропилеем.