Грешни представи за света, формирани в детството
Детското любознание е пословично, само че рано или късно възрастните просто капитулират, а децата отиват на детска, след това на учебно заведение. А там има отговори за всичко. В тях обаче има и известна доза лъжа, добавена като че ли, с цел да направи света по-лесен за разбиране, само че и по-скучен. Така израстваме с някои изначално образувани неверни показа за индивида, за света, за себепознанието. Например доста е допустимо да продължавате да вярвате, че:
1. Дали ще сме стройни или цялостни, зависи от метаболизма
Ах, по какъв начин завиждаме на всички облагодателствани от природата да ядат, колкото си желаят и нищо да не им се лепи. Защото били имали шанса да се родят с бърз метаболизъм. А метаболизмът, най-простичко казано е силата, която тялото изразходва, с цел да диша, да поддържа работата на сърцето, както и за всички останали естествени и значими за съществуването ни функционалности.
Изследователи от един от най-престижните медицински центрове в Съединени американски щати, Мейо клиник, обаче откриха, че метаболизмът при хората с наднормено и незадоволително тегло е тъкмо противопоставен на това, което нормално се твърди: при слабите хора той е много по-бавен, в сравнение с при понатежалите им съперници. Толкова с оправданията, че за едни природата е майка, а за други - мащеха!
2. Губим по-голямата част от телесната температура през главата
Колкото и да сме пораснали, постоянно ще си спомняме майчиното увещание в студено време: „ Сложи си шапката, да не изстинеш. ”
Схващанията за % топлота, който тялото губи през главата варират – някои считат, че „ топлинните загуби ” по този начин стигат до 80%.
В реалност, покриването на една част от тялото има същия резултат както и покриването на всяка друга.
Редица научни опити към този момент са потвърдили сигурно, че през главата губим не повече от 10% топлота. Но, това не значи да излизате без шапка на открито при студено време. Както и без ръкавици.
3. Способностите се дефинира от „ лявото ” или „ дясното ” полукълбо на мозъка
Навярно сте чували задоволително тълкувания, че в случай че сте левичар, сте мощни в креативните области, а десничарите са хора на логическата и интелектуалната мисъл. Цялата тази история потегля оттова, че дясното полукълбо на мозъка, което в действителност управлява лявата половина от тялото е отговорно за творчеството, до момента в който лявото полукълбо – за логиката.
Тази идея се оказва един мит, който обаче дотам е публикуван, че учителите постоянно упорстват за използване на методики за уравновесено умствено развиване на детето, щом виждат, че написа с лявата ръка.
Определени мозъчни дялове фактически дават отговор за избрани функционалности, само че концепцията, че са ситуирани в разнообразни полукълба е меко казано нелепа, разясняват невробиолози. Например граматическите познания и речниковия ресурс са в лявата мозъчна половина, само че отделите, които управляват интонацията и акцента – в дясната. Така че, няма да научите по какъв начин да научите един език в случай че не работят и двете полукълба по едно и също време.
По същия метод страстите и математическите познания получават по едно и също време поддръжка и от двете полукълба. Така че, всеки сериозен академик ще ви каже, че с цел да бъдете мощни в изобретателното мислене или пък в логиката, ще са ви нужни ресурсите и на двете полукълба.
4. Вкусовите рецептори на езика
Пише го в учебниците: избрани зони в езика дават отговор за чувството на соленото, сладкото, киселото, горчивото.
Истината е, че това изказване въобще не дава отговор на истината. Голямата илюзия потегля от неверен превод на немско проучване отпреди век. През 1901 година немският академик Д. П. Ханинг провел опит, отдаден на усетите и открил, че някои хора усещат дадени усети по-силно върху избрани сектори от езика си. 40 година по-късно, харвардският академик доктор Боринг, погрешно превел резултатите от проучването като записал, че за всеки усет дава отговор избрана зона от езика.
За учените от дълго време е известно, че всички сектори на езика еднообразно добре разпознават другите усети. И така наречен „ Вкусова карта ” на езика е развенчана още преди 30 години, въпреки че, някои умни, шарени детски енциклопедии, не престават да я репродуцират.
5. Имаме 5 сетива
Зрение, подушване, усещане, усет, слух – учим за тях от ранна възраст. И от дребни ни внушават стандартната визия, че в случай че някой счита, че има шесто възприятие или е екстрасенс или е самозванец.
Истината е, че учените и до ден сегашен спорят какъв брой сетива имаме и какви са по същността си. В взаимозависимост от другите теории, те изброяват от 14 до 20 сетива или усеща. Първите пет от тях, както към този момент стана ясно, са ни известни още от детството. Останалите обаче са надалеч по забавни.
Харвардската здравна школа да вземем за пример твърди, че имаме още 6 спомагателни усета. Затворете очи, по-късно докоснете с върха на единия показалец носа си. Откъде знаете, къде се намира показалеца, без да го виждате. А от кое място знаете къде е носът ви, с цел да го докоснете? Това, съгласно от учените от Харвард е проприоцепция, или „ схващане на тялото ” къде и какво се намира една част от него по отношение на друга.
Възможно е едно от най-интересните спомагателни, само че непризнати усеща да е усетът ни за време като астрономическо разбиране. Водещият невролог Дейвид Иглмен твърди, че това е най-важното от целия набор усеща за ориентировка с които разполагаме, защото се явява свързващата нишка сред всички тях.
Трябва да се означи също, че комбинацията от възприятията, за които не помнят да ни опишат в учебно заведение може да действа като свръхспособности. Например в случай че вървите през гората и дочуете по какъв начин от храстите вляво реве мечка, звукът ще достиген до лявото ви ухо с една милионна част от секундата по-бързо, в сравнение с до дясното. Вашето вградено възприятие за време ще ви разреши да уловите тази разлика и да определите местоположението на мечката в пространството.
