Мъжът ми ще ме убие. Знам го. Стотици жени в Турция живеят с този страх.
Децата са седнали компактно едно до друго. Сякаш изпитват боязън, че всеки момент може да бъдат разграничени. Майка им - 27-годишната Айсел* била принудена да избяга от фамилното жилище тъй като мъжът ѝ постоянно я пребивал. И въпреки че това към този момент е минало, тя към момента се опасява. " Той ще ме убие. Знам го ", споделя майката на двете момчета.
На 17 годиини Айсел се омъжила. Преместила се да живее с мъжа си в различен град. Първите години бракът им вървял добре. Мъжът ѝ обаче след време се забъркал в незаконни каузи и за известно време влезнал в пандиза. " След като излезе оттова, стартира да се държи като мафиот. И тогава стартира да упражнява принуждение над мен ", споделя Айсел.
По-късно мъжът ѝ се увлякъл по хазартните игри, загърбил фамилията, а с цел да заплати задълженията си от хазарта, почнал да продава покъщнината. Семейството затънало в задължения, а насилието над Айсел ставало все по-тежко.
" Насилието му не познаваше граници. Часове наред ме постановяваше с колана си. Нямаше къде да се скрия от него ", споделя тя. Когато разказала на свекърва си за домашния гнет, чула от нея следното: " Една омъжена жена влиза в новия си дом с булчинската рокля и го напуща чак на погребението си ".
Айсел била мощно обезпокоена от това, че и децата ѝ стават очевидци на побоите: " Много ме е боязън, че може да умреш, в случай че баща продължи да те бие ", споделило един път единият от синовете ѝ.
Защита за дамите, само че единствено на хартия
В Турция има закони за отбрана на дамите от битово принуждение, само че те рядко се ползват. Айсел е правила опити да се съпротивлява - няколко пъти подавала тъжба против брачна половинка си. Така против брачна половинка ѝ три пъти била издавана възбрана за контакт със фамилията. Но когато полицията му разрешила да се върне у дома, с цел да си вземе облекла, той просто останал там, игнорирайки възбраните. Заради оказаното от него домашно принуждение той бил наказан и на три месеца затвор, само че в последна сметка лежал единствено три дни. Айсел обаче се опасява да подава нова тъжба против него.
Вместо това избрала различен път: помолила да бъде настанена в особено общежитие за дами и деца. Там тя се срещнала с доста други жертви на домашно принуждение, които не са получили помощ от управляващите. Много от тях ѝ казвали: " Повярваха на описа на мъжа ми и той бе освободен ".
Липсата на последици за насилниците постоянно има съдбовни последствия. Предполага се, че в Турция всеки ден умира най-малко по една жена вследствие на домашно принуждение. Точни данни няма, тъй като страната не разгласява сходни цифри.
Според Федерацията на турските организации за отбрана на дамите, от началото на годината до края на октомври в страната са били убити минимум 312 дами. Вътрешното министерство обаче разгласи, че убийствата на дами през първите 10 месеца на 2020 са намалели с 27% по отношение на същия интервал на миналата година. Статистически данни, които да потвърждават това изказване, няма. Освен това Турция се отхвърли от така наречен Истанбулска спогодба, която си слага за цел да отбрани дамите точно от домашно принуждение и да укрепи равнопоставеността на мъжете и дамите в обществото. Ердоган обаче разгласи конвенцията за " доста неправилна ", защото поставяла под въпрос обичайните показа за ролята на дамата.
" Ако научи адреса ни, още на идващия ден ще се появи "
Айсел прекарала осем месеца в специфичното общежитие. След като дала увещание на мъжа си, че няма да желае от него финансова прехрана при положение на бракоразвод, той дал единодушието си за анулиране на брака. Айсел съумяла по-късно да си откри малко жилище чартърен, където се нанесла с децата си. Само че държавната обществена помощ, която получава, възлиза на 175 евро, а наемът ѝ е 110 евро. Тя едвам свързва двата края.
Въпреки че към този момент е разведена, Айсел към момента живее в непрекъснат боязън. Има служебно предписание, което не разрешава нейните данни да бъдат предоставени на някогашния ѝ брачен партньор, само че то не се отнася и до децата. Затова Айсел решила да не ги записва в учебно заведение. Страхува се, че някогашният ѝ мъж може да научи новия им адрес. " Сигурна съм, че в случай че това стане, още на идващия ден ще го забележим пред вратата ни ", споделя тя и добавя: " Той по този начин и не беше осъден и по тази причина не изпитва никакъв боязън. Той ще продължи да оказва принуждение ".
*Поради съображения за сигурност името на протагонистката е заменено
Автор: Бурджу Каракаш
На 17 годиини Айсел се омъжила. Преместила се да живее с мъжа си в различен град. Първите години бракът им вървял добре. Мъжът ѝ обаче след време се забъркал в незаконни каузи и за известно време влезнал в пандиза. " След като излезе оттова, стартира да се държи като мафиот. И тогава стартира да упражнява принуждение над мен ", споделя Айсел.
По-късно мъжът ѝ се увлякъл по хазартните игри, загърбил фамилията, а с цел да заплати задълженията си от хазарта, почнал да продава покъщнината. Семейството затънало в задължения, а насилието над Айсел ставало все по-тежко.
" Насилието му не познаваше граници. Часове наред ме постановяваше с колана си. Нямаше къде да се скрия от него ", споделя тя. Когато разказала на свекърва си за домашния гнет, чула от нея следното: " Една омъжена жена влиза в новия си дом с булчинската рокля и го напуща чак на погребението си ".
Айсел била мощно обезпокоена от това, че и децата ѝ стават очевидци на побоите: " Много ме е боязън, че може да умреш, в случай че баща продължи да те бие ", споделило един път единият от синовете ѝ.
Защита за дамите, само че единствено на хартия
В Турция има закони за отбрана на дамите от битово принуждение, само че те рядко се ползват. Айсел е правила опити да се съпротивлява - няколко пъти подавала тъжба против брачна половинка си. Така против брачна половинка ѝ три пъти била издавана възбрана за контакт със фамилията. Но когато полицията му разрешила да се върне у дома, с цел да си вземе облекла, той просто останал там, игнорирайки възбраните. Заради оказаното от него домашно принуждение той бил наказан и на три месеца затвор, само че в последна сметка лежал единствено три дни. Айсел обаче се опасява да подава нова тъжба против него.
Вместо това избрала различен път: помолила да бъде настанена в особено общежитие за дами и деца. Там тя се срещнала с доста други жертви на домашно принуждение, които не са получили помощ от управляващите. Много от тях ѝ казвали: " Повярваха на описа на мъжа ми и той бе освободен ".
Липсата на последици за насилниците постоянно има съдбовни последствия. Предполага се, че в Турция всеки ден умира най-малко по една жена вследствие на домашно принуждение. Точни данни няма, тъй като страната не разгласява сходни цифри.
Според Федерацията на турските организации за отбрана на дамите, от началото на годината до края на октомври в страната са били убити минимум 312 дами. Вътрешното министерство обаче разгласи, че убийствата на дами през първите 10 месеца на 2020 са намалели с 27% по отношение на същия интервал на миналата година. Статистически данни, които да потвърждават това изказване, няма. Освен това Турция се отхвърли от така наречен Истанбулска спогодба, която си слага за цел да отбрани дамите точно от домашно принуждение и да укрепи равнопоставеността на мъжете и дамите в обществото. Ердоган обаче разгласи конвенцията за " доста неправилна ", защото поставяла под въпрос обичайните показа за ролята на дамата.
" Ако научи адреса ни, още на идващия ден ще се появи "
Айсел прекарала осем месеца в специфичното общежитие. След като дала увещание на мъжа си, че няма да желае от него финансова прехрана при положение на бракоразвод, той дал единодушието си за анулиране на брака. Айсел съумяла по-късно да си откри малко жилище чартърен, където се нанесла с децата си. Само че държавната обществена помощ, която получава, възлиза на 175 евро, а наемът ѝ е 110 евро. Тя едвам свързва двата края.
Въпреки че към този момент е разведена, Айсел към момента живее в непрекъснат боязън. Има служебно предписание, което не разрешава нейните данни да бъдат предоставени на някогашния ѝ брачен партньор, само че то не се отнася и до децата. Затова Айсел решила да не ги записва в учебно заведение. Страхува се, че някогашният ѝ мъж може да научи новия им адрес. " Сигурна съм, че в случай че това стане, още на идващия ден ще го забележим пред вратата ни ", споделя тя и добавя: " Той по този начин и не беше осъден и по тази причина не изпитва никакъв боязън. Той ще продължи да оказва принуждение ".
*Поради съображения за сигурност името на протагонистката е заменено
Автор: Бурджу Каракаш
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ