Детство без родителска прегръдка. Изборите, които променят живота ни, но

Детство без родителска прегръдка. Изборите, които трансформират живота ни, само че на каква цена? Водят ли непознатите пътища към по-сигурно бъдеще?

Звучи необичайно, друго, непознато. Понятието " Евросирак " облича в дума сериозен проблем. Показва хиляди български фамилии и децата, чиито родители работят в чужбина. Така грижата поемат баби, дядовци или други родственици.

Леденият януарски ден е към своя край и град Дунавци е смълчан сред пушеците на комините в къщите на хората. В дома на Виолета Николова вечерта минава в нормалния си темп. Тишина, вечеря, диалог за оценки и по нищо не проличава, че нещо липсва. Или по-скоро някой... Вече 5 години Виолета е и татко, и майка на единадесетокласника Виктор Николов. Допреди две години ѝпомагал дядото, само че умрял. Бащата на момчето работи в чужбина. Разделил се с майката и тя живее в различен град.

" Най-голямата липса е, когато имаме празненство от учебното заведение и него го няма или имаме участия с танците и той не идва да ме види. Нямаш опора - майчината любов и бащината грижа, само че има и хубави страни, че си една концепция по-свободен ", счита Виктор.

Въпреки разликите в годините, мисленето и битието, хармонията сред баба и внуче е цялостна и разногласията са необичайност в дома.

" Трудното е това, че не е твоето. Аз не съм родителя, аз съм бабата, а тя е нещо, което разглезва децата. Но се старая да бъда и строга, и добра, с цел да има той бъдеще, непоклатимост и естествени обществени контакти. 20 " При нас се е получила симбиоза, имаме си доверие двамата един на различен – каквото и да му се случи, споделя го. Аз съм му споделила " нямаш избор, няма кой различен да те посъветва, в случай че не съм аз ", споделя Виолета.

Бащата Георги Николов работи в транспортна компания в Кипър, наел квартира и всеки месец праща пари до фамилията в Дунавци. Да замине решил в миг, когато парите не стигали за сметки и храна.

" Работех в цех във Видин и получавах 270 лв. заплата, в един миг се озовах в Кипър, без да знам език, започнах на 650 евро. Видин - Дунавци, зима - лято, ходех с колелото на работа, тъй като не можех да си платя билета за рейса, трябваше повече пари да останат за у дома. Трябваше да заплащам 60 лв., с цел да отивам на работа, какво да направя за фамилията с 210 лв.. Много е тежко, вярвайте, доста е тежко - първите 10 месеца всяка нощ съм плакал от неналичието ", споделя той.

Като това семейство са десетки в Дунавци, споделя кметът му.

" По груби сметки към 200 – 300 души са отпътували, като по-голямата част са фамилни. Има доста деца, оставени при баби и дядовци, само че доста ги взеха в Германия и е притеснително по какъв начин ще завършат образованието си. Родителите гледат икономическата позиция, само че не и основата на детето, която би трябвало да му бъде дадена в главното и приблизително образователно заведение ", споделя кметът Димчо Скорчев.

Виолета учи Виктор на морал, предава му уроците от своя живот, а той нея на технологии и нов метод на развлечение.

През свободното време подреждат, чистят, продават свещи в църквата в Дунавци.

" Тя ме помоли и аз се съгласих с удоволствие, тъй като виждам че не може и ми е прелестно да извозвам време в църквата ", прибавя Виктор.

" Да почита християнската религия на първо място и да не минава по неверната посока, а да върви по правия път, който си е начертал в съзнанието ", добавя Виолета.

Потърсихме информация какъв брой от децата у нас са в сходна обстановка, както и за етническия профил на заминаващите. Но общественото министерство и просветително министерство, Държавна организация протекция на детето, Националният статистически институт и Държавната организация за българите в чужбина не събират тези данни.

" Нямаме статистика, тъй като считаме, че по този начин пазим децата от някаква стигма, от вкарване в регистри. Но истината е, че огромна част от децата изискват специфична грижа, а такава не получават ", декларира социологът Венелин Стойчев, специалист към съдружие „ ЛАРГО “.

Проучване на съдружие " Ларго " демонстрира, че желаните за родителите страни са Испания, Чехия, Италия, Германия, дребна част са за Обединеното кралство.

В началото на Коронавирус пандемията записват всеобща вълна на прибиращи се вкъщи. После се връща противоположната наклонност.

" Много от родителите прекъсват връзката с децата и с България, тъй като считат, че са си откупили виновността като изпращат постоянно пари. Това се отразява извънредно и на децата, и на бабите. Някои се пробват да поддържат връзка, само че е мъчно чисто административно. Няма визия за справяне с този проблем. Говорихме с учители, които споделят, че над 50% от класовете са с такива деца ", прибавя Стойчев.

Изследване от 2013 година на проф. Петя Кабакчиева и УНИЦЕФ демонстрира, че към 26% от децата тогава имат родител в чужбина. На 15% от тях бащата е зад граница, майка - 5%, а при 2,7% и двамата родители са отвън България. Децата, които осъзнават, че родителите им са отпътували за чужбина в името на общото богатство, стават независими и проведени.

" Но другите, изключително в случай че родителите им са отпътували до момента в който са дребни и когато то има потребност от топлината на майка си, демонстрират по-високи равнища на тревога, имат проблеми със здравето. Ако се наложи тежка намеса, баби и дядовци, до момента в който се свържат с родителите, изискат позволение и го получат, то белята към този момент е станала. По-често боледуват и по-рядко вървят на лекари. Употребяват алкохол, леки опиати, много работят ", декларира преподавателят и откривател Петя Кабакчиева.

Най-много проблеми в държанието се откриват при младежите, чиито и двама родители са отпътували зад граница. Група в риск са и децата на сезонните мигранти, които оказват помощ на родителите си през лятото в чужбина и по тази причина напущат по-рано учебно заведение и се връщат по-късно.

" Дали бихте предпочели вашите родители да са на открито и да ви дават повече пари, или желаете да са при вас и да разчитате на тяхната опора. Повечето от 2/3 бяха " желаеме грижа ", само че това не важи за децата в последна беднотия ", прибавя тя.

Отиваме на юг в хасковското село Елена. По улиците му съвсем не виждаме хора - единствено няколко животни, търсещи топъл заслон. Но в края на селото, в къщата на семейство Добреви никой не обръща внимание на студа, тъй като е настъпил един от редките моменти, когато цялото семейство си е вкъщи - три деца, двама родители и една баба.

Дълги години бащата Марин се занимавал с развъждане на животни в селото, само че пари изкарвал единствено напролет и лятото. Преди пет години взема решение, че ще това ще завърши и намира решението на открито - в Холандия, в оранжерия. Започва да изкарва пари и при него отпътува брачната половинка му.

„ Тук в България няма живот, не може да се препитава, в чужбина се изкарват 100 пъти повече пари, не съм лишил децата. Тука работиш за 1000 лв., а пък там за месец взимам 2000 евро. Идвам тук за две седмици, но като потеглям, те почват да плачат, споделят " Тати, недей ". Казвам " Тати, какво да върша, тука няма парички, там ще изкараме ", споделя той.

За трите деца се грижи баба им. Доскоро помагал брачният партньор ѝ, само че умрял, по тази причина и в този момент синът им е в България. Петранка Добрева няма време за работа, рано ѝе за пенсия, разчита единствено на детски помощи и средствата от чужбина.

" Мъча се единствено и единствено те да оцелеят. Децата желаят всичко, а в днешните времена всичко е скъпо. Мъча се, с цел да могат те да изкарват, да се обличат, ядат. Аз нямам пенсия, очаквам на техните ръце ", споделя тя.

" И от там съм отново татко, но друго си е като съм тук повече ме слушат. Като ме няма, вършат каквото си желаят. Майка ми звънна, че татко ми е болен, потеглих от Холандия, не можах да го видя жив, той в 4 ч. сутринта почива, аз бях на път ", прибавя Марин.

„ Дори децата да имат към този момент материална сигурност, за всеки различен аспект на живота търпят неволи “, споделя Пламена Николова, специалист от Национална мрежа за децата.


" Има сериозен проблем с лекуването на тези деца, тъй като не постоянно когато родителите заминат, оставят легално позволени документи, които дават правата на техен аставник – баба, дядо, които поставят грижи. Обаче чисто официално, в случай че детето би трябвало да получи помощи не може да го направи. Има случаи на деца, които стигат до болница, тъй като затова не са получили задоволително доболнично лекуване или се е взело решение, когато ситуацията е незабавно ", прибавя тя.

Попитани дали се дефинират като " евросираци ", децата отхвърлят, а родителите им не харесват по какъв начин звучи самата дума.

Думата " евросирак " е част от третото издание на " Речник на новите думи в българския език ", който се приготвя 10 години. Проф. доктор Диана Благоева управлява секцията за българска лексикология и лексикография в Българска академия на науките. Казва, че първите използва на думата са регистрирани в интервала 2013-2014 година, тя се среща основно в журналистическата тирада, не демонстрира трендове да разшири сферата си на приложимост, по тази причина не е позната на доста хора.

" Можем да забележим в нейната поява чуждоезиков тласък, тя повтаря смисъла на дума от британски " euro-orphan ", която също е неологизъм. Тя ще остане едно мимолетно събитие, само че е едно материално доказателство, че тези 10 години тя насочва към събитие, което е настоящо за нашето общество – трудова миграция и отрицателните последици. „ Парародител “, „ парародителски грижи “ – те също пораждат през последните 20 години. Това е лице, което замества отсъстващия родител и отглежда дете, когато този родител не може да се грижи за детето ", изяснява проф. доктор Благоева.

Ето и част от другите нови думи:

• " флурона " – по едно и също време заразяване с грип и коронавирус;
• " мемеджия " – човек, който основава „ мемета “ - занимателни изображения в интернет.

Заобиколен от децата си, Марин си показва какво можеше да се случи, в случай че можеше да трансформира предишното.

" Ако мога да върна времето обратно, няма да ида в Холандия, бих си стоял тука в България ", споделя той.

Георги още веднъж би отпътувал, в случай че икономическата обстановка у нас е същата.

" Искам да видя вяра, повярвайте ми желая да се прибера в България, желая там да работя, желая със заплатата от там да затрупвам на фамилията нужните потребности ", споделя той.

Всеки един от нас всеки ден прави избор, взима решения за идващия час или за цялостен живот.

" Деца бих имал, когато съм стъпил крепко на земята и имам сигурни приходи, всичко ми е несъмнено, с цел да мога да мога да поема тези 18 години в развъждането на детето ", прибавя Виктор.

Нашите избори трансформират ориста ни, а постоянно и непознатите животи. Но положителни или неприятни, верни или неверни, тези избори носят поуките за нас и идващите генерации.

" Животът е битка, всеки ден да успяваш да постигнеш поставените си задания и да оцелееш “, обобщава Виолета.