Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги

Децата са като хвърчила. Прекарваш години, пробвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, до момента в който всички останете без мирис. Те се разрушават... удрят се в покрива. Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят... Накрая, те политат. Нуждаят се от по-дълга шнур и ти продължаваш да им я отпускаш. Докато те я дърпат, ти с всяко насърчаване усещаш и горест, дружно с насладата... Хвърчилото от ден на ден се отдалечава. И ти знаеш, че не след дълго това прелестно творение ще среже избавителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно... Свободно и единствено. Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.

Ерма Бомбек 21 февруари 1927 година – 22 април, 1996 година е американска авторка на хумористична литература, иронично описваща живота на майка и стопанка. Романите й са бестселъри. Започва на смешка кариерата си с колонка в Dayton Shopping News. Следват книги, работа в малкия екран. Бомбек е страдала от рядко генетично заболяване на бъбреците, намерено, когато е била към 20-те. Тя е пазила заболяването си в загадка до 1993 година Ерма Бомбек се лекува сполучливо от рак на гърдата и претърпява мастектомия. Умира от затруднения след трансплантация на единия бъбрек.

Нейни известни мисли още са:

На почивка: Намерихме си слънчеви плажове, където се занимавахме единствено с това да държим слънцето надалеч от кожата си, солената вода — надалеч от телата си, а пясъка — надалеч от принадлежностите си.

Моето разбиране за домакинската работа е, че в случай че нещата не се развъждат, не миришат, не се възпламеняват и не блокират вратата на хладилника, дано си останат по този начин, както са. И без това никой не го е грижа. Тебе пък за какво?

Лудостта е наследствена. Можете да я прихванете от своите деца.

Когато майка ти пита: " Искаш ли един съвет? ", това е чиста условност. Няма значение дали ще отговориш с " да " или " не ". Така или другояче ще получиш съвета.

Детето се нуждае най-вече от вашата обич тъкмо тогава, когато минимум я заслужава.

Ако не можете да го извършите по-добре, можете най-малко да му се присмеете.

Надявам се, когато един ден, в края на живота си, застана пред Господа, да не ми е останал към този момент никакъв неупотребен гений и да мога да кажа: " Използвах всичко, което Ти ми даде. "