Детството предопределя по-нататъшния ни жизнен път
Детството е обичаната област на психолозите. Когато се изправят против даден проблем, нормално търсят корените му в предишното. Специалистите считат, че в историята на израстването ни се натрупват редица елементи, които остават „ невидими ” за съзнанието на детето, само че се оказват определящи за живота ни като възрастни.
Психолозите визират следните:
1. Ако родителите ви не са ви разрешавали да взимате независими решения, а вместо това са решавали вместо вас даже за нещо толкоз просто като да вземем за пример коя играчка да си изберете в магазина, то съществува огромна заплаха да станете човек с патологична взаимозависимост от колегата си.
2. Липсата на здрава прочувствена връзка сред наследник и татко е честа причина за проблеми в интимния живот на бъдещия мъж.
3. Родители, които са прекомерно властни и се стремят да управляват живота на децата си, рискуват да основат същински инатливи възрастни, които мъчно търпят непознато мнение и мъчно основават семейство заради устрема си към независимост.
4. Прекаляването с малкия екран или дългите часове пред компютъра потискат навиците за другарство и е допустимо да изградят темперамент на интроверт.
5. Гледането на филми или излъчвания със подиуми на принуждение и свирепост може да отключи у детето експанзия, тъй като то инстинктивно копира държанието, което вижда.
6. Децата, които постоянно са били наказвани, е допустимо да развият способността за „ стратегическо обмисляне ” или по какъв начин да не бъдат залавяни, когато създадат пакост. В последна сметка постоянно наказваните деца се трансформират в потайни и прикрити възрастни, които са склонни да лъжат.
7. Психологическите контузии в детска възраст постоянно са причина за затлъстяване в по-късна възраст.
8. Суровото и строгото отношение към децата може да стане причина за меланхолия – тя се следи два пъти по-често от междинния индикатор измежду жертвите на домашно принуждение.
9. Израстването в беднотия и неприятни условия може да докара до неприятна краткосрочна памет.
10. Родители, които изискват прекомерно доста от децата си и в никакъв случай не са удовлетворени от тях, подценяват ги, унижават ги, е евентуално да отгледат възрастни с комплекси за непълноценност.
Щастливите деца най-често са и щастливи възрастни.
Цветелина Велчева /obekti.bg
Психолозите визират следните:
1. Ако родителите ви не са ви разрешавали да взимате независими решения, а вместо това са решавали вместо вас даже за нещо толкоз просто като да вземем за пример коя играчка да си изберете в магазина, то съществува огромна заплаха да станете човек с патологична взаимозависимост от колегата си.
2. Липсата на здрава прочувствена връзка сред наследник и татко е честа причина за проблеми в интимния живот на бъдещия мъж.
3. Родители, които са прекомерно властни и се стремят да управляват живота на децата си, рискуват да основат същински инатливи възрастни, които мъчно търпят непознато мнение и мъчно основават семейство заради устрема си към независимост.
4. Прекаляването с малкия екран или дългите часове пред компютъра потискат навиците за другарство и е допустимо да изградят темперамент на интроверт.
5. Гледането на филми или излъчвания със подиуми на принуждение и свирепост може да отключи у детето експанзия, тъй като то инстинктивно копира държанието, което вижда.
6. Децата, които постоянно са били наказвани, е допустимо да развият способността за „ стратегическо обмисляне ” или по какъв начин да не бъдат залавяни, когато създадат пакост. В последна сметка постоянно наказваните деца се трансформират в потайни и прикрити възрастни, които са склонни да лъжат.
7. Психологическите контузии в детска възраст постоянно са причина за затлъстяване в по-късна възраст.
8. Суровото и строгото отношение към децата може да стане причина за меланхолия – тя се следи два пъти по-често от междинния индикатор измежду жертвите на домашно принуждение.
9. Израстването в беднотия и неприятни условия може да докара до неприятна краткосрочна памет.
10. Родители, които изискват прекомерно доста от децата си и в никакъв случай не са удовлетворени от тях, подценяват ги, унижават ги, е евентуално да отгледат възрастни с комплекси за непълноценност.
Щастливите деца най-често са и щастливи възрастни.
Цветелина Велчева /obekti.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ