Децата в училище имат най-голяма нужда от това някой да

Децата в учебно заведение имат най-голяма потребност от това някой да ги чуе. Това сподели в ефира на Симона Добринова, учебен психолог в 7. Основно учебно заведение „ Георги Сава Раковски “ в Перник.

Тя беше част от онлайн полемика за психологичното здраве и детската експанзия в и отвън учебно заведение, проведена от омбудсмана Диана Ковачева.



„ Децата имат доста човешки проблеми. Един от най-големите е, че децата няма кой да ги чуе. Децата желаят да бъдат чути освен за проблемите си. Те желаят да бъдат чути и за насладите си, за триумфите си. Ние живеем във време, в което всеки се бори за ухото на другия. Всеки има да каже нещо, само че рядко се намира някой, който да го чуе. Не единствено да го слуша, а и да го чуе. За да можеш да чуеш някого, би трябвало да имаш пространство и време за това. Когато го вкарваме в подтекста на учебното заведение, най-вече деца идват в огромното междучасие. Тогава те имат времето и пространството да кажат нещата, които ги вълнуват. Много деца се усещат самотни, доста деца изпитват компликации в това да основават другарства, доста деца мъчно се ориентират „ кой е моят другар “, показа тя.

По думите на психолога зад всяко едно нападателно държание се крие страдалчество.

„ Психолозите ни интересуват аргументите за това страдалчество и болежка. Страданието може да се дължи на доста разнообразни аргументи. Може човек да бъде уединен, може да се тревожи за собствен родственик, тъй като е болен, или ще се мести от едно обитаемо място в друго, или не може да се види с приятеля си тъй като се намираме в Коронавирус обстановка. Причините могат да бъдат всевъзможни. На процедура обаче децата не постоянно съумяват да кажат с думички това, което ги тревожи. „ Изиграват го с дейности “ го назоваваме ние. Когато забележим едно държание, което е „ недопустимо “ или „ деструктивно “ ние би трябвало да търсим смисъла на това държание. Какво кара детето да направи това или не? И надлежно да реагираме и да сме до него, тъй че да може да се преодолее “, изясни Добринова.

Според нея има доста положителни способи за отреагиране на експанзията. Един от тях е възстановителното правораздаване.

„ В диалог пострадалият споделя от какво има потребност, с цел да бъде поправена вредата. И се дава опция на причинителя да се поправи, което е доста друго от общоприетото мислене с санкции и предизвестия за пренасяне в друго учебно заведение. Какво реализираме когато изключим детето от учебно заведение? Отива в идващото и отново бива изключено и оттова “, сподели тя.