Детството на знаменития писател Васил Цонев, когото мнозина помнят като

Детството на популярния публицист Васил Цонев, който мнозина помнят като сатирика Дон Базилио, и неговия брат - легендата на българския спектакъл и кино Коста Цонев, оживява в осемнайсет описа. Публикувани преди 51 години в сборника " Едно време в " Овча купел ", през днешния ден те възкръсват в ново издание, озаглавено " Баща ми, бояджията " по заглавието на едноименния роман и филмовия мюзикъл по сюжет на Васил Цонев. Книгата излезе от щемпел с корица и художествено оформление от Милена Вълнарова и с логото на " Лист ". Защо е по-добре да имаш кокоша глава в джоба, в сравнение с лачени обувки? Как едно семейство посреща 1932 година? Колко са огромни преспите, които януарският вятър натрупа по овчакупелските ливади? Какво става, когато едно момче откри 50 лв. на пътя? А по какъв начин крякат овчакупелските жаби? Историите в " Баща ми, бояджията " стаяват по една сълза на ръба на усмивката.

" То беше от дълго време, доста от дълго време, когато въздухът трептеше от хиляди разноцветни пеперуди и ушите ми звънтяха от жужукането на майските бръмбари. Аз бях толкоз дребен, че можех да се клатя на вратата на кухненския бюфет, а стенният часовник беше мерило за недостигаемост ", стартира описа си Васил Цонев, а след това незабелязано ни замъква из треволяците на детството, приключенията и невинността.

Освен разказите на Васил Цонев томът включва и текстовете на поета Кръстьо Станишев за песните " Ний сме попови лъжички ", " Кокоша глава " и " Темпо, движение, боядисвай! ". След излизането на мюзикъла " Баща ми, бояджията " на екран под режисурата на Стефан Димитров през 1974 година, те получават паметен статут. Няколко генерации припяват: " Темпо, движение, боядисвай, нито момент не се улисвай! " или пък " Ний сме попови лъжички,/ Черни жабешки деца,/ Без крачета, без ръчички/ пълним локви и блата. "