Емилия, която е родом от Пловдив, се върна в България, за да осъществи детската си мечта
" Детската ми фантазия беше да изучавам медицина. Върнах се в България, с цел да я осъществя, тъй като тук има доста качествени лекари, които се раздават за образованието новото потомство лекари ".
Това споделя петокурсничката Емилия Гюлева. Родом е от Пловдив, само че когато е на петгодишна възраст, родителите й вземат решение да емигрират в Англия, с цел да обезпечат на трите си деца по-добър стандарт.
Така, 17 години или целия си умишлен живот Емилия живее в Сърбитон, Югозападен Лондон. Когато идва моментът да сбъдне детската си фантазия.
" От дребна обичам да оказвам помощ на хората и под въздействие на майка ми, която също е доктор, разбрах, че медицина в действителност е специалност, която носи задоволство. Това е една благородна и хуманна специалност, защото можеш да бъдеш потребен на други хора в потребност " споделя още бъдещият доктор.
Така се връща в България. Защото има вяра в по-добрата подготовка като студент по медицина, с повече благоприятни условия за по-ранни на практика знания, както и достъп до клинична среда. И я намира. Започва да доброволства в реанимацията на ВМА, ръководена от проф. Николай Петров.
" Заради пандемията ми липсваше на практика опит и поех самодейност да си намеря място да стажувам. След няколко прекарани тук месеца мога да кажа, че с всеки изминат ден ставам все по-мотивирана и въодушевена от работата и сътрудниците, както в реанимацията, по този начин и в другите клиники. За мен това е голям опит. А и екипът е извънредно отворен и подготвен да ни съобщи от своя опит и научи на главните операции, които един доктор би трябвало да умее ", споделя още Емилия.
Първото нещо, с което се " сблъсква ", когато идва във ВМА, е дисциплината:
" Редът и отношението към сътрудниците и пациентите, реализирани с доста труд и време, са впечатляващи. Целият екип е страховит и постоянно е на разположение положителната групова работа и положителният образец на професионализъм ".
" Във ВМА имам опцията да следя случаи, каквито няма в друга в болница. Изключително съм признателна и щастлива за този късмет, че мога да работя и да получавам познания в такава развита институция с към този момент 130-годишна история, построена върху упоритата работа на голям брой експерти, кото са предавали уменията си на всяко последващо потомство, споделя студентката и благодари на всички нейни учители ", отпред с проф. Николай Петров и проф. Евелина Одисеева.
Рамо Емилия получава и от доктор Ралица Маринова, която й дава скъпи упътвания за работата й в една от най-травмиращите специалности:
" Тежко е, тъй като множеството пациенти са без хоризонт, само че тъкмо тук се получават най-вече знания, защото имаме повсеместен взор над пациентите и по този метод се построява клиничното мислене на един студент. Освен това, с цел да си съответен като експерт, ти трябват знания в доста области, да вземем за пример незабавна медицина, вътрешни заболявания, хирургия и доста, доста други ".
" Като студент по медицина имам вяра, че това е най-хубавото място да придобиеш качества, с цел да станеш добър доктор ", признава бъдещият доктор.
А добър доктор, съгласно нея, се става с доста труд, старания, дисциплинираност и безрезервност към специалността. И още – един доктор постоянно би трябвало да знае отговорността, която носи при лечение на пациенти и с вземането на животоспасяващи решения.
По думите й, доверието на сътрудници и пациенти се печели с почитание, почит и схващане към индивида, без значение кой е.
Защо си заслужава да остане в България?
" Мисля, че в България има немалка опция за реализация и развиване. Когато си на място, където имаш поддръжката на фамилията и приятелите си, нещата се случват по по-добър метод. Още една причина да се върна в България е, че това е моята Родина и тук се усещам в дома си, въпреки през по-голямата част от живота ми да съм живяла в чужбина. Освен това, образованието, което получаваме, е на международно равнище ".
Това споделя петокурсничката Емилия Гюлева. Родом е от Пловдив, само че когато е на петгодишна възраст, родителите й вземат решение да емигрират в Англия, с цел да обезпечат на трите си деца по-добър стандарт.
Така, 17 години или целия си умишлен живот Емилия живее в Сърбитон, Югозападен Лондон. Когато идва моментът да сбъдне детската си фантазия.
" От дребна обичам да оказвам помощ на хората и под въздействие на майка ми, която също е доктор, разбрах, че медицина в действителност е специалност, която носи задоволство. Това е една благородна и хуманна специалност, защото можеш да бъдеш потребен на други хора в потребност " споделя още бъдещият доктор.
Така се връща в България. Защото има вяра в по-добрата подготовка като студент по медицина, с повече благоприятни условия за по-ранни на практика знания, както и достъп до клинична среда. И я намира. Започва да доброволства в реанимацията на ВМА, ръководена от проф. Николай Петров.
" Заради пандемията ми липсваше на практика опит и поех самодейност да си намеря място да стажувам. След няколко прекарани тук месеца мога да кажа, че с всеки изминат ден ставам все по-мотивирана и въодушевена от работата и сътрудниците, както в реанимацията, по този начин и в другите клиники. За мен това е голям опит. А и екипът е извънредно отворен и подготвен да ни съобщи от своя опит и научи на главните операции, които един доктор би трябвало да умее ", споделя още Емилия.
Първото нещо, с което се " сблъсква ", когато идва във ВМА, е дисциплината:
" Редът и отношението към сътрудниците и пациентите, реализирани с доста труд и време, са впечатляващи. Целият екип е страховит и постоянно е на разположение положителната групова работа и положителният образец на професионализъм ".
" Във ВМА имам опцията да следя случаи, каквито няма в друга в болница. Изключително съм признателна и щастлива за този късмет, че мога да работя и да получавам познания в такава развита институция с към този момент 130-годишна история, построена върху упоритата работа на голям брой експерти, кото са предавали уменията си на всяко последващо потомство, споделя студентката и благодари на всички нейни учители ", отпред с проф. Николай Петров и проф. Евелина Одисеева.
Рамо Емилия получава и от доктор Ралица Маринова, която й дава скъпи упътвания за работата й в една от най-травмиращите специалности:
" Тежко е, тъй като множеството пациенти са без хоризонт, само че тъкмо тук се получават най-вече знания, защото имаме повсеместен взор над пациентите и по този метод се построява клиничното мислене на един студент. Освен това, с цел да си съответен като експерт, ти трябват знания в доста области, да вземем за пример незабавна медицина, вътрешни заболявания, хирургия и доста, доста други ".
" Като студент по медицина имам вяра, че това е най-хубавото място да придобиеш качества, с цел да станеш добър доктор ", признава бъдещият доктор.
А добър доктор, съгласно нея, се става с доста труд, старания, дисциплинираност и безрезервност към специалността. И още – един доктор постоянно би трябвало да знае отговорността, която носи при лечение на пациенти и с вземането на животоспасяващи решения.
По думите й, доверието на сътрудници и пациенти се печели с почитание, почит и схващане към индивида, без значение кой е.
Защо си заслужава да остане в България?
" Мисля, че в България има немалка опция за реализация и развиване. Когато си на място, където имаш поддръжката на фамилията и приятелите си, нещата се случват по по-добър метод. Още една причина да се върна в България е, че това е моята Родина и тук се усещам в дома си, въпреки през по-голямата част от живота ми да съм живяла в чужбина. Освен това, образованието, което получаваме, е на международно равнище ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ