Галина Гатева: Детското тръшкане е напълно нормален етап от развитието
Детското тръшкане е изцяло естествен стадий от детското развиване. Той се случва, когато стартира образуването на личността на детето. Това сподели консултантът по положително образование Галина Гатева в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.
В интервала до година и половина или две и половина детето живее с визията, че е част от индивида, който главно се грижи за него – нормално това е майката. В момента, в който тази идея стартира да се трансформира, тогава стартира образуването на неговата персона, изясни специалистът. Детето към този момент стартира да приказва за себе си в първо вместо в трето лице – " аз “ и " мен “ вместо " то “ и " него “. То упорства да прави нещата единствено и изисква от родителите време, с цел да се оправи. " В множеството случаи точно това е катализаторът на доста от споровете и обстановките на тръшкане. Детето желае да бъде чуто, тъй като към този момент е обособена единица. Детето стартира да има повече независимост, стартира да върви и да изследва света, има опция за интеракция в доста повече обстановки, само че главният му инструмент за връзка към момента остава плачът, тъй като то към момента не е развило дотам своята вербална връзка и дарба да показва своите потребности. Детето комуникира главно през рева и това е вик – " Чуй ме! Искам да направя нещо, да кажа своето мнение или да изразя позиция “. Ако родителят влезе в битка за превъзходство, неизбежно и детето ще влезе в такава, само че първичната концепция на детето сигурно не е " Аз желая да се наложа над теб “, а " Аз желая да бъда чут, свестен и да съм сигурен, че моето предпочитание и потребност са значими “, изясни Галина Гатева.
Когато детето желае да избегне нещо или да получи нещо посредством тръшкане, родителят преди всичко би трябвало да овладее себе си и да резервира прочувствена непоклатимост. " Изнервеният родител не може да вдъхне успокоение на изгубилото надзор дете. Той би трябвало да остане центърът, за който детето може да се закачи и да премине все още на усмиряване. След като детето се е успокоило, можем към този момент да изговорим рационално това, което желаеме. В самия пик на страстта няма смисъл да се опитваме да приказваме, да обясняваме и да рационализираме. Децата в тези моменти просто не чуват “, разясни консултантът по положително образование.
Следващата стъпка е да се свържем с детето и да назовем това, от което то има потребност, да разберем какво желае, с цел да изпълним връзка с него, да разберем потребността, която стои зад това държание, тъй като детето неведнъж може да е просто гладно, изясни Гатева. " Клякаме на неговото равнище и валидираме неговото прекарване, с цел да може да установим връзка с него и да имаме чуваемост. Това ни дава време за деескалация на страстта. Детето получава схващане и емпатия, то се усеща забелязано, мисли, че има някой, който го схваща, надлежно няма потребност да ескалира повече с тази страст. Даваме време и по-късно преценяме, до момента в който тече тази валидация, дали това искане по какъв метод може да бъде задоволено, или не. Можем да сложим граница и по-късно да му разбираем каква е повода, когато към този момент се е успокоило, или да извадим лист, в който да запишем това негово предпочитание, което още веднъж валидира на детето, че ние го чуваме “, даде образци тя.
Наказанието, назиданието, насилието и крясъците могат да спрат моментното държание на детето, само че в дълготраен проект това може да докара до разрушение на доверието и връзката сред родител и дете. " Представете си един младеж, който е получавал викове, крясъци, санкции при всяко свое държание или при демонстрация на страсти и усеща. Изпадайки в някоя сложна обстановка в тийнейджърството, дали той ще е податлив да отиде при родителя и да потърси поддръжката му, или ще има този запис, че ще му се скарат?. Някои деца доста бързо научават, че с цел да бъдат утвърдени или признати от мама или баща, е нужно да потискат страстите си и вместо да се научат на това прекосяване от стихия към успокоение посредством регулация, те се научават по-скоро да натъпкват и да потискат страстите си, да ги преглъщат, което сигурно не е основа на прочувствена просветеност. Ако желаеме децата да развиват своята прочувствена просветеност, да разпознават възприятията си и да се оправят с тях, то тогава методът не тези усеща е да бъдат потискани “, безапелационна бе Галина Гатева.
В интервала до година и половина или две и половина детето живее с визията, че е част от индивида, който главно се грижи за него – нормално това е майката. В момента, в който тази идея стартира да се трансформира, тогава стартира образуването на неговата персона, изясни специалистът. Детето към този момент стартира да приказва за себе си в първо вместо в трето лице – " аз “ и " мен “ вместо " то “ и " него “. То упорства да прави нещата единствено и изисква от родителите време, с цел да се оправи. " В множеството случаи точно това е катализаторът на доста от споровете и обстановките на тръшкане. Детето желае да бъде чуто, тъй като към този момент е обособена единица. Детето стартира да има повече независимост, стартира да върви и да изследва света, има опция за интеракция в доста повече обстановки, само че главният му инструмент за връзка към момента остава плачът, тъй като то към момента не е развило дотам своята вербална връзка и дарба да показва своите потребности. Детето комуникира главно през рева и това е вик – " Чуй ме! Искам да направя нещо, да кажа своето мнение или да изразя позиция “. Ако родителят влезе в битка за превъзходство, неизбежно и детето ще влезе в такава, само че първичната концепция на детето сигурно не е " Аз желая да се наложа над теб “, а " Аз желая да бъда чут, свестен и да съм сигурен, че моето предпочитание и потребност са значими “, изясни Галина Гатева.
Когато детето желае да избегне нещо или да получи нещо посредством тръшкане, родителят преди всичко би трябвало да овладее себе си и да резервира прочувствена непоклатимост. " Изнервеният родител не може да вдъхне успокоение на изгубилото надзор дете. Той би трябвало да остане центърът, за който детето може да се закачи и да премине все още на усмиряване. След като детето се е успокоило, можем към този момент да изговорим рационално това, което желаеме. В самия пик на страстта няма смисъл да се опитваме да приказваме, да обясняваме и да рационализираме. Децата в тези моменти просто не чуват “, разясни консултантът по положително образование.
Следващата стъпка е да се свържем с детето и да назовем това, от което то има потребност, да разберем какво желае, с цел да изпълним връзка с него, да разберем потребността, която стои зад това държание, тъй като детето неведнъж може да е просто гладно, изясни Гатева. " Клякаме на неговото равнище и валидираме неговото прекарване, с цел да може да установим връзка с него и да имаме чуваемост. Това ни дава време за деескалация на страстта. Детето получава схващане и емпатия, то се усеща забелязано, мисли, че има някой, който го схваща, надлежно няма потребност да ескалира повече с тази страст. Даваме време и по-късно преценяме, до момента в който тече тази валидация, дали това искане по какъв метод може да бъде задоволено, или не. Можем да сложим граница и по-късно да му разбираем каква е повода, когато към този момент се е успокоило, или да извадим лист, в който да запишем това негово предпочитание, което още веднъж валидира на детето, че ние го чуваме “, даде образци тя.
Наказанието, назиданието, насилието и крясъците могат да спрат моментното държание на детето, само че в дълготраен проект това може да докара до разрушение на доверието и връзката сред родител и дете. " Представете си един младеж, който е получавал викове, крясъци, санкции при всяко свое държание или при демонстрация на страсти и усеща. Изпадайки в някоя сложна обстановка в тийнейджърството, дали той ще е податлив да отиде при родителя и да потърси поддръжката му, или ще има този запис, че ще му се скарат?. Някои деца доста бързо научават, че с цел да бъдат утвърдени или признати от мама или баща, е нужно да потискат страстите си и вместо да се научат на това прекосяване от стихия към успокоение посредством регулация, те се научават по-скоро да натъпкват и да потискат страстите си, да ги преглъщат, което сигурно не е основа на прочувствена просветеност. Ако желаеме децата да развиват своята прочувствена просветеност, да разпознават възприятията си и да се оправят с тях, то тогава методът не тези усеща е да бъдат потискани “, безапелационна бе Галина Гатева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ