5 неща, които родителите на добри деца правят
Децата са постоянно огледало на своите родители. От тях получават възпитанието си, с тяхна помощ построяват своя мироглед, образуват ценностната си система, разбиранията си за вярно и неверно, положително и зло. Отговорността на родителя е огромна. Децата ни са най-важното завещание, което оставяме след себе си. Те са нашият смисъл и гарантът, че сме живели пълноценно. Дали обаче сме си свършили добре работата, трансформирайки децата си на първо място в положителни хора?
Ето кои са петте неща, които вършат родителите на положителните деца:
1. Слушат, а не споделят.
Като родители прекарваме доста време в поучаване, мъмрене, ориентиране, обяснение, поощряване, от време на време кряскане. Да не забравяме обаче, че самите ние има доста какво да научим от децата. Според психолозите е значимо да прекарваме задоволително време с детето си, правейки дружно с него нещо позитивно - без да го подлагаме на критика, без да му споделяме кое би трябвало и кое не, кое е вярно и кое неверно. Това оказва помощ за развиването на детския мозък и най-много на частта, която дава отговор за дълготрайната памет.
2. Превръщат съпричастността в приоритет.
От огромно значение е да се възпита у детето възприятие на съчувствие, умеене да се слага на непознатото място и да гледа на нещата от друга позиция, а освен от личната си. Родители, които не обръщат внимание на това, най-често отглеждат егоисти, неспособни да слагат непознатите потребности пред своите. Вместо да употребявате изрази като „ стига да си дисциплиниран “, заменете го със „ стига да си добър/мил “. Напомняйте на детето си да показва почитание към другите и да се грижи за възрастните.
3. Правят наказванията ефикасни.
Ясно е, че всеки санкционира по един или различен метод детето си – дали с мъмрене, дали с лишаване на обичаната му играчка, дали с ограничение на обичаната му активност. Психолозите са единомислещи, че с цел да бъде дейно наказването, то би трябвало да бъде незабавно и малко – т.е. директно след държанието, което го е провокирало. Разбира се, би трябвало да бъдете доста деликатни в това, тъй като не всяко неприятно държание изисква наказване. Например правете разлика сред това, детето да е блъснало някого преднамерено или да ви е излъгало да вземем за пример, и да изцапа новата си блузка.
4. Обръщат внимание на огромната картина.
Важно е децата да схващат, че са част от едно световно общество, в което дейностите имат последици. Затова възпитанието стартира от детската площадка, където също има правила на държание. Освен това още от ранна възраст децата би трябвало да са наясно, че има хора с друг живот и просвета. Окуражавайте детето си да показва признателност към всеки в живота си – в това число към хората, които събират боклука или пък към сервитьора в ресторанта. Важно е да знае, че благото отношение може да помогне.
5. Не хвалят положителното държание всякога.
Детето не би трябвало да чака премия всякога, когато се държи добре. Не му обещавайте подарък, в случай че си изяде всичко да вземем за пример. Дори да се случва от време на време, не го превръщайте в всекидневен модел. Някои жестове на добрина би трябвало да бъдат преподадени и когато децата ги научат, би трябвало да се учат от тях. Помогнете им да схвана, че благодарността е задоволителна хвалба за положителното дело. Затова, когато оказват помощ вкъщи, без да ги помолите, едно топло „ благодаря “ може да ги окуражи да продължат с този вид държание. Възнаграждавайте единствено в действителност значимите действия.
Цветелина Велчева
