Учените разкриват какво е накарало цялата Земя да вибрира в продължение на 9 дни
Девет следващи дни планетата ни бръмчи. Това не е нормалният екот при земетресение или къс изблик от детонация, а бръмчене — безшумно, монотонно, с една-единствена мистериозна периодичност. Сякаш някой беше присъединил великански, незабележим камертон някъде надълбоко в земята. Този чудноват непрестанен сигнал беше уловен от сеизмографи по целия свят — от Арктика до Антарктика, през септември 2023 година, което озадачи учените. Какво беше това? Отговорът се оказва не по-малко изумителен от самото събитие и идва от ледените фиорди на Гренландия.
Учените бяха, меко казано, озадачени. Такъв сигнал не се вписва в нито една известна рамка. Дали на смешка или на съществено, те даже го кръстиха „ НСО “ – Непознат Сеизмичен Обект. Какво може да е раздрусало нашата планета толкоз доста, да я е предиздвикало да вибрира толкоз дълго и толкоз монотонно?
Следа от ледените дълбини
Докато сеизмолозите си блъскаха главите, смущаващи вести пристигнаха от отдалечено кътче на Гренландия, Диксън Фиорд. Там се случи нещо огромно. Огромно парче планина, високо повече от километър, се срути непосредствено във фиорда. Това в действителност не беше просто каменопад — беше колосално свлачище.
Последствията са поразителни. Падането на такава маса провокира гигантска вълна — мегацунами. Водата се издигна с 200 метра, а първичната височина на вълната доближава 110 метра! Само си представете тази стена от вода, която се втурва надолу по фиорд. Силата му обаче бързо изчезна: за няколко минути височината на вълната пада до седем метра, а след няколко дни това са били единствено сантиметрови съмнения. Изглежда, че това е локално събитие, въпреки и грандиозно. Но какъв е смисълът от световната деветдневна блъсканица?
Танцуващата вода и нейното ехтене в земята
И тук стартира най-интересната част. Учените, които са били цялостен интернационален екип от десетки институти, стартират да редят пъзела. Ключът към решението е бил неповторимата форма на самия фиорд Диксън: той е освен стеснен, само че и лъкатушен. Когато гигантската водна маса, задвижена от свлачището и цунамито, стартира да плиска в този натурален „ канал “, тя попада в капан.
Поради геометрията на фиорда силата на вълните мъчно би могла да се разсее на открито. Водата продължава да се люлее напред-назад от единия бряг на другия като махало. Математическото моделиране, което регистрира всички завои и дълбочини на фиорда, демонстрира, че този „ танц “ на водата се случва с явен темп — цялостният цикъл лишава тъкмо 90 секунди.
Сега да се върнем към мистериозния сеизмичен сигнал. Честотата му съответствува съвършено с този 90-секунден темп на трептенията на водата във фиорда! Оказва се, че голямото количество вода, нахлула във фиорда на Гренландия, основава осцилация, задоволително мощна, с цел да премине през цялата земна кора и да бъде записана от сеизмометрите по целия свят. Това е като плисване на вода в гигантска вана, което кара цялата къща да трепери, единствено че мащабът тук е планетарен.
За първи път в историята на науката беше записано по какъв начин едно просто (макар и мащабно) придвижване на водата генерира световна, дълготрайна сеизмична реакция. Не земетресение, не вулкан, а… вода.
Защо планината падна? Здравей климат!
Но каква е главната причина за това грандиозно събитие? Изследователите показват доста съответен провинен — изменението на климата. Ледникът в подножието на планината, който я е поддържал от епохи, стартира да изтънява заради стоплянето. Отслабеният мразовит щит към този момент не може да задържи гигантската скална маса над него. Резултатът е колапс.
Това свлачище и цунами бяха първите сходни бедствия, регистрирани в източна Гренландия. Това е ясна, съвсем плашеща проява за това по какъв начин световното стопляне към този момент дестабилизира даже най-отдалечените и видимо непокътнати кътчета на планетата.
Уроците от деветте дни на боязън
И по този начин, какво ни споделя тази история? Първо, тя изненадващо илюстрира какъв брой взаимосвързано е всичко на Земята: атмосферата (климатът), криосферата (ледниците), хидросферата (водата) и литосферата (земната кора) се оказаха връзки в една верига от събития. Промяна единствено в една система провокира каскада от реакции в други.
Второ, това е съществено предизвестие. Областите, които сме считали за постоянни, може да са изложени на риск заради топенето на леда. Обемът на срутените скали и лед — 25 милиона кубични метра (достатъчни, с цел да изпълнят 10 000 олимпийски басейна!) — приказва самичък за себе си. Цунамито, даже след намаляване, е нанесло вреди на изследователска станция на 70 километра от епицентъра. Все отново през тези фиорди пътуват туристически лайнери… За благополучие ги е нямало оня ден.
Трето, това събитие акцентира незаменимостта на световните системи за мониторинг. Без мрежа от високочувствителни сеизмографи по целия свят тази неповторима деветдневна осцилация щеше да остане незабелязана и връзката сред свлачището и мистериозния екот щеше да остане неразгадана.
Земята непрестанно се трансформира, а изменението на климата единствено форсира тези процеси. Пробужда ли се Арктика? Ще забележим.
