Детската литература трябва да възпитава и да развива въображението, казва Петър Димитров-Рудар, от чието рождение се навършват 120 години
Детската литература би трябвало освен да възпитава, само че и да развива въображението, художествения усет и нравствената сензитивност на детето, споделя в изявленията във връзка своите юбилеи писателят, книжовен критик, историк, редактор и възпитател Петър Димитров-Рудар от чието рождение се навършват 120 години. Тези възгледи на Петър Димитров-Рудар поредно намират отражение както в литературнокритическите му разбори, по този начин и в преподавателската и редакторската му активност.
Един от първите откриватели на българската литература за деца и юноши
Петър Димитров-Рудар (Петър Димитров Келов) е една от значимите фигури в развиването на българската литература за деца и юноши и е измежду първите откриватели, посветили креативните си старания на нейното редовно проучване. С литературнокритическите си писания, редакторската, преподавателската и публичната си активност той има дълготраен принос за одобряването на детската литература като независима област на българската литература и литературознание.
Ранни години
Роден е на 2 юли 1906 година в Сливен. Завършва гимназия в родния си град, а през 1929 година – право в Софийския университет. Литературната му активност стартира през 1925 година, когато сътрудничи на списанията „ Светулка “ и „ Детска наслада “. Още при започване на креативния си път насочва ползите си към литературата за деца и към проблемите на нейното развиване. В интервала 1927–1929 година е основен редактор на художественото списание „ Млад екскурзиант “, редактира детското вестниче „ Планинче “, а по-късно управлява отдела за детска литература във вестник „ Литературен глас “. Известно време работи като юрист в Сливен, само че литературната и редакторската активност последователно се трансформират в главното му професионално занятие.
Петър Димитров-Рудар е измежду учредителите на Дружеството на детските писатели, учредено през 1928 година През целия си креативен път остава обвързван с неговите цели и работи поредно за развиването и одобряването на българската литература за деца и юноши.
„ Нашата детска литература “
През 1927 година излиза първата му книга – „ Нашата детска литература “, която слага началото на неговата дългогодишна литературнокритическа активност. В идващите десетилетия разгласява книги, студии, публикации, рецензии, литературни портрети, предговори и антологии, отдадени на българската и задграничната литература за деца.
След 1944 година развива дейна редакторска и социална активност. В интервала 1946–1949 година е основен секретар на Съюза на българо-съветските сдружения, а през 1949–1951 година – основен редактор на вестник „ Българо-съветско единение “. От 1952 до 1962 година е заместител основен редактор на издателство „ Народна юноша “, където работи за развиването на детската книга и редактира творби на български създатели. Преподава детска литература в Държавния библиотечен институт и взе участие в подготовката на генерации библиотекари и културни дейци.
Литературнокритическо завещание
Литературнокритическото му завещание обгръща необятен кръг тематики – история на българската литература за деца, литературна рецензия, методика на четенето, творчеството на български и задгранични писатели. Сред по-известните му книги са „ Нашата детска литература “, „ Съветският съюз – настойник и бранител на българския народ “, учебникът „ Детска литература “ (в съавторство), „ Какво да четат децата “, „ Юначни герои – познайте ги вий “, „ Разкази за Георги Димитров “, както и голям брой литературнокритически проучвания, публикации и предговори.
Другите за Петър Димитров-Рудар
В юбилейната публикация на в. „ Учителско дело “ във връзка 60-годишнината му Иван Арнаудов подчертава върху необятната просвета на Петър Димитров-Рудар, неговата безрезервност към детската книга и смисъла на литературнокритическите му писания. По думите на Арнаудов предговорите, които Петър Димитров-Рудар написа към разнообразни издания, постоянно прерастват в независими литературоведски проучвания, а формираните от него антологии и сборници способстват за популяризирането на българската литература измежду младите читатели.
В публикацията си „ Умението да се беседва с младия четец “, оповестена във връзка 70-годишнината на Петър Димитров-Рудар в сп. „ Пламък “, литературоведът Димитър Попиванов отбелязва, че още първата книга на създателя слага началото на поредно и задълбочено проучване на българската литература за деца. Според него Рудар е измежду хората, които построяват литературната рецензия в тази област, като съчетават научния разбор с познаването на детската логика на психиката и читателските ползи.
В приветствения адрес на Управителния съвет на Съюза на българските писатели във връзка 70-годишнината му се акцентира значимият принос на създателя за развиването на българската литература за деца, литературната рецензия и културно-просветната активност. В обявата си във връзка 70-годишнината на Петър Димитров-Рудар във в. „ Вечерни вести “ Цветан Северски откроява неизчерпаемата му креативна сила и непрекъснатия му интерес към новите книги и младите създатели.
В публикацията си в сп. „ Пламък “, оповестена във връзка 80-годишнината на Петър Димитров-Рудар, Ангел Тонов го дефинира като „ откривател на литературата за деца и юноши “ и отбелязва, че приносът му надалеч надвишава написаните книги. Според Тонов Петър Димитров-Рудар е измежду първите български литературоведи, които преглеждат детската литература като независима художествена област със свои закономерности и естетически критерии. Авторът отбелязва още, че в своите писания Рудар поредно пази нуждата творбите за деца да бъдат оценени на първо място съгласно техните художествени качества.
Наследство
Петър Димитров-Рудар умира на 18 октомври 1994 година Той оставя богато литературнокритическо, публицистично и педагогическо завещание, което заема значимо място в историята на българската просвета. Със своите книги, учебници, публикации, редакторска и преподавателска активност той способства за одобряването на литературата за деца като значима част от националния книжовен развой. Сред създателите на Дружеството на детските писатели и един от най-последователните откриватели на детската литература, Петър Димитров-Рудар остава измежду личностите, сложили основите на българското литературознание в тази област.
/ДС/отдел „ Справочна “/
/ЕМС/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Речник на българската литература, том 1, София, 1976, ИК на Българска академия на науките, с. 351; в. „ Учителско дело “, бр. 51, 1 юли 1966 г.; в. „ Вечерни вести “, бр. 7585, 2 юли 1976 г.; в. „ Литературен фронт “, бр. 30, 22 юли 1976 г.; сп. „ Пламък “, бр. 8, 1976 г.; в. „ Литературен фронт “, бр. 34, 22 август 1981 г.; сп. „ Читалище “, бр. 9, 1981 г.; сп. „ Пламък “, бр. 7, 1986 г.; Бюлетин „ Личностите на света “, Българска телеграфна агенция, юли 1996 г.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




