Българските деца – на трето място по зависимост към социалните мрежи в Европа
Децата у нас са измежду най-пристрастените към обществените мрежи. Това демонстрират данните на районния офис на Световната здравна организация (СЗО) за Европа.
България се подрежда на тревожното трето място по пристрастяване в Европа.
Ако през 2018 година 7% от българските деца са показвали пристрастяване към обществените мрежи, то през 2022 година делът им се усилва на 11%. През тази година процентът на пристрастени деца към обществените мрежи е 17 на 100, с което се нареждаме на трето място след Румъния (22%) и Малта (17%). Най-ниско е равнището в Нидерландия – 5%.
Освен това 12% от младежите са били изложени на риск от „ проблематичен гейминг “, което СЗО дефинира като съществуване на 5 или повече признака на пристрастяване към игрите.
Според отчета на СЗО, децата, които са пристрастени към използването на обществени мрежи имат проблеми с управлението на импулсите си в тези платформи и се усещат зле, когато не могат да бъдат онлайн. Изследователите настояват, че резултатите провокират безпокойствие по отношение на метода, по който технологиите оформят живота на младежите.
„ Ясно е, че обществените мрежи могат да имат както позитивни, по този начин и негативни последствия за здравето и благосъстоянието на подрастващите. “
заяви в изказване доктор Ханс Клуге, шеф на СЗО за Европа
Той прикани дейности, които да оказват помощ на подрастващите да се откажат от евентуално нездравословното потребление на обществените мрежи, което потвърдено води до меланхолия, тормоз, тревога и неприятни резултати в учебно заведение.
Момчетата са изложени на по-висок риск поради гейминга
Геймингът е различен главен проблем на младежите. В изследването 68% от младежите са класифицирани като непроблемни геймъри, само че други 12% се смятат за изложени на риск.
В Малта, Англия, Кипър, Естония и Сърбия процентът на младежите, изложени на риск от проблематичен гейминг е най-голям, като момчетата като цяло са изложени на по-висок риск от девойките.
„ Разликите сред половете в моделите на игра са поразителни. “
казва в изказване доктор Клаудия Марино, откривател от Университета в Падова, Италия, и един от създателите на изследването
Проблемите тук не са свързани единствено с количеството време, прекарано на конзолата. Симптомите на пристрастяването към игрите включват чувство за липса на надзор върху равнището на потребление на видеоигри и когато игрите стартират да пречат на взаимоотношенията или учебното заведение.
От Националния център за безвреден интернет считат, че саморегулацията от страна на децата е муден и дълъг развой.
„ Това е муден развой, не става с един, два диалога. Понякога всеки ден е борба, само че тази борба си коства, тъй като по този метод, когато ние, като възрастни родители балансираме времето на детето пред устройствата, те построяват една саморегулация и когато са на 13-14 години, няма потребност толкоз да следим – те сами се управляват. “
посочи Антоанета Василева, координатор на Националния център за безвреден интернет
„ Страничните резултати при несъразмерна приложимост на обществените мрежи при подрастващите, постоянно са свързани с опция за насърчаване на депресивни и тревожни положения. Обикновено има и много огромни проблеми със съня, което води до превъзбуда, само че и до по-малко часове сън и това се отразява на тревогата. “
изясни в ефира на Nova Дея Шопова, клиничен психолог
